Следвайте ни

Весела Чернева: Байдън предупреди Путин за ответен удар, ако не спрат кибератаките

viber icon

- Блокирахме за пореден път старта на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Ще ни притиснат ли Брюксел и Вашингтон да отстъпим?

- Не мисля, че някой ще ни притиска оттук насетне. България даде ясно да се разбере, че е склонна на разговори, че има интерес отношенията й със Северна Македония да се нормализират. Видяхме посещението на двамата президенти в Рим, визитата на македонския премиер у нас. Очевидно има диалог.

Македонската страна е поела ангажимент да изпълни няколко изисквания на София, основно свързани с името, с евентуални малцинствени претенции. Оттам нататък следва по-трудната част - да се изпълнят отношенията с реални действия: да има път между София и Скопие, който да не отнема 4 часа за 200 километра, да има жп линия и сътрудничество между нашите администрации, университети.

........

Европейците са предпазливи, защото няма гаранции, че след време в САЩ няма да се появи нов Тръмп

Съперничеството на Запада с Китай е много по-сложно, отколкото беше с бившия СССР

Гърция беше втората страна, подала плана си за възстановяване, а у нас нещата отново се случват в 12 без 5

Не е нормално от София до Пловдив да няма влак, който да ни придвижва за 40 минути, както е в Европа

..........   

- Г-жа Чернева, върна ли президентът Джо Байдън Америка като надежден партньор на ЕС? Какво показа дебютът му в Европа като държавен глава?

- Първата президентска визита на Байдън в Европа показа, че Америка има желание да смени отношенията си с ЕС от презрение и недоверие към партньорство. И това е не просто проява на алтруизъм от страна на администрацията на Байдън.

САЩ имат нужда от Европа в своето противопоставяне с Китай, европейците пък нямат нужда от противник в лицето на Съединените щати. Затова срещите в НАТО и в Брюксел бяха гледани с толкова много внимание. 

- Т.е. няма вече да сме свидетели на търговски удари към Европа от страна на Вашингтон? 

- Предишният президент Доналд Тръмп започна търговски атаки  срещу ЕС, лични атаки срещу германския канцлер Ангела Меркел, изтегли се от споразумението за климата, което беше на практика една европейско-американска инициатива, и застраши сигурността на Европа, изтегляйки се от Споразумението за ядрената програма с Иран.

Всичко това беше довело европейците до състояние на непрестанно очакване на неприятни изненади. А това не могат да бъдат отношенията между съюзници. Америка продължава да бъде основният гарант за сигурността на Европа - основно през НАТО, но и в двустранен план с присъствието на американски части в различни точки на Европейския континент. 

 

- Може ли Европа да е по-спокойна след уверенията на американския президент, че защитата й е „свещено задължение на САЩ”? 

- Да, но това спокойствие е съчетано с предпазлив оптимизъм. От Европейския съвет за външна политика правихме проучване на общественото мнение в 12 страни. Оказа се, че макар европейците да приветстват желанието на Байдън за повече сътрудничество, продължават да не могат да се доверят на САЩ дългосрочно.

Видяхме как за 4 години Тръмп се опита да извади трансатлантическите отношения от нормалния им ход  и да ги обърне навън с хастара. Така че  обяснимо европейците са предпазливи, защото няма гаранции, че след Байдън няма да има нов Тръмп. 

- По-спокойно място ли става светът след срещата Байдън-Путин?

- Не мисля. Срещата Путин-Байдън беше начин за американския президент да съобщи на колегата си, че трябва да се прекратят кибератаките от Русия към САЩ.  През последните седмици имаше няколко големи такива удари.

Включително беше затормозен животът на обикновените американци, тъй като бяха атакувани системите за газоразпределение, оттам доставките за  магазините, производство. Всъщност това беше основното послание на Байдън - че ако Кремъл не вземе мерки, ще има ответен удар от страна на САЩ.  

За Путин, разбира се, тази среща е начин той да изглежда част от голямата политика. Знаем, че отдавна мястото на Русия в основния двуполюсен модел е заето от Китай. Така че такъв тип срещи служат на Путин да продава своя имидж на световен лидер, знаейки чудесно, че в повечето от големите въпроси на 21. век Русия не е такъв фактор, какъвто беше в предишната ера. 

- Излиза, че е прав предишният шеф на Пентагона и ЦРУ Робърт Гейтс, който казва, че съперничеството на САЩ с Китай днес ще е по-трудно от това с СССР по време на Студената война? 

- Според мен Робърт Гейтс е прав. Първо, защото Студената война на практика показа и може би дори ускори бързия разпад на съветската система - и икономически, и социално. Докато Китай е истински икономически съперник, а за някои части от света също и системен съперник.

Т.е. китайската система, на върха на която има авторитарен лидер и комунистическа партия, съчетано с много бързо развиваща се икономика, е много по-сериозна конкуренция, отколкото съветската система навремето. 

- Успя ли пандемията да обедини ЕС? 

- Краткият отговор е да. Дългият изисква по-детайлен анализ. В началото на пандемията европейските институции изглеждаха доста безпомощни. Спомняме си драматичните моменти в Италия, в Испания, когато европейците не успяха или не пожелаха да доставят нужните маски, препарати на най-бедстващите страни.

След това дойде тази консолидация на финансов ресурс, помощи за страните в огромен размер, включително вземане на общ заем от името на ЕС, което за пръв път се случва в историята на Европа и се смята за важна стъпка по посока интеграция и обединение.

