Западно и Средноевропейският митрополит Антоний: Като съвременник Св. Серафим е пример, че светостта е достижима и сега

Автор Оля Ал-Ахмед

- Ваше Високопреосвещенство, за първи път в историята преди 5 години бе извършена канонизация от две поместни православни църкви ​- Българската и Руската. Можем л​и да смятаме, че св. Серафим е посвоему обединител на двата народа и църкви?   

- Несъмнено актът на тази съвместна канонизация на свети Серафим Софийски Чудотворец е преди всичко акт на святостта, която той веднага след своята блажена кончина е засвидетелствал с чудесата, които са се извършвали на неговия гроб. Свети Серафим е не само всебългарски и всеруски, но и всеславянски светител. Един дълъг период от неговото светителстване, около тридесет години, той засвидетелства преди всичко със своите дела, с вярата, със смирение и кротост, с търпение и въздържание твърдото отстояване на истините на православната вяра в тези наистина трудни времена, в които Бог е определил той да свидетелства. Това е времето между Първата и Втората световна война, време на раздори и студена война. Така че православната вяра винаги е била поставена на изпитание, но той се е стремял, доколкото му е възможно и според мярката на неговите сили, да запази чистота на вярата. И това се вижда в писаните свидетелства на международните форуми, в които е участвал, в постоянната кореспонденция, която е водел. И най-вече - народната почит, която още приживе е засвидетелствана от вярващия народ заради неговите дела.  Неговият завет, който той оставя на мнозината млади хора, с които той е общувал, е бил: „Ако добия дръзновение пред Бога, няма да ви оставя!“. Виждаме, че има много чудеса, които се случват по ходателството и молитвите на св. Серафим.

- Със своите неоспорими чудеса св. Серафим засилва ли вярата на миряните и енориашите?

- Разбира се, все пак той е един съвременник и пример за това, че святостта в по-ново време е достижима. И това е целта на живота на всеки един православен християнин - да си замине от земния кратък престой и да прекрачи прага на вечния път, на оправданието пред Бога, на вечния живот. Така че св. Серафим е един добър и достоен пример и вдъхновение, като една твърда опора за всички вярващи.

- Потокът от хора, молещи се на гроба на св. Серафим, не е спрял нито за миг. За какво говори този факт?

- Това говори за силната вяра и най-вече за следата, която е оставил в душите на неговите съвременници, на техните последователи и до днес. Така че нишката не е прекъсвана. А това показва, че вярата е жива, особено в такива моменти на изпитания, като пандемията тази и миналата година, безспорно усили вярата на хората, давайки им надежда и упование. Когато виждаш, че всичко изведнъж се разрушава и рухва под нозете ти, и губиш основата, на която си изградил своето бъдеще, остава само твърдата скала, която е Христос и вярата. Тя е твърда, непоколебима и неразрушима. Върху нея всеки един може да намери опора. Ако е паднал - да се изправи и да продължи своя път.