71
Следвайте ни

Весела Чернева пред "Марица": Рискуваме, като не "пускаме фиша" за 12 млрд. лева

viber icon

Планът за възстановяване и устойчивост е незатворена книга, детайли по него могат да бъдат адаптирани и след като се подаде в Брюксел

Масовата ваксинация върна страни като Дания и Франция към нормалния живот, а в България дори не е имало информационна кампания

Ще се плати висока политическа цена след скандала с френските подводници, които Австралия реши да смени с американски

 

- Г-жо Чернева, възможно ли е сериозна бежанска вълна да залее Европа предвид очертаващата се хуманитарна криза в Афганистан при режима на талибаните? 

-  Всички експерти смятат, че 2015 г. не може да се повтори. Първо, ако има бежанци от Афганистан, те стигат  обикновено до съседните страни. Турският президент Ердоган заяви, че няма да приема и да пропуска бежанци, така че този маршрут няма да е възможен. Разбира се, вероятно наесен ще има увеличен миграционен натиск, но той няма да е изобщо сравним с този от 2015 г. и е много вероятно изобщо да не минава през Балканите. 

- А какви са негативите от това, че още не сме внесли нашия План за възстановяване и устойчивост в Брюксел? Има ли риск да загубим средства? 

- Рискът е, че не получаваме средствата навреме като всички останали страни. Също така съществува и политическият риск, че България изглежда като хаотична страна, която не може да се организира, включително и за това „да си пусне фиша“, за да получи сериозната сума от 12 милиарда  лева - такава сума страната ни не е получавала в нито един момент от историята си. 

При всички случаи подаването трябва да стане тази година - колкото по-рано, толкова по-добре. Както и парламентът ясно заяви на служебното правителство, то няма нужда от формалната санкция на Народното събрание, за да подаде този план. 

А и следващото правителство, когато бъде избрано след ноемврийските избори, няма да има много време за нов дебат и пренаписване на плана. Така че е по-добре той да се подаде, а не да се чака още. 

При това планът e незатворена книга, той се подава като основни насоки, а вътре самите детайли по него могат да бъдат изчиствани, адаптирани впоследствие.

- Подобна е и ситуацията с ковид - докато някои европейски страни се връщат към живота преди пандемията, у нас случаите на заразяване растат. Защо се оказа така? 

- Някои страни изцяло са махнали ограниченията -  Дания например. Това са страни с  над 75-80 процента ваксинирани.

При нас, за съжаление, ниското ниво на ваксините е плод на лошо управление на здравната криза. И тук абсолютно политиката е виновна за кризата. Лошото ниво на ваксинация всъщност прави невъзможно отпадането на ограниченията. 

Причина за разколебаването в обществото е липсата на политическо лидерство, на ясни правила, на обяснения. Скептичното отношение на българите по отношение на ваксините преди осем месеца беше съизмеримо с това на Франция. В момента французите са с ваксинация над 70 процента, защото президентът Еманюел Макрон още през януари обяви кампания за ваксинация като единствен начин икономиката да се отвори тази година. ​А в България дори не е имало информационна кампания, камо ли действия за стимулиране.

- Доколко сериозно може да разклати НАТО скандалът с поръчката на френски подводници, които Австралия реши да смени с американски? 

- Това ще е истински трус. Франция, особено предвид факта, че е в предизборна ситуация, е много чувствителна и определенията “удар в гърба” не са далече от истината. Очевидно преговорите  между Австралия, САЩ и Великобритания  са били водени зад гърба на Франция и в крайна сметка тази сделка за 55 милиарда не само лишава Франция от сериозна печалба, но и лишава Европа от доверието в съюзническите отношения със САЩ и Великобритания. И то в момент, когато присъствието на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион се засилва. Европа трябваше да излезе със собствена стратегия за региона преди дни, която беше на практика засенчена от въпросното тристранно споразумение между САЩ, Австралия и Великобритания. 

Логиката на САЩ е, че те са тези, които имат политическата воля да се изправят срещу Китай, особено във военно отношение. А и е ясно, че Европа не иска да го направи. От друга страна, това беше много лошо комуникирано. Трите страни можеха да обяснят действията си на Франция, а и на Европейския съюз. Честно казано, политическата цена, цената в доверие, ще бъде доста висока, за съжаление.

- Справи ли се Европа с последиците от Брекзит, или тепърва ще ги усещаме? 

- Европа беше изоставила темата с Брекзит, смяташе я за решена и някак си единствено по напрежението на ирландската граница все още си спомняхме за това.   

Всъщност това действие на Великобритания в момента засилва позицията на всички брекзитъри, които казваха, че не е толкова страшно излизането на Великобритания от ЕС, “защото САЩ ще са винаги с нас”. 

