Адвокат Михаил Екимджиев: Общината фалшифицира данните за въздуха с бракониерска тактика

Ако сме честни към гостите на Пловдив 2019, ще трябва да ги посрещаме с противогазови маски

Адвокат Михаил Екимджиев е магистър по право. В периода 1990-1991 г. е прокурор в Районна прокуратура - Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия - Пловдив. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Едни от първите им решения по „български” дела са по казуси на негови клиенти. Някои от тях провокират радикални законодателни промени и преодоляване на тоталитарни практики в правораздаването и административната дейност. Има над 100 спечелени дела пред Европейския съд по правата на човека. Носител е на Награда за високи професионални постижения в областта на правото на „Апис” - 2010 г. Юрист на годината на списание „Правен свят” - 2009 г. Почетен знак на Пловдивската адвокатска колегия за активна и запомняща се професионална дейност и издигане престижа на адвокатската професия - 2008 г. Владее френски, английски и руски език.


Заради системно превишаване на нормите на фини прахови частици във въздуха преди 7 г. Европейската комисия образува наказателна процедура срещу България. Първото решение излезе миналата година. С него Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург констатира, че този системен проблем продължава години наред и че мерките, които държавата предприема, са половинчати, неефективни, бих казал и имитационни.
Обичайната процедура, по която действа СЕС, е след тези констатации да даде известен период на толеранс - най-често 1-3 години, в който държавата да предприеме ефективни мерки за преодоляване на проблема. Ако това не се случи, се стига до глоби от милиони евро, които понякога се плащат ежемесечно.
Вместо да се вземат реални мерки, у нас се имитира дейност, а популисткото ни управление избягва всичко, което дори за кратко може да бъде възприето негативно от хората. Европейският опит е противоположен - много от промените първо се приемат негативно, но постепенно хората свикват да се движат повече пеша и с велосипеди, свикват с обществения транспорт и след време, когато усетят, че градовете им са по-чисти, вече одобряват тези мерки. Пример за това е Краков в Полша, където подобни мерки бяха реализирани съвместно от общината и граждански организации. Вместо да действа по подобен начин, общината в Пловдив ни обвинява, че сме „предатели“, които злепоставят града пред чужденците.

Преди повече от 5 г. предявихме уникален за България колективен иск, свързан с недопустимото от гледна точка на българското право и правото на ЕС замърсяване на въздуха над Пловдив с фини прахови частици. По данни на Евростат за 2005 г. Пловдив е градът с най-висока степен на такова замърсяване сред градовете с население над 100 000 души в цяла Европа. Той е пред индустриални гиганти като Милано, Торино, Бреша - разположени в котловини с тежка замърсяваща промишленост. В същото време нашият град, който няма тежка индустрия - само заради лошо организирания автомобилен трафик и масово използваното твърдо гориво за битово отопление, беше на първо място в черната  статистика на Европа, включително и пред градове като София и Перник.
За съжаление на две инстанции - Окръжният съд в Смолян и Апелативният съд във Велико Търново, отхвърлиха иска, като се задоволиха да констатират, че Община Пловдив формално е изпълнила задълженията си да приема периодично програми за опазване чистотата на атмосферния въздух, за подобряване на автомобилния трафик и за климатичните промени. През няколко години Общината само констатира, че за поредния отчетен период - най-често 5-годишен, като в социалистическите времена, програмата не е изпълнена  и така се влиза в новия отчетен период.
Отхвърляйки исковете, Смолянският окръжен съд и Апелативен съд - Велико Търново се задоволиха също да констатират, че Пловдив е с негативна климатологична и топографска предиспозиция - разположен е на дъното, на “коритото” на Тракийската низина, което го прави максимално защитен от ветрове, с малка средногодишна норма на валежи и с голяма температурна амплитуда -екстремно високи летни и екстремно ниски зимни температури, благоприятстващи инверсията и концентрацията на замърсители като азотен диоксид и фини прахови частици на малка височина. В момента делото е висящо пред Върховния касационен съд.

