Следвайте ни

Вестник, който не си плаща сметката, не може да е свободен

„Марица” си остава най-значимият културен факт в новата история на Пловдив

Спас Василев е завършил Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Един от най-опитните вестникари на Пловдив. През юни 1991 г. заедно със  Степан Ерамян, Стоян Вълев и Атанас Спасов възраждат марката „Марица", наследник на легендарното издание на Христо Г. Данов, първия общобългарски вестник след Освобождението. Така Пловдив се сдобива с трибуна на свободното слово още в зората на демокрацията. Василев е съсобственик на ИК Марица ООД до 2012 г. В момента се занимава с инвестиции. 

- Навършват се 28 г. от възраждането на вестник „Марица", а Вие празнувате и личен юбилей. Какви са емоциите и равносметката Ви?

- Мисля, че освобожденската „Марица" и „Марица", която ние създадохме, са два различни вестника, родени в различно историческо време, с различна мисия. Така че шапки долу пред Христо Дановата „Марица" и да си копаме нашата нива. В личен план винаги съм си поставял амбициозни цели и в делови аспект нямам особени основания да бъда недоволен.

- Свързан сте дълбоко с вестника на пловдивчани. Какво е той за вас  -  мисия, кауза, трибуна за мнения?

- Всичко това заедно. Никога не сме се съмнявали какъв вестник искаме да правим - свободен, професионално издържан, представящ цялата палитра от мнения. „Марица" винаги е била  с демократична, прозападна ориентация, каквато е доминиращата настройка на обществото.

През годините вестникът  умишлено не наложи практиката да заявява официална редакционна позиция. Оставяхме на читателите и журналистите свободната преценка и интерпретация на фактите. Имало е и изключения - когато през 1996 г. се видя, че управлението на БСП тласка страната към пропаст, „Марица" декларира открита антиправителствена линия.

В представянето на многообразието от мнения имахме и недостатъци - не беше плътно присъствието на хилядите научни работници и преподаватели от висшите училища в Пловдив с тяхната експертност и гражданска позиция. И досега нямам отговор: ние ли не се домогнахме достатъчно до интелектуалния потенциал на Пловдив, или просто той е такъв? А когато експертите не говорят, на страниците се настаняват политическите дърдорковци.

- Как се стигна до издаването на вестника в зората на демокрацията? Как екипът издатели избра точно името „Марица"?

- Тръгнахме на 3 юни 1991 г., само няколко седмици след  „24 часа", но бяхме започнали подготовката в началото на годината. Двуполюсният модел в пресата след първоначалния успех на „Дума" и „Демокрация" много бързо изживяваше времето си. Животът искаше истински свободна преса в лицето на частните  независими вестници. Това беше един от първите пазари, който се разви в България - заради нуждите на свободното общество, заради духа на времето и заради липсата на държавна регулация. Не беше необходим и паричен ресурс. Започнахме с очуканите бюра на завод „Кочо Цветаров", а пишещите машини си ги донесохме от къщи. Първата хартия ни беше предоставена назаем от печатницата.

Да кажа и за прословутите червени пари във вестник „Марица". Тази митологема, съчинена от наши недоброжелатели, не спира да ме разсмива. Вестник „Марица" винаги, от първия ден, се е издържал от собствените си приходи! И само от тях. Това е една от формулите на независимата преса: вестник, който не може да си плаща сметката, не може да бъде свободен, нито пък успешен като медиен бизнес.

Името „Марица" беше предложено от Степан Ерамян и не се наложи никакво обсъждане. „Марица" като вечност, „Марица" като продължение, „Марица" като Пловдив - няма по-подходящо име. Вестникът беше създаден с обединените усилия на двете професионални ядра - пловдивското, в лицето на Стоян Вълеви моя милост, и софийското, в лицето на Степан Ерамян и Атанас Спасов.

- Как формирахте журналистическия екип?

- По най-чистия критерий, професионалния и само професионалния. Ние събрахме за много кратко време най-добрите вестникари на Пловдив. Кадърните журналисти искат само две неща: свобода и отлично заплащане. В „Марица" ги имаха и двете, в първите години доста журналисти получаваха повече от пловдивския кмет. Винаги съм държал на многоцветната журналистика - и като политическа ориентация на авторите, и като стил. Придържахме се към модерните стандарти за поднасяне на информацията, но не и към някаква стерилна формула.

Времето беше така чисто и ентусиастко, така че всеки опит за манипулативен вестник би бил наказан от читателите, биха ни гонили със сопи. Освен това повечето съдружници станахме вестникарски шефове току-що навършили 30 години, една невинна младенческа възраст в професионално отношение. Как си представяте ние, до вчера репортерствали с нашите колеги, изведнъж да се вживеем в ролята на някакви медийни цербери?! Не сме си го и помисляли.

