1553

Виртуозът Стоиц Гъдев: Като видиш даровит човек - просто го слушай

Ще напиша благодарствено писмо на COVID-19, заради изолацията направих 47 нови композиции

Пловдивският композитор и виртуозен пианист Стоиц Гъдев нарича сам себе си “адвокат на музиката“, защото иска всичко в нея да е перфектно. В композициите си влага душа и перфекционизъм. Има собствен разпознаваем стил. Създава шедьоври, които се харесват, особено извън пределите на страната.

 В момента Гъдев подготвя отдавна планирани самостоятелни авторски концерти, отлагани заради пандемията. Той ще направи две предпремиери в родния Пловдив преди големия концерт. Датите са 20 октомври и 15 декември, с начален час 20.30 часа. И двете ​ще са в "Малкото Полинеро" в "Капана". "Марица" разговаря с виртуозния пианист за вдъхновението, предизвикателствата и уроците по пътя на музиката и живота, както и за предстоящите събития. 

 

- Откога датира силната ти връзка с музиката?
  

- Всичко започна насила, когато бях на почти 5 години. Майка ми ме закара в читалище „Георги Търнев“ и там бяха първите ми уроци по пиано. Иначе през цялото време съм слушал музика, защото баща ми Иван Гъдев беше изключителен музикант, композитор, аранжор и всичко.

На 6 години ме приеха в детската школа към Музикалното училище и там попаднах на прекрасния педагог Соня Кеседжиян. Там изкарах 4-5 години. Първото ми свирене пред публика беше в залата с роял на БНР-Пловдив. През цялото време съм бил около баща ми. Той свиреше в „Тримонциум“ с голяма група. В момента, в който чух как изпълнява Джордж Гершуин, му казах: „Тате, искам само това да свиря, друго не“. Самият той ме спря от школата при Кеседжиян и на практика завърших бащината консерватория.

Бях спрял за няколко години изобщо да свиря. През това време спортувах. Това нещо ме спаси да не превъртя от свирене. След това започнах наново. Много време ми трябваше да се върна там, откъдето съм спрял. Баща ми се разболя от алкохолизъм и аз трябваше да започна да работя от много малък и до днес не съм спрял. Учих се много след това. Влязох в по-сериозния музикален бизнес, когато ме взеха музиканти, които свиреха в хотел „Санкт Петербург“. Така изкарвах повече пари, започнах да правя програми. Срещата ми и работата ми с тези музиканти ми донесоха най-богатия опит.

Исках да замина за чужбина, но от ДС ми взеха паспорта. Причината - дядо ми, който бил царски подофицер. Тогава заминах за София. Там се явих на един конкурс, спечелих го и започнах да свиря в „Шератон“. Това беше най-важният момент. Там започна второто ми образование - на живота. Сам се образовах и се развивах. След това започнах да работя с музиканти като Маргарита Хранова. С нея правихме музикална програма в продължение на три години. Така се запознах и с другите, с Васил Петров например. С него сме много близки приятели. Благодарение на него открих вярата и винаги ще го казвам, защото човек без вяра е нищо.  

- С кои известни изпълнители си работил, освен с Маргарита Хранова?  

- С Васил Найденов. С него имаме песен, която се казва „Веднъж“. Той взе две, но втората все още не е изпял. Васил е най-талантливият за мен от всички. Той участва много в доизграждането на всяка една композиция, която пее, той е много добър композитор, текстописец и пианист. Точно това му помага най-много в избора и в самото изграждане на цялата визия на една композиция, как една песен ще изглежда.

Маргарита Хранова е изключителен професионалист. Не съм виждал по-трудолюбив човек от нея. Притежава желязна дисциплина. И с много други съм работил, правил съм аранжименти и музика за много хора. Но най-важното нещо за мен е, че от музикантите, с които свирих в Пловдив, съм научил най-много.

А от тези хора в София пък - най-важните неща за отношението към музиката  и живота, към сцената. Това е съвсем различен бизнес - шоубизнесът в България. Тогава разбрах, че като видиш даровит човек - просто го слушай и му се радвай. Не го анализирай, не го критикувай, това е дарба.

Радвай се, че има такива хора в България. Работил съм и с Краси Аврамов, написах първия му албум. Благодарение на него пък станах студиен музикант. Хем ми даваха пари, хем се учех да работя в студио, да правя първите си аранжименти.

 - Когато човек прави музика за пари, а не за лично удовлетворение, това влияе ли на крайния резултат, на същността на творчеството му?  

- Има го и този момент, но всички са писали по поръчка. Дори великите класици са правили по поръчка. Важното е да има вдъхновение, независимо дали правиш музика със или без пари. Вдъхновението е близко свързано с това дали си зависим от обстоятелствата.

Едната причина да пътувам и да свиря много е, че това ми даваше независимост да мога да си правя музиката, която ми харесва, да си плащам студията и хонорарите, да бъда спокоен, а не зависим от някакви обстоятелства. Когато ти дадат пари, за да направиш музика, идва другият момент - този, който я е поръчал, казва дали му харесва, или не. Иска промяна, ти не искаш.

Тръгват скандали. Няма смисъл. Изпълни си поръчката, вземи си парите и си ги вложи в теб, ако искаш. Така че без това нещо не може. Това е като къщата - трябва да има врати и прозорци. Не може всичко да е идеално. В музиката никога не изчезват чувствата. Това е най-великото нещо - не можеш да я видиш, не можеш да я пипнеш и да й сложиш тунинги. Тя не се вижда, само се чувства.

