Следвайте ни

Йонко Чуклев: В еврозоната ще поскъпнат услугите, но не и другите цени

viber icon

България влезе в чакалнята на еврозоната след години работа на правителството в тази посока. Премиерът съобщи новината по време на един от протестите в столицата. Веднага се появиха противоречиви мнения – някои „а“, други „против“. 

Разговаряме с юристът и финансов анализатор с опит в сферата на корпоративните финанси, световните борси и новите технологии Йонко Чуклев. Той е работил по проекти в Лондон и Ню Йорк, в момента е финансов директор на „Кардинал Байтс“ и зам.-председател на Професионална асоциация по роботика и автоматизация."

- Г-н Чуклев, нека започнем като обясним на читателите ни какво точно означава да си в чакалнята на Еврозоната.

- Валутен механизъм II (или ERM II), по-познат като чакалнята на еврозоната, има основната функция да подготви държавите за въвеждане на еврото чрез конкретни предписания и референтни стойност за макроикономическа и парична политика и така да защити както тях, така и страните от еврозоната, от нежелани промени във валутните курсове. Всяка държава, желаеща да приеме еврото, трябва да участва в този механизъм и да покаже, че без голямо напрежение в продължение на най-малко две години може да отговори на изискванията за въвеждане на еврото. Формалните му изисквания са: ценова стабилност, стабилни публични финанси, дългосрочни лихвени проценти и стабилен валутен курс. Лично аз не съм съгласен с термина „чакалня“, защото в ERM II ни предстои много работа и прокарването на допълнителни реформи. 

- След като се фиксира левът, ще се избегнат ли реално бъдещи финансови злоупотреби?

- Ключова роля в избягването на злоупотреби ще има българското правителство, както и два специализирани органа - Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Опитът на другите държави, въвели еврото, показва, че е много важно правителството да подготви предварително мерки за ограничаване на ефекта от смяната на валутата върху цените. Такива мерки включват задължения за двойно изписване на цените в лева и евро далеч преди конверсията, насърчаване на определянето на справедливата цена от търговците, информационни кампании и други. За избягването на злоупотреби ще следи Комисията за защита на конкуренцията, която има правомощия да санкционира спекулативно повишаване на цените, както и Комисията за защита на потребителите, която от своя страна следи за нелоялни търговски практики. Така че колкото сме по-подготвени на правителствено и потребителско ниво, толкова по-малък шанс ще има за злоупотреби. 

- Голяма част от обществото се притеснява, че ако влезем в еврозоната напълно ще се унищожи средната класа. Богатите ще станат по-богати, а бедните по-бедни.

- В Европа от 2008 година насам се говори за намаляващата средна класа. Политиките на Европейската централна банка определено имат роля в този процес, защото печатането на пари от банката (т.нар. количествени улеснения) вдига изкуствено цените на активите, в това число на жилищата и наемите. Това действително натежава върху месечните бюджети на средната класа. Въпреки това, моето обяснение защо намалява средната класа в Европа е малко по-различно. От 2008 година насам най-динамичните и добре платени професии са в сферата на технологичните бизнеси, IT, иновативни производства, креативни индустрии и други сходни. Същата тенденция виждаме и у нас, по данни на НСИ сектор „Създaвaнe и paзпpocтpaнeниe нa инфopмaция и твopчecĸи пpoдyĸти; дaлeĸo-cъoбщeния“ предлага най-високи заплати. Тук обаче идва проблемът, че голяма част от хората в Европа нямат знанията и уменията да се реализират успешно и да спечелят от тези нови сектори. Затова според мен не ЕЦБ или еврозоната ще бъдат определящи за средната класа у нас идните години, а образованието. Колкото по-добро средно, висше, следдипломно и дуално образование развиваме, толкова по-многобройна ще става българската средна класа, независимо от еврозоната.

- Виждаме реални примери за горното в Гърция, например.

- Гърция прие еврото през 2001 година. Още когато това се случи, южната ни съседка имаше съотношение на дълг към БВП от над 100%. Освен това, в продължение на години са подправяни данните за гръцкия бюджетен дефицит, а самата Гърция има дълга история на държавни фалити, датиращи още от XIX век. И въпреки първоначалните протести и негативни настроения към еврото, Гърция остана в еврозоната. Затова не съм убеден, че еврозоната може да се обвинява за положението на средната класа в страната.

- Как ще се отрази промяната на средния бизнес?

- Промяната ще има позитиви в дългосрочен план. Първо, по-ниски транзакционни разходи, понеже няма да се налага обмяна на валута. На второ място, рисковата премия на България ще падне – тоест средният бизнес може да очаква достъп до евтино финансиране, също ще се елиминира валутния риск, който за лева беше по-скоро теоретичен, но все пак го имаше. Но вероятно най-големият позитив за средния бизнес няма да е финансов, а имиджов. На всяка страна, част от еврозоната, се гледа като член на клуба на най-богатите и развити държави, което косвено се пренася и към бизнесите в държавата. По-добър имидж в бизнеса обикновено означава повече и по-добри сделки, които, разбира се, няма да дойдат като подарък без да се работи активно за тях. Въпреки това, в краткосрочен план бизнесите ще имат и допълнителни разходи - за пренастройка на ERP системи, друг специализиран софтуер, както и за замяна на менюта, каталози и други. 

