Следвайте ни

Владимир Павлов: Спускането от осемхилядник със сноуборд е форма на летене

viber icon

Основно правило при мен е да не се смятам за покорител на върхове, горе трябва да отидеш смирен, казва екстремният сноубордист

Владимир Павлов има повече от 25 години опит в екстремния сноуборд и е един от пионерите в този спорт в България. Пътешественик и планинар. Завършил е история на културата и етнология.

Спускал се е с дъска по Пирин, Рила, Алпите, Доломитите, Кавказ, Памир, Хималаите.

През 2017 г. прави първото българско сноуборд спускане от седемхилядник  - от връх Ленин (7134 м) в Памир, Киргизстан.

През септември 2019 г. е първият българин, който се спуска със сноуборд от осемхилядник - връх Манаслу (8163 м) в Непал. 

В книгата "Моите сноуборд върхове" на издателство „Вакон” Павлов разказва за снежните си приключения, за спусканията си от най-опасните и най-красиви върхове в България и по света.

 

Какво е усещането да застанеш на огромната височина 8143 м и да полетиш надолу? Струва ли си рискът?

Не изпитвах нито страх, нито еуфория. За подобно начинание трябва да си свръх концентриран ​- и за изкачването на върха, и за спускането. Така че горе няма място нито за страх, нито за еуфория ​- тя може би идва чак когато се прибера в базов лагер. Иначе цялото тяло и психиката са подготвени  за нещо наистина екстремно, от което зависи животът, оцеляването ти.  И всичко е фокусирано в тази посока. Да, има огромно удоволствие, но има и много голяма концентрация, бих го нарекъл дори медитация.

Спускането със сноуборда е много по-лесно за мен, отколкото да слизам  пеша като алпинист. Но там се крие и най-големият риск - теренът е извън маркираните зони и оставаш сам с тази огромна планина.

Винаги може да се случи нещо непредвидено, когато се занимаваш с екстремен спорт

Нагоре към Манаслу ли беше по-трудно, или надолу?    

Нагоре, разбира се. Изкачването отнема  цял месец с аклиматизацията и винаги е по-трудната част - физически, а и психически. Направих спускането без кислород, а изкачването до върха на 8163 бях с кислород, за да стигна горе сутринта и да имам повече време.

Не съм имал рискове при спускането - беше много премерено. Под 7500 метра имаше много стръмна, почти отвесна стена, където беше малко по-сложно - бях сам, но се справих.   

Спускането за мене е черешката на тортата - едно огромно удоволствие. . 

Как се готви човек за подобно нечовешко изпитание?

Имам вече над 25 години опит в този спорт и съм стигнал много бавно до осемхилядник. Бил съм първо на 4000, после на 5000, на 6000 метра, спускал съм се от връх Ленин. Всичко това отнема години, много тренировки. Въобще целият ти живот започва да се подчинява на тази идея.

Спускането от връх Ленин ли беше най-рисковото Ви досега?

Да, пик Ленин е висок 7134 м, но бях избрал спускане по северната му стена, която е много далече от всякакви маршрути и обитаеми зони. Там каквото и да се случи, просто няма как някой да ти помогне.

При изкачването на Ленин на моменти бях на ръба. Не бях толкова добре аклиматизиран - исках да се възползвам от един прозорец от хубаво време и малко насилих нещата. А това в голямата планина не е препоръчително.

Нарекох книгата си „Моите сноуборд върхове”, в нея са включени пътеписи от доста години

Какво всъщност Ви дава карането на сноуборд?

Баща ми ме е качил първо на ски, карал съм десетина години. Но сноубордът  ми дава огромна свобода - чисто вътрешна, душевна, и свобода на тялото. Всички спортове върху дъска - уиндсърф, сърф, кайтсърф, скейтборд, носят чувство за полет. Това е водещото и при мене.    

 

Кои са най-важните правила, които трябва да спазваме в планината?

Мое основно правило е човек никога да не надценява себе си и да не се смята за покорител. Изобщо не обичам  тая формулировка  - „покоряване на върхове”. Независимо дали е Черни връх, или Еверест -  горе човек трябва да отиде смирен. Да преценява усилията си, да уважава планината, да се движи внимателно и информирано. Това важи за всички - скиори, сноубордисти, планинари.

Колко труден връх за Вас е издадената книга?

Нарекох книгата „Моите сноуборд върхове” - смятам, че така описва най-добре съдържанието. В нея са включени мои пътеписи от доста години, включително и от всички високи върхове и спусканията, които съм направил от тях. Книгата е много висок връх за мен - такова издание изисква много труд от мен, от издателството, от редактори. Смятам, че се получи добър продукт - с автобиографични елементи, много информация за изброените върхове, за спусканията, с доста силни мои емоции. Изданието е цветно, с много снимки от местата, които съм представил.

Пиша поезия, но не се смятам за поет, така преживявам емоциите си от планините

Синът Ви също кара сноуборд. Бихте ли искал да предприеме по-екстремно спускане, когато порасне?

Да, аз го научих. Двамата караме заедно. Не държа той да се цели във високото, да има такива амбиции. Достатъчен е дори спортът като забавление. Впрочем, за мен той винаги е бил забавление. Убеден съм,  че човек трябва да се занимава с това, което обича. Ще оставя сам той да реши какво обича и как да го преследва.

Пишете и поезия. Ще се появи ли Ваша стихосбирка за преживените емоции по високите върхове?

Пиша поезия, е доста гръмко казано, не се считам за поет. През годините съм нахвърлял някои неща за себе си, малка част от тях са публикувани в книгата.  Реших да покажа на хората и тази част от себе си.

 

Накъде гледате след Манаслу?

Имам набелязани цели. Но в момента съм доволен и от карането в Рила, Пирин и Витоша. И в България има чудесни места за спускане.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Ракодов

Ракодов

09.12.2020 | 11:19

На скейтборда гледам рекламка и....на хелпкарма....и там са дали.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?