Зам.-кметът на Пловдив Владимир Темелков: Общото между бизнеса и политиката са парите! Това не е мръсна дума

В университета най-интересни ми бяха процесите на програмиране. Защото Вселената е създадена от процеси.

Комфортът е най-вредното - да си отвориш една биричка вкъщи или да работиш в хоумофис. Аз съм твърдо против хоумофиса. Светът е измислен така, че да сме заедно. 

Моят бизнес е сложен, много технологичен и изключително чувствителен. Защото се занимавам с много високо ниво на сигурност, с киберсигурност. 

Предстои ни едно огромно предизвикателство в световен мащаб. Но и на ниво Пловдив, на ниво България - и то е да станем малко по-обединени.

Той е експанзивен и проницателен. Само за секунди може да прецени събеседника срещу себе си, а силната му воля му помогна с лекота да премине от света на бизнеса в политиката. Тези, които го познават, казват, че зад магнетичния му външен вид се крие верен и честен приятел. 

Владимир Темелков обича да казва истината, дори когато тя е неудобна. Днес той е успешен мениджър, специалист в сферата на информатиката, софтуерното инженерство, изкуствен интелект и онлайн маркетинга. Ето защо много пловдивчани бяха изненадани от избора му да влезе с летящ старт в политиката. Младият IT експерт избра община Пловдив, където днес е заместник-кмет „Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование". Името му дори се спрягаше за министър на електронното управление в проектокабинета на ГЕРБ-СДС с кандидат за премиер Росен Желязков. 

С Владимир Темелков разговаряме за бизнеса и политиката, за страстта му към компютрите и за любовта му към двете му прекрасни дъщери – София и Александра.

- Г-н Темелков, днес правите успешна кариера в политиката и местното управление на Пловдив. Къде са корените на успеха, още в детството ли? Какъв ученик бяхте?

- Бях доста интересен ученик! Оценките ми бяха извън отличните, но те не бяха важни за мен. (Смее се.) Имал съм моите наивни криввания встрани, но още от дете се увличах по компютрите. Те бяха важни за мен, интересуваше ме как работят. Майка ми - Цвета Темелкова, която отскоро е щастлив пенсионер и си гледа внучетата, работеше в ПУ „Паисий Хилендарски“. Имаше един „Правец“ и пишеше на него разни документи и файлове. Ходейки при нея, в университета, видях първите компютри. Удивляваше ме този екран с иконите по него, мишката, която движеше всичко - беше много различно. Тогава все още ги нямаше игрите, на компютъра имахме само един пасианс, ала той бе абсолютно безинтересен за мен.

Спомням си как съм бягал от часовете по български език или математика, за да отида в някоя зала и да видя отново тези удивителни машини - компютрите, изследвах ги, как се сглобяват и разглобяват. Интересуваше ме техническата част, нищо че по онова време компютрите все още бяха много слаби в сравнение с днешните. Запазих тази моя страст към новите технологии. Цял живот съм следвал тази линия.

- А защо избрахте да следвате в Пловдивския университет? 

- Стана по естествен път в периода 2004-2005 г., когато след поредната спечелена олимпиада успях да стана студент в ПУ. Уважавам образованието, но към онзи момент за мен беше все едно къде уча. Защото ми бяха важни само компютрите!

Избрах ПУ, за да съм близо до семейството ми. За разлика от училището, университета го завърших с пълно отличие, защото учих компютри, а те бяха моето призвание.

Моята страст никога не е била историята. Бях слаб и по математика - взел съм над 300 частни урока, за да я усвоя. Да, програмирането ми вървеше, но изоставах, при това много, с математиката.

- Но явно не сте били отличникът, скаран със спорта! Имате физика на спортист, волейболист, особено с Вашите над 2 метра височина.

- И досега тренирам волейбол - по едни час на ден, колкото да си отпочина от забързания делник. Като ученик обаче предпочитах да участвам в олимпиадите по информатика. Станах магистър със специалност "Бизнес информатика с английски език" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". По това време започнах да работя във фирмата на проф. Рахнев - един от най-уважаваните от мен преподаватели. Научих много неща от този удивителен човек, но най-интересни ми бяха процесите на програмиране. Защото Вселената е създадена от процеси. Проф. Рахнев е съвременният идеолог на това как трябва да се случва един проект - от самото начало до края. И до днес професорът е брилянтен ум и великолепен мениджър.

Точно по това време разбрах, че искам да се развивам в управлението на проекти.

С професора дълги години сме преподавали информатика във висшето училище. Моята практика продължи около 10 години във Факултета по математика и информатика към ПУ. Имаше лимит до 30-50 души в курс, но при нас се записваха по 120-130. Беше много интересно. Учехме децата на онези истински технологии, които използвахме в бизнеса си. Към онзи момент много малко хора сме взимали на работа при нас, но имаше брилянтни умове, които обичаха компютрите. Повечето от тях поддържаха искрата и всеки си намери нишата - нашата професия не е за всеки.