Аз съм горд с екипа на „Марица". Валя Йеремиева, без преувеличение, е епоха в пловдивската журналистика. В началния екип на вестника започнаха Антон Баев и Александър Секулов, журналисти със стил и значими писатели днес. Имената не са едно и две.

- Кои станаха най-силните оръжия на вестника, за да го припознаят пловдивчани като своя трибуна?

- Свободата на словото беше за нас свещен принцип в тези години. Един по-опитен колега казваше: „Вие направихте вестника, защото бяхте млади и имахте илюзии". Вероятно е било така, имахме илюзии и нямаше какво да губим.

За мен най-големият капитал на един вестник е доверието на читателя, доверието в комуникацията с него. „Марица" постигна този капитал и го съхрани през годините с достоверност, балансираност, честност. На шестия месец от старта бяхме лидер на пловдивския пазар и постигнахме вече национално влияние.

- Кои според Вас са най-високите оценки за вестника?

- Най-високата оценка за един вестник е левчето - левчето, което читателят дава всеки ден. В края на 90-те години „Марица" беше трети всекидневник по тираж в страната и вече единствен в Пловдив.

Имахме финансови възможности и журналистите пътуваха по горещите точки на света още преди 30 години. Нашият вестник пръв в българския печат публикува снимка, предадена по дигитален път. Това се случи по време на земетресението в Истанбул. Колеги специализираха в САЩ, Англия, Германия, това даваше култура, кръгозор, ниво.

Ако в много бизнеси правилото е всеки ден да произвеждаш продукт с едно и също съдържание и качество, във вестникарството не е съвсем така - трябва всеки ден да бъдеш различен и да продължават да ти вярват. Познавам хора в сферата на журналистиката, за които свободата на словото и честността са непознати понятия, и въпреки това дълго време успяваха. Тоест няма само една рецепта за успеха.

- Имаше ли натиск върху издателите, особено в първите години на прехода? Как отстоявахте независимостта на изданието?

- Независимостта, освен въпрос на финансова стабилност е и въпрос на характер, да не ти пука от натиска. Натиск и заплахи от управляващи и от бизнес кръгове винаги е имало, като изключим управлението на царистите. Те не упражняваха натиск, те направо купуваха.

Най-скандална беше репресията по времето на Иван Костов. Тогава след поредица публикации за Костов и Муравей Радев във фирмите на „Марица" нахлуха 17 ревизори от София. Целта беше да обсебят вестника и да му затворят устата. Е, не стана, въпреки изнудването. Пак в онези години взривиха входа на редакцията в полунощ. Слава богу, че нямаше жертви, извършителят, както се казва, остана неизвестен.

В живота се случваше така, че вестник „Марица" винаги се е отърквал о някой олигарх. Нека не забравяме, че съдружници са били Емил Кюлев и Христо Александров, имало е близост и с други фигури от бизнеса. Но искам да разгранича нещата. Както вестникът не е защитавал някакви лични интереси на съдружниците журналисти, така не е служил и на частните и корпоративните позиции на съдружник бизнесмен. Особено в първите години българските бизнес фактори не знаеха за какво да използват медиите, в които имаха собственост, и в този смисъл облекчаваха нашата  професионална съвест. По-насетне обаче нещата се промениха и едрият бизнес търсеше влияние в медиите и с позволени, и с непозволени средства.

- Кои най-трудни препятствия трябваше да преодолявате като издатели? Сигурно е имало и комични, а и куриозни случки?

- От куриозите най-ярко помня два случая. След пуча срещу Гурбачов, само няколко месеца след началото на „Марица", вечерта Вълев, Спасов и аз се натряскахме порядъчно за бог да прости и българската демокрация, и свободната преса. Ако пучът беше успял, крехката българска демокрация можеше и тя да отиде по дяволите. На сутринта една колежка  от левия политически спектър се смее: „Е, момчета, какво ви е, какво толкова?”. Добре че историята в онзи момент си намери верния път.

И другият случай е как беше закрита социологията в нашата редакция. В първите години чрез „Галъп Интернешънъл" правехме маркетингови проучвания за вестника - прислушвахме аудиторията, къде успяваме, къде куцаме, как сме в сравнение с конкуренцията. От „Галъп" ни предложиха да направят и вътрешно проучване за атмосферата в редакцията - всеки оценява всеки. За зла участ един от ръководещите колеги получи катастрофални оценки и социологията в ”Марица" свърши дотук. Впрочем дълги години в редакцията имаше чудесна атмосфера, без интриги и пристрастно толериране. Налагахме съвременни методи на управление - без дишане във врата, с делегиране на права и отговорности, далеч бяхме от роднинщина и приятелщина. Всеки ръководен екип оставяше своя следа. Имаше развитие, но имаше и приемственост, за тези 28 години главните редактори сме все хора от едно поколение.

