Следвайте ни

Вихра Григорова: Рушим ценни стенописи, които правят Пловдив специален град

viber icon

- По света всички цивилизовани нации ревностно пазят културното си наследство, част от което са и стенописите. Защо ние продължаваме да рушим нашите?  

- Проблемът е и на отговорност, и на нормативна база. Някой трябва да поеме ангажимента да отговаря за опазването на ценните стенописи, които правят Пловдив специален град. Другият проблем е, че унищожаваме много бързо. Така дори не даваме шанс на творбите да получат оценката на времето. В изкуството обаче това е задължително, защото трябва да минат минимум 50 години от създаването на една творба, за да се оценим нейната истинска стойност. 

 

Не можем да унищожаваме стенописи, които все още не са получили оценката на времето за истинската си стойност

Да създадем регистър на монументалните творби и някой да следи за състоянието им

Рушат всякакви хора - и чиновници, и новобогаташи, които приватизираха сгради с изключително ценни произведения на изкуството

 

- Г-жа Григорова, защо у нас монументалните творби с безспорна художествена стойност като тези на Йоан Левиев и Анастасия Кметова нямат статут на защитени паметници на културата?

- Вероятно е пропуск в законодателството. Пазим какво ли не, но до момента стенописите нямат такъв статут. Затова нито една монументална творба от съвременен художник, било то Йоан Левиев, Димитър Киров или Енчо Пиронков, трябва да има такава защита. Изключение правят църковните произведения. У нас, за да се превърне нещо в паметник на културата, явно трябва да минат поне 200 години от създаването му. 

Помните преди 6 години какъв скандал стана с големия стенопис на Йоан Левиев в Синдикалния дом. Преди да започне ремонтът, се събра специална комисия - хора, които разбрахме за какво става въпрос. Трябваше да дадем предписание как да бъде съхранена тази творба. За нас бе истински шок да видим накрая, че стенописът не само не е съхранен, а е изцяло разрушен. След края на ремонта се навирах между стените го да търся. А това не е нещо, което да не беше казано изрично на строителите. Въпросът е, че никой не е успял да осъществи контрол и да ги спре. 

 

- Какви стъпки да се предприемат, за да бъдат защитени тези творби занапред?

- Преди 35 години имаше една инициатива на тогавашната институция, която отговаряше за паметниците на културата, за

създаване на регистър на тези творби.

Тогава Виолета Василчева с екип студенти от Академията направиха нещо като заснемане. Работиха обаче със стара черно-бяла техника. След 1989-а какво стана с тази разработка, не знам. Не е ясно дали са предали документацията в някоя институция, или е загубена. Сега отново трябва да помислим за подобен регистър. Тъй като няма специален закон, който да ги защитава, би трябвало при предаване на собственост да се прави предписание за опазване на подобни творби.

В общината трябва да има екип от специалисти, които да работят по въпроса с регистъра и контрола. Могат да бъдат привлечени и реставратори, които да се произнесат по състоянието им в момента. Необходими са и хора, компетентни по авторството, които могат да го издирят. Трябва да се установи статутът на всяко място с такава творба - дали е общинска, частна, или държавна собственост. Защото и това е важно. Ако обектът е държавна собственост, общината пак нищо не може да направи сама. Тогава вече трябва да се ангажират съответните държавни институции - изглежда доста сложно, но е невъзможно. Ако имаме регистър,

 поне ще се знае за кое Пловдив може да се погрижи, и за кое - държавата.

И ако има проблем, държавата да бъде поканена да се погрижи за този паметник. Сега имаме комисия по „Култура” към Общинския съвет. Може тя да вземе решение за създаването на такъв екип, който да изготви регистър.

 

 

 

-  Знаете ли колко ценни стенописи са унищожени в Пловдив през последните години?

- Не мога да кажа с точност, но всички помним случая със стенописите в някогашните знакови заведения - кръчма „Тракия” и други. Не са едно и две нещата, които изчезнаха. В хотел „Марица” бе унищожена такава творба /стенописа „Из икономическата история на Пловдив” от 1964 б. р./ на Йоан Левиев. В бившата Руска книжарница премахнаха моя работа до едно от стълбищата. В по-ново време монументална творба на Станимир Видев бе унищожена в хотела на бившия кмет Иван Тотев. Не разбирам с какво стенописите са попречили на новите собственици на сградите. Това са реституирани или приватизирани и когато творбите не са защитени като паметници на културата, решение на собствениците е какво направят с тях. В случая със стенописа в Дома на културата „Борис Христов” обаче не бе така, защото става дума за общински обект. 

 

- Преди години държавата е наемала най-добрите автори, за да създават монументални украси в различни сгради. Сега това май се приема за отживелица. Не е ли време да се върнем поне частично към тази практика, за да има повече естетика в строителството?

- В онези години при определяне на бюджета за строителството на всяка обществена сграда

2% от прогнозната стойност се отделяха за монументална украса.

Това се спазваше, особено в случаите, когато сградите бяха с голямо обществено значение - театър, църква, поликлиника, поща. Пловдивската Централна поща например е пълна с такива творби. И не знаем в кой момент частният собственик или новият инвеститор ще ги разруши с машините. Ако не направим нещо днес, унищожаването ще продължи. Трябва да се създаде механизъм, който ще работи за бъдещето. Нека не забравяме - човешкият живот е кратък, а изкуството - вечно. Така че да не му пречим да пребъде.

 

- Някои като онези, които свалиха стенописа на Йоан Левиев в хотел „Марица”, за да сложат отгоре гипскартон, също се смятат за безсмъртни....

- И това е вярно. В голямата си част подобни обекти паднаха в ръцете на крайно некомпетентни и неграмотни хора, за които монументалното изкуство няма никаква стойност. Така че не им пречеше да сложат пред ценните стенописи по една секция със спортни трофеи или китайски порцелан. Тъжна работа. 

 

Вихра Григорова е завършила Националната художествена академия в класа на проф. Мито Гановски. Специалността й е "Стенопис". Работи предимно пейзаж, има над 30 самостоятелни изложби, участва в общи изложби в България и чужбина. Излагала е в Берлин, Прага, Виена, Братислава и Бейрут. Участва в пленери в Русия, Унгария, Македония и България. Носител е на наградата Пловдив за изобразително изкуство - 2013 година, присъдена за юбилейната изложба "Пейзажът е жив". През 2014 година тя бе един от хората, които алармираха за унищожения стенопис на Йоан Левиев в Дом „Борис Христов”.

Сега е участник в дискусията за бъдещето на мозайките на Йоан Левиев в подлеза на „Чифте баня”. Оказва се, че нито една монументална творба на пловдивски художник не е защитена от унищожаване, защото няма статут, който да я пази.

 
Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?