Следвайте ни

Йорданка Христова пред „Марица“: Демокрация не значи анархия и агресия

viber icon

-  Коя  песен - българска или чужда, предава най-пълно емоциите, енергията, бунта на младите на протестите?  

- Не мога да кажа точно. Емоциите са разноцветни, енергията също. Песента трябва да е хардрок! 

 

Милчо Левиев ме научи на искреност - да съм смела и свободна.

Много дълбоки корени има мафията, която не се споменава, а именно - на тайните ченгета и ”зелените чорапи”.

 

- Комик терапия  и музика - това ли е най-доброто лекарство по време на пандемия? 

- Това световно наказание не е нито първото, нито последното... Смехът е лечебен и задължителен и заедно с музиката, дадена от Бога, помагат за психическо разтоварване, презареждане. Не само по време на пандемия, а в живота въобще!

- Как се чувствате със звезден отбор актьори комици в спектакъла „Направихте ме на луд”?  По-трудно и вълнуващо  ли е от ваш солов концерт?

- Спектаклите ще са моята щастлива терапия и подмладяване, споделено удоволствие, защото така започнах кариерата си.  По-трудно е самостоятелен концерт или моноспектакъл, разбира се! Сам на сцената си отговорен за цялата програма, а вълнението е задължително!!

- Изкушение за ​вас ли е театърът? Участвали ли сте в други театрални спектакли?  

- Моята професия от 55 години е безкрайно пътуване, особено в началото - живот на колела! Сега мога  да приема или да откажа, тогава не се спирах... Театърът беше стационарен и аз опитах само два пъти. През 1967 г. Методи Андонов ме покани да изпея песента на “Дългата кафява лисица Кау-Кау” в “Суматоха”, в Сатирата, но пях само на 3 представления. Вторият опит бе в “Унижените  и оскърбените” на Народния театър, в началото на 1980-те, където участвах с един руски романс - само на премиерата и на още две представления...

Докато сега се раздвижиха театралните постановки, на всякакви сцени и различни форми, дори в чужбина и е възможно. От малка съм почитател на това изкуство!

- П​ел​и сте в над 40 страни на 18 езика. Кое е най-сериозното предизвикателство в кариерата ви? Как го преодоляхте?

- Когато подготвям програма в екзотична държава, имам и песен на местния език и това си е предизвикателство! Също така - след промените от 1989 г. да бъда първата, осмелила се на самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК на 1 януари 1995 година - беше си висок скок! Имах и подкрепата на една фирма, "Мултимедия системс”, Жоро Минчев и големите музиканти от сборния оркестър. Беше събитие! Все пак аз тъкмо се бях развела, имах две деца и бях само на... 52.

- Има ли сцена, за която още мечтаете?  

- Не бих казала, особено сега....

- Върху какво работите в момента? Какво трябва да носи  една песен, за да стане хит? 

- Дългата пауза ме настрои творчески и записах три нови песни,  малко различно изпяване и звучене от досегашното. Няма рецепта за хит, трябват много пари! Комерсът господства и в музиката, в нейния творчески процес и представяне. Някога с екипа, с който записвах, неведнъж сме си харесвали някоя песен повече и си мислехме, че това е хитът, но в много случаи не сме познавали. Важен е моментът, ротацията, а и авторите. Тончо Русев му беше напипал дамара.

- Защо днес младите таланти толкова бързо грейват и залязват?  Защо почти не се появяват звезди от величината на тези от вашето поколение?

- С помощта на вас, медиите, днес може да станеш популярен само за 3-4 минути... И оттук започва лутането... Ние обикаляхме България с години. Живите концерти, а не тв предавания, са голямата школа, през която ние сме минали. Намирахме себе си и със собствен репертоар и стил вървяхме в годините. Хората ни вярват, защото сме част от младостта, зрелите години, част от спомените им.

- Къде предстои да представите концерта „Любими евъргрийни”?  

- О, болна тема... С Левон Манукян още умуваме, защото е нерентабилно, невъзможно дори при тези условия, с ограничена посещаемост. Може би ако се поизмори епидемията, ще измислим вариант, но наесен.

- Кои от песните винаги ви просълзяват?   

- Миналото лято ме вълнуваше гениалната музика на Мишел Льогран, в сета, само с пианото на Иво Дуков... Липсва ми.

- Вие сте обществено ангажирана личност.  Ще доведат ли протестите до сериозна промяна и оздравяване, каквото всички очакваме?

- Не съм ангажирана с никого! Държа на собственото си мнение, което може да съвпада и с други. Преди 30 години не бяхме готови, сега не ми харесва смесването на истината с платените, режисирани манипулатори!  Демокрация не значи анархия и агресия. Това не ми харесва и ме тревожи. Много дълбоки корени има мафията, която не се споменава, а именно - на тайните ченгета и ”зелените чорапи”! Дано не се стигне до гражданска война! Много напрегнато и сериозно е!

