3906

Владимир Дончев: Политиците се изчерпаха, май ще търсим нови лица от "Денсинг старс"

Той е юрист и бивш депутат от НДСВ

Паралелната държава все повече завзема обществото и това дърпа страната назад

 

Днес всеки политик тропа по масата, а лобизмът е безобразен

 

ПП и ДБ са обречени да са заедно, разделени ще се стопят

 

 

Пловдивчанинът Владимир Дончев е юрист, политик и бивш депутат, секретар на НДСВ. Възходът на царската партия го прати в 39-ото и 40-ото Народно събрание. Бил е председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Като един от бунтарите в НДСВ беше изключен е от партията заедно със свои колеги. Въпреки че е извън активната политика, следи внимателно политическите процеси и ги коментира в социалните мрежи.  

 

 

-  Г-н Дончев, как оценявате политическия пейзаж в момента?

 

- Положението е драматично зле в сравнение с това преди 20 години, когато бях в активната политика. Много е ниско нивото на политиците, а лобизмът е открит и безобразен.

В момента има не повече от двама-трима политици, които могат да говорят, да мислят и да действат политически - може би един-двама в България и един в Европейския парламент.

От тези, които са утвърдени в политиката, малцина действат чисто политически, а не лобистки или за защита на свои икономически интереси. В парламента виждаме хора, които директно прокарват икономическите си интереси в цели схеми - за АЕЦ "Козлодуй", за "Лукойл".

Нещо подобно беше немислимо преди две десетилетия - смяташе се за неприлично, а сега няма свян да се пробва. Днес всеки политик тропа по масата.

А езикът на политиците е не просто безобразен, но и беден, милиционерски. И обидите, които се използват в момента, са дърварски и просташки. На светлинни години от нивото на Гиньо Ганев, чиято изящна словесност можеше да уязви всеки, от Благовест Сендов, Андрей Пантев, Даниел Вълчев.

Но разликата със ситуацията отпреди 20 г. е и глобална - светът е много по-несигурен, уплашен. България е с много нестабилни институции, пълни с т.нар. „калинки“. Регулаторите са пълни с несменяеми лица, съдът и прокуратурата са много зависими от външни влияния. Проблемите са много сериозни и не знам как ще бъдат разрешени.

 

- Защо са толкова високи нивата на непоносимост между самите политици и на отвращение, което хората развиват към политиката?

- Свидетели сме на морален срив на обществото. Натрупването на страх, несигурност, падането на критериите водят до недоверие. Хората не просто нямат доверие в политиците, а губят доверие въобще. А ние, българите, губим способността да действаме заедно, като едно цяло. Това е огромният проблем на страната.

Ако не го преодолеем, ни чакат тежки дни. Особено в този несигурен свят с няколко бушуващи войни. Но вината не е само на политиците, до голяма степен всички носим отговорност.

 


- Надцакване между политиците ли ни доведе до предсрочни парламентарни избори?

 

- Не възприемам ситуацията в момента като прост спектакъл на надцакване между две групи политически сили. Напротив, твърдя, че в момента съществува паралелна държава, която се защитава от определени политически сили.

Тази защита се вижда и при опитите за различни разследвания като това за Мартин Божанов - Нотариуса.

Има тотален отказ на представители на определени институции да отидат да се явят пред парламента. Това е безобразие в парламентарна република, където изпълнителната власт е задължена да се отчита пред обществото и парламента.

За съжаление, паралелната държава все повече завзема обществото и това дърпа страната назад. Затова сме на последно място в ЕС, по-зле сме от страни, приети по-късно в Съюза. И затова скоро нито ще влезем в еврозоната, нито в Шенген по суша.

Явно има сили, които ни дърпат назад, за да не се случи това и паралелната държава да продължи да си управлява.

Така че проблемът не е в надцакването на политическите сили, а в борба за службите, за прокуратурата, за медиите. Това е истината и трябва да я кажем, ако искаме да продължим напред.


- Очаквате ли значимо пренареждане в парламента след предсрочните избори?

 

- Не вярвам промяната да е драстична. Вероятно това политическо представителство ще се запази в тоя вид, ако не се случат тежки нарушения и фалшификации на изборите.

Притеснен съм, ако изборите ще правят този вътрешен министър, който за мен е абсолютно компрометиран, и този министър на електронното управление, който се крие след големия скандал с половин милион невалидни гласа.

Може и блокиращата квота на ПП-ДБ да падне, както се надяват Борисов и Пеевски, и тогава няма да има кой да им пречи сами да си подреждат служби, регулатори.

