Следвайте ни

Боже, пази въздуха ни чист и миналото ни, каквото е било

Още не сме излекували  последствията, причинени от вирусите на  т.нар. Истанбулска конвенция, и настъпва друга епидемия - данданията, която обсъжда как в часовете по история на многострадалното българско  училище да се изучава комунистическото или социалистическото минало у нас.  

Не използвахме думата "дискусия", а "дандания", не от маниерност, а от уважение към думата и понятието "дискусия". Става дума за това как дискутират учените и уважаващите себе си политици на високи форуми. 

За да има ползотворна дискусия по определена тема или кръг от теми, дискутиращите страни сядат и се договарят за рамките, в които ще се обсъжда темата, за използваната терминология  и за евентуалните арбитри, които  всички спорещи страни биха се съгласили да се намесят при решаването на различните спорни  въпроси от дискусията.  

Не е нужно да се връщаме много назад. Да се вгледаме в още неотшумялата врява по Истанбулската конвенция. Няма договорености, няма уточняване на ползваната терминология, няма опити да се търси някакъв консенсус. Има обвинения в повечето случаи безпочвени и тъкмо по тази причина предизвикващи  ескалираща омраза. 

Вие сте тъпаци, дегенерати  и европейски подлоги, защото настоявате конвенцията да бъде ратифицирана от нашия парламент. Вие пък сте тъпаци, дегенерати и комунисти, защото настоявате тя да не бъде ратифицирана.  

При това положение в  нашето, съзнанието на поколението, което израсна, влезе в зрялата си възраст и замалко и  да остарее под девиза „Пролетарии от всички страни, обединявайте се”, изпъква негов съвременен  и роден от  днешната политическа ситуация у нас аналог. Примерно: „Тъпаци, дегенерати и европейски подлоги от всички страни на политическия спектър у нас, обединявайте се!”.

Вече се усеща, вижда се, без да се вторачваш, че и данданията по темата за изучаването на комунистическия период в  училище ще протече по правилата на  общуването в кварталната кръчма. Където сред най-силните аргументи са псувнята, обидата и височината на тона, с който изкрещяваш  мнението си.  

Което дори и след 5 минути не можеш да повториш, защото не ти е съвсем ясно откъде преди 5 минути то е дошло в главата ти. 

Но нека най-напред се спрем на безспорните неща. Безспорно е, че този период от 45 години трябва да се изучава от подрастващите поколения. Безспорно е, че не Сульо и Пульо, а добри специалисти историци и педагози трябва да кажат как той да се изучава.  

 Безспорно е, че тематиката и методиката, по които този период ще се изучава, трябва да бъдат максимално изчистени и предпазени от влиянието на днешните политически крамоли и маскарения. Как това ще стане? Да не се самоподценяваме. Нашите политически елити не са съставени само от псувачи. Сред тях има и хора, които могат да го измислят.  

Лошото е, че докато мъдрите се намъдруват, лудите не бездействат. Лудите от всички страни!  

Тези, които искат  идващите поколения да възприемат въпросния 45-годишен период само като черен, грозен и античовешки, настояват той да се разглежда през призмата на лагерите като Куциян и Белене. Те смятат, че нищо положително не се е случило  през това време. 

Тези, които настояват идващите поколения да знаят, че през тези отричани днес 45 години хората са работили, градили са, създали са днешна България, настояват да не се зачерква младостта им. Те не искат с помощта на училището да се прави така, че в очите на внуците и правнуците си те да изглеждат като сенки от света на преизподната, в случая комунистическата преизподня.  

Лошата посока, в която може да тръгне, а според мен вече е тръгнала една такава разправия, е и едните, и другите да се мъчат да отричат изцяло вижданията на другите. Вместо да търсят общи обективни критерии. И ние, изживелите въпросния период, се чудим на собствените си спомени ли да вярваме, или на едната от двете крещящи страни. 

Огнените антикомунисти сочат лагерите, в които са били затваряни  политическите опоненти. Сочат липсата на свобода на пътуванията, липсата на тоалетна хартия, банани и дънки на пазара. 

Опонентите на горните казват, че лагери за политическите опоненти е имало и преди 9 септември 1944 г. Казват, че вместо банани и изобилие от тоалетна хартия е имало двуседмични почивки на море и планина за всички и не  е имало телефонни измамници. 

И както става при такова едно истерясване, бързо се открояват майсторите на фалцета. От противниците на огнените вече се чуват гласове, че в лагерите като този в Белене били задържани обикновено криминални престъпници  и тук-там между тях имало и по някой политически. Докато във фашистките концлагери като Гонда Вода и т.н ????

Огнените вече контрират, че в концлагерите на Царство България имало европейско медицинско обслужване за задържаните, докато в Белене…  

За техен късмет, нито едните, нито другите имат преки впечатления от ужасите и на едните, и на другите лагери. 

Хайде сега, но моля ви, засега  само мислено, поставете един шестокласник в тази какофония. Какво си мислите, че ще е разбрал?  

Да си представяме, че по този начин в мисленето на бъдещия гражданин ще е положена основата  на един обективен анализ на най-близкото ни минало, ще е повече от наивно. 

Пък и никой нито си поставя, нито преследва такава цел.  И едните, и другите, а и трети, и четвърти, ако има и такива, се стремят да внушат собствените си идеи на бъдещите поколения. Това е същността на политиката.  

Политик, който не вярва в абсолютното превъзходство на собствените си политически идеи или който поне не се прави, че вярва в това превъзходство, бива изхвърлян от собствените си съидейници. Едно гърло по-малко при деленето на очаквания келепир, ако трябва да си го обясним по най-махленския начин. 

Историята, както и начините, по които тя трябва да бъде изучавана от децата, трябва да бъдат територия, забранена за политика и политици! Другото инфектира обществения организъм. Казали са го умни хора! 

А знаете ли какво е по-лошо от това, че не можем да намерим общия критерий за оценка на миналото ни? Това, че не успяваме да си създадем общи правила, при които възможно полезно за всички да изживяваме настоящето си. 

Не е известно доколко явленията, описвани дотук, могат да са причинени от обществената инверсия, но ни натисна тези дни и  природна такава. Столицата  ни и някои от големите ни градове се задушаваха от собствената си смрад и отровни газове, докато природата не се  смили над бедните им жители. 

Интересното тук е, че дишаха смрад не само  бедните, но и богатите жители на задушените градове. Защото въздухът е общ? И този факт не може да бъде променен   дори и от новите технологии. И от мощните организации на  работодателите  дори!  

Един от тях каза, че е монтирал в модерната си къща екологично отопление и си е купил електрически автомобил и  не виждал какво повече може да направи от своя страна  за опазване на въздуха.  

Да, но тези, които му работят за жълти стотинки, се топлят с въглища и карат много  стари автомобили.  

Работодателят  настоява  държавата да ги принуди да си доставят екологично отопление и да заменят колите си с нови. Ако не го  може това тази държава, да си подаде оставката. 

Мислите ли си, че наистина не им минава през ума, че и те  биха могли да отделят доста по-голям процент от печалбите си под формата на данъци, с които държавата ни да се бори за чист въздух? Или и вие сте убедени, че ще продължават да наричат това остарял комунистически подход? /Марица.бг

Дора Цветкова

Редактор

Дора Цветкова е завършила Българска филология в ПУ "П. Хилендарски" през 2000 г. Междувременно работи като учител в различни учебни заведения и специализира "Управление на малка фирма" към Центъра за пазарна икономика в Пловдив. През 2000 г. започва работа в медийния сектор – в. "Новини в цени" и "Знаме". От 2011 г. е в екипа на "Пазарджишка Марица".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?