- Завършил​и сте консерватория в класа на незабравимия  Милчо Левиев. Кой е най-сериозният урок, който научихте от Маестрото?

- Милчо Левиев - човекът вселена! Филибелия! Космополит, огромен талант, свободолюбив и още десетки суперлативи! Той аранжира първата и втората ми песен, на която е автор, с текст на Радой Ралин, които и сега звучат актуално с блестящи аранжименти. С Милчо Левиев бях в чужбина за първи път през 1964 г. Беше пример - напусна Съюза на композиторите най-демонстративно, а беше най-младият член! Научи ме на искреност - да бъда смела и свободна. Публиката не се лъже.

- В Пловдив имате изключително много почитатели, сигурно и приятели. Кой е най-скъпият ви спомен от града под тепетата?

- Колкото и да ​е горещо понякога, обичам Пловдив! Вие сте "майни" със стил, аз имам много спомени, а не обичам класациите... ”както и кока-кола, защото гепи”...

- Обичате да се раздавате на другите, да купувате подаръци. Щедростта  и добротата ли са основа на вашата формула за щастие?

- Щастието е състояние, токова разтегателно и относително, че е трудно да се определи. Състояние на духа, свързано с някого и нещо - отпуснете се, отдайте се на положителни емоции, обичайте безрезервно, бъдете добри и добронамерени и може да ви споходи!

- Сама наричате себе си „любопитен пътешественик” -  къде по света се почувствахте в рая?  Имате ли място, което мечтаете да посетите, но още не сте усп​ели? 

- Ще се размина с Австралия по всяка вероятност!... 2020-а ни накара да си останем вкъщи, да се позамислим за делата си, да променим ритъма и програмата си и още, и още. И още не се знае докъде...

Имах три активни години и смятах да продължа, но както всички останали, търся път за оцеляване! За пътешествия дори не мисля - мирът и здравето са най-важни в момента! А с хумор, смях и песни ще се разведрим, разнообразим и ще си помогнем взаимно! Заповядайте в Летния театър в Пловдив!

 

Йорданка Христова е една от любимите прими на българската попмузика. Тя е една от певиците, които определят облика на българската естрада през 60-те и 70-те. Завършва естрадния отдел на консерваторията в класа на Милчо Левиев.

През 1966 г. печели първа награда на първия „Златен Орфей“ с песента „Делфините“, като се класира преди Лили Иванова. Повтаря успеха си през 1967 и 1975 година. Вечната <210> песен обаче се оказва "Песен моя, обич моя" на патриарха на попмузиката ни Йосиф Цанков. 

Христова е първата българска певица с голям рецитал в Париж. Концертира с огромен успех в над 40 държави, сред които  Русия, Канада, Куба, Франция, Германия, Испания, Скандинавските страни, Сирия, Ливан. Има награди от международни фестивали в Полша, Истанбул, Дрезден. През 1995 г. е обявена за певица на годината. Йорданка Христова е най-известната чужда певица в Куба от десетилетия. С огромен успех се ползват концертите на Христова  “Любими евъргрийни”. 

Примата на родната естрада ще изпълни свои песни като специален гост в спектакъла „Направихте ме на луд!“, където си партнира с най-добрите български комици. Пловдивчани ще гледат представлението днес от 20:30 ч. на Летен театър "Бунарджик". 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Ковидчо:

Ковидчо:

26.08.2020 | 13:31

Реално "демокрацията" я има и ще я има толкова, колкото го имаше и "комунизма". Знам че ще ме налазите с коментари, но фактологията е такава. Единствената реална власт е властта на мангизите. С тях можеш да си какъвто си щеш - комуняга, демократ, монархист, анархист, шовинист, фундаменталист и т.н.

Отговори
3 5
Б. М.

Б. М.

26.08.2020 | 09:55

Анархията г-жо Йорданова, НЕ Е безправие, а е живот по МОРАЛНИ НОРМИ. Не употребяват категории, от които нямате понятие!

Отговори
4 8
!!!

!!!

26.08.2020 | 09:16

“Kой извърши разкритиятa, които взривиха обществото? Парламентарната опозиция – „хард“-анти-гербаджийката Корнелия Нинова? Или може би „патриотичните“ партии най-сетне се възмутиха от окупирането на България от феодали и мутри? Не. Извърши го Христо Иванов с последователната серия от Фейсбук включвания „на живо“ с един телефон, с един-двама помощници и с неуморимо пътуване из „топосите“ на олигархичната окупация. Извърши го един политик извън парламента, без осигурена трибуна, без медия, без държавен автомобил и охрана. 3а два месеца той изобрети ново политическо направление: екологичен патриотизъм. Патриотизъм не на патетичните крясъци и историческите фобии, а на волята за отвоюване и „почистване“ на земята ни от „сараи“, „феоди“, „руски тръби“ и олигархични „империи“. "

Отговори
4 9
А също така

А също така

26.08.2020 | 08:48

Демокрацията също така не значи и пълни с пачки евраци от 500 нощни шкафчета!

Отговори
9 7

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?