Велислава Дърева: Преходът сгази надеждите за светло бъдеще

Преходът ще свърши, когато България окончателно престане да съществува

Сглобката пращи по шевовете и ще се скъса в най-скоро време. Там има абсолютна взаимна непоносимост

Ваня Григорова е големият пробив на тези избори, тя ще оглави обединение на левите хора

 

- Г-жо Дърева, какво се случи на 10 ноември 1989 г.? 

- Събитията на 10 ноември 1989 г. дойдоха съвсем неочаквано за обществото и за нас, тогавашните дисиденти. Очаквахме на пленума на 10 ноември да има разправа с Петър Младенов, с Андрей Луканов. Стана точно обратното. 

Това беше величествена еуфория, радост, че отиваме в рая, който гледаме по телевизията. Не стана така. 

10  ноември 1989 г. беше зареден с много очаквания, с много надежди и възможности, които бяха лекомислено пропилени. Вместо да се сбъднат добрите, се сбъднаха лошите очаквания.

- Какво получихме 34 години след голямата промяна?

- Не можем да говорим за преход или промяна, а за трансформация на държавата, която не донесе нищо добро на българските граждани.

Станахме свидетели на трансформация на политическите елити, пребоядисване на голяма част от тези, които принадлежаха към елита на авторитарното общество. Изведнъж те се оказаха първи демократи и дисиденти, най-големите противници на предишния режим.

Всички сфери бяха хвърлени в хаос, за да стигнат до разруха, до разгром на българската държава. 

Няма друга държава от бившите социалистически страни, която така душмански да се самоунищожи.

Заради чужди интереси  съсипахме своята промишленост, икономика, ядрена енергетика, образование, здравеопазване, духовност, култура, отбрана, сигурност.

В резултат на реституцията великолепни заводи бяха разпродадени на безценица, разграбени, оставени да се саморазрушават.

От енергиен център на Балканите България се превърна в енергиен просяк, най-вече заради жестокия натиск  да затворим 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", след като се затвориха 1-ви и 2-ри.

Част от разрухата е и заминаването в чужбина на 2 милиона българи. 

Ако в началото на Прехода от вонящите подмоли на обществото изпълзяваха мутри, муцуни, сега тези мутри са олигарсите, те управляват държавата. Нормалната държава не съществува, само паралелната.

И нещо много страшно - бяха унищожени всички възможни авторитети във всички сфери. Не остана свестен човек необруган, ненаплют.

И друга жестока тенденция - непрекъснатото пренаписване на българската история. От 34 години ни се втълпява, че у нас е нямало фашизъм, т.е. е нямало и антифашисти, а те са били престъпници, бандюги, които напълно заслужено са били застрелвани, бесени.

Други историци пък твърдят, че турско робство няма, а само присъствие и благоденствие под сянката на падишаха, т. е. няма от какво да ни освобождава Русия.

 Ами  вакханалията на цензурата у нас? Преди 1989 г. беше ясно - сгазваш партийната леха лук и те наказват. Знам го лично, защото непрекъснато газех лехата. Сега цензурата е многопластова, многопосочна, партийна, политическа, икономическа. Журналистът е зависим от интересите на този, който притежава съответното издание.

Преди 10 ноември 1989 г. като журналист съм уволнявана пет пъти, а след това девет пъти - чудесна равносметка за цъфтящата "свобода на словото" у нас.   

Външната политика на страната ни е пълен провал. Да, членове сме на ЕС и НАТО, но се държим не като равностойни равноправни членове, а като слуги, като васали.

Неслучайно е толкова неадекватен наборът от персонажи, който наблюдаваме в Народното събрание и във всички видове власти. На този фон Живков ми изглежда Сократ.

Всъщност основното, което изгубихме, е нашият суверенитет. А колкото повече се срива и се опростачва едно общество, толкова по-лесно може да бъде управлявано. Това е трагедията - напълно пропилените от безкрайно безотговорни политици надежди и очаквания на българина. 

Но народът да не си мисли, че е невинен. Да не забравя митингите, на които скандираше: „Вън държавата, не щем държава!“. А сега търсят държавата, която не искаха.

- Защо демокрацията се оказа толкова костелив орех за нас?

- Демокрацията е благо за всеки член на едно общество. Но при нас се оказа, че демокрация съществува само за една определена прослойка - тази на видимата и невидимата власт. Когато основният принцип е общото благо, едно общество може да просперира. Но на всички власти, както и на всевъзможните чужди интереси общото благо не им отърва.

Оказа се, че у нас под демокрация се разбира антикомунизъм, неолиберализъм, пещерен капитализъм, управление на мафия, олигархия, задкулисие. 

България, както и всички бивши социалистически страни за т.нар. цивилизован Запад не са нищо друго, освен територия за разграбване и обезлюдяване. 

Не разбирам в какво се изразява размахваната като лозунг в тв студиа прогресивност на  т.нар. цивилизован Запад, който всъщност подкрепя неонацистката власт в Украйна - след като финансира държавния преврат там през 2014 г., сега въоръжава до зъби неонацистите в Киев и се опитва да подмени цялата история на Втората световна война, да търси реванш за резултатите от нея.  Пред очите ни неонацизмът не просто се възражда, а цъфти. Това е най-голямото зло.

