В САЩ те хвалят, че имаш много работа. В България те съжаляват

Майните са бамбашка - приемат фактите от живота със зрънце хумор

Д-р Георги Лазаров е пловдивчанин, хирург ортопед, един от най-добрите в САЩ, където живее от 1972 г. Работи дълги години в Националния център по хирургия на ръката в Балтимор. Освен медицина е учил и музика, непоправим меломан. Много популярен сред българите в САЩ, спонсорира наши сънародници в тяхното образование и лечение. За своята меценатска дейност в родния Пловдив, където спонсорира създаването напаметници и музикални конкурси, д-р Лазаров е обявен през 2002 г. за почетен гражданин. 

- Вашата равносметка на 81?

- На 24 април навършвам 81 години. Но още чувствам млади и тялото, и акъла си. Преживях един интересен и разнообразен живот, пълноценно, с много труд и емоции и съм благодарен, че осъществих възможностите, които съм наследил от родителите ми.

- Имате корени в Карлово и Смолян, които ви държат здраво. Те ли ви дават толкова сила и хъс?

- Родът ми по майчина линия се е заселил в Пловдив преди повече от сто години. Баба ми от Карлово е останала сираче, понеже родителите є са били убити от турците по време на Априлското въстание. Дядо ми пък след Освобождението се е преселил от Одрин в България. След първото пловдивско изложение, през 1896 г., купил един от употребяваните павилиони и го поставил на главната улица, там, където сега се намира кметството. Основал първия “супермаркет” “Павилиона”. Бакалницата функционираше до 1950 г. По бащина линия съм от село Долно Райково, от Чешитската махала. Прапрабаба ми е била прочутото чешитско бяло момиче, за което още се пее песен. Та дето се казва: Майка му Стара планина, баща му от Родопите. Здрави корени, яка българска жилка!

- Как при такава жилка попаднахте в САЩ?

- Бях асистент в Клиниката по ортопедия в Пловдив. През 1971 г. станах завеждащ ортопедично отделение в болницата в Бенгази. Година по-късно, на връщане към България, останахме със съпругата и сина ми в Париж. Макар че зная добре френски, беше много трудно да се установи човек като лекар във Франция. Емигрирахме за Щатите. И тук не беше лесно. Началните изпити вземаха само 10 процента от българите. За да работи един лекар като ортопед, трябва да повтори специализацията си. Макар че приемат около 800-900 нови специализанти на година, само  десетина са чужденци.

- Работили сте в екипа на проф. Къртис към университета “Хопкинс”. Как един български лекар попадна в Меката на медицината в САЩ?

- Една от причините да бъда приет в университета Джон Хопкинс е, че българската хирургия на ръката имаше завидни постижения, известни по света. Иван Матев и проф. Холевич бяха изградили един от първите центрове по хирургия на ръката в света.  “Оперативната хирургия”, която написаха, бе преведена в цяла Източна Европа. Центърът работеше на принципа, че болните с тежко наранени ръце се стичат от цялата страна и се оперират спешно. Първоначалният хирург става капитан на тима: той приема болния, лекува го в стационара, изписва го и го съветва, назначава следоперативната рехабилитация, протезиране, професионално и правно преориентиране. Проф. Къртис бе идвал в България, за да се поучи от българския опит. Аз самият основах Отделението по хирургия на ръката в Клиниката по ортопедия в Пловдив. Вече бях публикувал двадесетина статии и написал кандидатска работа. В това време се сформираше Националният център по хирургия на ръката в САЩ. Аз бях приет като един от първите членове, основатели. Дето се казва, попаднах дялан камък на кьоше.

- Имате ли рецепта за оздравяване на родното здравеопазване?

- Едно нещо, което мога да препоръчам на българските лекари, е да бъдат човечни. За това не се иска специализация или извънредни познания. Пациентите не са добитък. Самият аз имах такъв опит в Пловдив. В една частна болница една кардиоложка искаше да ми направи по спешност сърдечна катетризация, без дори да обсъди с мен индикациите, ползата и опасностите от тази сложна процедура. Направо ми поднесе лист да се подпиша, че съм съгласен. Постъпи така, и то с един лекар! Представям си как се отнася към обикновените пациенти. После разбрах, че за катетризацията частната болница ще получи 2000 лева, а ако ми поставят стенд (едно пръстенче, което държи сърдечната артерия отворена) - 8000 лева. Разбрах, че след това производителите на стенда понякога изплащали до 1500 лева бонус на кардиолога. Това истина ли е?

