1553
Следвайте ни

Юлиан Попов: България трябва да излезе от зоната на посредствения комфорт

viber icon

- Г-н Попов, оптимист ли сте, че ще имаме кабинет до края на годината? Ще успеят ли лидерите на новия проект "Продължаваме промяната" да съставят широка коалиция, която да сложи началото на нормализация на обстановката в страната?  

- Смятам, че ще има кабинет. Продължаваме промяната са подготвени и имат план. Имат и екип, който в голяма степен е съставен от предприемачи със сходни възгледи, с амбиция и с нагласа за действие.

Те искат властта, за разлика от ИТН, които не изглеждаха да искат реална изпълнителна власт, а по-скоро да са на сцената, но не в главна роля. Сега не бива да се бърза, а да се обсъдят добре условията за влизането в една коалиция. Това е важно, защото партиите имат различен профил и не бива да тръгват просто на доверие.

..........................

Липсата на амбиция за по-добро и проспериращо общество е тежък проблем за България 

Помощите са опасно нещо. Бизнесът се възстановява най-добре, когато държавата не му се меси 

Проектът "Въча" може да се реализира само от стратегически инвеститор с гарантирана международна репутация и доказан опит в сходни проекти 

Без съвременна политика за сградите не можем да имаме адекватна енергийна политика.

........................................

 

- Бихте ли се изкушили да работите в подобен кабинет?  

- Не. Има много други начини да помогнеш на България, да се включиш в едно евентуално амбициозно развитие на страната. Надявам се амбицията да остане висока и само да се повишава. Очаквам да видя в бъдещия кабинет енергични хора с хъс, знание и солиден международен опит. С тях България ще може да излезе от зоната на посредствен комфорт, в която се намира от дълго време.

 - Колко трудна икономическа зима ни чака? Имат ли основание опасенията за нова Виденова зима?

- Поносима. България е значително по-богата и финансовата ни система е стабилна. Членове сме на Европейския съюз, който осигурява финанси значително над необходимото. Така че за Виденова зима не може да става дума. Друг е въпросът дали можехме да бъдем по-богато, по-чисто и по-справедливо общество. Да, можехме. Липсата на амбиция за по-добро и проспериращо общество е тежък проблем. 

- Спекулативно ли е поскъпването на природния газ и електроенергията? Има ли връзка със Зелената сделка? Кога ще настъпи нормализиране?

- Спекулативност има във всеки пазар. Но не спекулациите са водещи във вдигането на цената на горивата. Нито пък Зелената сделка, която дори още не е в сила. Цените се вдигнаха в резултат на много по-рязкото от очакваното възстановяване на икономиките в целия свят след ковид ограниченията.

Това беше уникална криза, в която много икономически дейности бяха просто задържани и в един момент се изстреляха като с прашка. Допринесе в някаква степен и струпването на множество фактори - студена зима, горещо лято, икономическа конфронтация между Австралия и Китай, аварии и други. Освен това Европа не е добре подготвена за подобни шокове. Нормализация вероятно ще настъпи напролет, но може да очакваме бъдещи подобни скокове в цените.

- Възможен ли е баланс между ниски цени на тока и зелената енергия?

- Да, защото възобновяемата енергия е значително по-евтина от конвенционалната. Тя си има своите проблеми, които са технологично решими. Възобновяемата енергия, особено вятърът и слънцето, имат неравномерно производство, чието балансиране изисква нови технологични решения. Тези решения ги има, но трябва да ги усвоим.

- Ефикасни ли са мерките за подпомагане на бизнеса у нас? Как може да се стимулира по-бързото му възстановяване след удара на пандемията?

- Бизнесът не е пострадал много. Някои сектори са по-засегнати, други не особено, трети процъфтяха по време на ​ковид и енергийната криза. Бизнесът освен това трябва да се грижи за собствената ​си стабилност. Не може една фирма да купува електричество само на пазар ден напред, когато цените са ниски, и да не се застрахова срещу ценови скок. А за това има редица решения.

Надявам се, че след тази криза фирмите ни, а и регулаторът, ще мислят по-сериозно за потенциалните рискове. По принцип най-добре се възстановява бизнесът, когато държавата не му се меси, не го ограничава, не го подпомага излишно и се грижи чрез регулаторите да има добра конкурентна среда.

- Как оценявате варианта на Плана за възстановяване и устойчивост, внесен в Брюксел от служебния кабинет „Янев“ в последния момент?

- Смятам, че е подобрена версия. Но планът зависи само частично от правителството. По-големият проблем с плана е извън правителството - това, че като общество и като бизнес общност нямаме амбиция за иновации, промяна и просперитет.

- За какво трябва да се използват приоритетно парите, отпуснати по Плана от Европа?