- Свърши ли Преходът?

- Преходът ни свършва непрекъснато - в последните 34 години току някой ни съобщи, че Преходът бил свършил. А той продължава усилено. Преходът ще свърши, когато България окончателно престане да съществува, каквато е целта.

Да, сценарият изглежда черен. Но е факт, че жизнените сили на обществото са пред пълно пресекване - това е най-страшното. А лидерите ни са  джуджета, които ходят по главите на бедния български народ - оттам се извисяват.

- Не виждате ли светлина и оздравителни процеси?

- Със сигурност има такива процеси. Оптимистично е, че в недрата на обществото вече се чува как клокочат други сили, как започва движение. Изключително добър знак е появата на Ваня Григорова. Това е нова надежда, както във филма „Междузвездни войни“, че може да бъде строшена черупката, в която е поставен българският народ. Винаги става така - рано или късно обществото започва да се пробужда. В случая признак за това е Ваня, която е автентичен ляв човек.

Тя и екипът й успяха да осъществят немислимото само допреди месец - синя София да е на крачка от това да избере ляв кмет.

През август социолозите й даваха 3 процента, на балотажа на 5 ноември получи почти 47 процента.

 Това може да се случи само когато имаш сериозен кандидат - автентичен, харизматичен, с ясна позиция и плътно присъствие, с енергия, плюс екип и много работа.

При всички случаи тя е лидер на бъдеща гражданска структура, която обединява всички леви хора в страната.

Това е големият пробив на тези избори и според публикации в германската преса. И то пробив в зловредна, воняща атмосфера. Бяхме свидетели на истинска война срещу Ваня в предизборната кампания. Срещу никой друг кандидат не са се изливали такива ниагари от помия.

Заливаха с помия човек, тръгнал от нищото, който с много труд, упоритост, талант става лидер на истинското гражданско общество, не това на НПО-тата.

Това, което постигнахме софийската организация на БСП и "Левицата", е наистина огромен успех - успяхме да обединим много хора в лявото пространство, които се чувстваха като бездомни, като сираци.

- Знак ли е успехът на Ваня Григорова за ренесанс на БСП?

- В момента БСП е в трагично състояние, каквото и да говори Корнелия Нинова. Впрочем тя през цялото време работеше срещу Ваня Григорова и обслужваше ПП-ДБ. Това е изключително подло и факт, който не може да бъде заобиколен. За вестник „Дума“ Григорова не съществуваше.

БСП няма защо да се тупат в гърдите, че са постигнали зашеметяващ успех на тия избори. Според статистиката не става дума за 73-ма кметове, а за не повече от 43-ма. На Нинова явно <210> липсва аритметиката.

Да не говорим, че има цели области, където БСП няма нито общински, нито районни кметове.

В  община в Пловдивско, където лидерката се хвали с победа на БСП, се оказва, че става въпрос за коалиция на "БСП за България", "Левицата", ИТН и още други формации, т.е. и "Левицата" може да каже, че кметът е техен.

Ами срамът в Перник? Там Нинова влезе в люта война с кмета Станислав Владимиров, който сега се кандидатира като независим и победи на първи тур със смазващите 79 процента. Кандидатът на БСП, издигнат от Нинова, взе 3 процента! Какво по-красноречиво от това?! 

-  Как промениха тези избори картината на местната власт в национален план?

- Видя се острата битка между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, т.е. сглобката пращи по шевовете и ще се скъса в най-скоро време. Там има абсолютна взаимна непоносимост.

Тази сглобка е напълно фалшива, скалъпена с цел да се избегнат бързи избори и да не се позволи на президента да направи още едно служебно правителство.

На пръв поглед се вижда, че нещата в правителството, респективно в Народното събрание, ще стават все по-нестабилни именно заради яростната вражда между основните елементи на сглобката.

ПП-ДБ влязоха в местната власт, но при тях има много сериозен отлив на гласове. Правят се на велики, а треперят след искането на екипа на Григорова за повторно преброяване на бюлетините в София. 

Безпочвени са внушенията, че ПП-ДБ били някаква нова левица, при положение че те са по-десни от СДС. Нямат нищо общо с лявото, при това са със самочувствието на богоизбрани.

- Защо повечето анализатори са убедени, че въпреки скърцането в сглобката тя ще продължи да съществува поне до евроизборите догодина?

- Ако решат да кретат така до изборите за Европарламент, това означава, че няма да имаме нито нормален парламент, нито нормално правителство. Ще имаме истерични изблици по медиите. Но е напълно възможно нещата в сглобката да се сринат и преди това.

Борисов с право е гневен, защото направи невъобразими компромиси. Не знам докога ще продължи да ги прави! А сглобката е обречена, разядена е отвътре.

 

Велислава Дърева е публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист; един от създателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, вечен дисидент. Родена в Пловдив. Завършва журналистика в Софийския университет. Специализира телевизия, документално кино. Преди 10 ноември са забранени 2 нейни книги и 2 сценария. След 1989 г. работи във в. „Дума“, където е политически наблюдател. Носител на награди за публицистика и документално кино. Член на Националния съвет на БСП.