- Има ли риск да се фиксират заплатите, но не и цените на стоки?

- Съмнявам се, че може да има фиксиране на заплати поради две големи тендеции, които само ще се засилват идните години у нас - намаляването на населението в трудоспособна възраст и възможността за работа от вкъщи от България до всяка точка по света. Според икономическите проучвания цените на стоките не са толкова проблемни, колкото цените на услугите при приемане на еврото. Проучванията сочат, че именно цените на услугите, като например ресторанти и кафенета, хотели, фризьорски салони, различни ремонти, химическо чистене, фитнеси, се повишават след въвеждане на еврото. Моят поглед върху българското потребление е, че особено в идните години трудно ще могат да се вдигнат цени у нас, без това да доведе до отлив на потребление. 

- Има и други твърдения на специалисти, че до 10-15 години Европейският съюз няма да съществува. Как ще коментирате тази прогноза?

- Такива прогнози датират още от първата година на въвеждане на единната европейска валута. Двадесет години по-късно еврото продължава да съществува. Това показва, че дори най-големите световни капацитети могат трудно да прогнозират в 10-годишен период при настоящата динамика в света. Факт е, че еврозоната има големи проблеми за решаване – дългови кризи, националистически движения, разногласия между членките, но в дългосрочен план европейските държави следват политика на засилена интеграция, защото само така могат да отстояват силна позиция на световната финансова и геополитическа сцена. 

- В действителност икономиката ни готова ли е да стане част от еврозоната?

- Точно в момента е много трудно да се отговори еднозначно на този въпрос. Защо го казвам - в последния си доклад за конвергенцията от юни, ЕЦБ отбелязва, че БВП на човек от населението у нас е значително под този в еврозоната. Също към месец март от тази година 12-месечният среден темп на инфлация е 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност и въпреки че бюджетното салдо и дългът на сектор „държавно управление“ съответстват на европейските критерии, се очаква влошаване на състоянието на бюджета през 2020–2021 година. В същото време централната банка посочва, че между 2012 и 2019 година страната ни с лекота покрива критериите по отношение на дефицита, подобрява общото салдо по текущата и капиталовата сметка и изпълнява редица ангажименти за реформи в банковия надзор, финансовия сектор, подобряване на рамката за управление за държавните предприятия и други. 

- Какви са следващите стъпки, които страната ни трябва да предприеме до 2023 година?

- На първо място, да спазваме маастрихтските критерии – тоест да поддържаме стабилен лев, ниска инфлация спрямо другите държави, ниски дългосрочни лихви, държавен дълг до 60% от БВП и бюджетен дефицит не повече от 3% от БВП на година. На второ място, както посочва ЕЦБ и в доклада си от юни, трябва да се положат допълнителни усилия за значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система, подобряване на образователната система, както и повишаване на пригодността за труд, равнището на квалификация и за насърчаване на приобщаването на най-уязвимите сегменти от населението. Затова бих завършил с това, с което започнах – на България ѝ предстои много работа, ако иска да е пълноправен член на еврозоната. 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Истина

Истина

20.07.2020 | 23:21

Това ИНТЕРВЮ е една огромна ПОВЪРНЯ....Толкова лъжи и глупости прочетох че чак се изпотих.....Много неща мога да кажа,но къв е смисъла?? Да пиша 2 часа без да спра и какво от това ?? Мен никой няма да ме покани или да вземе интервю....Не съм удобен на МАФИЯТА и най вече на ПЕЕВСКИТЕ П.А.Р.Ц.А.ЛИ. за дезинформация и манипулация

Отговори
4 3
пророк йонко

пророк йонко

20.07.2020 | 21:30

Аман от надъхани анализаторчета. Пръкнал се вчера, учил мноого и си мисли, че това е достатъчно. Ми........НЕ Е!

Отговори
9 3
падане на валутния борд

падане на валутния борд

20.07.2020 | 19:55

Типичен евро-либерален анализ, нямащ нищо общо с действителността! В Гърция, години наред правителствата трупаха дългове и върхушката забогатяваше, а ЕЦБ затваряше услужливо очи! Сега, всички гърци плащат, но най-трудно е на най-бедните! Същото искат и нашите управници - премахване на Валутния борд и възможност за неконтролирано теглене на заеми, които други ще изплащат! А нашата икономика не е като гръцката! Цели поколения ще изплащат, както сега изплащаме по договора с американските централи такса "отговорност на обществото"!

Отговори
10 5
НОСТРАДАМУС

НОСТРАДАМУС

20.07.2020 | 19:03

Млади момко,хубаво говориш,но не забравяй,че всички тези комисии които изброи ще бъдат съставени от българи и пак ще си ги има подкупите и шуробаджанащината.Те хората хубаво са го замислили,но тук на балканските държави мисленето и манталитета са съвсем други.А между другото нека не се заблуждаваме,че някой ей така е решил да ни помага.Всичко ,което се прави по света е с една единствена цел-богатите да станат по-богати,а бедните по-бедни.Така е от както свят светува.Всичко друго е заблуда на масите.

Отговори
17 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?