Следвайте ни

Весела Чернева: Тръмп не е стратегически играч

-        Кои бяха най-сериозните позитиви от визитата на премиера Бойко Борисов в Белия дом?

-        За български премиер винаги е добре да се среща с лидери на големи държави. Естествено, президентът на САЩ е начело на тоя списък. Все пак обаче аз не мога да кажа, че имаше някакъв огромен конкретен позитив, който излезе от тази среща. Т.нар. Споразумение за партньорство е рамкова позиция, не е документ с юридическо значение. Това е политическа декларация. Темите са същите, каквито бяха при разговорите преди 7 години на премиера Борисов с президента Барак Обама. Дори тогава тонът беше с една идея по-равнопоставен. 

В двустранните отношения няма нищо ново, не знаем и какво България иска да постигне от тази среща, каква е целта, която българската делегация си поставя, отвъд снимката пред Белия дом. 

-        Според някои наблюдатели визитата във Вашингтон ни дава нови възможности за по-изгодни отношения със САЩ занапред. Споделяте ли тази теза?

-        Ако бяхме се споразумели за нещо конкретно, което да отбележи напредък, бих се съгласила с тези коментари. Но факт е, че ако гледаме например процедурата по импийчмънт на президента Тръмп, в която става ясно, че той е обещал посещение на украински си колега Зеленски във Вашингтон в замяна на политически услуги, в българския случай според мен поканата е много ясно следствие от покупката на самолетите Ф-16. 

-        Все пак за пореден път президентът Тръмп ни окуражи за падане на визите, стана дума за координационния център във Варна, водиха се разговори около газовия хъб. Това не е ли движение напред?

-        За визите напредък няма. Склонна съм да видя стъпка напред единствено по координационния център, но трябва да разберем какви са елементите на този център. Ако ние решим да приемем радари от ново поколение, които да сканират цялото Черно море, или пък ако имаме способности за противоракетна отбрана или имаме уговорка с другите страни от НАТО Румъния и Турция не само за общи учения, а и за практически действия в случаи на опасност, ако имаме някакъв тип общо планиране на такива действия, то тогава бих казала, че наистина е съществена крачка. На този етап за мен координационен център звучи като едно добро намерение, без конкретика. За разлика от Румъния, която прие американски военни способности, за разлика от Полша, от Естония, където има американски контингенти, в нашия случай ангажиментът е доста мъгляв. 

Що се отнася до газовия хъб, това е един разговор, за който също чуваме от доста време. Изграждането на интерконектора с Гърция отне 10 години, а той беше основна препоръка на американската страна. И той още не е приключен. Т.е. ние много бавно пристъпваме към същинската диверсификация на руския газ. Не чухме какво мисли американската страна по газопровода „Турски поток”, който ще транспортира допълнително количество руски газ. Да, чудесно е, ако започнем да купуваме американски втечнен газ, който впрочем все още е по-скъп от другия, който би идвал по тръбата, но това не прави хъб. В крайна сметка можем да наричаме нещата с най-различни имена, въпросът е какво реално се случва.    

-        Т.е. не можем да кажем, че отношенията ни със САЩ са на нов етап, в който тази велика сила си дава сметка за важността ни като важен патрньор на стратегическа позиция?

-        Трябва да подчертаем, че този американски президент не е стратегически играч. Тръмп има тактическо мислене, иска да прави бързи малки сделки, които да са изцяло в негова полза. Т.е. тук не става дума за някакво стратегическо мислене - било за България, било за региона, в който тя се намира, било за Европа като цяло. Според мен по-скоро става въпрос за това какво може Америка да продаде в България - самолети или втечнен газ. Оттам нататък въпросът е какво България би искала да сложи в тази рамка. Няма желание от американска страна за някакъв тип голяма стратегия - това е повече от очевидно. 

Сделката беше постигната - това беше покупката на американските самолети, което впрочем от българска гледна точка е стратегическо правилно решение. Оттук нататък е твърде рано да се говори за следващи  възможности - нови американски инвестиции в България, американско участие в ядрената енергетика, за което също няма конкретно споразумение. 

-        Можехме ли да направим нещо повече?

-        Това е въпрос на това как дефинираме българския национален интерес. Сигурността на България откъм източния фланг на НАТО със сигурност има нужда от укрепване. В този смисъл можехме да поискаме американска подкрепа за черноморската ни сигурност. Това категорично не сме направили, дори напротив, премиерът Борисов отново обясни как не желае действия в тази посока. Въпросът е какво дефинираш като приоритет - дали своята сигурност, или да не разсърдиш президента Путин.

От друга страна, ако имахме ясна схема за привличане на американски инвестиции в България, това посещение можеше да бъде стъпка в тази посока. 

Беше много важно да се чуе и как Америка гледа на региона на Западните Балкани, в който ние твърдим, че имаме също национален интерес. Американската дипломация доста се активизира напоследък, особено по отношение на Сърбия и Косово. Не чух обаче ние да сме повдигали този въпрос изобщо. 

Смятам, че българският премиер беше много подготвен да повтори една среща, която се е състояла преди 7 г. с един друг президент в Белия дом. Но това е до голяма степен защото като че ли и в България особено промяна през последните 7 години не е настъпила. 

-        Ако се върнем в Европа, какви предизвикателства предстоят пред екипа на новата Европейска комисия под председателството на първата дама на този пост Урсула фон дер Лайен?