Най-сериозното препятствие през годините си бяхме самите ние, съдружниците. Хора професионалисти, но и с различни, често остри характери, с различни понякога представи за журналистическа и човешка етика и финансова дисциплина. Големият опит и балансираност на Степан Ерамян бяха водещи във времето. Ставаше така, че когато назряваха непреодолими противоречия, някой съдружник напускаше доброволно екипа. Рано си тръгна Стоян Вълев, който е с голям принос за старта на „Марица".

Безумно изпитание беше тоталната криза през 1996-1997 година, в която оцеляхме благодарение на това, че се печатахме на амбалажна хартия. И досега сме благодарни на Пеньо Донев, който ни подаде ръка със стоков кредит под формата на хартия.

- Какво не успяхте да осъществите?

- За съжаление, остана и много ненаправено. В пришпореното всекидневие недостатъчно или със закъснение забелязвахме и анализирахме някои процеси, тенденции в регионалното и националното развитие: защо дълги години в пловдивските културни институции, като изключим книгоиздаването, не се случваше почти нищо; защо България се устреми към демографски колапс; защо на мястото на предишните ценности в новото време българинът не съгради кой знае какво в душата си и т.н. Същевременно и ние дадохме своя принос в сатанизирането на някои български политици и това не е от полза за живота на нацията.

Като всяко живо нещо, вестник „Марица" по наше време изживя и своя възход, и своето падение. В организацията на работата често разточителствахме със страници и хора, не инвестирахме достатъчно умно и перспективно. И така, докато дойде кризата през 2009 година, която ни свари неподготвени. Почна да си личи, че съдружието върви към залез, а вестникът към нов собственик.

Не предвидихме и не реализирахме защитен тил на „Марица" пред настъпващата икономическа криза и дигитална революция. Сега е лесно да се каже, но при друго развитие беше възможно да създадем вестници за пенсионерите и здравето, които са по-устойчиви като търсене, да оформим група от сайтове и с национална тематика. Никога не си зададохме в делови план въпроса защо Пловдив за тези години така и се размина със своята истинска телевизия.

Но въпреки това аз нескромно си оставам на мнението, че вестник „Марица" е най-значимият културен факт, явление в развитието на Пловдив през последните 30 години. Хора на „Марица" днес са в основата на повечето пловдивски информационни сайтове и в някои софийски като собственици и репортери.

- Следите ли днешната „Марица"?  Кой вариант предпочитате -хартиения или електронния?

- Чета вестник „Марица" и в двата варианта с различна честота. Имам представа за изумително трудната среда, в която съществуват съвременните медии, и затова високо ценя като професионализъм и усилие това, което правят колегите.

- Медийната  среда днес е изключително динамична, предизвикателствата - огромни и трудно предвидими. Засега хартиеният вестник не загива, въпреки  песимистичните прогнози. Как виждате бъдещето на вестника?

- Казвам го направо, не съм оптимист за хартиения вестник. Дигиталният свят и интернет обърнаха класическите медии и най-вече пресата с главата надолу и този трус не е приключил. Ще цитирам най-успешния американски инвеститор Уорън Бъфет, който притежаваше много издания. Преди няколко месеца той прогнозира: „След 5 години Америка ще остане с 3 вестника". А прогнозите на Бъфет най-често се сбъдват. Смятам, че вестниците няма да повторят щастливата донякъде съдба на книгите да съчетаят дигиталния и книжния вариант.

- Социалните медии ли са бъдещето на журналистиката?

- Въпреки огромния безпорядък сега в медийния свят никой не може да отрече неговото дигитално бъдеще, то вече е настояще. Оставам оптимист за свободните медии, без тях няма демокрация. Необходимо е време, за да може човечеството да се справи със сегашната стихия. Щом сме толкова напред технологично, длъжни сме да намерим регулации, законодателни и финансови лостове, за да бъдат защитени правата на тези, които създават съдържанието. И в името точно на свободата на словото да се озапти тази лавина от анонимност, която залива виртуалния свят.

- Ако днес трябва да осъществите медиен проект - какъв би бил той? Не се ли изкушавате да напишете книга за натрупания опит в сферата на медиите?

- През последните години съм отказвал участие в няколко медийни проекта. Смятам, че в живота има време за изкачване и време за слизане, време за лудуване и време за мъдрост. Освен медиите, слава богу, на света има и други интересни неща. Аз съм доста четящ човек и имам високи критерии за словото, облечено в книга. И понеже смятам, че още не отговарям на собствените си критерии, не си позволявам да мисля за книга.

 

 



Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?