Зам.-кметът Стефан Стоянов: Ще подкрепим още учители да излязат от рутината

Г-н Стоянов, в предишния  мандат Общината бе категорична, че няма да разширява училищни сгради с допълнителни постройки в дворовете. След това се заговори за проект за допълнителна сграда в двора на Хуманитарната гимназия. Последно - строим училища или пристрояваме?

Вероятно и двете. Всичко е на масата. Търси се максимална експертиза. За ОУ „Княз Александър I” и Хуманитарната гимназия има място за нов корпус в двора, за да се премести там едното училище. Но има урбанистичен проблем - в центъра се създава сериозен трафик. В момента там има почти 2000 деца. Вероятно ще са толкова и ако построим ново училище. Но реално свиваме физическото пространство в двора. В момента те се справят горе-долу, но нямат спортни салони. И запазваме доста ритмичен трафик в сърцето на града.

Разбира се, това не е причина да махнем всички училища от центъра. Но трябва да се изкажат експерти - урбанисти и по трафика.

Да видим и обемите, които могат да поемат останалите училища.  СУ „Любен Каравелов” скоро ще има чисто нова сграда и ще му се увеличи капацитетът. Част от учениците могат да отидат там. Преди няколко години на ОУ „Алеко Константинов” дадохме втора сграда​ - старата на  МУЦТПО, на ОУ „Душо Хаджидеков” - също след сливането с ОУ „Георги Бенковски”.

Трябва да се прецени какво да се направи. Единственото лошо нещо е ситуацията в момента, в която имаме 2 училища в една сграда без шанс за едносменен режим. Всички мерки биха били добри - плавно намаляване на приема и мислене как да се разшири базата или да се преместят училища в друга сграда.  

Математическата гимназия по същия начин. Със сигурност от две нови училища имаме нужда. Най-вероятно ще има потребност от поне още 2 и в следващите 5-10 г. Ако градът продължи да расте и искаме да минем на едносменен режим, трябва активна работа с РУО, МОН, всички училища. Приоритет е целодневното обучение, особено в начален етап.  

В елитни училища родителите се редуват ​- единия месец половината деца ходят на занималня, другия - другата половина.

Това е недопустимо. Не мога да разбера директори, които искат същия прием, независимо че нямат места за децата - не само за една смяна, ами вече и за две. Това значи, че не мислим за децата, а за приема.

Защо тогава позволихте допълнителна четвърта паралелка на ОУ „Драган Манчов”, което дели сграда с МГ? 

Понякога се случват и изключения. Може би е било грешка. Надявам се всички училища от тази година да спазват 9-годишния план, който сами са изготвили, за да преминат на едносменен режим. 

Значи ли, че няма да има компромиси, каквито бяха направени спрямо Хуманитарната и СУ „Св. Патриарх Евтимий”? Държите твърдо на свиване с една паралелка на приема в 1., 5. и след 7. клас, където е необходимо?

Искаме всички да си спазват плановете. И ако трябва да се направи отстъпка, да има разумна причина. Голямата ни цел е да осигурим добра среда и качествено образование. 

Как ще се справите с недостига на места в детските градини?

Важно е да се ползват всички възможности - ако може да се пристроява, да се прави. Ако може, да се адаптира. Което е по-евтино. Но имаме нужда и от нови градини. Градът расте и макар в последните години да нямахме сериозен проблем, той се появява отново и се задълбочава. Ако не правим нищо, след 3-4 г. ще имаме и проблем в първи клас.

При това последните набори бяха по-малки. 

Не гледайте набора, а настоящите адреси. Той е едно, а след 3-4 г., като стане време за 1. клас, става с 10-15% по-голям. Хората идват да работят тук. Пътуват от съседни общини и ползват пловдивската образователна система. 

Най-вероятно държавата ще има пари за нови сгради. Пловдив ще може поне една да построи, но оптимизацията е  много важен ход. И доста по-евтин.

Има ли начин да се пресече фиктивната смяна на адреси с цел прием в желано училище или механизъм за контрол след това?

Няма механизъм Общината да прави такъв контрол. Доколкото знам - и държавата. Друго е решението ​- когато дадеш възможност на повече училища да се развиват, да правят иновации и да бъдат популярни. Има хиляди активни учители в Пловдив. Това ще обърне тренда. 

Вече има директори и учители от „Столипиново”, които се обучават по Монтесори.  Докъде ще стигне този метод?