-        Тази комисия ще има една голяма задача - да начертае една нова посока за Европа, по-близка до това, което европейските граждани очакват от нея. Основните направления са две - първото е темата околна среда и климат, или т.нар. Зелена сделка, което има противници основно в Централна и Източна Европа. И другото направление, разбира се, е миграицята. Тази тема продължава да притеснява европейските граждани. Така че постигането на споразумение за разпределение на мигрантите в рамките на ЕС, за начина на приемането им - това са проблеми, по които ЕК ще трябва да предложи решение. Голяма част от тези въпроси зависят от страните членки, затова се смята, че тази ЕК трябва да бъде много по-политическа, много повече да се опитва да влиза в положението на европейските правителства, да търси по-широка коалиция за политиките си. Новата ЕК иска да поеме ангажимент за външната политика. Самата Фон дер Лайен каза, че това ще е една геополитическа комисия, т.е. институция, която да представлява Европа в глобалния свят, което става все по-сложно. 

-        Достатъчно добър ли е нашият ресор?

-        Предвид нашите амбиции, мисля, че ресорът ни е абсолютно адекватен, тъй като е съвършено неполитически. Той не може да предизвика никакви противоречия, да е трън в очите на когото и да било. Никой не може да има нищо против младите, образованието, културния и научния обмен. Същевременно това е един ресор с доста солидна финансова основа - програмата „Еразъм” е една от най-мащабните и успешни в историята на ЕС. Така че, ако това е била целта - България да има финансово обезпечен и непротиворечив ресор, то тя е постигната. 

-        Доколко тревожно е разминаването в позициите на водещите европейски сили Германия и Франция по ключови теми? Макрон ли е следващият най-влиятелен европейски лидер с оглед постепенното оттегляне на канцлера Меркел?

-        Това е темата на деня. През последните седмици видяхме френският президент да се изказва доста категорично, крайно, в противоречие на общоприетата позиция, която в повечето случаи е и германската. Т.е. разнобоят между Германия и Франция, който изглеждаше само въпрос на стил, сега като че ли все повече става и въпрос на различия по същество. Това е проблемът, който ЕС трябва да разреши - как да обедини, от една страна, желанието на Макрон да разтърси статуквото, да отвори поле за нови дебати по важните въпроси пред Съюза, и от друга - намирането на решения. В крайна сметка, когато разрушиш нещо, трябва да имаш какво да предложиш на негово място. Това изказване, което се приписва на Ангела Меркел - че е уморена да събира парчетата след френския президент, доста точно описва ситуацията в момента. Но канцлерът Меркел има още една година на този пост и нейното плавно излизане от политиката след това отваря пространство, което очевидно Макрон иска да заеме. Въпросът е, че за да заеме тази лидерска позиция, той трябва да предлага решения, които да бъдат припознати от най-широк кръг от страните членки - по Русия, разширяването, НАТО, многогодишната финансов рамка.

-        Предстои ключова среща на върха в Лондон по случай 70-годишнината на НАТО. Какво е състоянието и бъдещето на Алианса всъщност?

-        Една от темите на срещата ще бъде как оттук нататък НАТО ще може да се справя в ситуация, в която, от една страна, лидерите на някои от големите страни не го приемат много присърце. Доналд Тръмп беше казал, че НАТО е излишен, турският президент Ердоган очевидно действа против основните принципи на Алианса, купувайки руско въоръжение. Френският президент казва, че НАТО е в кома. От друга страна, според проучване на центъра „Пю”, голяма част от западноевропейците биха отбранявали определена част от континента, но със сигурност не целия, противно на принципа на чл.5. Т.е. възможно е и под влияние на този тип политическо говорене да е настъпила криза на солидарността в НАТО. Виждаме много повече разговори за европейска отбрана, отколкото за трансатлантическата връзка в страни като Франция и Испания. Т.е. НАТО наистина има нещо като криза на средната възраст - вглеждане в себе си, търсене на смисъла. Но честно казано, НАТО е твърде сериозна организация, за да можем да предречем нейния край толкова лесно. Лондон ще бъде първата стъпка в търсене на нова посока, особено под влияние на излизането на Великобритания от ЕС, сътрудничеството с която в сферата на сигурността ще продължи да бъде много важно. НАТО може да се окаже онзи форум, в който трансатлантическият разговор за сигурност е единствено възможен. 

-        Ще се случи ли Брекзит след толкова чакане?              

-        Смятам, че да. Въпросът е дали ще стане с последно договореното споразумение от премиера Борис Джонсън, или по някакъв друг начин. Това ще зависи от изборите на 12 декември. Има дори оптимисти, които смятат, че ако Консервативната партия не успее да си осигури достатъчна подкрепа, може да се стигне и до нов референдум. Мисля, че британците, на които това им е дошло повече до гуша, отколкото на останалите на континента, наистина ще искат Брекзит да приключи възможно най-скоро и най-успешно. Но след Брекзит започват същинските преговори с Великобритания за бъдещите отношения на Острова с ЕС. Очаква ни продължение на темата и през 2020 г. 

-         Крие ли рискове обявеният мини Балкански Шенген? 

-        След френското вето за старт на преговорите за членство в ЕС със Скопие и Тирана се създаде вакуум, в който всякакви подобни идеи ще започнат да се роят. Сами по себе си те не са лоши, ако са в рамката на европейската интеграция. Споразумението за мини Шенген е само между три страни, което ще има практически смисъл и ще ги подготви за ЕС само ако стане част от Берлинския процес. В този смисъл България има отговорност, тъй като ще председателства този процес заедно със Северна Македония. Дали такава идея за включване на мини Шенген е част от дневния ред на българското председателство, не знам. Но ако регионални споразумения от този вид не включват всички страни от региона, те създават повече проблеми, отколкото решават. 

 

Весела Чернева е главен директор “Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма “Европа и съседи“ от 2013 г. От 2010 г. до 2013 г. e говорител на Министерство на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Между-народната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на списание “Foreign Policy - България” от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически нау-ки от университета в Бон, Германия.

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?