Но пряко да ви отговоря какво да се направи за подобрение на здравеопазването в България, не мога. Много сложен въпрос.

- Осъществихте ли вашата американска мечта?

- Не тръгнах за САЩ с голяма кошница. Но мога да кажа, че съм извънредно доволен от възможностите, които ми предостави тази страна. Нямах никакви професионални или приятелски връзки. Тук служителите се оценяват според това, което могат да вършат. Приятелско назначаване често избягват, понеже понякога е контрапродуктивно.

- Сплотена общност ли са българите в САЩ? Помагат ли си често, както вие го правите за наши сънародници?

- Българите в САЩ общо взето не са сплотени. Старите емигранти отпреди 1990 г. бяхме по-малко и по-задружни. Сега дойдоха много икономически пришълци, които гледат по-меркантилно на живота. Да, българите си помагат взаимно. В Балтимор имаме една много сплотена група от 40-50 души, които редовно се събираме, ходим заедно на театър, правим срещи по домовете. Напоследък ни гостуваха актьорите Бойка Велкова и Стефан Спасов. В събота пък ще гастролира една млада певица от български произход, Мария Елена Инфантино, в ролята на Едит Пиаф, акомпанирана от пловдивския пианист Георги Славчев. След това посрещаме Томата Спространов.

- Възпитаник сте на Пловдивския френски колеж, откъдето са излезли много наши известни личности. С кого от тях имате най-свидни спомени?

- Пловдивският френски колеж St. Augustin бе едно изключително училище. Пловдив трябва да се гордее с него. Оттам излязоха много учени, като Рафи Асланян, създателя на първия български компютър Елка, политици и посланици - като Мишел Петков, артисти, като Сашо Сладура. Преподавателите бяха на много високо ниво. Учителят ни по философия бе пер Камен, когото екзекутираха през 1955 г. заедно с още 5 свещеници в тъй наречената католишка конспирация. На него издигнахме първия паметник в Пловдив до Католическата църква. Издигнахме паметник и на Сашо Сладура - убит в каменната кариера в Ловеч заради съчиняване на политически вицове. Цанко Лавренов, на когото направихме паметник в Стария град, е бил преподавател в колежа. Дори пловдивският чешит Мильо, до 14-годишната си възраст, преди да се разболее от менингит, е бил ученик в колежа.

- Музиката е голямата ви страст. Защо избрахте медицината?

- Музиката е страхотно изкуство - няма граници, няма езикова бариера. Аз завърших като извънреден ученик по кларнет Пловдивското музикално училище. Всъщност голямата ми страст е не толкова към музиката, колкото към необичайната Българска народна музика. Неравноделните ритми, синкопални ритми, най-типичен от които е 7/8, са наречени български ритми от Барток. Той е един от първите, които ги въвежда в симфоничната музика, а след него и Стравински. Панчо Владигеров и Петко Стайнов са написали класически творби, ползвайки тези ритми. Но забелязах, че някои от композиторите в България странят от това съкровище. Да не би да ги помислят, че носят цървули, грубо казано. Разбира се, че българската симфонична музика трябва да се развива, трябва да се осъвремени, да се мери със световното развитие. Но целта на конкурсите за нова българска симфонична музика в 7/8 е да се стимулира композиране на произведения с българско звучене. Предстоящият 12-и конкурс тази есен в София е на тема “Джаз в 7/8”. Каня българските композитори да участват масово, както досега. В България сте свикнали на тези ритми, обръгнали сте им. В чужбина, когато ги чуем, ни се разтупква сърцето. Не само на нас, българите, но и на мнозина американци, които се събират специално да пеят български народни песни, да свирят на кавал и да думкат тъпан. Има повече от 20 групи в САЩ, някои от тях без нито един българин, посветени на това изключително звучене.

Колкото до медицината, не аз, а тя ме избра. Когато завърших гимназия, трябваше да следвам медицина или агрономство в Пловдив. Родителите ми нямаха пари да ме изпратят в София. Пък и аз не станах лекар, а ортопед, чекръкчия. Повече работя с ръцете  си (имам 12 братовчеди - всичките инженери), отколкото с акъла си.

- Какво ви носи меценатството? Какво ви накара да основете фондацията “Свети Георги Победоносец”?

- Едно голямо задоволство е да помагаш. Вътрешно. Без хвалби, без дори да изискваш да ти благодарят. Това е един основен християнски постулат. Залегнал и в много други религии, като мюсюлманството. Фондацията “Свети Георги Победоносец” основахме в Пловдив с д-р Цанко Димитров и Любен Комитов. Трябваха ни местни българи, които познават нуждите и механизмите, за да участват ефикасно в благотворителната дейност. Благотворителността е извънредно разпространена в САЩ. Например Балтиморският симфоничен оркестър имаше 2300 спонсори, а сега, независимо от кризата, станаха 3200. Някой дават малко, някои с хиляди. Американските закони отчитат, че средства, дарени за религиозни, благотворителни и културни дейности, трябва да се окуражават. И затова за парите, които са дарени, данъкоплатците не плащат данъци. А тук са доста високи, особено за по-богатите - до 40% от дохода. От друга страна, според направени проучвания дарени средства се използват три пъти, 300 % по-добре, от средствата, които управляващите чиновници раздават на калпак. Защото дарителите са и сторожници на най-ефективното изразходване на средствата. За съжаление в България даренията не са tax deduсtible, освободени от данъци. Макар че държавните данъци са само 10 %, дори за най-богатите.

- Има ли нещо, което не успяхте да постигнете?

- Да. Още не съм успял, въпреки 30-годишни усилия, да помогна и да видя изграден български православен храм в столицата на САЩ.

- Кое е най-свидното ви място в Пловдив? Как лекувате носталгията?

- Нямам носталгия. Но Пловдив ми е любимият град. Не е като София - има някакво благородство, не е толкова материалистичен. Пловдивските майни приемат фактите на живота със зрънце хумор. Един град, които има статуя на Мильо на главната улица и паметник на Гюро Михайлов на централния площад, не е като другите. Бамбашка град!

- Какъв съвет давате на хората, които тепърва ще търсят щастие отвъд океана?

- Не засегнах досега тази тема, но една от важните причини, освен 40-годишната икономическа стагнация на комунизма, е масовото емигриране на способните българи. Брейн дренаж, изтичане на мозъци. Дрениране на сиви клетки. В една страна малка част от жителите са надарени умствено, с енергия и инициативност, може би 10 процента. Останалите, не искам да звуча политически некоректно, са обикновените работници. Инициативните хора създават и поддържат работните места, напредъка на науката и на културата. И ако само 5 % от населението се изсели, това ще са предимно хора с умствени способности, които имат достатъчно сиви клетки, за да оцелеят и разцъфтят в суровата чужбина. И ето, страната се лишава от 50 % от способното сиво вещество. Навремето бях в борда на директорите на Американския университет в Благоевград и бях един от първите спонсори. Отказах се, когато на събранията на съвета главната похвала на администрацията бе, че 80-85 % от завършващите студенти заминали за чужбина. Е, заслужава ли да се подпомага това бягство!

Има доста новодошли българи в САЩ, които пренесоха някакъв български манталитет на безхаберие - малки хитрини, неспазване на дисциплината и обещанията, неточност, нетолерантност, без привързаност към работата и работодателя. Те често не успяват, разочароват се, връщат се обратно. Обаче повечето от новодошлите бързо се преориентират към американските работни навици. Те работят много, но и успешно. Понякога на две и три места. Дълги часове. Тук ако някой каже, че има много работа, отговарят: Браво, браво! В България ако кажеш, че си преработил, те съжаляват.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
емил

емил

25.04.2012 | 21:45

Д-р Лазаров едва ли и предполага че комунизма в България сега е в разцвета си и че в ръцете на децата и внуците на комунистическите престъпници е всичко - власт,пари ,съд, прокуратура,медии и т.н.Горкият,явно не проумява,че тук времето от 09.09.1944год.просто е спряло и всички са поразени от бацила на червената чума.

Отговори
0 0
пари,пари....

пари,пари....

24.04.2012 | 15:28

Явно представите на доктора са стари . Днес хората не само не се оплакват от работа , а се чудят как да имат повече работа.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?