Факт е, че много големи градове в Европа, особено на север - Лондон, Стокхолм, Осло, Копенхаген, Амстердам, са с по-добра климатична предиспозиция заради повечето валежи и вятър там. Но в Европа има и огромни индустриални центрове, които освен че са в пъти по-големи като население и транспортен трафик, имат и тежки замърсяващи производства. Въпреки това те са с по-добри показатели на въздуха. С по-чист въздух са и много по-южни и по-сухи градове като Атина, Малага и Палермо, въпреки че до тях много по-често достига пустинният прах от Сахара. Така че да, в Пловдив природните и климатични условия са неблагоприятни, но не са уникални за Европа. Точно затова тук мерките за опазване на въздуха трябва да бъдат по-категорични, по-системни, по-настоятелни и по-устойчиви.

Единствената “ефективна” мярка, която Общината предприе досега, е преместването на измервателната станция  за чистотата на въздуха от Баня "Старинна", където най-често бяха отчитани тревожно високи нива на фини прахови части (ФПЧ), в парк Лаута. Благодарение на тази бракониерска тактика на пловдивската Община и на РИОСВ се постигна фалшификация на статистиките, тъй като базата за отчитане на данните беше променена. Така вместо обичайните 100-120-130 дни в годината с превишаване на нивата на ФПЧ, след промяната те са 80-90. И това обаче пак е 3 пъти повече от допустимите за Европейския съюз 35 дни годишно. Миналата година информирахме Европейската комисия за манипулирането на данните чрез изместване на измервателните станции и това несъмнено ще бъде отчетено в решението на съда в Люксембург.

Особено цинично е, че по този начин Общината и РИОСВ изложиха на риск живота и здравето на хората в Пловдив, лишавайки ги от информация, която би им позволила сами да се защитят. Говоря за информацията, която в реално време се излъчваше от измервателната станция до Баня "Старинна" и беше в състояние да покаже своевременно пикови, застрашаващи здравето концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици. Смисълът на тези измервателни станции е да бъдат разположени на невралгичните точки - там, където се очаква, че най-често има пикови превишавания на стойностите. Точно до Баня "Старинна" станцията даваше най-надеждна и най-навременна информация за замърсяването на въздуха от автомобилния трафик в центъра на Пловдив, но беше преместена в периферията, за да бъде деформирана статистиката и да бъдат измамени гражданите. До Баня "Старинна" станцията показваше реалните стойности в центъра на града, където са пешеходните зони и артистичният квартал Капана -местата за разходка на много семейства и деца. Тогава хората можеха поне сами да се предпазват - да не извеждат деца и болни на открито, да не отварят прозорците, да ходят с медицински маски.

Това напомня действията на комунистическата власт през 1986 г., която криеше от хората реалния риск от Чернобилската авария, която сега предизвиква епидемия на ракови заболявания. В момента общината и РИОСВ ни лишават от правото да знаем каква е концентрацията на фините прахови частици в центъра на града и когато тя е опасна за нашето здраве и здравето на децата ни, да вземем поне елементарните достъпни мерки за самозащита.

Подчертавам риска за децата, защото заради по-ниския си ръст те са най-уязвими. Специално газовете, отделяни от ауспусите на автомобилите, са в най-голяма концентрация на височина до 1,20-1,50 метра и затова децата са най-уязвими.

Общината се оправдава, че не може да намали емисиите от твърдите горива за битово отопление, тъй като не може да забрани на хората да горят въглища и дърва. В същото време тя не прави нищо за оптимизирането на автомобилния трафик, който е вторият по значимост замърсител. Общественият транспорт не обслужва индустриалните зони на Околовръстното шосе, което принуждава хиляди хора да пътуват до работните си места с личните си автомобили. В пиковите часове задръстванията там са километрични. Това принуждава много шофьори да преминават през града, вместо да ползват обходния път. От друга страна, общината неправомерно и дискриминационно е разрешила държавни и общински учреждения безплатно да ползват импровизирани паркинги в идеалния център на града със стотици паркоместа. Хиляди държавни и общински служители, вместо да дават личен пример, ползвайки обществения транспорт, всеки ден паркират безплатно в центъра за сметка на чистотата на въздуха, на интензитета на трафика и на безопасността на движението. Неслучайно през последните две години Пловдив оглавява и друга черна статистика - за най-много смъртни случаи при пътнотранспортни инциденти - повече дори от София. Общината не взема ефикасни мерки и срещу строителните фирми, чиито камиони безконтролно разнасят кал и строителни отпадъци, нито срещу безразборното палене на стърнища и на растителни отпадъци, които предизвикват пожари и обгазяват целия град.

Дано през 2019 г. Пловдив като Европейска столица на културата не посреща гости с противогазови маски.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?