Видин Сукарев: След Деветоюнския преврат вестниците тръбят: Тиранинът падна!

Точно 100 години след преврата на 9 юни, когато е свалено правителството на Александър Стамболийски, страната ни пак е разкъсвана от политически борби. Политиците взаимно се обвиняват в опити за "държавен преврат."  А вилата в Славовица, където по стените още личи кървавият надпис от изтезавания премиер, стърчи като паметник на онова безумно време.

Деветоюнският преврат е първият в историята ни през 20-и век. Как в него участва Пловдив, каква е реакцията на пловдивчани, когато чуват, че Стамболийски е свален от власт - за всичко това разговаряхме с историка и уредник на Историческия музей гл. асистент Видин Сукарев.

 

Съсловните идеи на Стамболийски за времето си са доста актуални - в Италия по същото време фашистите на Мусолини взимат властта

Командирът на пловдивския гарнизон полковник Владимир Стоянов изиграва водеща роля в преврата, въпреки колебанията си

В Пловдив превратът е посрещнат с радост - това показва социалната пропаст между гражданите и земеделската власт

Стопанският просперитет се дължи и на тютюна - българското злато, а под тепетата е центърът на обработването и търговията

 

- Г-н Сукарев, кога ситуацията в една държава става такава, че следва военен преврат?

- Превратът е взимане на властта със средствата на силата. Той по принцип е бърз, добре организиран и властта се взима с малко жертви. Превратите може да дадат различни резултати.

- По какво се отличава превратът от революцията?

- Най-вече по това, че организацията е направена от малко хора - обикновено от репресивните силови органи на властта и армията. За Деветоюнския преврат в България може да се каже, че той е вследствие на голямо натрупано напрежение - социално и политическо. Причината е, че управлението на земеделците дълбоко разделя българското общество на село и град.

По онова време огромната част от българското население живее на село или в малки населени места и се занимава със земеделие. От друга страна, градът е също важен фактор, защото макар че е по-малобройно, градското население е по-образовано, тук са комуникациите, войската и капиталите. Тук е и интелигенцията. 

Във всяко едно индустриално и доиндустриално общество има подобни тежнения. У нас след Първата световна война идва на власт една такава партия, която е интересно явление - в нея има както демократични, така и авторитарни тенденции. За градското население, особено за интелигенцията, която е подкрепяла предишната власт, по-голямо значение имат авторитарните тенденции.

По-необразованите хора на село, които подкрепят управлението на земеделците, неглижират тези процеси. Фигурата на Александър Стамболийски е спорна, но реално той е реформатор и политик от голям мащаб.

- Как така е хем републиканец, хем човек, склонен към тоталитарни методи на управление?

- Той е продукт на времето си, както и всички ние. Интересното е, че Александър Стамболийски става мъченик на своите идеали и разбирания. Със сигурност приятна смърт няма, но неговата е особено жестока. А той е бил в разцвета на силите си.

Също така трябва да се каже, че при управлението на земеделците - както при всяко по-продължително управление, дали тогава, дали в наше време, се наблюдава една интересна българска народопсихологическа черта - как властимащите се самозабравят.

Подобно нещо става със земеделците и със самия Стамболийски, който по онова време вече се чувства почти пълновластен господар. Прави проект за нова конституция, за социално и държавно инженерство. 

- Вярно ли е, че е показал цепеница в Народното събрание с думите: "Ето така ще пазим вече конституцията"?

- Това може да се използва като символ или метафора - не мога да кажа дали е вярно. Но точно това отношение тежи на градското население, особено на по-богатите, по-заможните, по-интелигентните слоеве. Земеделците също си имат интелигенция и прослойки.

Те наследяват традициите на сопаджийството, на неформалните банди в подкрепа на различни политически интереси. Още повече че по онова време българската армия е с намален състав и имаме малък полицейски апарат.

Точно тези изначални „демократични” разбирания на Стамболийски и самозабравянето, в крайна сметка, дават възможност на тези части от българското общество да се организират, да се обединят и да го свалят от власт.

Настройва срещу себе си Военния съюз, Конституционния сговор - всички са срещу него, защото разчита на огромната социална база, която неговата партия и неговата фигура има. Когато един човек управлява, той не трябва да го прави напук на всички други. Освен това той е представител на целия народ.

- Доколко прогресивни са неговите съсловни идеи?

- Неговите съсловни идеи за времето си са доста актуални - в Италия по същото време фашистите на Мусолини взимат властта.

Има съсловни, корпоративни деления - нови начини на пренареждане на обществото, защото Първата световна война и сътресенията, които води след себе си, довеждат до тези тенденции - към преразглеждане на политическия живот и начините на управление. В България с лошите работи обикновено се вписваме добре и затова хващаме тези тенденции.

Но страната ни е малка - хората се познават, особено по места. Макар че Военният съюз е една силна организация, с възможности за конспиративност, този преврат не е бил добре пазена тайна.

Земеделците не взимат конкретни мерки най-вече заради подценяване на ситуацията и заради надценяване на собствените възможности.

Пак стигаме до самозабравянето. Тук идва ролята и мястото на Пловдив - Стамболийски е предупреден от пловдивския окръжен управител. И той казва: "Обърнете се към военния министър и към министъра на вътрешните работи!".

Те пък изобщо не обръщат внимание. Малко по-късно околийският началник на Пловдив също разбира и се опитва да предупреди. Пак не му обръщат внимание.

