Следвайте ни

Зографът Диан Костов: Иконите ми провокират ума и душата

Иконописецът Диан Костов е селектиран измежду стотици кандидати за участие в 12-ото Световно биенале на съвременното изкуство във Флоренция. Форумът ще се проведе от 18 до 27 октомври във Fortezza da Basso.

Събитието се случва именно в годината, в която светът отбелязва 500 години от смъртта на гения Леонардо да Винчи, и то в епицентъра на неговата родна обител.

По традиция, на всяко издание международното жури присъжда отличия в отделните категории и една голяма награда за цялостен принос в развитието на световното изкуство – „Лоренцо ил магнифико". Сред нейните носители е Марина Абрамович, а през 2005 г. я получава Христо Явашев - Кристо. 

В инсталацията „Кой си ти?“, с която Костов ще се представи на биеналето, си дават интерактивна и нестандартна среща източноправославната художествена традиция със западната християнска култура.

Художникът трансформира библейски трактовки и общочовешки истини, композира ги като символичен иконостас от образни решения. Зографът отправя към зрителите най-значимите въпроси на общочовешкото развитие. Творбата на Костов в своята цялост е новаторска и затова, че за първи път в нейния идеен проект и концептуално развитие взима участие психолог със сериозно професионално присъствие и успешна кариера на психоаналитик – Милена Ташкова.

Мащабният проект включва и специално заснет документален видео арт филм, който проследява творческия процес в различни ракурси и запознава зрителя с работата на автора.

 

- Как изглежда модерният зограф?

- Приемам себе си по-скоро като съвременен, а не като модерен зограф. Иначе съм като всички останали хора. Аз също се вълнувам от темите на съвременността. Слушам музика, харесвам Пинк Флойд. Обичам много да пътувам и да гледам изкуство. Опитвам се в нещата, които правя, да изразя себе си. Мисля, че съвременният зограф трябва да бъде вярващ човек. Но това се отнася не само за рисуването. Каквото и да работиш, ако не вярваш в него, няма да се получи добре.

- Ако Захари Зограф види вашия "съвременен иконостас" - инсталацията, с която ще се представите на биеналето във Флоренция, какво би казал?

- Захари Зограф е много напредничава личност за времето си. Основоположник е на светската живопис в България. По негово време зографите не са имали традиция да взимат уроци по рисуване. Тези умения са се предавали от баща на син. Той е един от първите, които са искали да учат рисуване в Академията в Санкт Петербург. Взимал е уроци по рисуване от зографи французи. Има запазени светски портрети. Той е един от първите, които вкарват битови елементи в иконописта.

- Той самият е съвременен зограф.

- Има една интересна история, свързана с него, която малко хора знаят. Разказаха ми я приятели, които реставрират Троянския манастир. Веднъж, когато бях при тях, ме помолиха да се кача на скелето и да погледна автопортрет на Захари Зограф, рисуван около 1840-1850 г. В едната ръка той държи четка, около която са събрани всичките му пръсти. Под пластовете мазилка обаче се вижда старата стенопис, в която държи четката с трите пръста, а другите два са леко раздалечени. В онези времена това сигурно се е сторило супер революционно и модерно на светите отци и те са му казали: Не, прибери ги. Нека ръката да е цяла! Но в мазилката е останало доказателство, че Захари Зограф е бил изключително модерен и смел творец.

Мисля, че би се заинтригувал от моите работи, защото самият той в някаква степен е бил новатор и бунтар.

А Леонардо да Винчи? Как би погледнал той на тях?

Единственото, за което бих мечтал, е този гений да се спре пред моите творби. Да ги погледне. Даже не ми е толкова важно дали ще ги хареса. Самият факт, ще се спре пред тях, ще означава, че нещо го е впечатлило.