- Очаквахте ли, че компютрите дотолкова ще навлязат в живота ни?

- Нямах такива очаквания. По-скоро моята страст се движеше паралелно с развитието на компютрите. В момента, в който ти се случват нещата и страстта помага на бизнеса ти, тогава най-вероятно постигаш и успеха.

Така дойде един момент в живота ми, в който реших, че няма да работя за никой друг. С група приятели направихме първата ни IT фирма. Това се случи в едно мазе - нямахме пари дори да си купим комарник. Беше през 2007 г. Събрахме се в едно кафене и дадохме последните си 200-300 лева за новия бизнес. Купихме по един лаптоп втора употреба - едва работеха тези машини. Беше изнервящо, понеже нашият бизнес е 24/7. След това не сме спирали. Водеше ни добрата симбиоза - те разбираха от технологии, аз - от програмиране. Използвахме бързо развиващите се нови технологии. Когато приключвахме с работата, вечер сядахме да четем новостите. Ето защо в нашата работа често се получава едно прегаряне на хората. 

Но ние избрахме различния начин на живот! А не това, което често виждаме днес, когато всеки търси зоната на комфорт. Комфортът е най-вредното - да се прибереш вкъщи и да си отвориш една биричка или да работиш в хоумофис. Аз съм твърдо против хоумофиса. Светът е измислен така, че да сме заедно. Да отидем заедно на оперативка, където да обсъждаме различни идеи - няма го това нещо днес. Всеки гледа как да се прибере вкъщи, отива на плажа, за да гледа лошо наоколо - това е страшна идиотщина. Трябва по-бързо да го преодолеем този комплекс, включително и на политическата сцена.   
По-късно всеки от нас - в първата ни фирма, тръгна по своя път. Аз знаех, че това е моята сфера, и така през 2013 г. вече направих собствена компания, която днес многократно изпревари всички останали мои бизнеси като мащаби и стана водещ лидер в технологичната сфера в Пловдив и региона.  

- Имате интересен бизнес...

- Моят бизнес не е интересен - той е сложен, много технологичен и изключително чувствителен. Защото се занимавам с много високо ниво на сигурност, с киберсигурност. С екипа ми налагаме изцяло на нови технологии, за които хората научават едва след 1-2 години. И знаете ли, още в началото сме използвали изкуствения интелект. Ползвали сме алгоритми, които тепърва излизат на пазара, и с тях сме оптимизирали целия си бизнес.

- Как Ви помага бизнесът в политиката?

- Често ме питат: Защо влезе в политиката? Всеки, който ми задава този въпрос, има една мисъл на заден план и тя е - прави го за власт и пари. Това го чета в погледите на хората. Защото всички политици са сложени под общ знаменател. Само че аз казвам: Тези, за които е доказано, че са с такова мислене и резултати, да си ходят.

Защо направих този избор ли?

Най-простият отговор е следният - когато си бизнесмен, се грижиш за себе си, за семейството си и за група хора около теб (твоя екип). В политиката е точно обратното - ти си добре и съответно общината е добре, всеки  граждани е добре, т.е. в бизнеса около теб има малка група от хора, в политиката - групата е голяма. Общото между бизнеса и политиката са парите - без тях няма резултати, а само надежда. Надеждата обаче не е план за действие. И двете се правят с пари. Не вярвате ли?! Политика без пари не може - няма как да купим нови рейсове, да построим детски градини и училища. Общото винаги са парите и ако на някого това му звучи като мръсна дума, да заповяда на моето място! И да строи детски градини и училища без пари.

- Как си представяте бъдещето на света?

- Светът около нас е доста фрагментиран. Няма ги вече онези масови събирания от миналото, защото те са по-скоро емоционално изживяване - дали ще отидем на мач или на концерт, това днес е по-скоро размиване на реалността. Все повече започнахме да си стоим вкъщи. Видяхме как след ковид хората нямат нужда да пътуват толкова. Събират се в малки компании, където са единни като мислене, като нагласи. Дори сядайки на една маса, много малко хора са на едно и също мнение, което до един момент беше добре. Сега обаче е зле.

Защото това ни пречи да се обединим. Хората все по-трудно се обединяват, а както знаете, зад всяка добра идея стои екипът. Зад всеки  шампион, зад всеки реален продукт стои един отбор. В момента екипът е дефрагментиран - виждам го на едно глобално ниво, виждам го в общината, в бизнеса - всеки дърпа към себе си.

