Следвайте ни

Баловете като културен шок

Или защо трябва да се молим Брад Пит да не си клъцне нещо

viber icon

За политика не трябва да говорим. Утре са поредните много важни избори, добре, че и това ще свърши, слава богу! В този важен за страната ни и цяла Европа ден, алкохолът ще бъде забранен, за да отидем до урните трезви и чистички. Е, аз може и да се изкъпя, обаче отсега знам къде ще отида да люсна три мастики и да пуша в закрито помещение. Друго си е, като е забранено.


Между другото в Чепеларе и Несебър кметовете казаха, че няма да се съобразяват и ще пропуснат обявяването на сух режим. Това обаче не важи за Пловдив, където подобно на Иран е забранено пиенето на бира по парковете. Извън изборите тези дни три момченца занимаваха няколко дни държавата, след като се изгубиха под връх Ботев. Издирваха ги как ли не в приятното топло време, според изчисленията мероприятието струвало по 20 000 лева на калпак. Позабравената Лияна Панделиева изригна: „Да си идиот не е престъпление, но поне си плащай!“. Аз пък се сещам за „Диамантената ръка“: „Если человек идиот, то это надолго“.


Балансирайки между деликатната тема за изборите и идиотите, се сещам за другото значимо събитие от тази седмица - текат абитуриентски балове. Едва ли аз съм човекът, който трябва да морализаторства, тъй като след моя бал се събудих с две „компотирани“ очи и костюм, целият в кръв. Ама до момента, който си спомням, поне слушахме хардрок и най-много българска естрада. Войнстващата чалгария, която ни спретват зрелостниците всяка година, определено мисля, че отблъсква нормалните хора - навярно и техните връстници, но те остават на заден план пред определено противните снимки, които ни заливат около събитието. И ако приемем, че ние сме едни проклети старчета, дето само зловидят на младите, само ще кажа, че в хърватски вестник оня ден имаше цяла страница, посветена на българските абитуриентски балове. Определено беше написана с усещането за културен шок. Природозащитна организация пък ни обвини, че сме връщали сирийски бежанци от границата с бой и ритници. Честно казано, не хващам особена вяра, не защото съм склонен да преувеличавам българското гостоприемство и човеколюбие, а просто защото ако го правехме, щяхме малко повече да приличаме на държава - поне подобно на Гърция или Италия, дето не само ги ритат, ами направо ги давят в Адриатика. Но това ме подтикна да си представя как биха изглеждала една бежанска „изповед“ в очите на милозливите западноевропейци: Казвам се Фарид, заедно с съпругата ми Саида и малките ми деца Нур, Рабаб и Исам бяхме прокудени от кучетата на Башар Асад от родния ни град Алепо.


Братовчед ми Фауаз бе обезглавен, а малкият Карим беше сготвен на супа. Минахме турската граница, а след това пропътувахме до Истанбул хиляди километри, без да ни спрат. Как стана това, само Аллах знае. На Капълъ чарши, който е най-големият вносител в България след Европейския съюз, срещнахме трафиканта Хасан. Дадохме му по 700 долара на глава (трафикантите не дават отстъпки за деца) и той ни отведе до една гора на двайсетина километра след Едирне. Там ни засякоха български граничари с немски овчарки. Ако трябваше да избирам, бих предпочел немски граничари с български овчарки, но каквото Аллах дал. Закараха ни до Харманли - хубаво сирийско име.


Да, но всичко останало е лошо. Спим в палатки, горим гуми, децата не ходят на училище и вече забравиха първите 500 сури от Корана. Нямаме елементарни удобства, жената е неразположена, няма превръзки и всички черноморски акули мигрираха тук. Докато сме на темата, се сещам за подслушания разговор на една приятелка в трамвай 22 в София. Две циганки, пътуващи за Факултето, си говорели възмутено: „Каква е тая работа, в тоя трамвай всякакви сирийци, негри, арапи... Пък преди си бяхме само ние!“.


И една новина от „последната минута“. Според „Дейли мейл“ вече има диагноза, наречена „ефектът на Анджелина“. Тоест десетки хиляди жени си махали гърдите, да не хванели рак. За над 90 процента от случаите нямало никаква медицинска причина да го правят. Остава само да се молим Брад Пит да не реши да си клъцне нещо. Което пак ме връща на темата за идиотите и колко време трае това състояние.


Иначе идват „безалкохолните“ избори и ако има нещо хубаво в тях, е, че и те ще минат и заминат. И всичко ще си продължи - за едни добре, за други зле, а за повечето от нас просто поносимо.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?