Творец от такава величина никога преди не се е раждал и едва ли ще се роди, защото ние вече сме строго профилирани. Няма как ренесансовият човек да съществува в наше време, няма условия, за да се случи това. Когато Леонардопише до управителя на Милано, молейки да го назначи на работа, изброява нещата, които умее да прави. Чак на 11-о място казва: „И мога да рисувам не по-лошо от всеки друг“. Тази година се навършват 500 години от смъртта му и биеналето във Флоренция ще мине под знака на това събитие. По този повод нарисувах една икона, в която го изобразих. През цялото време си мислех, какво ли щеше да бъде, ако този изключителен човек можеше да види нашата реалност. Как всичко, за което е мечтал, се е случило. Той е един от първите, които са имали дързостта и куража да търсят, да опитват и да мечтаят. И не се е притеснявал от това.

Може ли иконата да провокира? И редно ли е, при положение че християнството залага повече на смирението, отколкото на дързостта?

Според мен може, въпросът е към какво. Когато провокацията се изразява в това да се обърнеш към себе си, да видиш постъпките си, помислите си, тя е добра. Дали е дързост? Не знам, може би е по-скоро смелост.Това е и идеята на инсталацията, с която ще се представя във Флоренция - да провокира ума.

Защото част от нещата, които ще видиш, когато застанеш пред централната част от проекта - иконата с огледалото, не са от най-достойните. Да ги погледнеш, да си ги признаеш, да ги промениш, ако можеш –всичко това е една полезна провокация. За това е нужно смирение. Няма как да застанеш пред Бога и да кажеш: “Аз съм голяма работа“.

Канонът пречи ли на въображението, или му помага?

Канонът дава насоката.Канонът казва: Христос ще го нарисуваш с дълга коса и брада, а не като тийнейджър например. Мисля, че той не пречи на въображението, даже в някаква насока помага. Защото, когато искаш да направиш нещо по-различно, а не просто копие на иконата, трябва да търсиш начин хем да изразиш своето, хем да се съобразиш с канона. Ако няма канон, всеки ще рисува каквото му хрумне. Иконите на Светлин Русев в църквата на баба Вангаса пример какво се случва, ако няма канон. Нешка Робева като Архангел Михаил. Глави, високи по два метра. Като че ли 2000 години хората не са се сетили да направят такова нещо! Не, сетили са се, но то не стои добре, не отговаря на предназначението си. Пет години съм учил богословие и иконография. Знам много добре какво е канони какво не, и се ядосвам, когато някой ми каже, че нещо не е канонично, просто защото не е виждал това нещо другаде. Преди Андрей Рубльов да направи "Света Троица", също никой не е виждал такова нещо. Той я е измислил. Микеланджело, като е направил Пиетата, са се чудили как така Богородица може изглежда по този начин… Но тогава хората сякаш са били по-широко скроени.

Вярвате ли в идеята за елитарно изкуство?

Твърдо не вярвам в изкуството за елита. Не вярвам, че има шепа избрани, богопомазани хора, които правят нещо велико, а останалите са глупаци, защото не могат да го разберат. Когато човек застане пред едно произведение на изкуството, той не трябва да се чувства глупав. Пред истински стойностното изкуство в големите музеи има тълпи от хора. Не всеки разбира от изкуство, но когато то е истинско, със сигурност ще те докосне, ще те извади от обувките ти, ще ти въздейства и ще го помниш. Може да не разбереш много детайли в картината на Йеронимус Бош "Градината на земните удоволствия", може да не проумееш в пълнота творбите на Рубенс, но няма да искаш да си тръгнеш, когато ги видиш.

Какво харесвате и какво не в модерното изкуство?

Много пътувам по света. Впечатляват ме идеите на модерните творци. Но съм убеден, че само идеи не са достатъчни. Понякога ми се губи майсторлъкът на направията. Майсторството на рисунъка, на скулптурата, на изпълнението, без значение дали това е пърформанс, инсталация, видеоарт или каквато и да е друга творба.Плаващите кейове на Кристо в Италия например бяха нещо велико. Изключително мащабно, скъпо, идейно.

В същото време в Музея на модерното изкуство в Рим ми направи впечатление един от експонатите – синя теракотена плочка. Всички имаме подобни у дома. Колкото и да се мъчех да проумея каква е идеята й, не успях. Почувствах се много глупав. Такава творба няма как да ме впечатли.

 

 

Илияна Караланова

Отговорен редактор - marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?