Следвайте ни

Заплатите в Пловдив ще растат с по 10% на година

*Естонска компания предлага да изготви „електронно гражданство на бизнеса” * Новата тенденция е ясна - с по-малко работни места се произвежда по-скъпа продукция

Георги Стоев е председател на Trakia.Tech - платформа за дигитална трансформация на традиционните индустрии. Стратегически консултант е на Тракия Икономическа зона и един от инициаторите на годишния бизнес форум Industry 4.0 и на Образователно-индустриалния борд. Завършва Английската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. 

 

- Г-н Стоев, в края на миналата година два инвеститора се оттеглиха от България с обяснението, че работната ръка е скъпа. Колко скъпа е работната ръка в Пловдивския регион и каква е тенденцията?

- Най-ясният индикатор е ръстът на заплатите. В Пловдивския регион, в сферата на преработващата промишленост, ръстът е с по 10% на година. Изчислението е средно за последните пет години. Казано по друг начин, ако инвеститор има намерение да отвори нов завод през 2021 година и днес прави своето проучване, трябва да планира поне 30% над средната заплата, отчетена от статистиката сега. „Сега” също е много разтегливо понятие, защото НСИ вади данни със закъснение заради тежката им обработка. Ако сега средната заплата в Пловдивско е над 1000 лева, при изготвяне на бюджета на новото предприятие трябва да се заложи от 1300 лева нагоре. Бързият ръст на заплатите е факт и той ще се запази. Работодателите трябва да са наясно, че

няма как да задържиш служители, без да им дадеш конкурентни заплати.


И заплатите трябва да са поне толкова добри, колкото би дал конкурент, готов да открадне кадрите.

- Това ли е решението на проблема с дефицита на работна ръка - да се крадат кадри?

- Това е съвсем естествена тенденция в динамично развиваща се икономическа среда. Нормално и очаквано е новите инвеститори, особено тези, които имат нужда от голямо количество хора, да крадат хора от съществуващите работни места. Обект са както висококвалифицирани кадри, така и нискоквалифицирани. В секторите, в които най-бързо расте производителността на труда, а заедно с нея и заплатите, има най-голям оборот на работни места. Пак казвам, това е ситуация, за която работодателите е трябвало да бъдат подготвени още при самото решение да влязат в индустриалните зони около Пловдив.

Съвс​ем не е изход да си кажат „Да, сега ще откраднем 100 ​души от друго предприятие, за да си открием завода”, защото след една година някой друг ще открадне същите тези сто души. Поначало индустрията трябва да е наясно откъде влизат новите потоци човешки ресурс. Тя сама ли си ги „отглежда”,  с училищата ли си партнира, избрала е да прилага някаква програма за задържане на служители, или инвестира в автоматизация на производството, за да съкрати нуждата от работна ръка. Това са все въпроси в полето на компаниите и инвеститорите. И те трябва да са наясно, че Пловдив вече е достатъчно скъп от гледна точка на човешкия ресурс.

- Тоест нашата конкурентна ниша съвсем не е в евтиния труд?

- Ние сме конкурентни в труд, който е средно- и висококвалифициран и все още е по-евтин от този на западноевропейските инженери и техници. Това дава възможност на нашите компании да бъдат по-конкурентни, когато изпълняват по-малки серийни продукти. Докато за производствата в Западна Европа вече е наложително да работят с големи поръчки, за да оправдаят скъпите си инженери.


В същото време е съвсем естествено, че някои индустрии губят предимство в региона и търсят други места из България. Това са предимно компании от текстилния и обувния бранш, донякъде и от хранително-вкусовия, които са силно зависими от човешкия фактор. Сещам се например за „Каменица”, която премести производството си от Пловдив в Хасково. Това е класически случай на оборот на работна ръка между индустриите. Хората, които бяха освободени, отидоха да работят в други сектори. Та, отговорът на въпроса

 „Ще свършат ли хората и ако да, кога?” 


е „Не”. Те просто ще се насочват към индустрии с по-високи заплати и по-висока производителност.

- Тенденцията е към автоматизиране на производството, а това означава по-малка нужда от хора.

-  О, да, и това е добре. Целта е индустрията все по-малко да е зависима от човешкия труд и работодателите да не питат „има ли хора и откъде ще ги намерим”. Целта ни не е да създаваме заетост и да откриваме много работни места, а да откриваме предприятия, които произвеждат много продукция с малко работни места. Големият въпрос тук е колко бързо се движим в тази посока.

-Какви кадри са най-ценени в момента?

- Бих казал ​- всякакви. Най-много, като количество, се търсят хора, завършили техникуми. Изобщо не говоря за опит. Чувал съм дори за единични случаи, в които работодателите са готови на всичко и единственото изискване към кандидатите за работа е едва ли не да могат да четат и пишат. Което е много притеснително.  Това означава, че вече трябва да работим с нов фокус -децата от една особена група просто да се задържат на училище. Явно за определени производства ще трябва да се насочим към подготовка на нужните кадри още в основните класове. Трябва отрано да покажем  на тези деца къде ще работят,

 мръсно ли е, срамно ли е, безопасно ли е производството,

как ще живеят, ако работят това, и т.н. 


Разбира се, има хроничен глад за хора, които могат да работят с ръцете си - заварчици, стругари. Не мога да кажа защо това се появява непрекъснато като проблем. Работодателите непрекъснато се оплакват от липсата на такива кадри, но те не могат да се обучат в училищата. Единственият вариант е в самата компания, където човекът да пипне машините и инструментите. Така че отговорността към създаване на тези кадри е на самия работодател.

- Как се развива Тракия икономическа зона, има ли накъде да расте?

- Тенденцията е ясна, много сериозно присъствие на производители на компоненти от автомобилната индустрия. Вече се забелязва и обрат - с по-малко работни места се произвежда по-скъпа продукция. Забелязва се и още нещо - Пловдив и София буквално „се продават” заедно на потенциални инвеститори. Нерядко компаниите откриват своя лаборатория в София и малко производство в Пловдив. Така че тази конкуренция между двата града постепенно се стопява . Аз лично смятам, че трябва да обединим маркетинговите усилия заедно с Агенцията за инвестиции и да се популяризираме като обща дестинация.

- Как се брандира Пловдив ​- като индустриална или като IT и аутсорсинг дестинация?

- И двете. Едното не е в конфликт с другото. Факт е, че индустрията става все по-високотехнологична.

- Разкажете някой любопитен проект, по който работите в „Тракия тех”.

- В момента вървят разговори с една естонска компания, която има идея да създаде т.нар. „електронно гражданство за бизнеса”. Това е начин да облекчим някои административни процеси и ходенето на гише да бъде заменено с електронен начин на комуникиране. Сега обследваме кои са онези процедури, за които най-често бизнесът посещава чиновниците.

- С какво точно се занимава „Тракия Тех”?

- Това е нещо като бизнес инкубатор за стартиращ технологичен бизнес, а идeятa e дa paзвиe и yтвъpди Πлoвдив кaтo технологична инвестиционна дестинация. Въпреки успехите, които регионът има, все още липсва типичната предприемаческа среда, където

млади хора да опитват нови решения, нови продукти, 


нови бизнеси. Понякога става въпрос само за екипи от IT специалисти или инженерни таланти, понякога са малки компании, които изнасят към България част от своята развойна и изследователска дейност, друг път дори за академична дейност. Защо е нужно това? Защото младите хора, за които всички в амбициозните големи градове се борим, имат нужда не само от перспектива, че ще работят добре платена работа. Много голям дял от тези на възраст между 20 и 30 години имат нужда от условия, в които да опитват свои идеи. 

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?