От друга страна, Европа може би трябва най-накрая да започне да мисли самостоятелно какви са нейните интереси, нейните възможности и да придобие повече амбиция по отношение на външнополитическата си роля. Надявам се това да е положителният ефект от австралийския шок. 

- Водещи полски политици заговориха, че излизането на страната от ЕС...                   

- Не мисля, че заплахата от полекзит е реална. Както и последният Евробарометър показа, поляците продължават да смятат, че ЕС заслужава най-високо доверие, доста по-високо от националните институции, от националните лидери.

Този тип реторика се появява, за да може да се вдигне мизата в преговорите с европейските институции по решението на Европейския съд за върховенството на закона в Полша. Предстои прилагането на Механизма за върховенството на закона, който може включително да намали достъпа до еврофондове на страни, които го нарушават. 

В Унгария пък изострянето на ситуацията е свързано и с предстоящите избори напролет. За първи път Виктор Орбан ще трябва да се изправи срещу обединена опозиция, която много добре си е написала домашното. Правят първични избори за лидери по места и по всяка вероятност Орбан за първи път  от над десет години ще загуби мнозинството си. Т.е. и в Унгария предстои подобен на нашия вариант - един едноличен управленец да се изправи срещу силна опозиция.     

Така че търсенето на външен враг е удобно действие за прикриване в такава ситуация. 

- Предстоят ключови избори в Германия на 26 септември. Какво да очакваме сред ерата Меркел?

- Който и да замести Ангела Меркел, за Източна Европа е ясно, че никой от новите лидери на Германия няма да познава нашите страни както бившата източногерманка. Въпреки това, проучването на Европейския съвет за външна политика, което направихме в 12 страни, включително България, Унгария и Полша, показва, че у нас нивото на одобрение на Меркел е най-ниско, защото хората очевидно я асоциират с тази безусловна подкрепа за Бойко Борисов, която изглеждаше абсолютно не на място в последната една година. А страни като нашата можеха да си спестят година-две загубено време, ако имаше малко по-ясни сигнали от Берлин и от Брюксел за това, къде са червените линии по отношение на корупцията, свободата на медиите, върховенството на закона. 

След 16 години Меркел Германия я очаква нова ера и европейците очакват от нея две неща: ясни знаци по отношение на върховенството на закона, както и много по-ясна европейска позиция по проблемите на глобалните заплахи.    

- Олаф Шолц ли е най-вероятният наследник на Меркел? 

- Шолц най-вероятно ще бъде канцлер. Въпросът е за каква коалиция ще успеят да се споразумеят. В момента изглежда вероятно да има т.нар. светофарна коалиция - социалдемократите заедно със Зелените и свободните демократи. Възможни са обаче и други варианти. В крайна сметка - участието на Зелените във федералното правителство ще доведе и до някои промени в различни сфери на германската, пък и на европейската политика. 

- САЩ и Европа  засилват натиска върху нас да пуснем Северна Македония в преддверието на ЕС. Ще ни принудят ли да отстъпим? 

- Мисля, че ние по този проблем не ползваме правилните средства, не успяваме да дефинираме проблема добре. И в крайна сметка само губим, не печелим нищо. Мисля, че двустранните въпроси наистина трябва да бъдат извадени от тези преговори на ЕС, те трябва да бъдат решавани по друг начин. Разбира се, доколкото става дума за човешки права, те винаги ще бъдат част от преговорите с ЕС и тук могат да бъдат включени правата и на македонските граждани с българско самосъзнание, както и всички останали малцинства в Северна Македония. Колкото по-скоро се намери формула така, че двустранните разговори между София и Скопие да продължат, толкова по-добре. Но те трябва да бъдат разделени от преговорите за европейската интеграция на Северна Македония, тъй като в момента единствено България губи. 

 

Весела Чернева е главен директор „Програми" и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма „Европа и съседи" от 2013 г. От 2010 г. до 2013 г. e говорител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy - България" от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

222

222

27.09.2021 | 14:18

соросоидката лобира за натиска от ЕС друщу тази сума да закрием няколко ел.централи и да признаем сев.македония, тази новина не е отразена в нито една българска медия с изключение на германските

Отговори
1 0
Биткойнър

Биткойнър

25.09.2021 | 19:51

Как лесно и бързо да печелим криптовалута биткойн, само тук и сега : http://bitcoinzavseki.blogspot.com

Отговори
0 0
Лошо , че има

Лошо , че има

25.09.2021 | 11:41

Толкова НЕГРАМОТНИ хора , които са с право на глас . УЖАС!

Отговори
1 1
Кр. Георгиева

Кр. Георгиева

25.09.2021 | 10:17

“12 милиарда лева - такава сума страната ни не е получавала в нито един момент от историята си.“, не е подарък, а пореден потребителски заем, който, ще трябва да се връща от децата ни.

Отговори
4 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?