Следвайте ни

Златотърсач №1: Родопите са пълни със злато и рубини

viber icon

Средногорието е българското Елдорадо, това е една от най-златоносните ни планини. Около Асеновград са златоносни реките в района на Горнослав, Долнослав. Някои притоци на Чая също са богати на златинки. 

 

Какви са новите райони и обекти, които проучвате?

Тръпката на златотърсача е голяма. Пипне ли те, не те пуска. Новото проучване, върху което работим упорито, е търсене на самородно злато в района на  уникалните скални ниши в Източните Родопи.

Обходихме част от района с екип от Кърджали, дори заснехме филм.

Скалните ниши с т.нар. шарапани са изключително интересни. Шарапаните са скални вдлъбнатини на тракийски светилища,  дело на хората преди 2600-2800 години.

Една от хипотезите за нишите е базирана на откритите край скалните светилища рударски селища. Взех проби и установих наличие на самородно злато. Това води към извода, че шарапаните са използвани за рударска дейност и добив на злато от древните траки. Там са стривали рудата, пускали са вода и тъй като златото е тежко, се е задържало и са го събирали. Използвали са го за направа на накити, култови и трапезни съдове. 

С колеги проучихме и известната местност Глухите камъни - високо и много древно тракийско светилище между Любимец и Маджарово.  

Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Оказа се, че от двете страни на възвишенията - и откъм юг, и откъм север, където е село Ефрем, реките са масово златоносни. Там и аз, и колеги сме намирали самородни късове злато - с промиване и с металдетектори.

В отвесните скали са изсечени над 300 ниши, което прави светилището най-голямото подобно в Източните Родопи. Археолозите са убедени, че Глухите камъни са част от голям град.

Според археолози кръговете, издълбани в камъка, са служели за своеобразна карта, сочеща къде има злато. Скалното светилище е обвито в мистерии и легенди. Иманяри от години ровят в района в търсене на голямо имане. Според легенда от близкото село Малко градище някъде в района бил погребан виден тракийски владетел заедно с „девет вола злато”. Местните хора вярват, че всяка година на 6 декември скритото в пещера тракийско злато се показва и ярко заблестява.  

Напролет ще продължим обхождането в Източните Родопи с местен археолог и със специалист от Минно-геоложкия университет.

Все пак Средногорието ли си остава българското Елдорадо?

Средна гора си остава Елдорадо, тя е една от най-златоносните ни планини. Още през 1980-те и 1990-те години, когато сме обхождали района с археолози, установихме, че почти по цялата територия на Средна гора има  скални светилища, рударски дейности и останки от древни тракийски открити антични рудници.

Така че и в Средногорието ни предстоят проучвания догодина. Много интересни обекти има в района на хижа "Свежен".

От години искам да обходя известната Букова могила над село  Александрово, където на няколко места има останки от древни тракийски рудници. Там проучвания на геолози са установили самородно злато. Колеги, които обхождат района с металдетектори, намират по деретата самородни късове злато по половин грам, дори по грам.

Предстоят ли проучвания в района на Пловдив?

 Край Асеновград са златоносни реките в района на Горнослав, Долнослав. Някои притоци на Чая също са богати на златинки.     

Наскоро изнасях лекция пред ученици  в Перущица. Със съдействието на кметството и на музейните работници планирам да проуча за наличие на самородно злато района над града, където има много интересни обекти.

Остава ли си популярно хоби иманярството у нас? 

О, иманярството винаги има фенове, любители на митове и легенди. Все има хора да се запалват за скрити съкровища. Това никога няма да отмине. Дори наскоро пламна истинска истерия в Северозападна България по знаци, които овчар си играл да сече по скалите през 1970-те и 1980-те години.

Кои са най-известните средства за търсене на злато  в момента?

 Драги и металотърсачи си остават класика. 60 процента от търсачите залагат на металдетекторите, останалите около 40 процента - на драгите и улеите. При тях хамалогията е по-голяма, по пък промитото количество е по-голямо. Но пък хамалогията е част от тръпката.

Вече набират популярност и други методи - т.нар. пинпойнтери например. Това са малки уреди, носят се на колана. Когато се засече с металдетектор някакъв предмет,  пинпойнтерът го фиксира точно.