- В Пловдив има ли опит за контрапреврат както в Пазарджишко или Плевенско?

- В самия Пловдив - не. Това показва добре социалната пропаст между гражданите и земеделската власт. В големите градове превратът е посрещнат с голяма радост.

Вестниците излизат със заглавия от рода „Тиранинът падна!”, да не говорим, че има и дезинформация - пише се, че царят е назначил друг министър-председател, а не е дело на преврат. Не се споменава много-много за преврат, макар това да е ясно на всички. 

Има добра координация между военните власти, а самият Военен съюз прави всичко възможно да привлече пловдивския гарнизон. Командирът на пловдивския гарнизон полковник Владимир Стоянов доста се колебае дали да подкрепи преврата.

Организацията му започва доста месеци преди това. Първо идеята е превратът да е още през пролетта, но по една или друга причина се отлага. Постепенно в конспиративната мрежа се заместват всички гарнизони.

Полк. Стоянов се присъединява и изиграва водеща роля, защото няколко дни по-късно става началник-щаб на Българската армия като награда за действията му.

Той взима решение, когато разбира, че другите големи гарнизони - сливенския, хасковския, са на страната на преврата. От друга страна, превратаджиите държат на Пловдив - той е втори град и има стратегическо положение.

- Кога започва превратът тук?

- При самото овладяване на властта тук действията започват едва на сутринта. Било е договорено в 3 през нощта да се вземе властта в София и половин час по-късно да започне движение в Пловдив. Тук изчакват, за да са сигурни какво става в София.

Всички са били респектирани от множеството поддръжници на Стамболийски и са очаквали, че може да има сериозен отпор. На фона на всичко това превратът и т. нар. „Юнско въстание” минават с малко жертви. В национален мащаб те са стотици.

Преди 10 ноември старата конюнктурна историография наблягаше на Септемврийското въстание, на тактическите и стратегическите различия между комунисти и земеделци.

В Карлово започват брожения и опити за организиране на въоръжена съпротива, където се включват и комунисти. На практика това е съпротива срещу преврата.

- Има ли затворени дейци на БЗНС в Пловдив?

- Затворени има, но за екзекуция не съм чувал. Със сигурност има един, който се е самоубил в ареста. Земеделците са били затворени в Маразлията.

Интересното е, че пловдивската преса още на 9 юни публикува списъци с най-видните земеделци - т.е., заповядайте да се саморазправите с тираните! Пловдивското гражданство е почти изцяло срещу земеделците, така че в града промените се приемат с ентусиазъм.

Оттам нататък Пловдив става важен център за потушаване на противоборствата на техните привърженици в региона. На практика Пловдивска област тогава обхваща и Пазарджик, а в Славовица е Стамболийски. Тези хора бързо се разпръскват.

- Защо комунистите отказват да подкрепят земеделците, а няколко месеца по-късно организират Септемврийското въстание?

- В книгата на проф. Веселин Янчев, която излезе наскоро, се доказва с конкретика и документи, че т. нар Септемврийско въстание е дирижирано от Съветския съюз и съответно от Коминтерна. Ние знаехме това, но сега е показано документално.

При преврата на 9 юни комунистите, особено тяхната върхушка, отказват да подкрепят земеделците. Няма директива от Москва, а по онова време заветите на марксиста Димитър Благоев са още много силни.

Ленин е този, който вкарва идеята, че трябва да има съюз между работници и селяни, защото по онова време в Русия няма достатъчно работници.

Заради заветите на Маркс, Енгелс и Благоев, които изключват селяните от тази формула, все още е имало политически пъзел, който трябва да се нарежда в това отношение. На селяните се гледа като на дребна буржоазия.

- При 80% селско население почти няма съпротива. Защо?

- Съпротивата е разпиляна много бързо. Армията е малобройна, но това са хора, изкарали три войни, организирани и въоръжени. Съпротивата бързо стихва. Проф. Янчев дава жертвите по области.

Не е направена разбивка като документи, но интересното е, че в Пловдивска област има загинали 6 души. И ако я приравним с Пазарджишко (част от Пловдивска област тогава - б. р./, би следвало в тази бройка да влиза и Александър Стамболийски.

Най-много са жертвите в Благоевградския край. Там покрай ВМРО - този край е държава в държавата - и там намират начин така да си решат различни дискусионни проблеми. Те са си харамии. По онова време цялото общество е в едно положение, което е много трудно.

Две национални катастрофи, хиляди офицери са принудени да си сменят попрището. Това е огромен социален стрес. Плащаме контрибуции. И на този фон българското офицерство е солидно изградена структура. А това, че част от тях са потърсили реализация в политиката, е нещо напълно нормално. 

- Как става така, че след преврата следва период на един невиждан стопанска просперитет - за 5-6 години имаме 100% ръст на икономиката?

- Като нещо положително се отразява това, че на преден план излизат хората от капиталистическото съсловие. Вече не се гледа приоритетно на земеделието и земеделците, макар че България си остава земеделска страна с експортно ориентирана суровинна икономика.

По това време се възстановява и Западна Европа, за където са нашите импортни стоки. Глобализира се на световно ниво търговията и производството на тютюн. Както го нарича колегата Владимир Златарски - тютюнът е българското злато. Пловдив става основен център на обработването и търговията.