Ако протестърите бяха депутати
Ражда ли се новата политическа класа?
- 07:50, 23.07.2020
- 18:50, 24.07.2020
- 10 657
- 15
С инструментите на демокрацията е като със сърпа и чука - ако не ги владееш, може да ти счупят ръката и даже да ти отрежат главата
България има най-добрата конституция в Източна Европа. Тя гарантира всички човешки и политически права на гражданите, независимост на отделните власти и върховенство на закона. Така е, поне на хартия.
Парламентарната република, в която партиите предлагат, а народът избира своите представители в парламента, които пък посочват премиера и състава на правителството, е най-демократичната форма на държавно управление, твърдят много от съвременните политолози. В основния закон са предвидени и инструментите, с които гражданите могат да свалят доверието си от управляващите. И това у нас са парламентарните избори.
И тук идва големият парадокс.
Вече 10 години българи (особено младите и интелигентните) масово са недоволни от управляващите. Всички говорят за корупция, срастване на държавата с олигархията, злоупотреби с обществените средства и европейските фондове, липса на експертиза и нашествието от калинки във властта. Свидетели сме как разни анонимници влизат в парламента и кметските кабинети богати основно на кредити, а излизат от мандатите като наследници на Рокфелер.
Порочният модел трупа всенародно недоволство от политическата класа.
Когато дойдат избори обаче, обикновено се повтарят едни и същи резултати, а в парламента влизат все обичайните заподозрени от недолюбваната иначе политическа класа. Така заложената по конституция многопартийна система се превръща в двупартийна (като през годините само се сменя опонентът на БСП) с един-двама балансьори, които в крайна сметка решават кой да вземе властта. Изборните резултати под индиго показват, че българите или не владеят инструментите на парламентарната демокрация, или са активни само в социалните мрежи и на улицата (от време на време), но не и когато трябва да поемат своята отговорност пред урните.
Дали тази есен или напролет, пак ще ходим на избори. Днес по площадите и телевизионните екрани виждаме все повече нови лица. Енергията на протеста безспорно е полезна, най-малкото като сигнал към управляващите, че е дошло време за профилактика.
Засега обаче протестърите мълчат по въпроса дали са готови да станат депутати и имат ли реални идеи как да променят България към по-добро. Знаят ли как ще се справят с корупцията, как ще накарат институциите да работят в полза на гражданите и в какво точно ще се изразява толкова чаканата от всички реформа в съдебната система.
Ако българите не получат ясни отговори на тези въпроси, и след тази вълна от недоволство на повърхността ще изплува единствено поредната политическа пяна. А най-страшно ще бъде, ако парата на днешните протести отиде в двигателя на някой реакционер, в чиято глава вече се въртят мисли за промяна на политическия модел. Защото отдавна е известно, че обратното на парламентарната демокрация е диктатурата, каквато и да е титлата на диктатора.
Добре ще е, преди да пратим партиите от днешното статукво в историята при СДС, НДСВ и Реформаторския блок, да знаем какво идва след тях. Засега протестърите мълчат по въпроса. А обратното броене до парламентарните избори вече започна. И те, а не улицата, ще решат кой ще управлява България в следващите години.
С изборите обаче, като инструмент на демокрацията, е като със сърпа и чука - ако не ги владееш, може да ти счупят ръката и даже да ти отрежат главата.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни