Следвайте ни

Веганът, изкачил 7 осемхилядника: Хималайската корона не е самоцел

Щастлив съм, че мотивирам хората да са здрави и активни

Д-р Атанас Скатов е алпинист, мотивационен лектор, продуцент на филми, автор на книги. Завършил е Аграрния университет в Пловдив. Защитил е докторат в Берлин. Работил като мениджър в частния сектор в България и Германия. От 2012 г. е веган. Занимава се активно със спорт, в това число туризъм, алпинизъм, катерене, колоездене, плуване, йога. За последните 7 години участва в 17 експедиции по света, като успешно изкачва 15 върха. Първи и единствен българин, първият веган в света, успял да завърши проекта „Седемте континентални първенци". Изкачил е седем от 14-те осемхилядника. Първи и единствен българин изкачил връх Еверест по северния и по южния ръб.

На 29 май от 18 часа в квартал Капана д-р Скатов ще представи петата си книга "Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един дъх“. 

 

- Какво е чувството да си на най-трудния осемхилядник?

- Прекарах горе 30-40 минути, които минаха като миг. Беше слънчев ден, с много голяма видимост. Небето беше синьо,  нямаше нито едно облаче. Вятърът обаче беше силен и не позволяваше да останеш горе дълго. А и трябваше да се внимава при снимките, тъй като пръстите на ръцете бързо се вкочаняват. 

 

- Защо Канчендзьонга се смята за толкова труден?

-  Това беше най-трудният осемхилядник от седемте, които съм изкачил. Много фактори правят върха толкова тежък за изкачване. Първо е много отдалечен от цивилизацията - тръгва се към базов лагер от 1000  м височина. Пътят отнема две седмици, а и самият базов лагер е висок - 5500 м и е на много  трудно място. Трябва да вървиш 27 километра през ледник, за да стигнеш до него. Последният лагер е на 7500 м, до върха, който е на 8586 м, остава голяма денивелация за преодоляване - 1600 м. А и разстоянието до самия връх е много дълго. При това последната част е много трудна - скално катерене, защото са голи скали.

Всичко това прави Канчендзьонга най-трудния осемхилядник.

По трасето към върха тази година тръгнаха много хора. Това наложи и на изкачване, и на слизане да чакам по един час. Просто нямаше как да се разминеш. Цял час съм чакал на 20 метра под върха, за да се разминем с другите катерачи. Трасето е изключително тясно и отвесно, разминаването е изключително бавно.

Но пък това, че имаше толкова хора, помогна - оформена беше пъртина, а и все пак можеш да разчиташ на помощ при крайна нужда.

 


- Спазихте ли табуто да не стъпите до знаменцето, тъй като върхът се смята за свещен?

- Самият връх не е остър, горе има заравнена част от 30-40 квадратни метра. В единия край е забито самото флагче на Непал. Не отидох там от уважение към поверието, но бях буквално на 2 метра от него. Но всъщност всички се снимаха на фона на флагчето.  

 


- Болести също са затруднили изкачването. Как се мобилизира човек в такива тежки условия?

- Тежко беше. Разболях се още на трекинга - получих чревна инфекция, може би от храната или от водата. Реших обаче да продължа към базовия лагер. Явно тогава ми падна и имунитетът и на височините така и не успях да се възстановя. При всяка настинка се разболявах.

Но успявах да се концентрирам, да мобилизирам всичките си сили, за да продължа нагоре към върха. Правех си инхалации, вземах лекарства. Щом си предприел такова трудно начинание, не можеш да се отпускаш.

 


- Как си набавяте енергия за толкова тежки натоварвания с веганска храна?

- Проблемът не е в набавянето на енергия, а в качествената храна, с повече протеини. Трудно беше по време на трекинга, двете седмици от Катманду до базов лагер, когато нямаше достатъчно качествена храна. 

За сметка на това обаче на базовия лагер фирмата организатор беше осигурила в изобилие хубава храна - всеки ден пресни плодове, зеленчуци. Донесоха специално за мен много ядки, 10 кг соево сирене тофу. Имаше ориз, картофи, спагети, които дават много енергия.

При атаката към върха, от последен лагер нагоре, по принцип нося една-две енергийни вафли и няколко специални гела, които дават енергия. Нужен е и повече кофеин, да те държи буден.

 


- Нагоре или по-надолу е по-трудно?

- За мен и в двете посоки - и на изкачване, и на слизане, трудността е еднаква. По принцип слизането е по-бързо от качването, но след върха си изморен и трябва много да внимаваш. Много инциденти стават точно на слизане. Дори на едно място на слизане от Канчендзьонга залитнах и паднах. Добре че имаше опънат въжен парапет, та се спрях. Накрая умората си казва думата.

 

- Как се готвите за експедиция?

- Тренирам упорито, в цялата страна, но най-вече в Сливен, където живея. Карам колело, бягам, катеря се. Правя преходи в Рила, Пирин, Стара планина. Всички върхове в България са ми любими, естествено тези над Сливен най-много.

 

- Имате ли любим от толкова изкачени върхове?

- Любимият ми е Еверест. Интересно ми е кои са тези, които казват, че най-високият връх си е загубил чара, тъй като там било върволица от хора. Видели ли са тези критици Еверест на живо, или гледат само снимки? Твърде много станаха специалистите по върхове, които ги гледат само на снимки и видео. В България имаме много големи специалисти, които дават мнение за неща, от които нямат представа.

 


- Веднага тръгвате към Гашербрум I и II, ще се възстановите ли след Канчендзьонга?

- Дай, боже, да се възстановя бързо и всичко да е наред. Да, много е скоро след предишната експедиция, но всеки осемхилядник си има подходящо време за качване. В Каракорум, където са върховете Гашербрум, се ходи в средата на юни, качванията на от средата до края на юли, началото на август. Сега е моментът, когато трябва да се ходи там. Така че в средата на юни тръгваме за Пакистан.

Всъщност вече съм бил на Гашербрум, тогава обаче не можах да стигна до върховете. Дано този път успея. 

Ако е писано, ще ги кача. За мене е важно да отида там, да стане хубава експедиция, да се аклиматизирам добре, да съм здрав. Ако не успея да ги изкача, здраве да е, има и други експедиции, върхът ще е винаги там.

 


- Вече имате седем изкачени осемхилядника, половината хималайска корона. Имате ли поставен срок да станете първият българин с 14 осемхилядника?

 - Такива цели не съм си поставял. Ако е писано, ще стане. Правя това, което ми носи удоволствие. Не е казано, че задължително трябва да изкача всички осемхилядници. Щастлив съм и от това, което съм направил досега - участвах в 17 експедиции, 15 високи върха съм изкачил. Ако мога, ще продължа.

Пишат ми много хора, благодарят ми, че съм ги мотивирал да изключат месото от менюто си, да спортуват, да ходят в планината. Това е важно за мен - да показвам на хората, че и те могат да се справят с трудни каузи, стига да положат усилия.  Това е мисията, която ми носи удовлетворение.

 


- Не ви ли липсва науката?

- Имал съм и научна кариера. Това, което правя в момента, е много по-важно и ми носи много повече удоволствие. Излезе петата ми поредна книга, която ще представя на 29 май в Пловдив. Първите ми книги вече се преиздават. Предстои да напиша нови. Всяка моя експедиция описвам подробно в дневник, който публикувам и с богат снимков материал.

Изключително важно е за мен, че хората ценят много високо това, което правя. Че ги мотивирам да пазим природата, да водим природосъобразен начин на живот, да се движим повече, което ни гарантира здраве. Щастлив ме прави фактът, че толкова много хора виждат смисъл в това, което правя, и са мои последователи. А дали ще кача още три-пет върха, е божа работа.     

 


- Сърцето винаги ви тегли към Пловдив. Защо имате толкова специално отношение към града под тепетата?

-  Обичам Пловдив. А и как иначе? Завършил съм Аграрния университет, живял съм в Пловдив 5 години. Имам много приятели и фенове в града. Винаги идвам с удоволствие, особено сега, когато Пловдив е европейска столица на културата. Задължително правя тук презентации на моите експедиции и книги. Живот и здраве, ще дойда след експедицията на Гашербрум, за да посетя интересен концерт или изложба.

 

- Какво казвате на младите хора, които искат да опитат предизвикателството висока планина?

- Няма невъзможни неща. Човек трябва да прави това, което му носи удоволствие, кара го да се чувства полезен. Просто всеки трябва да намери своята кауза. А искаш ли силно нещо, ще успееш - с труд, постоянство, любов всичко се постига!

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?