Ако журналистите полагахме клетва като Хипократовата

Понеже Наказателният кодекс не предвижда санкции за разказване на стари вицове, ще ви припомня два. Може и да ни стане по-весело. Най-напред испанският. Доня Маргарита, самата тя разцъфнало цвете сред изобилието от цветя, красящи кокетния балкон, проникнала невъзвратимо в мокрите сънища на дон Родриго. Копнежът на последния за плътска близост с красивата доня  нараствал като лавина. И дон Родриго измислил начина, по който ще завоюва вниманието на доня Маргарита.

Решил да боядиса копитата на коня си зелени, защото като мине край балкона, тя да  го попита защо копитата на коня му са зелени. Тогава той ще каже - защото съм влюбен във вас, доня Маргарита, и после - напред към рая. Сторил всичко замислено, минал край балкона, никакво внимание от страна на дамата. Решил, че като боядиса и корема на коня в зелено, ще я впечатли. Направил  го, пак същият ефект. Тогава боядисал целия си кон зелен. Когато минавал под балкона, повече отчаян, отколкото изпълнен с надежди, чул доня Маргарита да му подвиква  с предрезгавял от напиращи желания глас: ”Дон Родриго, искам да те чукам!”. Да, ама конят ми е зелен, смотолевил стъписаният любовник и смахмузил добичето си, за да се отдалечи от неловкостта си. Уви, отдалечавал  се и от осъществяването на изгарящата го мечта.

И нашенският  виц. Автобус от градския транспорт. На предната седалка се е установил възрастен свещеник. До него красива дама се вози права. За да предотврати някаква  внезапно възникнала опасност, шофьорът рязко спира и дамата полита в скута на дядо поп. Като усеща нещо твърдо на мястото, където не по свое желание се оказала, дамата, неочаквано и за самата себе си възкликва: „Охо!”. А дядо поп с професионално привичното си смирение  клати тъжно глава и оповестява: ”Ех, де да беше охо, чадо, ами то - ключът за църквата”.

И сега аналогиите. През тази седмица кандидат-студентите по журналистика  в СУ „Св. Климент Охридски” писаха на тема „Свестните у нас считат за луди”. Личи, че преподавателите, чието задължение е да определят  темата, са се постарали, без да участват в ежедневната журналистика, да минават за поправители на обществото. Саркастичните забележки на несъгласните с темата ще отшумят. Ще бъдат подбрани от многото желаещи най-грамотните и талантливи деца.  Е, ще се прокраднат, както винаги, и няколко полуграмотни връзкари.  

Може би подведен от актуалния и днес Ботев стих като тема, си мисля, че... Тези млади хора ще горят в студентските си годините  в очакване на деня, когато ще  се дипломират и ще  станат пълноправни ”поправители  недъзите на обществото”. И когато този ден дойде, поне според мен е много възможно, ако не всички, някои  от тях  да възкликнат: ”Да, ама нашата съвест е зелена, т.е. чиста!”. Като заемат най-после чирашките позиции в лелеяната професия, ще видят, че тя  никак не прилича на мечтите им. Дерзайте, вие сте избраниците на великата истина, най-вероятно  ще им казват старите им колеги, а самите те ще се притулват зад направените от самите тях по-важни от всичко  редакторски задължения. И ще редактират  донасяната от младоците истина, докато тя стане  удобна за логаритмуване.

 Най-лесно ще се приспособят връзкарите, те знаят от бащите си, че е важен личният успех, само глупаците се интересуват колко тежка е социалната му цена. Останалите  ще  смахмузят съвестта си, за да се отдалечат от неочакваното. После ще се върнат със самооправданието, че самите те не карат и никога няма да карат  истината да проституира. Нали и тях са ги учили, че така би бил описан основният  им професионален девиз, ако и журналистите полагахме  клетва, подобна на Хипократова при медиците.  Е, тъжно и безсилно ще гледат  как други  го правят, но  нали нямат друг изход, това е професията им, а вече имат семейства и дечица...  Не се пробутвам за праведник, не мога да бъда съдник, никого не визирам, никого не обвинявам, само трудно сдържам напиращите спомени от 45-годишното си мотаене из журналистиката. През две политически времена, уж коренно различни едно от друго.

„Охо!”, възкликнахме, когато най-после в държавицата ни с  плачещото за реформиране държавно управление се появи политическа формация с реформаторски амбиции. „Охо!”, наивно възкликнахме, когато тази формация влезе във властта и се зарече да се впрегне в един реформаторски ярем с мощната партия на статуквото, спечелила изборите. Възкликнахме и когато  човек на тази формация оглави изключително важното  за всички ни здравно министерство и обяви, че  ще очисти авгиевите обори там. Докато стана ясно, че  това, което ще му позволят, е да се опита да прикрива от лакомите пръсти на колегите си, също като него полагали Хипократова клетва, мизерните парици, които бедната ни държава може да отдели за здравето на народеца си. Де да беше „Охо!”, чада надеющи се, ами то пак  познатите  ни икономии, раждащи  ръждясалата мизерия.

„Охо!”, възкликнахме и когато бившият вътрешен министър Веселин Вучков обяви мерките, с които смята да започне реформирането  на заблатеното от усърдно прикриваната, макар и непрекъснато сменяща се политическа зависимост на уж независимото МВР. Де  да беше „Охо!”, чада надеющи се, ами то старите кучета в системата са  задремали в безделието си и са допуснали амбициозен  интелектуалец да им се прави на важен. Поправиха си грешката, нали си имат свой човек на най-високото място в държавната власт.

А ако някой  от вас се е подвел от прекалено усърдното журналистическо отразяване на местните избори в новата община Сърница и е възкликнал „Охо!”, демокрацията възтържествува и под минарето на джамията!”, да побърза да смахмузи заблуждението си и да се отдалечи от възклицанието си веднага. Не само в суровата действителност, дори и в хипотетичната ситуация на вицовете никак не искам да съм  на мястото на тези, които ще понесат родовата омраза, защото не са гласували за победителите.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Пацо

Пацо

29.03.2015 | 11:45

Перото няма да спаси българия. С метафори и стари вицове, най-много да го избутаме до следващия безумен кредит, до следващото увеличение на тока, водата агнешкото и горивата. Бай Георги хубаво говориш за медиците та ме подсети, че нашта рана вече е толкоз гноясала, че трябва с нож да се изреже до кокала. С упражнение в словоплетство не вярвам да има успех.

Отговори
0 0
браво

браво

28.03.2015 | 20:28

браво Гошо! майстор си на перото.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?