- Според мен за създаване на по-добра бизнес среда и за социални проекти, които не могат да се финансират от бизнеса. Бях предложил преди време всички средства да се вложат в обновяване на сгради и образование. Планът е за възстановяване и устойчивост. На практика бизнесът се възстанови и без този план. Разумно е тогава средства да се влагат в устойчивост.

- Има ли шанс мегапроектът „Въча“ за водоснабдяване на Пловдив и на още 28 селища с чиста планинска вода най-сетне да тръгне? Може ли да стане с европейски пари?  

- Погледнете кои проекти от този тип работят в България - Топлофикацията, управлявана от ЕVN, работи, Топлофикация София е катастрофа. Софийска вода работи, много ВИК дружества из страната са в тежко състояние. Пловдивската икономическа зона, изградена изцяло на предприемачески принцип, без помощ от държавата и с участието на много сериозни международни фирми, просперира и промени индустриалната картина на България.

Държавни предприятия или предприятия, приватизирани от “наши хора”, агонизират. "Въча" има нужда от стратегически инвеститор с гарантирана международна репутация и доказан опит в сходни проекти. Ако се намери такъв, проектът може да се осъществи. Ако не се намери, не съм оптимист. 

- Възможно ли е въглищните ни централи да продължат да действат до 2040 г., както предложиха управляващите? Какъв е разумният срок за действие на тези централи, предвид високия процент електроенергия, който осигуряват, и амбициозните цели на ЕК за намаляване на вредните емисии до 55 процента до края на 2030 г.?

- Не знам коя дата е разумна и коя не. Датата, която България обяви за затваряне на въглищата, е 2038 г. с възможни малки вариации. Значителна част от въглищното производство ще се стопи преди тази дата.

Смятам, че финансовото състояние на дружествата ще решат въпроса с извеждането на централите. Не мисля, че въглищната електроенергия ще оцелее след 2030 година. Те ще бъдат заменени от комплексен възобновяем микс с ограничен дял газ. Колкото по-рано разберем това и колкото по-добре управляваме този процес, толкова по-лесно ще решим въпроса.

Противопоставянето на прехода може да ни струва още много милиарди. Вече загубихме милиарди, вероятно ще загубим още.

- Как да избегнем енергийна катастрофа в следващите десетилетия след спирането на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ „Козлодуй“?

- Няма никаква причина да говорим за катастрофа. Първо, ние се намираме в отворен европейски електроенергиен пазар и спирането на нито една национална енергийна мощност, за малко или за дълго, не може да доведе до катастрофа.

Второ, АЕЦ "Козлодуй" може да работи още дълго време, според някои прогнози до 2050-а. Трето, новите енергийни технологии се развиват с такава скорост, че в рамките на едно десетилетие може да бъде променена цялата енергийна система с нови решения. Това не е необходимо да става, бихме могли да преминем към нова енергетика плавно, но трябва да го направим икономически целесъобразно. Именно икономическата целесъобразност поставя под съмнение изграждането на нова ядрена мощност сега.

- Строеж на седми блок на АЕЦ "Козлодуй "или на АЕЦ "Белене" - кой е по-добрият вариант за България?

- Според мен нито едното, нито другото. Белене трябва да се отдели в самостоятелна държавна компания, която да се занимае с ликвидацията на проекта. Нов блок в Козлодуй би трябвало да докаже икономическата си целесъобразност и пазарна адекватност в сравнение с други решения, не сам по себе си или защото така ни се струва, че е най-добре.

Възможно е в бъдеще да мислим за ново поколение реактори, но само след като са се доказали в нормална икономическа среда. Не вярвам, че България може да стане пионер в малките модулни реактори.

- Термопомпите все по-често изместват на запад класическото отопление с фосилни горива - това ли е отоплението на бъдещето? Доколко е  приложимо у нас?

- Не само е приложимо, но и широко се прилага. Това да си санираш къщата и да се отопляваш с климатик, е точно това - термопомпа. Проблемът е, че технологията не е политически припозната у нас като решение за отопление, не се подпомага, не се подкрепя.

Цялата ни политика по отношение на сградите е фундаментално сбъркана и отсъствието на термопомпата е част от тази сбърканост. А сградите са отговорни за 40% от енергийното ни потребление. Без съвременна политика за сградите не можем да имаме адекватна енергийна политика.

 

ВИЗИТКА

 Юлиан Попов е писател и публицист, министър на околната среда и водите в правителството на Марин Райков. Той е сред създателите на Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Председател е на УС на Европейския институт за ефективност на сградите, базиран в Брюксел.  Политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. От 1994 г. живее в Лондон. Получава и британско поданство, от което се отказва, когато е назначен за министър през 2013 г. Статии на Юлиан Попов са публикувани в BBC, „Financial Times“,  „EU Observer“.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво правителство ще управлява България след изборите на 14 ноември?