Юлиан Попов, номиниран за еврокомисар: Изборът не е предрешен, имам добра репутация в Брюксел

.....

- Ако се спрат на Екатерина Захариева, ще е заради нейната висока компетентност, а не заради пола

- ​Отношението на ЕК към Зелената сделка няма да се промени

- Безводието е заради лошо управление, при язовирите на МОСВ няма проблеми

.................

 

-Каква репутация има България в Европейската комисия?

- Надявам се - добра. Последните 20 години работя непрекъснато с Европейската комисия, бях и председател на Европейския институт за ефективност на сградите в продължение на 8 години. Всичките тези сфери са ми създали някаква репутация, надявам се, добра. Два пъти бях класиран като един от влиятелните гласове в ЕС на тема енергетика. Чувствам се комфортно в тези сфери, където съм позитивно познат.

 

 -----------------------------------------------------------------------------

 

- Г-н Попов, не сте ли обезкуражени от категоричното мнение, че българският еврокомисар ще е дама, тъй като вече повечето места в ЕК са заети от мъже?

- Първо, не съм убеден, че това е категорично предрешено. Иначе - да, балансът между половете в европейските институции е критерий. И аз го поддържам. Ако Екатерина Захариева бъде избрана, вярвам, няма да е заради това, че е жена, а защото е изключително компетентна и има страхотен административен и политически опит. Да, може да има предимство, но не знам дали ще е абсолютно решаващо.

- Поздрави за феърплея! Ясно ли е наистина какъв ресор ще получи България. Говори се за енергетиката, ако бъдете предпочетен Вие, а ако спечели Екатерина Захариева - регионална и кохезионна политика?

- Не, не е ясно. Има индикации какво няма да получим, защото някои ресори вече са разпределени с висока степен на сигурност. Но преди еврокомисарите да бъдат оповестени официално, не може да бъдем напълно категорични. Няма предварително запазени или договорени постове, макар да има индикации за важни ресори като финанси, конкуренция и т.н. Държавите отдавна лобират, а и има доста комисари, които остават за следващ мандат. Логично е да запазят своя ресор или да вземат по-важен - поне от тяхна гледна точка.

- А има ли истина в писанията на реномирано издание като „Политико“, че Франция е склонна да ни подкрепи за енергетиката, тъй като имаме еднакъв интерес за развитие на ядрените централи?

- Това са предположения, макар че „Политико“ и другите сериозни издания обикновено имат своите сериозни източници. Франция обаче не е заявявала официална позиция. Информацията може би показва политическа нагласа. Такава логика има, тъй като България е ядрена страна, има планове за развитие на този вид енергетика. Франция пък е най-силната държава в ЕС по отношение на ядрената енергетика и гледа в тази посока.

Има логика, но това не е единствената пресечна точка между двете страни. Франция е с интерес във възобновяемите източници, каквито ние също развиваме. Има и друга гледна точка - вероятно Франция иска друг ресор и би подкрепила в енергетиката държави с подобни интереси в този сектор. Каквото и да са желанията, последната дума има Урсула фон дер Лайен. Решаващо е нейното мнение.

- Факт, макар че няма какво да се лъжем - Франция и Германия са не само учредителите на ЕС, но и неговите двигатели през годините?

- Разбира се. Различните държави имат различна тежест, но са налице и много други фактори. Въпрос кой как се е позиционирал, на дипломатически опит, на репутация, на профила на кандидатите.

- Как виждате енергетиката на ЕС и на България, тъй като постоянно се спори и около Зелената сделка, и около ядрените мощности?

- Енергетиката е суверенен сектор, определя се от националните правителства или национални компании. От друга страна - има общи системи в ЕС. В много отношения какво да се изгражда в енергетиката е решение на всяка държава. От друга страна - имаме общи цели. Не смятам, че отношението на новата ЕК към Зелената сделка ще се промени. Може би по-голямо значение ще бъде отдадено на енергийната сигурност и на индустриалната конкурентоспособност. Според някои последната е до голяма степен свързана с цената на енергията.