 


- Може ли да ни изненада нов играч?

- Играта с нови играчи е изчерпана, при това за толкова малко време такъв играч не би могъл да се структурира. Ако се появи, ще е грубо политическо инженерство. А вече се изчерпаха и играчите - няма симпатични на терена, а доколкото има, всеки ги мрази. Може би трябва да вземат привлекателни лица от популярните шоу атракции - „Капките“, „Денсинг старс“.

Накарахме хората да мразят политиците и блокирахме управлението на обществото и на държавата.

 


- Но какъвто и да е резултатът от вота, коалицията ще е неизбежна и в 50-ия парламент. Как изобщо партньорите от разглобката ще направят нова сглобка?

- Най-възможното е да се повтори този мъчителен процес, при който се създаде действаща полукоалиция. Грешка на ПП-ДБ беше, че в началото не разписаха правилата на управление в ясен документ. Мъчейки се да се скрият от лошия имидж на ГЕРБ и ДПС, те всъщност създадоха нещо по-лошо, а отблъснаха и много хора.

Ако след изборите се стигне до евентуално близко разпределение на гласовете, ще са принудени пак така да управляват. Мисля, че всички го съзнават. Ще има компромиси, които най-много ще уязвят гражданското общество, демокрацията, защото, за да се правят малки стъпки напред, ще трябва да се правят и компромиси пред паралелната държава. Това е ужасното.

Ако започнат да се структурират регулаторите, ПП-ДБ и ГЕРБ пак няма да се разберат. А в някои от регулаторите има хора, които карат трети мандат, ползват огромни пари и ресурс.

Но вероятно ще трябва да се стигне до управленски модус, който няма да е добър за обществото. Може би ще се наложи  политическите сили така да разпределят помежду си местата в регулаторите, като определена формация да отговаря за определен регулатор.

Това е трудно обяснимо политически - че някои регулатори ще отидат при Пеевски, други - при ПП-ДБ. Звучи грубичко, но трябва да разсъждаваме с категориите на реалността.

 


- Възможно ли е ДБ да се отдели от ПП и да стане следващата брошка на ревера на ГЕРБ след СДС?

- Тази коалиция от партии също имат сериозни проблеми. Те и идеологически са различни. Беше правилно, че ДБ се определи към ЕНП - тази идеологическа разлика е важна, защото много по-лесно могат да бъдат заявени позициите.

Проблемите между ПП и ДБ ще останат. А и няма чисти партии по дефиниция, по-скоро важи обратното.

Но ПП и ДБ са обречени да са заедно, поне засега. Разделени ще се стопят, а и хората обичат да гласуват за печеливши играчи.

Трудно Борисов ще осъществи идеята си да отдели ДБ от ПП, за да направи с хората на Христо Иванов евроатлантическа дясна коалиция, която да привлече и ДПС.

Впрочем в последните 10-15 години ЕНП и сродните ѝ партии вътре бяха доминиращи в Европа. И това не беше много добре, защото тези партии проявиха голяма склонност към корупция.

Един от примерите е прословутият транспортен проект в Пловдив по времето на кмета Иван Тотев. Там изчезнаха едни 60 млн. и паметниците на корупцията и глупостта стоят по спирките на града.

Испанската фирма „Индра“ беше забъркана в скандали с броене на гласове в Испания. За съжаление, цялата работа се превърта през ЕНП. Не бива да го премълчаваме. И в Европа се плаща много тежък данък на склонността на ръководствата да бъркат в меда и на неспособността на членската маса да ги контролира.

 


- Ще търсят ли българите нов спасител на изборите, или се излекуваха от тази илюзия?

- Българинът просто е безотговорен, иска някой друг да му свърши работата. Липсата на колективно чувство за отговорност ни довежда до това да искаме да я прехвърлим върху спасителя на белия кон. Дали ще е Симеон, Костов, Борисов, Петков - схемата се превърта.

Явно не можем да избираме както трябва и се лашкаме насам-натам. И все сме разочаровани, че някой не ни е оправил - дали за 800 дни, дали за 1800.


- Преди 23 години Симеон Сакскобургготски наистина дойде като месия, народът го посрещна еуфорично и НДСВ вкара 120 депутати в парламента. Защо партията се спихна? Къде беше грешката на царя?

