Следвайте ни

Весела Чернева: Кризата ще мобилизира Европа и ще тушира популизма и скептицизма

viber icon

- Как се справя Европа в ситуация на сериозна криза?

-  Европа беше първата най-голяма неочаквана жертва на КОВИД-19, защото при предишни епидемии заразата обикновено е оставала в Азия и разпространението в Европа е било минимално и лесно ограничавано. Този път това, което се случи в Италия и Испания, е истинска трагедия. Виждаме, че тя се пренася в момента с огромна сила и в САЩ. Хоспитализирането на британския премиер Борис Джонсън е само черешката на тортата в драмата с епидемията. Оттук нататък ще видим, че европейските политици са ударени и директно от заразата така, както и стотици хиляди граждани на европейските страни. Всички сме в една лодка.

В началото европейският отговор на епидемията беше много плах. Имаше големи разочарования, които особено италианците изпитаха, тъй като имаше забрана за износ на екипировка и медицинска техника от Германия. Това моментално предизвика вълна на недоволство. 

Същевременно обаче Европейската централна банка задейства една много силна финансова инжекция - 750 милиарда евро, за да успокои пазарите по отношение на Италия. Очакваме в следващите дни министрите на финансите от Еврозоната да одобрят план за половин трилион евро за фонд, който да подпомага страните членки в справяне с последствията от епидемията. Т.е. стана ясно:  въпреки че ЕС няма лекари на собствено разпореждане, няма складове с медицинска апаратура и маски, същевременно Съюзът има на разположение много мощни финансови инструменти, невиждани по размер в нито едно друго наднационално обединение по света. Можем да кажем, че са много малко държавите, които могат да си позволят подобен финансов стимул. 

Оттук нататък всъщност това ще е важно - как европейските икономики, как общият европейски пазар ще излязат от положение на рязко дръпване на спирачката на икономиката, каквото не е имало преди в европейската история. 

-  Успя ли с действията си Брюксел да убеди недоволните страни членки, начело с Италия, че европейската солидарност действа?

-  Мисля, че това ще отнеме време. Едно проучване на общественото мнение в Италия  показва, че 60 процента от хората там смятат, че няма полза от ЕС. Това разочарование тепърва ще трябва да бъде преодоляно, но  същевременно преди дни испанският премиер Педро Санчес  публикува текст с предложение за създаване на европейски план "Маршал". Предложението всъщност тръгна от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и след това беше подкрепено и от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.  Така че евроскептицизмът, изглежда, не е успял да завладее Испания, а колкото повече европейците чувстват, че имат подкрепата на големите институции, толкова повече този скептицизъм ще намалява. Говоря и за малките и средните предприятия, които ще се ползват от тези финансови помощи, но и за хората, загубили работата си. Т.е. подготвя се една мрежа за подкрепа на всички  пострадали по различен начин в тази криза. Тази мрежа трябва да убеди евроскептиците, че наистина са по-добре в ЕС, отколкото без него. 

-  Ясни ли са вече  конкретни  детайли около новия европейски план "Маршал 2", зад който застава и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен?

-  Има различни представи, които се опаковат под това име. Едната идея е да се използва бюджетът за следващите 7 години, т.нар. многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, за да се отделят повече средства за кохезия на онези, чиито икономики  са пострадали най-много от пандемията. За да бъде обаче обърнат към бъдещето този голям финансов пакет, той ще бъде свързан и с нови технологии, със Зеления пакт и въобще с изграждането на една европейска икономика от ново поколение. Другата представа за този т.нар. план "Маршал" е голям фонд, който да гарантира кредити на закъсали страни - като рискът по кредитите да не бъде национален, а да бъде споделян между страните членки. Това е и идеята на южните страни, които наричаха този вариант "коронаоблигации". 

Това е идея, която в страни като Германия и Холандия предизвиква много силна опозиция, затова вероятно под наименованието нов план "Маршал" ще бъде наистина изграден фонд за получаване на кредити. В обща статия на германския външен министър Хайко Маас и германския министър на финансите Олаф Шолц отпреди дни също се предлага нещо такова. Друг е въпросът до каква степен те могат да убедят северните страни да участват в такъв европейски фонд. 

За България това ще бъде, разбира се, по-малко важно, отколкото първия вариант, защото тук очевидно става дума най-вече за страните от Еврозоната. А България избра да не се присъединява към механизма ERM 2, за нейно съжаление, тъй като в момента виждаме колко важно е членството в Еврозоната. 

-  На какво все пак можем да разчитаме? Ще получим ли средства, за да се справим с излизането от очакваната след пандемията криза?

-  Ако България  успее да пренапише своите разчети за следващата финансова рамка по критериите на една нова европейска икономика, то тогава ще можем да разчитаме и на повече фондове за кохезия, отколкото досега. Разбира се, трябва веднага да кажем, че България далече не изглежда да е сред най-засегнатите от коронавируса страни. Същевременно обаче България има подобен проблем, например с туристическата индустрия, какъвто имат Испания и Италия, като приходи в БВП.  Т.е. със сигурност кризата, особено в някои браншове на икономиката, ще бъде доста осезаема. 

