Следвайте ни

5 въпроса, които поставя скокът на детето от прозореца

viber icon

Инцидентът с 6-годишно момче, което скочи от прозорец на втория етаж на ДГ „Бреза“, постави няколко въпроса, които сами по себе си не са нови, но сега стоят пред нас още по-категорично. Това заяви пред „Марица“ Ренета Венева – детски психолог, Монтесори терапевт и обучител на учители. Тя е специалистът, който започна индивидуална работа със семейството на детето.

Часове след злополуката, когато бе посетено в болницата от кмета Здравко Димитров, то сподели с него, че скочило, за да полети като Спайдърмен.

Встрани от личната история на момчето и семейството, за какво е знак злополуката? Ето коментара на Ренета Венева:

Първо, когато наблюдаваме детето у дома и в градината, когато говорим с него, и забележим нетипични въпроси и поведение, раздразнителност, безпокойство, да търсим мнението на другите, които работят или живеят заедно с него. Тоест, ако забележим нещо в градината, да се обърнем към семейството. И обратно. Защото само възрастните заедно, когато спокойно и отговорно, с любов и загриженост говорят за наблюденията си, могат и  заедно да търсят решения. Детето ни показва в детската градина чрез своето поведение това, което не винаги ни показва вкъщи, а у дома също може да е различно в сравнение с другата си среда. Затова е важно тези две страни да си говорят като партньори, защото имат различни наблюдения, а всяко наблюдение е важно. Всеки въпрос, който детето задава, е важен, за да сме адекватни в отговора.

Друго, което ни казва тази ситуация още веднъж, е свързана с реакцията ни при трудности в семейството, кризи и стрес. А такива кризи се случват във всяко семейство, по няколко пъти в детството на детето. Може да се касае за смяна на жилище, смяна на детска градина, загуба на член от семейството, продължителна болест на близък, раздяла на мама и тати, дори раздяла с обичана учителка. Всичко това детето преживява специфично като стрес, криза, трудност. Когато имаме в градината и особено у дома такива трудности, да не забравяме, че децата наблюдават какво се случва, нашите грижи, страхове. Свидетели са на нашите разговори, поякога конфликтни, понякога съпроводени с ескалиращо негативно поведение. И обръщат всичко това към себе си, търсят в себе си вина, страхуват се. Те очакват да говорим с тях искрено и спокойно за случващото се, каквито и да са проблемите. Да говорим така, че да даваме сигурност на детето, че ние търсим решение и че то ще бъде намерено. Защото и най-трудните ситуации имат решение. Но да оставяме детето просто да бъде наблюдател   на трудности и кризи, конфликти и понякога войни, значи да му даваме сложната задача да се справи само без зрелостта за това.

Още един въпрос, който поставя тази ситуация, е да си дадем сметка, че не е нормално за едно дете да прекарва пред екрана 4, 6, а някои родители ми споделят за 8 часа на ден. Изумена съм какво се случва  в живота на децата и колко с лека ръка ние им даваме дистанционното. Да, това се случва в трудни за нас месеци, когато се налагаше да работим от къщи. Но и не само тогава. По-голямата част от родителите, с които съм говорила, включително и вчера след инцидента, много честно казват: „Ние насърчаваме децата, ние им даваме лесно дистанционното. Разбира се, че не го правим, за да създадем проблем. Мислим, че това е близко до интересите на децата. Даваме си сметка, че е в повече. Но идва един момент, в който вече не можем да се преборим с децата за границите“. Защото тях ги няма, защото сме изпуснали положението. Защото много дълго време детето е прекарвало в безгранично преживяване пред екрана и това му е станало начин на живот.

Не на последно място е още един въпрос, на който рядко обръщаме внимание – за игрите, които децата играят. Когато забележим, че детето повече предпочита даден герой и се пристрастява към него, първо да се поинтересуваме кой е този герой и какво прави той. Да си даваме сметка, че ако героят е този, с който детето по-често е, то ще започне да се идентифицира с това, което героят прави много добре. Ще му подражава и когато е вкъщи, и когато не е. Това може да е и на улицата, и вкъщи, и в училище – детето да влезе в тази въображаема игра и за него тя в този момент да е реалност. Защото за него това, което героят прави, е реалността. Не може да я разграничи от истинската. Тази, в която е повече време, за него става истинската.

Това си преговорихме пак с част от родителите в ДГ „Бреза“, които казаха, че ще поговорят с децата. Чувах в тези диалози загриженост. Всеки родител обръща към себе си тези въпроси. И всеки родител има нужда от подкрепа. Ние ще я дадем, колкото можем. Защото подкрепата се дава, когато е желана  и е от всички страни припозната като нужна. Много е трудно да помагаш и да си партньор с някой, който не вижда проблем. 

Още един важен въпрос е кога ставаме чувствителни за проблема и за колко дълго. Сега всички са отворени. В кризисни ситуации ставаме много сензитивни и по-отворени да чуваме, да разговаряме, да търсим мнения. Но в последствие забравяме, завихряме се в ежедневието.

И отново децата са ни най-важните, но не през общуването и игрите с тях, през споделянето и въпросите, а в краткото време вечер, което понякога заменяме с телевизия. И детето, което наистина е приоритет за всеки, в крайна сметка не получава толкова внимание, колкото има нужда. Вниманието не са подаръците, угаждането и липсата на граници. Внимание е да общуваме с детето всеки ден. И то да се чувства в това общуване не застрашено, че ще бъде наказано за това, което споделя, а да се чувства сигурно, че може да каже всичко, което го вълнува.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Мила

Мила

22.06.2020 | 12:38

Лели и директор в затвора

Отговори
0 0
въпросът е

въпросът е

19.06.2020 | 14:07

една мрежичка на прозореца -хем против комари хем против детски бели .Но много скъпо стрва и много трудно инженерно решение и

Отговори
1 0
nephernepherusathon

nephernepherusathon

18.06.2020 | 16:18

Аз пък не мога да разбера, как заради това, че някаква лелка не си е свършила работата, трябва да са виновни родителите...………… Замислете се на какво са решили да ни подлагат и как ще си извъртат нещата в бъдеще, а следствието - отнемане на даца !?!?!?!?

Отговори
1 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?