- Въпреки че беше посрещнат като месия, той сбърка в очакванията си, че обичта и подкрепата, които получи през 1996 г., при първото си връщане след изгнанието, ще продължи и по време на управлението на НДСВ. Но българинът е скептичен и чака бързи резултати. Освен това не беше правилно разбрано прословутото му слово за 800-те дни. Това беше бизнес подход, за който беше критикуван, че резултатите в бизнес предприятие, започнало да се оздравява, идват след 800 дни. По чисто български маниер това беше възприето като обещание, че царят ще ни оправи. Говореха се и небивалици за едни пари, които ще дойдат.

Нека да уточня нещо важно - на Симеон бяха откраднати гласове чрез две вкарани малки партийки след спънки в регистрацията. Ако той имаше мнозинство от 125 депутати, колкото гласове получи реално, но му бяха отнети чрез политически игри, той щеше да управлява по друг начин. Нямаше да е принуден да  вкара в кошарата си ДПС. И реформите щяха да вървят много по-лесно и бързо.

Но въпреки това реформи бяха направени - имаше много сериозен ръст на преките чуждестранни инвестиции, влизаха по 1 милиард на година, имахме стабилен годишен икономически растеж от 4.5 процента, данъците бяха намалени с 5-8 процента, влязохме в НАТО и в ЕС.

Лично съм участвал в изготвянето на законите за НАТО - за класифицираната информация, за прането на пари.          

След като се случи всичко това, Симеон по естествен начин се оттегли от политиката. Приключването на НДСВ, след като си изигра ролята и постигна тия цели,  е нормално. И царят се оттегли по естествен начин, дръпна си и името - НДСВ беше прекръстено на Национално движение за стабилност и възход. Но Симеон постигна много. Членството в НАТО и в ЕС ни дава  сериозни гаранции за сигурност.

 


-  Защо обаче след години членство в двата алианса българите не се чувстват щастливи и се колебаят вървим ли по правилния път?

- Просто сме свикнали да се ползваме от благата, но да не поемаме отговорност. И кризата в институциите, резултат от дългогодишното им обезличаване, доведе до това да не можем реално да усвояваме ефективно за обществото еврофондовете. Парите влизат в страната, но не отиват там, където трябва, за добруването на страната, а се разпиляват по веригата, част отиват в офшорки, за облагодетелстване на определени лица.

 


- Колко сериозен проблем е лидерската криза?

- Тя е много тежък европейски проблем - слаби лидери и възход на популизма. А популистите са хора, които добре се грижат за собствения си интерес. Няма вече фигури като Стефан Савов, моя учител в политиката. Беше изстрадал човек, видял смъртта в очите. Нашето време не можа да роди такива велики фигури.

Но може би ще се появят, виждам млади хора с добро политическо мислене, доста европейски насочени.

 


- Какви шансове пропусна и какво спечели Пловдив в годините на демокрацията?

 

- Пловдив пропусна големи шансове, защото има огромен потенциал за развитие. Но поради спецификата на местоположението си, поради културните си, политически и демографски традиции градът успя да запази облика си. Въпреки доста дългата поредица от неуспешни кметове, градът ни стои добре на картата на страната, защото бързо се индустриализира.

Процесът започна по времето на НДСВ, ние го подпомогнахме. Резултатът е, че Пловдив има 60 000 индустриални работници, развива се и си навлича нови проблеми - транспортни, промяна в културния и социалния профил на населението. Пловдив се развива по-скоро като индустриален град - нещо като Манчестър или Бирмингам, това е бъдещето на Пловдив. Не е много добре, но пък се осигурява поминъкът на хиляди хора. Икономическата перспектива е на агломерация със Стара Загора и на икономически център на страната.

За щастие, градът продължава да пази мястото си и на културна столица. Театърът ни е един от най-добрите, имаме чудесни творци, които пазят духа на града и го движат напред.

 


- Не Ви ли се иска да се върнете в политиката? 

 

- Партиец никога повече, свободата ми е мила. Но участвам в политиката чрез наблюдения, коментари във Фейсбук, чрез смелостта да кажа неща, които други хора не казват, чрез критики дори на своите.

Оцени новината

Оцени новината
2.3/5 от 6 оценки
2.3/5 от 6 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
12 коментара
какъв популист

какъв популист

05.04.2024 | 14:42

с плосък хумор. Цялата царска пас-мина бяха случайни, уж неизчерпани .... и какво стана?Народът ги изчерпа безвъзвратно. Айде , лица от далечното минало да си натискат парцалите и да не дават акъли! Моля.

Отговори
16 0

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?