"Южен" трябва да има парк като Цар-Симеоновата градина

Архитект Антоанета Топалова е урбанист, едно от най-знаковите имена в архитектурната гилдия на Пловдив. През годините е била главен архитект на Смолян и Пловдив, главен проектант на ОУП на града 1985 г., а в момента ръководи проектантското ателие УРБА-A.

 - Арх. Топалова, неотдавна казахте, че Пловдив трябва да има главен ландшафтен архитект, за да се развива по удачен начин зелената му система…

- Пловдив е уникален с природните си дадености. Разполагаме с хълмове, каквито няма никъде другаде в България. Имаме най-голямата река на Балканския полуостров, чиито два притока също са в нашето землище. Това е нещо, което трябва да стои в основата на всичките ни мисли за градската среда.

- Каква е оценката Ви за ландшафта на Пловдив като урбанист, познаващ в детайли и от години развитието на града?

- 20-те квадратни метра зеленина, предвидени по норматив за населението на Пловдив, реално липсват в градската среда. Иначе, погледнато отвисоко и в Google Maps, градът е зелен. По-зелен е от много европейски градове.

- Къде се губи балансът?

- На фона на презастрояването на града през последните години зеленината не може да се наложи като приоритет. Навремето хората са изграждали крепостни стени, за да си пазят жизнената среда. Но срещу парите няма нито ров, нито скала - те лазят и унищожават всичко, което не е в техните параметри. Все пак не е безнадеждно - градът зеленее. Но неговата зеленина е застрашена, защото приоритетите на времето са други.

- Ако емблематичният кмет на Пловдив Божидар Здравков, направил най-много за зелената система на града, би могъл да види в какво състояние е тя днес, как според Вас би я коментирал?

-  Всяко време и всеки кмет оставят следи в градската структура. Разбира се, най-големият сред тях е Божидар Здравков. Преди него е Христо Данов, чието име, дадено на Дановия хълм, сега масово затриваме с турцизма Сахат тепе. Парикян също може да се сметне за един от добрите кметове по отношение на ландшафта. Всяко време си носи белезите. Ние в момента навлизаме в едно IT Средновековие, в което общественият интерес е загърбен.

- Как гледате на идеята на арх. Селенски междублоковите пространства в отделните райони на града да се използват като вид паркове?

- „Тракия“ е един от последните добре озеленени райони в биографията на жилищните комплекси в България. Във всяка жилищна група там имаше парк. Отделно предвидихме „Лаута“, който трябваше да се развие чак до бул. „Освобождение“. Наистина, междублоковите пространства засега са един от потенциалите за ежедневен отдих и социални контакти на пловдивчани. Но те не са защитени, защото статутът им на частна общинска собственост има неясни параметри. Междувременно във всяка жилищна група в „Тракия“ не се пускаше разрешение за строеж, без да има план за озеленяване. Всички тези групи имат готови планове, които биха могли да се изровят и да се актуализират. За да се развие нещо в тях обаче, тези територии трябва да добият статут на публична общинска собственост с отреждане за озеленяване. И това не е невъзможно - трябва само да се направят актуализации на плановете.

Навремето територията беше обща и не можеха да се предприемат единични акции. Сега тази неприкосновеност на частната собственост, колкото и да е добра, носи рискове за общите интереси. Но законът все още дава възможности.

- Какви са те?

- Целият терен между Коматево, Прослав и „Беломорски“ се застроява на парче. А там трябваше да се направи общ застроителен план, който да ползва член 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Той казва, че в неурбанизирани територии може да се отнемат безвъзмездно до 25% от абсолютно всеки имот за обществени нужди - транспортна и социална инфраструктура, озеленяване, паркиране и т.н. За сметка на това всеки собственик получава регулационен план за имота си с всичко осигурено в него.

За радост, този член все още съществува. Не се ползва, защото не е удобен, а и една такава акция би ангажирала доста сериозно административно обслужване. Това означава цялостна подмяна на кадастралните и регистрационните номера - техническа работа, която ангажира служители на общините, а едновременно с това пречи на самостоятелните инвестиционни инициативи.

Член 16 обаче е единствената точка в ЗУТ, която реално осигурява обществения интерес. Не е късно тя да се приложи и в Пловдив, където все още има неурегулирани и незастроени терени.

- Какви трябва да са приоритетите за развитие на ландшафтната среда в Пловдив?

- Най-важно според мен е да се изявят реките. В последния соцплан, на който съм автор, беше заложено Марица да бъде като Елба в Дрезден. Притокът й - река Първенецка, например, която също е в жизнена градска среда, тече единствено в рамките на речището си. А представлява зона, която носи потенциал за отдих и атракции. Пясъчник пък живее съвсем „нелегално“ в градската територия. Добре е да мислим в тази посока. Хълмовете са другият приоритет. Те трябва да се запазят и да се озеленят така, както онези добри кметове са го направили. Имаме нужда и от големи паркове. Не може район „Южен“, който вече надхвърля 100 000 души население, да няма общ и достъпен парк. Тук нямам предвид градските междуквартални паркчета, а мащабите на Цар-Симеоновата градина. Тя е емблемата, която визирам, когато говоря какъв трябва и може да бъде Пловдив от гледна точка на ландшафта - и като площ, и като характер и поддръжка. Друга такава зона засега няма.