 - Може ли да разкажеш някоя запомняща се история от житейския ти път, свързана с концерт или с композиране?  

- Изключително много са. Но веднага се сещам за една, която буквално много ме изпоти. Това беше по времето, когато работех с Маргарита Хранова. Малко преди да започне програмата, групата каза, че иска да им се вдигне хонорарът. Искаха аз да водя преговорите, иначе щели да напуснат. Това се случва преди изявата, заведението в София, в което свирехме, вече беше пълно. Фактически ме изнудваха, а от мен нищо не зависи.

Казах им: „Момчета, събирайте си инструментите и да ви няма всичките“. И пристига Маргарита и ме пита: „Гъдев, къде са момчетата?“. Отговорих й: „Тази вечер ще бъдем Unplugged”. После разбра цялата история. Но вечерта мина прекрасно. Тя пееше песента на Уитни Хюстън от филма „Бодигард“.

Такова напрежение имах, че започнах в друга тоналност. И си свиря. Усещам, че нещо не е наред. Тя се обръща към мен и ми казва: „Г-н Гъдев, това не е моята тоналност!“. И след това преминах на правилната тоналност.

 - Работил си с много хора, обиколил си почти целия свят. Какви впечатления събра?

- Работил съм с много интересни хора, но като пловдивчани няма. Може би тук въздухът е друг, атмосферата е друга. Има някаква енергия. Може би където си се родил, камъкът си тежи на мястото.

Бил съм в Африка, но там беше ад. Тогава изобщо нямах представа къде отивам, сега повече кракът ми няма да стъпи там. Видях дете на 12 години да мъкне калашник, чуваха се изстрели от войната, която бе съвсем наблизо, имаше грамадни маларийни комари.

В Китай например беше много хубаво. Там е съвсем друг свят. В Дания пък беше най-ползотворният ми период. Изкарах там две години, заедно с колегата ми музикант Никола. Там се възстанових от целия този стрес, наспах се, починах си, научих много.

След това се върнах в България и продължих. Направих си книгите за музика, дозаписах си албумите. Дойде пандемията. Но сега мисля да напиша едно благодарствено писмо до COVID-19, за да му благодаря за обстоятелствата, заради които написах толкова много музика. Имам 47 нови композиции, които трябва да записвам.  

- Предстоят ти два мини предпремиерни концерта в "Малкото Полинеро" в „Капана“. Нека да разкажем повече за тях.  


- Големият ми концерт беше планиран за 12 април 2020 г. Дойде пандемията и затвориха всичко. Оттогава го отлагам 3 или 4 пъти по тази причина. През това време направих един онлайн концерт съвместно с отдел „Култура“ на Общината. Там изсвирих една част от това, което хората трябваше да чуят на големия концерт.

Но стана много трудно да избера какво точно да изсвиря. Имам музика за 4 клавирни концерта, както и 2 концерта с песни, които съм писал. Трябваше да реша какво точно да свиря и затова ще направя две предпремиери в "Малкото Полинеро". След тях вече ще имам ясна картина какво да свиря на големия концерт.

Да свиря сам ще е най-трудното нещо, но аз обичам предизвикателствата. Естествено, през цялото време си работя само с един човек - прекрасния музикант, аранжор и композитор Светлин Стайков. Той ще изгради целия звук на концертите, ще направи нужния баланс на звука, което е изключително важно. Все още обаче няма дата за големия концерт. Причината е, че заради пандемията се отмениха много събития, сега се пренареждат и е много трудно да се намери свободна дата.

Предстои ми концерт на Летния театър през май. Мисля да направя също на Античния театър и в Дома на културата. Това са трите места, на които искам да свиря. После спокойно мога да замина, защото имам покана да свиря навън. Трябва да кажа, че хората, които дойдат на предпремиерите, ще имат бонус. Поканите, които ще получат, а те ще се получават от заведението, ще важат като билет и за големия концерт.

 

ВИЗИТКА: 

Стоиц  Гъдев е роден на 16 декември 1960 г. в Пловдив. Потомствен музикант е. Започва да учи пиано на 4 години, на 6 години е приет в подготвителен клас в Музикалното училище “Добрин Петков“ в Пловдив. Най-голяма заслуга за музикалното му образование и култура обаче изиграва неговият баща Иван Гъдев - изключителен музикант и пианист, който сам показва на Стоиц основите на класическата музика и джаз стандарти. Стоиц Гъдев започва да работи като пианист от ранните си младежки години, като натрупва богат опит като изпълнител, самостоятелно и съвместно с едни от най-добрите музиканти в Пловдив.

По-късно започва да свири в реномирани клубове и хотелски вериги в Европа, Азия и Африка, като на много от тези места бива назначен, след като печели оспорвани конкурси. Същевременно той е изключително ползотворен като композитор. Има издадени 13 албума с авторска музика. Сам аранжира и записва произведенията си. 25 години работи и като студиен музикант. Написал е над 400 композиции. 

снимки от Наташа Манева

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
dimitar

dimitar

07.10.2022 | 15:19

Индустриалното земеделско финансиране е лично за всеки Аз съм маркетинг мениджър в международна финансова институция, специализирана в международни заеми. Ние предлагаме услуги от 5 000 евро до сума от 1 000 000 евро при 2,5% годишно за вашите нужди, свържете се с нас на имейл: [email protected]

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?