Следвайте ни

Виделина Гандева: Пловдив има нужда от своя уникална атракция

Виделина Гандева е дългогодишен  експерт в сферата на културния туризъм в град Пловдив, в която има над 10-годишен стаж. Беше директор на ОП „Туризъм” преди сливането му с ОИ „Старинен Пловдив”. Г-жа Гандева познава добре какво се прави и какво - не, в областта на туризма. Тя обясни защо със сегашните инструменти не можем да кажем колко точно туристи ще дойдат в Пловдив за ЕСК и как, въпреки че сме посещавано място, градът все още няма своя отличителна атракция.

- Г-жо Гандева, твърдите, че Пловдив няма своя собствена уникална атракция, а по списък имаме цели 706 недвижими паметника на културата. Това не е ли абсурдно?

- Пловдив наистина няма своя атракция. Има много забележителности, но атракция - не. Една лодка не пл​ава на Гребната база, няма балон или нещо друго, за което туристите да могат да идват постоянно. Велико Търново направи атракцията „Звук и светлина”.

В Бургас това е „Света Анастасия” с лодките и осветлението. Другата им атракция са восъчните фигури. Така градът им има две целогодишно работещи атракции.

огато туристите отидат, не чакат за събитие, както е на Античния театър, а го виждат, защото то си е там. Тук Античният може да се освети от някакви светлини и лазери - туристите да ги снимат и това да обикаля света. И да се знае какво може винаги да се види.

- Новите ни културни обекти наблягат на VR технологиите, сувенири и фестивали. Достатъчно ли е това?

- Имаме стратегия от 2014-а за развитие на туризма. За нея не се говори, защото бе закрита структурата по туризма. Като втори по значимост град ние нямаме такава структура.

Имаме зам.-кмет по култура и туризъм. Реално дейността се изпълнява от един служител в общината, който чисто формално пуска заявки по системата за годишната програма. Принизени са функциите на една такава структура. Това оказва негативно влияние върху града като дестинация. Хора, които са принудени да се занимават с маркетинг, а те не са специалисти, им е вменено да правят това.

И се получава така, че нямат един по-цялостен поглед за града. Тези структури са вменени на една подструктрура - ОИ „Старинен Пловдив”, но той си има съвсем други функции. Грешка е градът да се разглежда само като Старинен Пловдив. Да, това е основната забележителност, но ние имаме толкова много други места - хълмове, Капана, стари улици и дори пловдивски потайности.

На туристическата стратегия трябваше да бъде направен мониторинг през 2018 година. Какво е направено по нея до момента, дали се работи добре по точките й. Година преди това бе закрито предприятието по туризъм и спря да се говори за нея.

Необходима е структура, която да се грижи за управление на дестинацията, както е във всеки голям град по света. Тръгвайки от стратегията, щеше да се види какви са предимствата и недостатъците й. За основите на следващата 7-годишна програма. Тя се измерваше на базата на стратегически и икономически резултати. Едната е броят на туристите.

 

- Не е ли парадокс да говорим само за туризъм, а да нямаме структурата, която го движи?

- Такава служба трябва да използва стратегии и инструменти на интернет маркетинга. Това никой не го прави в момента. Говорим за социални мрежи ​-Фейсбук с платени спонсорирани страници.

Това са световни платформи като Booking, Trip Adviser, Arbnb, Tripex, нашите nastani.bg и др. Ако имаше стратегия, тя щеше да каже така: Голямата базилика е завършекът и короната на един маршрут с древни мозайки. И това да бъде маршрут, който да се маркетира на туроператори като най-големия подобен обект у нас.

И да е част от един голям трансграничен мозаечен маршрут с Турция и Сърбия. Така се създава голяма маршрутна линия. Туристическите центрове, които се създадоха навремето, изпълняваха донякъде тази функция. Сега те са едни места за продажба на билети и географски карти на Пловдив. А тяхната идея бе съвсем различна - те трябваше да са запознати с всяко едно кътче на града.

Сега там работят ​хора - няма значение какво завършили и какво знаят, които не са обучени как да обслужват туристите. Те трябва да имат познание за абсолютно всеки обект в града ​- тоя ресторант каква кухня има, какви са маршрутите, как се стига да това или онова място, цените на билетите навсякъде. Бих наблегнала сега на програмата „България - рай за българите”.

Това е нещо, обърнато към хората в страната. Първо да дойдат тези, които се образоват,  които са в ученическа и студентска възраст. Ние търсим едни далечни и непознати таргети, а българският е занемарен. Едно време имаше „100 национални туристически обекта”, имаше образователни турове, които водеха в музеите. Това сега се прави спорадично от някои запалени учители по история. Няма връзка между туроператори, ресторантьори и хотелиери.

- Букингът ли пречи да знаем точния брой на туристите в града?

- НСИ и Община Пловдив на база регистриран туристически данък до момента отчитат само и единствено нощувките. Всички, които нощуват в некатегоризираните обекти, и туристи, които минават транзитно през града и не нощуват, не се броят.

Букингът не се лови от тази статистика. Много букинг обекти съществуват, но те не са подали документи за категоризация и така не плащат туристически данък. За да има проверка в тях от Пловдивския общински инспекторат, те трябва да са категоризирани.

Това се прави по търговския закон. Така остават над 270 обекта в Пловдив, които няма кой да провери.

- Единната система за туристическа информация, която трябва да се въведе до края на годината, няма ли да помогне?

- ЕСТИ ще е към Министерството на туризма. Внедрена е, но има технологически процес, за да може да се напасне със системите на всяка отделна община. А те са различни по места. Нашата в ОП „Туризъм” работеше с една облачна система. Тя се оказа неадекватна към системата на министерството. Град Несебър работи по съвсем друга система, а София - по нещо различно.

- Значи не можем да хванем броя на туристите?

- Статистически е това, което показва потокът, но никой не може да каже дали е вярно. Изобщо не сме сигурни при сегашната система какъв реално е броят им. Броят продадени билети в Стария град не е показател. При тях сега има увеличение, но има и спад в нощувките с около 7-8%.

- Липсата на летище ли е причината?

- Не е само летището. Едната причина е заради тези некатегоризирани обекти, за които говорихме. Другата е укриване на туристически данък и оттам - нощувките. Третата е нарастването в глобален план на сингъл туристите, на индивидуалните пътувания.

Законът за туризма ги нарича „екскурзианти”. Това е глобална тенденция и за съжаление Пловдив от години не може да им хване бройката. Това са хора, които идват с влака, обикалят за час-два и продължават към Турция. Туристическите центрове запълваха тази ниша, като ги анкетираха. Иска се стиковка между хотелите и центровете.

Така се разбира тия дали са нощували, а онези само са минали през Стария град. Навремето направихме една проста система на преброяване ​- помогнаха ни много студенти за него. Поставихме ги на входно-изходните артерии на Стария град и ​главната улица. Автобусът спира на Източната порта, туристите се качват за 2 часа и си ходят.

Студенти стояха на бариерата и брояха. Тази статистика показа, че туристите са далеч повече от това, което вади статистиката. Ако според нея те са 300 ​000, сега се оказаха 500 ​000. И пак не са толкова, колкото се очакваха - 3 милиона.

На базата на това направихме изчисление колко оставя в града един турист. Средната сума от анкетите бе 50 евро, което за града не е никак малко. 

 

 

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?