Весела Чернева: Англичаните тепърва ще усетят какво губят от Брекзит

- Истинска ли е победата на Борис Джонсън и поддръжниците му?

- Политици като Найджъл Фарадж и от двете основни партии - и Консервативната, и Лейбъристката, решиха да правят капитал от разделението на англичаните по темата "Брекзит". Някои от тях спечелиха, като Борис Джонсън. За мен обаче неговата победа е пирова. Мисля, че тя ще е и доста краткотрайна.

 

- Какво остава същото и какво се променя след вчерашната историческа дата за Брекзит 31 януари?

- 31 януари не е дата, която ще промени всекидневния живот на хората на Острова. След този ден започва да тече срокът, в който  Великобритания трябва да се договори с Европейския съюз  за новите си отношения. Т.е. Брюксел и Лондон ще трябва да се разберат по всички въпроси, свързани с търговията, свободното движение на хора, стоки и капитали, включително и как да се противодейства на евентуални мерки на протекционизъм от страна на Великобритания спрямо нейните бизнеси, което досега й беше забранено от Европейската комисия.

Единственото, което ще видим де факто да се промени,  е разпускането на министерството за Брекзит. Вероятно ще има и промени в британския кабинет и евродепутатите им ще напуснат Европейския парламент.

- Ще успее ли Лондон да договори взаимноизгодна търговска сделка с Брюксел до 31 декември 2020 г., каквато е амбицията на премиера Борис Джонсън?

- Те трябва да се договорят, защото в края на 2020 г. изтича преходният период. Освен това трябва и да продължат да поддържат режима без гранични проверки по ирландската линия. Това са двете големи задачи, които британското правителство трябва да изпълни за по-малко от една година.

- Имат ли основание опасенията на британския бизнес от твърд Брекзит, т.е. непостигането на сделка?

- Британският бизнес беше притеснен, защото имаше няколко изказвания на членове на кабинета на Борис Джонсън, които казват, че няма да се съобразяват с ЕС, че Великобритания ще въведе свои правила и стандарти в търговията. Това, разбира се, не е възможно, ако Великобритания иска да остане в привилегировано положение спрямо европейския  пазар. Но честно казано, това са по-скоро политически заявления за вътрешна консумация. За много от наблюдателите логичният изход от предстоящите 11-месечни преговори ще бъде едно споразумение, което ще е доста близко до Норвежкото споразумение, т.е. максимално придържане към европейските правила, към европейските норми, към европейските изисквания за достъп до пазара и същевременно, за съжаление, без право на глас за британското правителство, когато тези правила се променят в рамките на ЕС.

- Очаквате ли чисто битови рискове на Острова - вдигане на цени, недостиг на стоки, внасяни от ЕС?  

- Възможността за изход без сделка беше преодоляна, така че този риск вече не съществува. Оттук нататък въпросът е каква ще бъде тази сделка, каква ще бъде връзката между ЕС и Великобритания през следващите години и десетилетия. Не мисля, че британското правителство има интерес да произвежда режим на ограниченост -  да има недостиг на стоки, големи забавяния по границите  заради митнически  тарифи. Разбира се, тук Брюксел отново е в по-силната позиция, защото, ако Великобритания  реши да налага свои мнения, Брюксел може винаги да спре преговорите за известен период и така да скъси много времето за постигане на споразумение. Така че да не може кой знае колко да се променят сега съществуващите разпоредби и норми.

- Засега условията на гражданите на страни от ЕС на Острова, включително българи, няма да се променят драстично.  Ще се появят ли обаче проблеми в бъдеще?

- Това е въпросът. За  тях нещата няма да се променят в рамките на преходния период от 11 месеца. Оттам нататък обаче какви ще бъдат условията за престоя им, за работа, за достъпа им до социални, здравни осигурителни мрежи - това ще бъде част от въпросните преговори.

- Очаквате ли да има отлив на българи, които да решат да напуснат Острова?     

- Според  моите наблюдения става все по-ясно, че британските университети няма да запазят по-ниските си тарифи за европейски студенти. Т.е. граждани от ЕС по всяка вероятност ще трябва да заплащат високите такси, които в момента плащат хора от трети страни.  Това е една причина да видим отлив, защото образованието във Великобритания ще става значително по-скъпо за нас от 2021 г. Възможно е да видим промени и в правото на престой, в правото на работа, в достъпа до социалните и здравните услуги. Никой не е застрахован, освен ако, разбира се, не е придобил британски паспорт.

Предполагам, че ще има някакво изравняване на правата на сезонните работници от Европейския съюз и извън него. Докъде обаче Брюксел ще успее да се пребори за запазване на по-защитени позиции на гражданите на страните членки, ще стане ясно в следващите месеци.

- Кой ще е по-губещ от развода - Лондон или ЕС?

- Мисля, че всички ще са губещи, поне средносрочно. Надявам се след  години, може би дори десетилетия, Великобритания да разбере, че е по-добре да е вътре в къщата, отколкото извън нея. И да видим, още в рамките на нашия живот, Великобритания да реши да се върне в ЕС. Не изключвам подобен вариант, тъй като Брекзит беше резултат от много емоционална,  свръхполитизирана кампания, в която обаче никой не обясни на мнозинството британци какво точно означава излизането от ЕС, какво те ще загубят от това. И факт е, че Великобритания вероятно ще се превърне просто в един получател на политики, без да има право да влияе върху тях. И че това желание за самоизолация в един толкова свързан свят няма да донесе на Обединеното кралство нито желаната защита, нито желаните ползи, а в крайна сметка ще трябва да се съобразява с мнението на повечето страни, които са й съседи.

- Защо британците си причиниха това изпитание?

- Причините са много. Според британските наблюдатели просто в обществото през последните години се е увеличила твърде много разликата между онези, които живеят в градовете, имат по-високо образование, печеливши са от свързаността на света, и онези, които са по-неквалифицирани, живеят по-далече от центровете. Те се опасяват от нелоялна конкуренция от страна на източноевропейците и искат да живеят в по-малък, по-уютен свят. Намериха се политици като Найджъл Фарадж, но и от двете основни партии - и Консервативната, и Лейбъристката, които решиха да правят капитал от това разделение. Някои от тях спечелиха, като Борис Джонсън. За мен обаче неговата победа е пирова. Мисля, че тя ще е и доста краткотрайна.

Може би Великобритания също ще бъде урок за това, че популизмът трябва да бъде озаптяван и че решението на мнозинството, особено по много сложни въпроси за бъдещето, не трябва да се търси чрез референдум.

- Как ще се отрази Брекзит на самия Европейски съюз?

- В момента се отразява консолидиращо. Страните, които са най-близо до Великобритания - Холандия, Дания, Швеция, са толкова ужасени от хаоса на британската политика, че са готови да защитават членството си в ЕС до последна капка кръв. Изглежда, този консолидиращ импулс се пренася и на други места. Можем обаче да видим и тенденции в страни като Полша, където все повече добиват глас национализмът, шовинизмът, и може да се чуят все повече мнения за излизане от ЕС. Мисля, че тази година ще видим в каква посока върви Съюзът и как тези разделителни линии ще минават, също предвид факта, че ще говорим за новия бюджет на ЕС за следващите 7 години. 

Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.  От 2010 г. до  2013 г. e говорител на Министерство на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy - България” от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Иван

Иван

01.02.2020 | 23:31

Какво точно губят не разбрах.

Отговори
1 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?