Вернер Фаслабенд: Разширението на БРИКС разклати доминацията на Запада

Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността. В продължение на десет години (1990-2000) е министър на отбраната на Австрия от Християндемократическата народна партия. Понастоящем е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES).

Вижте какво споделя пред Бойчо Дамянов, специално за вестник "Марица"

- Какво се е променило досега и в какви исторически срокове могат да се очакват някакви по-съществени промени в световния ред? 

- Целта бе ясно обявена на срещата на високо равнище на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР) през август т.г. в Йоханесбург - излизане от обвързаността с американския долар и отказ от ролята му на световна валута. Тази негова функция, наред с военния потенциал на САЩ, са основните инструменти за осъществяването на американската хегемония и доминиране в света. В случая БРИКС сериозно разклаща ролята на Вашингтон в световните политически и икономически дела. Това преди време го изживяхме в доста осезателна форма в ЕС, когато бе създадено и въведено еврото като наша съвместна валута. САЩ чрез спекулативни машинации започнаха да създават несигурност в курса на еврото, за да го направят нестабилен и да предотвратят функцията му на нова резервна валута в света. Две от страните от БРИКС поради санкциите, наложени им от САЩ и Запада, се принудиха да преминат от разчети в долари в други валути. Първата беше Иран, през последните години - и Русия. Подобна тенденция се очертава и за Китай. Излизането от долара може да настъпи, ако фактурирането на продажбите на нефт се осъществява в съответните национални валути. И това вече започна, засега за неголеми обеми от продажбите.

- Защо обаче този процес е толкова бавен? 

- Защото китайският юан все още не е напълно конвертируем и защото на такива големи нефтодобиващи страни като Саудитска Арабия би им се намалила възможността гъвкаво да използват приходите от нефта на различните финансови и стокови пазари в света. Много от големите инфраструктурни проекти в тези страни се финансират в долари. Тъй че по този път предстои да бъдат преодолявани и решавани немалко препятствия и проблеми.

- Какво означава БРИКС+ за бъдещето на световния ред? 

-  В момента между Вашингтон и Пекин тече процес на поляризиране и резултатите ще се проявяват постепенно. През следващото десетилетие бихме могли да очакваме Индия да се оформи като трети полюс поради своята големина и ускорен икономически растеж. Тогава тя ще бъде в състояние да реализира своята политическа и военна сила. От другата страна, наред с тези два полюса, имаме международни организации и структури. Трябва да признаем, че ООН вече е неефективна и не може да изпълнява ролята на глобален политически координатор. Имаме също формациите Г-7, Г-20 и отскоро БРИКС. Г-7 е точно и ясно структурирана - това са седемте най-големи икономически и политически сили на Западната политическа система начело със САЩ. Опитът да бъде разширена на Г-8 с присъединяването на Русия през 1998 г. не се получи, през 2014-та Русия бе отстранена заради присъединяването на Крим. Така се разпадна идеята Г-8 да се превърне във формация на най-важните световни сили. През 1999 г. - поради бурния икономически растеж и влияние на Китай - САЩ се опита да разшири базата и създаде Г-20, където съотношението между развити и развиващи се страни е 50 на 50 процента. И двете групи - поради преобладаващата роля на западните държави - бяха  принудени политически да се ориентират към САЩ. БРИКС се роди в периода 2006-2010 г. от страни, които бяха вече в Г-20, но създадоха свой клуб, който се разграничи от Запада и се противопостави на САЩ. На срещата в Йоханесбург се взе решение за приемане на 6 нови страни - решителна стъпка, която в никакъв случай не бива да бъде подценявана по отношение на своето политическо и геостратегическо значение. Географски разширението се концентрира върху Близкия изток и прилежащите райони - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет, Иран плюс Етиопия и Аржентина. Този нова група, в която влизат твърде различни страни, показва сериозен стратегически замисъл. Можем да го разпознаем по това, че предварително не бяха оповестени определени критерии, а са вземани предвид различни съображения.

- Какви съображения? 