Съветвам колегите ​- като тръгнат по златоносна река, да вкарват пинпойнтера в цепките на скалите. Там не се търси самородно злато, а тежка фракция -желязо и олово, съответно 7 и 13 пъти по-тежки от златото. Но ако реката е златоносна, задължително в цепките има и самородно злато.

Полускъпоценните камъни ли са последният хит на колекционерите?

Полускъпоценните камъни стават все по-популярни. Те са ми слабост, стара моя  любов. Голяма тръпка е търсенето им.

Родопите са най-богати на полускъпоценни камъни у нас. В района на Кърджали, Момчилград, Маджарово, Крумовград има изстинали 6-7 вулкана, в резултат на което са се образували минерали - ахат, яспис, халцедон, аметист, рубини.   

Четирите най-скъпи камъка, използвани за бижута - диамант, рубин, сапфир, изумруд, се намират у нас, с голямо търсене, разбира се.   

Напролет ми предстои експедиция в Ардинско-Смолянския регион  за търсене на рубини, кралските камъни и колекционерски циркон - невероятно красив, след като се обработи, прилича на диамант.  

Особено популярност набира търсенето на рубини във водите на реките в  Родопите. Аз самият намирам доста. 

Като ги светнеш с ултравиолетова светлина, светят като жар, защото вътре има съдържание на хром. Той определя цвета на самия рубин - розов, червен или кървавочервен.

Много важно е ултравиолетовото фенерче - когато промивате, гледайте с него задължително, това е начинът да се идентифицира рубинът. Той е силно флуоресцентен, съдържа хром и свети като жар. А като го промиеш в легенчето, може да го объркаш с гранат - има червени красиви гранати, също като рубините. Ако не си светнал с ултравиолетовото фенерче, няма как да разбереш дали е рубин или гранат.

 Проблемът с рубините е в това, че са мътни. За избистрянето се изисква много знание и техника ​- нагряват се до определена температура, после се шлифоват. Затова са и скъпи ​- един карат натурален рубин, когато е обработен, е 0.200 от грама.  При минералите каратите се изчисляват  в тежината - 1 грам е 5 карата, т.е. 0.2 грама е 1 карат. Затова диаманти, рубини се продават на карат, по които се изчислява теглото на самия минерал.

Един карат обработен истински рубин струва между 4000-4500 долара, в пъти по-скъп от златото.

Пазя в тайна точното местонахождение на рубините,  за да не станат обект  на посегателства от недоброжелатели. Хора, алчни за бързо забогатяване, ще тръгнат по реките, ще съсипят природата, ще превърнат района в Клондайк.

Много ценен е и аквамаринът. Ще дам жокер за запалените търсачи - когато откриете някъде опушен кварц, вероятността наблизо да има и аквамарин е голяма, вървят ръка за ръка.  

Продължава ли  търсенето на метеорити у нас?

На последния събор на Асоциацията имаше едно момче от Стара Загора, което  беше намерило български метеорит тази година. Колегата Георги Пенев, изследовател на метеорити, който поддържа контакт с него, подаде информация в европейски специализиран център и се оказа, че наистина става въпрос за железен метеорит, открит в Старозагорска област.

Кирил Стаменов е златотърсач с над 40-го-дишен стаж. Създател и председател на Българска-та асоциация на търсачи-те на самородно злато и метеорити, единствена на Балканите. Запалил се още като ученик по търсенето на злато, минерали, метео-рити. Оттогава датират хобитата му история, археология, нумизматика. Негови приятели и учители са най-известните българ-ски геолози и археолози, сред които Георги Китов. И до днес любим автор му е Джек Лондон, описал при-ключенията си като злато-търсач в прочути творби като “Златният каньон” и “Жажда за живот”.Стаменов е направил нова карта на находищата със самородно злато.Поддържа специализира-ни сайтове. Приятелите с право го наричат нашенски Индиана Джоунс, по ана-логия с прочутия филмов герой, търсач на съкровища и приключения

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (1)

Кирчо

24.12.2019 | 16:57
1 0

Пак ли са изпратили тоя измамник ?

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?