Монтесори е алтернатива. Една от най-старите педагогики по света, която обаче не е популярна у нас. Програмата на Общината е насочена към тези, които имат потребност от промяна. Монтесори не е за всички. Няма смисъл от това. Има смисъл да има алтернатива - да имаш повече инструменти, за да си по-адекватен.

Вече има детски градини, които взимат елементи, без да са Монтесори. 20% от децата в  подготвителните групи не искат да спят. Принуждаването им е в известна степен тормоз. Градини възприеха подхода на Монтесори и създадоха правила. Който не иска да спи, се занимава, но пази тихо на останалите. Има двоен педагогически ефект. Децата правят избор, но носят и отговорност. Тогава получават различно отношение към света и образованието. Това е истинската педагогика. 

Преди 2 г. дадохме възможност всеки педагог от общинската мрежа да се обучи по Монтесори, като ние поемаме таксата. В университета е учил едно, в практиката - друго. Ето още едно, което в някои ситуации може да е най-полезно.

Монтесори най-много променя мисленето на възрастните и отношението към децата. Другото е механика. 3-годишните да си сервират сами може да се случи във всяка група. 

Доц. Елена Събева от ПУ, която направи мониторинг на резултатите, препоръча смесени групи и наръчник за родители. Възможни ли са? 

Смесени групи има всяко лято в сборните. Въпросът е как ги управляваме. И в момента в някои Монтесори градини е позволено деца да излязат от помещението и да отидат да работят с друга група. Вероятно догодина ще опитаме да го опишем като система. Ако едно дете се маркира, че е от тази група, и излезе да работи с големите, това е отново онази увереност, свобода и отговорност, за която говорихме. Тогава и конфликтите намаляват. В Монтесори градините има по-малко агресия именно заради промяната в отношението. Говорим спокойно. Децата се научават, че няма смисъл да крещят. Когато им даваме лично пространство и те самите уважават личното пространство на другите, тогава е различна средата, в която ги обучаваме.

След толкова училища в Облака какво още искате в модерната класна стая? 

Имаме над 650 обучени учители от общински училища в Пловдив и над 180 сертифицирани, включително и аз. Иска ми се да разширим основата. Да придобиваме дигитални умения първо в екипите на училищата, после сред учениците. Сега децата са по-дигитално напреднали  от педагозите и тази пропаст расте. Затова почнахме от простите неща - защо да ползваме служебни имейли. Как да дигитализираме документооборота. Вече имаме училища, в които няма заповеди на хартия. Не съм вярвал преди 4 г., че ще се случи.

По колко пъти чувате „Няма да стане!”? 

Постоянно. В момента се правят обучения по предмети - как учителите да създават ресурси. По-напреднали събират други и казват: „Ето как да ползваме Гугъл експедиция, става супер интересно, може да се случи за седмица, работи и извън час". Трябва да помогнем на повече учители да придобият такива умения и да мислят как да излязат от кутията и да разчупят часа.

Имаме 7 класа  по системата 1:1. Махнахме хартията и всяко дете има компютър с тъчскрийн, може да си го вземе вкъщи. Със своя акаунт влиза в цялото учебно съдържание на класа. В този облак има чат, видео чат. В защитена среда общува със съученици и учители. Домашното получава по имейл. Това е мини революция. Училището влиза в личното устройство.

Каква промяна още искате? 

Искам да видя още развълнувани деца. Технологиите не са самоцел. Те сами по себе си нямат смисъл в образователната система. Има смисъл повече хора да повярват, че могат да ги използват, за да правят по-добро образование. Искам да видя още учители, които се запалват и правят това усилие за децата. 

Основната ни битка е как да  ги научим да се справят в истинския живот. В това образователната система се проваля в последните 50-60 г. Имаме нова среда, нова икономика, нови отношения. А се опитваме да преподаваме с методи от 19. век. С всеки лев от общинската програма за образование, която дава инструменти, ще подкрепим тази промяна. Има много учители и директори, които я искат, но трябва да им се даде възможност чрез либерализация. Директорът да делегира права на учителя и той да експериментира. По-добре е да се опиташ  и да сгрешиш, отколкото да не правиш нищо. Ако не искаш да се променяш, работи нещо друго. Понеже децата имат нужда от промяна.

 

 

Стефан Стоянов е роден през 1982 г. Завършил е българска филология в Софийския университет. Работил е като журналист и редактор. Владее английски и немски език. В момента е трети мандат зам.-кмет  по образованието. Син е на бившия евродепутат Емил Стоянов и племенник на президента Петър Стоянов.  

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?