 

Според мен това е вярно, но донякъде. Има други елементи като иновации, като научни изследвания. Също така важен е отбранителният сектор по отношение развитието на индустрията. Приоритет пред новата ЕК е пълна независимост от руската енергетика. И увеличаване самостоятелността на европейския енергиен сектор. Също така ограничаване зависимостта от китайски технологии. Това не означава протекционистка политика, а инвестиции в наши иновации. Тоест, сами да си произвеждаме технологиите, а не да забраняваме чуждите. Европа има нужда от свежа индустриална стратегия.

- Всеки авторитет в икономиката го казва, но пък свързва това с цената на енергията?

- Така е, но ето - „Икономист“ излезе миналата седмица с изключително бомбастично заглавие - „Европа има проблем с изключително евтината електроенергия“. Да, има го този проблем заради бума на соларната електроенергия. При силното греене на слънцето цените падат драстично и въпросът е как те да бъдат запазени в общото ценообразуване. Защото в момента, в който залезе слънцето, цените рязко скачат, за да паднат към 22 часа, когато потреблението намалява. Това са технически неща, които трябва да се оправят. Пазарът е в много интересен преход, който е позитивен, но не сме стигнали до най-добрата точка.

- Голямата рана на България е въглищният сектор, където са заети доста хора. Имам чувството, че тези невинни работници някой непрекъснато ги послъгва?

- Лъжат ги безобразно. Не съм променял позицията си от 10 години - въглищната енергетика залязва и не виждам шанс България да има значима такава след 2030 година. Това е предположение, не предложение или опит за натиск. Въглищната енергетика е изтласкана от пазара, включително и от този на вредни емисии. Разбира се, и от бума на възобновяеми източници. Ще видим тепърва бум при батериите, които да съхраняват тази енергия. И когато той дойде в България, въглищните мощности съвсем ще бъдат притиснати. Големи централи вече затварят. Беше предвидимо от много години.

- Сигурно ЕС има програми, с които да помогне на заетите в този сектор хора?

- Да, има огромни фондове. Но не трябва да чакаме програмите да дойдат, а сами да ги търсим за развитие на тези региони. Те имат голям потенциал за развитие на нови енергии, на нови индустрии. Това са огромни площи! Ето, сега непрекъснато се говори как соларни панели се слагат на плодородни площи. В „Марица-изток“ има много подходящи терени за тази цел. Добро планиране на регионите ще ги направи цветущи. И то по-цветущи отпреди.

- Като бивш министър на околната среда - отговорът ви защо няма вода за десетки хиляди български домакинства?

- Защото се управляват зле ресурсите! Там, където го прави Министерство на околната среда, няма воден режим. Извън управлението на язовирите - съществуват много населени места с остарели ВиК системи, които търпят огромни загуби на вода. Като добавим към всичко това сушата и климатичните промени, се получава проблем с липсата на вода. Има населени места, които ползваха малко вода, но сега в тях има по 10, 20 или 50 басейна. Бяха цитирани дори 130 във варненското село Приселци. Когато водата се консумира по този начин, започва да не достига - особено след три години на суша.

- Мнозина обаче обвиняват използването на водата от водноелектрическите централи?

 

- Не, това са спекулации. Разбира се, на тези централи им се иска да използват водата в часовете на високи цени на електричеството. Но когато водите се управляват от МОСВ, с приоритет е водата за населението, след това за поливане и едва на трето място за вецовете.

 

Визитка

Юлиан Попов e роден на 21 септември 1959 г. в София. Той е български писател и журналист, министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков, както и в редовното правителство на Николай Денков. Правнук на македонския деец Никола Габровски и на Георги Рафаилович. До встъпването си в длъжност в последното редовно правителство е бил председател на Европейския институт за ефективност на сградите (BPIE). Бил е посланик на добра воля на България за политиката в областта на енергетиката и климата и съветник по енергийната сигурност на президента на България. Попов е автор на две книги и съавтор на книгите „Европейската супермрежа“ и „Дипломация в областта на енергетиката и климата“.