- Има две икономически и финансово силни страни - Саудитска Арабия и ОАЕ. Има две проблемни страни - Египет, който се намира в преддверието на много трудно развитие, и Етиопия - с минимален БВП. Има го и Иран, който досега заради съпротивата и натиска на САЩ нямаше достъп до нито една от международните формации, въпреки че е регионална сила. Сред тези пет са и трите най-важни арабски държави. Саудитска Арабия, най-богатата арабска страна, пазителка на символите на ислямския свят Мека и Медина. Египет е  най-многобройната арабска страна с над 100 млн. население, но и най-интелектуалната с духовни центрове като университет Ал Азхар (975 г.), Каирския университет (1908 г.) и много други. Емирствата пък се явяват център на модернизацията в Арабския свят. И ако добавим шиитския Иран, въпреки историческите противоречия със сунитския ислям и със Саудитска Арабия, то прицелът вече не е само върху арабския, но и върху ислямския свят като цяло, който е сериозна сила в антизападната и антиамериканската стратегия, подсилена политически от оста Москва-Пекин. Трябва да кажа, че разширението е било много точно преценено и анализирано. Заслужава внимание и това, че БРИКС не надхвърля рамките на 10-11 страни, което съхранява груповата динамика, която позволява членовете да бъдат сравнително бързо организирани за общи позиции и дейности. В този смисъл разширението беше направено ловко и умно. Остава въпросът как ще се процедира със страните, които бяха подали заявки за членство, но останаха отвън.

- Защо не беше поканена Индонезия? 

- Тя е в Г-20 и със своите 280 милиона е четвърта по население в света, вероятно все още не е съответствала на геостратегическите и геополитическите замисли на БРИКС, но предполагам, че ще бъде една от първите при следващото разширение.  Можем само да предполагаме, но мисля, че е свързано със споровете около островите Натуна, една от горещите точки в глобалната политика наред с Тайван и Корея. Също и Мексико, която е съседна на САЩ, не беше поканена, вероятно поради това, че е икономически твърде тясно обвързана със Щатите. Подобно е и положението на Турция, която пък е членка на НАТО.

- Съвременната световна финансова система се състои не само от долара, но и от обслужващите го организации като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и др., които създават непреодолими проблеми за най-бедните страни? 

- Така е, затова страните от БРИКС създадоха своя световна банка - Нова банка за развитие (НБР), като опит и начало за излизане от тази ситуация. В нея, освен страните от БРИКС, влизаха Египет и ОАЕ, за двете нещо като предварителен етап към днешното им пълно членство. В НБР участват две финансово силни страни - Китай и Саудитска Арабия, също и Емирствата, също и Русия. От друга страна, имаме страни, които се нуждаят от заеми за развитие като Египет, Етиопия, Аржентина. Поради ред причини МВФ и СБ няма да могат така бързо да бъдат заместени от НБР. Но не може да не се признае, че НБР е нов, независим финансов инструмент, който може да бъде приложен за осъществяване на независими решения извън системата на долара. В този смисъл не бива да подценяваме привлекателността на Китай, още повече че той не обвързва предоставянето на кредити с особени предварителни условия, освен с това, да речем, да са добронамерени към него. Затова развиващите се страни охотно вземат предложените от Китай кредити.

- Каква е ролята на личността, имам предвид на ръководителите на отделните държави от Г-7 и от БРИКС в нашето съвремие! 

- Политиката на отделните страни е резултат на замисли и концепции и разбира се, на волята на съответните национални политически ръководители. И ако погледнем ръководителите на държавите от БРИКС, да започнем с Лула в Бразилия, Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай, Моди в Индия, Рамафоса в ЮАР, кронпринц Мохамед в Саудитска Арабия - всички те са силни, динамични ръководители. Без съмнение тяхното ниво е друго в сравнение с ония вяли и безлични хора, които са в момента ръководители на западните държави - Макрон във Франция, Шолц в Германия, Байдън в САЩ, Сунак във Великобритания, Кишида в Япония и т.н. От гледна точка на волята и динамиката на личностите, които го управляват, Западът няма никакви предимства пред БРИКС.