Затова си мисля, че ни предстои едно огромно предизвикателство в световен мащаб, но и на ниво Пловдив, на ниво България - и то е да станем малко по-обединени.

В последната година се научих да бъда по-разумен и да намирам правилния подход към хората. Това изключително много ми е помогнало в бизнеса, защото, ако си позволявам да говоря каквото ми е на душата, няма да стигна до никъде. Това е истината.

- Изкуственият интелект обаче навлиза във всички сфери на живота ни. Това не е ли леко стряскащо?

- AI действително навлиза в живота ни, но сега той трябва да е нещото, което ние управляваме. Със сигурност трябва да се научим да го управляваме, защото в противен случай ще умрем в страх от него - от това, че ще ни вземе работата, бизнеса, хляба, а това не е така. Няма продукт, създаден с AI, от който някой да е станал мултимилиардер. Т.е. вземам го сега този AI и му казваме: Направи един нов калкулатор, който никой в света не е виждал,  примерно. Гарантирам ви, че AI няма да се справи.

Затова продължавам да твърдя, че човекът управлява машината, а не машината - човека. Ние само трябва да се образоваме, да се научим как да използваме AI в наша полза. Изкуственият интелект ни трябва. Важното е да знаем как да го използваме и да пестим ресурс. Това е голяма цел. Трябва някой да ни помага и не е необходимо да ни е страх, защото AI е строго контролиран в момента.

 

Тениска на Роналдо и ръкавица на Майк Тайсън красят офиса му

Странно, но въпреки разпосочните си интереси, Владимир Темелков няма много хобита. Поне така казва. „Хобито ми през последната година е да си почивам - смее се пловдивчанинът и допълва: защото нямам никакво време да си почивам. Работя и в събота, и в неделя. Времето ми е посветено на Общината и на политиката“.

Тези негови думи обаче звучат леко подвеждащо. Понеже дори една бегла разходка из офиса в IT компанията му носи доста свежи впечатления. 

Тук може да се види оригинална тениска с автограф на Роналдо. „Любимите ми футболни отбори са „ФК Манчестър Юнайтед“ и „Реал Мадрид“, съвсем очаквано допълва зам-кметът и показва още две свои бижута - едното е ръкавица на Майк Тайсън, в която влага доста пари. При назначаването му в Община Пловдив, където отговаря за отдела по „Дигитализация, европейски проекти и бизнес развитие“, Темелков подари прочутата ръкавица на Тайсън на кмета Костадин Димитров. 

Другата атракция в офиса му е шапка с логото на Доналд Тръмп. От дете е фен и на Формула 1. „Гордея се с този оригинален волан от Болид на Ferrari“. Обича спортните коли, но и сред тях има своя фаворит и това е БМВ.  Когато има време, спортува бокс и волейбол.

 

 

Бащата на две дъщери съветва: Правете много деца!

„Загубих баща ми преди 20 години. Бях на 17-18 години тогава, но още помня енергията, която ми даваше, и съветите му за живота. Беше много добър човек, млад адвокат по онова време“. Така Владимир Темелков отваря по-съкровената страница от своя живот, свързана със семейството му.

Майка му Цвета Темелкова пък дълго време е работила към „Свободния факултет“ на ПУ, където ръководи отдела, отговарящ за израстването на научните кадри. Помага на всеки, който иска да се развива като доцент или професор. „Ползваше се с изключително добро име и позитивна аура. Сега е прехвърлила този свой чар върху възпитанието на внуците“, добавя синът <210>. Самият той - като всеки страстен Скорпион, още води своите вътрешни битки. „Обичам да си умъртвявам противника, но политиката ми помогна да преобърна тези емоции в работа. Най-вече върху себе си. Майка ми винаги е била плътно до мен. Никога не ми е казвала „Да“ или „Не“, а „ти си знаеш“. На децата тази свобода обаче не им действа добре, защото тя обикновено се трансформира в някоя огромна глупост, която слага белег на живота им с години напред“, разсъждава днес Темелков.

Съжалява, че днес семейството му намалява. "Живи останаха единствено майка ми и леля ми. Затова сега искам да изравня този неравен резултат. Убеждавам жена ми за трето дете. Вече имаме две прекрасни момичета - едното е още бебе, другото е на година и 9 месеца. София и Александра. София е със зелени очи и с тъмна коса, като майка си. Алекс е с руса коса и сини очи - почти като баща си“, смее се известният пловдивчанин. 

Казва, че двамата с майка им са строги родители, но гледат да ги възпитават добре. „Даваме им свобода, не искаме да растат разглезени. Ядат всичко, носят най-скромните дрехи, цапат се, калят се, пищят и ние с тях, но много си ги обичаме. Ето защо съветвам всички - правете много деца“, казва щастливият баща. .