71

Балканска тройка по френски: Слави, северномакедонка и Христо Златоуст

Помъчихме да направим българска коалиция по македонски, с което потвърдихме, че Балканите са световен икономически център на абсурдите   

 

Ако прием света за едно доста абсурдно явление, Балканите несъмнено държат първенство. Дебнем се тук вечно скарани и тъй като не можем да произвеждаме прочути марки коли, произвеждаме абсурди. Ако и те бяха като автомобилите, в България щяхме да произвеждаме мерцедеса на абсурдите, братята македонци ​- ролс-ройса, сърбите ​- форда, албанците - ламборгинито, вероятно с реотани, и тъй нататък.

Така бележим икономически растеж и при най-разрушителните световни кризи.

Произвеждаме и история, и то в такива мащаби, че винаги имаме излишък,  но тъй като тя не става за експорт и никой не ни я иска, пълним рафтовете на политическите си магазини с непродаваема стока. Ако това свръхпроизводство на история беше само за туристически цели, ние, балканските държави, освен че сме най-великите, щяхме да бъдем и най-богатите. За съжаление, обаче е предназначена единствено за политически цели, а това, от своя страна, създава нови абсурди. Чист балкански параграф 22.

От Светия Граал до черепа на Никифор

Западният свят например тръпне по Светия Граал и го издирва усилено из древни замъци и манастири. И ние тръпнем, само дето нашият Граал не е чудодейната чаша на Христос от Тайната вечеря, а обкованият със злато череп на Никифор, с който хан Крум е вдигал тостове на тайни банкети. Разликата, дето се вика, е само в чашите. Западняците да му мислят. А аз направо усещам как алчното за история око на македонеца гледа в чуждото канче - в конкретния случай, в канчето на Никифор. И е въпрос на време да кажат, че Крум Македонски е пил от него, да го пресъздадат в паметник в стил "социалистически реализъм" и да го курдисат в техния Дисниленд в Скопие до Александър Македонски. Защото ветото мина и сега може на воля да си пият от черепа на съседите. За гордост на северномакедонеца. И да се чукат с него. За радост на северномакедонката. Така балканският Свети Граал ще даде чудесен повод за нов междусъседски скандал, който междувременно ще бъде потушен с авиолиния за еднократно ползване.

Защото целта на Балканите ​- световният икономически център на абсурдите, е една: ​да изпиеш мозъка на комшията. А случаят „Никифор“ явно постави кофти традиция ​- от тогава до ден днешен се оплакваме, че ни управляват безмозъчни същества.

Да му мислят французойките

Управленската безмозъчна дейност е единственото общо между балканските страни, ще кажат някои злоради нихилисти. Мисля, че прекаляват в оценката. Имаме и други общи неща. Македонците например спретнаха такъв див цирк в парламента, който може да го конкурира единствено нашият развод на четворната коалиция. Братята късаха и палиха със засичащи китайски запалки Френското предложение, а нашите спретнаха развод по македонски с френски намеци.

Братята сега пристъпват в ЕС с езика напред, като не си дават сметка, че ще подкокоросат и други народи да твърдят, че има австрийски, южнобелгийски, западношвейцарски, американски и тъй нататък езици. А и изплезеният им език би смутил някои остатъчни джентълмени в европарламента и уплашил с балканската си конкурентност някои евродепутатки от Париж. Ние пък все още сме си глътнали езика, оставяйки Френското предложение да говори вместо нас.

Леви и десни виждания за европейската тоалетна

Но и това не е голяма беда, тъй като думите нямат никаква стойност за българина, докопал се до властта. Гениалната поговорка „Дума дупка не прави“ се е родила в средите на управляващите още от Първото българско царство. След като четворната коалиция се разведе, разменяйки мили слова, като мафиоти, брокери, политически кукли, позорен премиер, прост певец и други ласкателства от общата им бивша властова спалня, сега пак се събират да подписват предбрачен договор и отново да се таковат, таковайки ни, ако се позовем на речника на Тошко. С което осветлиха подозрението, че за тях думите нямат никаква стойност и е цяло чудо, ако се помнят от ден до пладне. Както гласи другата гениална поговорка, създадена вероятно пак във властовите среди: "Всяко чудо за три дни". Сиреч, ако наскоро си нарекъл коалиционния партньор „лайнар“, сега просто заявяваш, че имате общи виждания за европейската тоалетна, което е жизненоважно в актуалната политическа ситуация, дето е о…на отвсякъде. И това общо виждане дава основа за националноотговорни разговори между леви и десни, тъй като и това вече са думи, изпразнени от съдържание. И за политиците, и за избирателя, който дотам го докараха, че  му е все едно откъде ще му дойде  - отляво, отдясно, отпред, отзад или отгоре.

От Йоан Златоуст до Иванов

Е, дойде му отгоре. 

От ефира.  Докато вчера дописвах този коментар, он лайн вече изтичаше говоренето на Христо Иванов от заседанието на парламентарната група на ДБ. Говореше си човекът като един същински Йоан Златоуст, който обаче е имал щастието да живее във време, когато още е нямало микрофони и то включени. За което пък Слави каза, че това са първите откровени думи, произнесени в парламента и заповяда на Тошко за втори път да им дръпне шалтера. Така угаснаха и лампите на Нинова, дето ден преди това се беше похвалила, че „всичките лампи й светели“. А Христо му отговори точно в гореспоменатия стил, че „дума дупка не прави“, пък българският избирател си помисли оптимистично пред телевизора, че и това чудо ще трае три дни.  

А Слави си знае как се действа отгоре – още лани беше призовал северномакедонец и българин да излетят в Космоса. Мащабен политически ход, само дето според мен трябва да бъде северномакедонка. Така ще е по-символически, тъй като наскоро ни показаха снимки от раждането на вселената, а от кого може да е родена тя, освен от македонка. Така ще се помирим с братята. Макар че най-вероятно ще се окаже, че на общата ни ракета Космосът й пречи.

Работеща демокрация, ама на сръбска работна седмица

Още от соца за всичките ни неудачи е виновно международното положение -преди от запад, сега от изток. Ако обаче оттук насетне ни е виновна вселената, е много по-внушително. Не Байдън, не Путин, а Космосът. Така балканските ни абсурди могат да достигнат космически размери. Като например да сведем работещата демокрация до сръбската работна седмица, като в онзи виц - само в сряда, и то вечер, под звездите. Да ни светят, както на Нинова уж й светеха всичките лампи.

И това е възможно, защото с братята македонци видяхме сметката на три работещи империи, та една работеща демокрация ли ще ни се опъне. Да му мислят европейците, които ще започнат да виждат звезди посред бял ден и то не само върху знамето на Евросъюза. 

Ще видят и то скоро - само да влязат и братята македонци с албанците, та да заформим една балканска тройка, пред която шведската ще им се стори приказка. 

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?