46

Ако издателите бяха градостроители

В Пловдив за пореден път се води разгорещен дебат на принципа "след дъжд качулка". Професионални политици, градоначалници и бивши кметове, общественици, интелектуалци и будни граждани разсъждават по темата полезно или вредно ще е кръстовището на две нива до Водната палата. Това, което липсва в дебата, е най-важното - експертизата. Другият проблем на актуалната общоградската дискусия за пробива до Водната палата е, че е безвъзвратно закъсняла. И това я прави непродуктивна. Както обича да казва кметът на „Южен” Костадин Язов, "пловдивчани се събуждат като активни граждани едва когато багерът започне да копае под терасите им".

Пробивът до Водната палата е съоръжение, за което се говори от няколко десетилетия. Правени са множество анализи и идейни проекти, презентирани шумно от няколко поредни кметски екипа през годините. Не че администрацията е успяла да представи убедителни аргументи в полза на съоръжението и ясна прогноза за влиянието му върху трафика, но и гражданите не са положили усилия, за да се информират навреме какво точно ще се строи край реката. Стар проблем на властващите в Пловдив е, че действат на тъмно и не обичат да говорят с хората. Актуален проблем за издателите, адвокатите и интелектуалците е, че съвсем отскоро проявяват интерес към градоустройството. А всеобщ проблем е, че за да има ефект, подобен дебат трябва да се води в Общинския съвет. Местният парламент обаче отдавна се е превърнал в мокър печат за решенията на съответния действащ кмет, а повечето съветници се държат като глухонеми, които реагират само на  есемеси от този или онзи хотел, преди да натиснат копчето за поредното важно решение. 

Дали пробивът до Водната палата ще помогне на трафика, или ще навреди на цялата крайречна зона, ще покаже времето. Тук по-важният въпрос е друг: защо  в Пловдив все така няма същински дебат за това в какъв град искаме да живеем - в град на автомобилите или в град на хората, в индустриален мегаполис с няколко огромни спални или в зелен град, който пази традициите си и надгражда елегантно своята духовна и архитектурна неповторимост, за да привлича млади хора с модерни и добре платени професии и милиони туристи?

Този разговор е необходим на Пловдив.

Той трябва да започне сега, преди в нечий кметски кабинет да се разпише заданието за бъдещия Общ устройствен план, който трябва да замени сегашния и да зададе градоустройствената визия и правила за застрояване през следващите 20 години. Между другото, актуалният ОУП е със срок на действие до 2028-а, а ние още спорим за измененията му. А спорим, защото всички заедно проспахме заданието за въпросните изменения. То беше написано на коляно и почти без обсъждане от един бивш кмет, който дълго време се изживяваше като пръв градостроител и даже нямаше нужда от главен архитект.

Добрата новина от промените през последните години е, че общността е жива и има съпротивителни сили.  

За да не повтарят обаче грешките на въпросния бивш кмет, а отскоро мастит издател (според клюката в ГЕРБ), преди да дебатират по важните въпроси, обществениците, будните граждани и политиците би трябвало първо да изслушат експертите. В противен случай пак ще трупаме печален опит на принципа „проба-грешка” с всякакви издевателства върху лика на хилядолетния Пловдив. И няма да осигурим развитието му, като едновременно спасим и духа му, дори всички издатели да станат градостроители. Независимо кой, кога и как се е отъркал о идеите на гуруто в урбанистиката Ян Геел и какво е разбрал и възприел от тях.

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?