-  Какви промени в ЕС очаквате след епидемията? Възможен ли е нов европейски ред? Кой е най-вероятният вариант?  

-  От една страна, тази криза  засили значението на държавата - добри или лоши, правителствата се оказаха в центъра на справянето с кризата. Така че те ще понесат както най-голяма част от дивидентите, така и най-голяма част от критиките. Това означава, че всички популистки движения извън правителствата, които тласкаха нашите общества в посока на крайности, вероятно ще бъдат отслабени. Техният глас обикновено и свързан с това да казват какво не работи и много рядко предлагат решения на проблемите. В ситуация на криза от такива гласове  никой няма нужда. 

Така че след кризата може би ще видим една Европа много по-мобилизирана, с много по-малко време и нерви за свободните съчинения на хора, които просто се ръководят от омраза и неприязън.

От друга страна, ЕС наистина ще трябва да излезе първо икономически от кризата, за да може да прави каквато и да било структурна трансформация. Т.е. разделението на две и повече скорости на ЕС може от само себе си да стане факт, ако икономически разликите между страните членки станат твърде големи. 

Може обаче и с повече усилия  за постигане на повече кохезия ЕС да излезе по-силен от изпитанието. Големите скокове напред в историята на Съюза са били постигани вследствие на големи кризи. По-скоро съм сред тези, които смятат, че и тази криза ще има такъв мобилизиращ ефект, а не разединяващ.

-  Какво ще стане с Брекзит? Ще се наложи ли удължаване на финала след края на 2020 г.?

-  В момента Великобритания изглежда доста дезориентирана, говори се все повече за ново правителство. Съмнявам се дали в такава ситуация може да се проведе Брекзит докрай в рамките на тази година. Но това може би няма да бъде и най-големият проблем - нито на Великобритания, нито на ЕС в момента. Въпросът е какви ще бъдат отношенията на ЕС и Обединеното кралство оттук нататък. Не можем да върнем колелото назад. Ако във Великобритания има промяна на настроенията, възможно е да видим просто едно споразумение с ЕС, което да е много по-близко до сегашното положение на нещата, отколкото правителството на Борис Джонсън планираше. 

-  Как ще подейства епидемията на политическото развитие отвъд океана - ще попречи или по-скоро ще помогне на президента Доналд Тръмп да спечели втори мандат  на изборите  през ноември?

-  На този етап изглежда, че подкрепата за президента Тръмп не само че не пада, а напротив, расте. Всъщност въпросът е и тук как американската икономика ще реагира на тази криза. Огромният финансов пакет, който Тръмп подписа преди няколко дни, е израз на едно много кенсианско поведение -президентът всъщност ще дава пари на ръка на всеки американец, които да стимулират потреблението. Но въпросът е в това дали в състояние на криза хората ще предпочетат да пазаруват, или да спестят и въобще какви ще са очакванията на пазарите за месеците след епидемията. И отново ключовият въпрос е колко дълго тя ще продължи. Ако наистина успеят да произведат лекарство срещу вируса, което да бъде широко разпространено и да може да предотвратява смъртните случаи, това, разбира се, може да доведе до по-ранно приключване на карантината и скорошно задвижване на световната икономика. 

-  Как епидемията ще промени света? Ще легитимира ли кризата Китай като нов световен лидер?

-  Със сигурност Китай и САЩ ще продължат да бъдат двете сили, които ще формират световния ред в следващото десетилетие. Но ако се върнем към войната на разказите, е много важно как демокрациите ще се справят не само със самата криза, но и с икономическите последствия от нея. Една авторитарна държава може да си позволи много повече да ограничава свободите на своите граждани, да ограничава включително и разказа за това какво се е случило.  Твърди се например, че много повече са починалите от Covid-19 в Китай, отколкото властите съобщават. Т.е. какъв ще бъде светът след кризата, зависи от това дали  демокрациите ще  излязат в крайна сметка победители в това предизвикателство. Това също ще е определящо за това как ще изглежда светът утре. В една статия от миналата седмица Хенри Кисинджър писа, че основната заплаха е за ценностите на Просвещението, че тях трябва Западът да спаси: държавата не може да вдига стени, тя трябва преди всичко да пази правата на гражданите си. 

 

Весела Чернева е главен директор „Програми" и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма „Европа и съседи" от 2013 г. От 2010 г. до 2013 г. e говорител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy - България" от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

irinka

12.04.2020 | 16:48

Тая умствено ограничена кляфка още не е разбрала че в лодката са само трима. И едно куче.

Отговори
1 0

Китай да платят

12.04.2020 | 08:15

Гнусарите от Китай да платят за всичко което предизвикаха. Ако не им потърсите отговорност ще има "Ковид" или Китайски вирус 2030 , 2040 и така. Ако не им търсите отговорност сте път..ки и си заслужавате всичко.

Отговори
5 3

Мила

12.04.2020 | 08:00

Няма европейски съюз. След дъжд - качулка. Само приказки

Отговори
4 1

777

12.04.2020 | 10:44

Тази соросоидка изскочи да плаче за ЕС, но причината е една глобализма и либерализма води до това

Отговори
2 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?