Мисля, че с все по-успешната кампания за ваксинация, обхванала много големи групи в страните от ЕС, отношението към ЕС  отново става положително. За съжаление България е на последно място, което е показателно за това как организираме важни за обществото кампании.

 

- Какви са нагласите на българите – намаляват ли евроскептиците?

- Нашите проучвания показват, че българите продължават да са сред най-положително настроените към ЕС. При нас в България винаги има тази връзка, че колкото по-голямо е недоверието към българското правителство, толкова по-голямо е доверието към Брюксел. Преди изборите на 4 април това важеше с пълна сила.

Друга особеност на българското обществено мнение е, че то е много податливо на всякакви внушения от съмнителни медии, от външни фактори. Всички конспиративни теории у нас добиват популярност, включително по отношение на ваксините. 

Наблюдаваме и силни симпатии по отношение на  Русия, но и по отношение на Китай, което е нещо ново. Никъде другаде в ЕС няма такива високи данни в тия категории, както в България. Това донякъде е свързано с качеството на медийната среда и с продължилото много години  объркано говорене по отношение на външната политика.

- ЕК даде зелена светлина за плановете за възстановяване и устойчивост на доста страни - Германия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, а нашият план още не е готов. Може ли да загубим шанса да получим европейските милиони за възстановяване? 

- Няма да ги загубим, просто ще ги получим по-късно. Въпросът е какъв план искаме да имаме - дали да е просто сбор от проектите на различни хора, близки до властта, или искаме план, който да представя систематична визия за бъдещето на България. 

Да погледнем Гърция, която беше втората страна, която си подаде плана. Те още миналата година под егидата на техния нобелов лауреат по икономика свикаха експертна комисия, която очерта насоки за развитието на Гърция в следващите 10 години. На основата на този сценарий те направиха своя план по приоритети. 

В България, за съжаление, нещата се случват точно по обратния начин. Еврокомисията е връщала нашия план три пъти досега за преработка. Очевидно му липсва систематичност. Проблемът не е в средствата, а в това, че когато няма стратегическо мислене, не е ясно дали харченето на тези пари ще донесе добър ефект за обществото или за отделни личности. 

Сега, в 12 без 5, можем да направим така, че в този план да има малки промени, които да издават наличието на фокус, на стратегическо мислене. Според мен това трябва да бъде в 4 основни посоки - здравеопазване, образование, транспорт, административна реформа в помощ на икономиката. Това са 4-те стълба, върху които българското общество ще се развива в следващите 10 години, а и след това. Всъщност, ако в тези четири посоки се предвиди по едно голямо решение, ще има позитивен ефект.

Не може транспортът да се свежда само до магистрали, които постоянно трябва да се поправят и преправят. Жп транспортът е най-екологично чистият, имаме добре развита жп мрежа, но е просто свръхнеподдържана. Не е нормално от София до Пловдив да няма влак, който да ни придвижва за 40 минути, както би било в други краища на Европа. Има прости решения, но трябва да бъдат мислени стратегически. 

В най-добрия вариант такъв план трябва да мине и през обсъждане в парламент. Това е твърде сериозен документ с действие 6 години, за да бъде внесен финалният му  вариант от  служебно правителство. Ако става дума да изчакаме месец съставянето на парламент, този месец ще се изплати многократно. Така одобрението на плана ще получи политическа легитимност чрез одобрението на депутатите. 

- Тази година сме председател на инициативата „Три морета”, която включва 12 страни - членки на ЕС. Успяваме ли да представим региона като добро място за инвестиции?

- „Три морета” е инициатива, която се занимава основно с инфраструктура с идеята да запълни празнини, където европейските структурни програми не могат да бъдат приложени. Инициатори са Полша и Хърватия - това е връзка север-юг, полезна и за развитието на инфраструктурата на България.

Но и отвъд инфраструктурата има акумулирани средства в порядъка на милиони евро във фонда на „Три морета”, които да бъдат използвани за инвестиционни проекти. Въпросът е доколко нашият регион може да действа организирано. 

Възможностите са големи за региона - поляците например много активно планират как да се възползват от тези средства, как да привлекат високотехнологични инвестиции. Надявам се, когато има редовно правителство в България, това да стане и в наша национална задача.

 

Визитка

Весела Чернева е главен директор „Програми" и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г. От 2010 г. до 2013 г. e говорител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy - България" от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Цветанка Ризова

Цветанка Ризова

26.06.2021 | 20:34

БОЙКО????

Отговори
0 0
Хохотези

Хохотези

26.06.2021 | 11:58

В два часа очи в очи много може да се изговори. От Беларус 2 при нов мандат на Путин до отказ от съвместна про защита с Китай. Малките държави са проститутки и о.з Борисов как лавира и във вярност се кълне е последният му пърформанс на политическата сцена

Отговори
2 2
Чифутска му работа

Чифутска му работа

26.06.2021 | 11:46

Ами Чифутката Херниета има готов списък за пет години напред кой чифут да изтипоса да лае чифутщини И все със кривите като клюн носове чифутски Ами идете ве при вашия човек дофтора Енчев да ви ги отремонтира малко бе та да заприличате на хора А не на гарги

Отговори
4 1
РАШКО

РАШКО

26.06.2021 | 10:43

ТАЗИ БАБА ЗАЩО НЕ СИ ГЛЕДА СЕКСА И ДА НЕ РЪСИ МОЗЪК

Отговори
8 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?