Следвайте ни

В предишен живот съм строял катедрали

България е страна, в която си струва да се влагат инвестиции

viber icon

Н. пр. Стефано Бенацо е роден през 1949 г. в  Казабланка, Мароко. Завършва политически науки в Римски университет. Дипломатическата си кариера започва през 1974 г. в МВнР на Италия. През годините 1975-1979 последователно е втори и първи секретар по търговските въпроси в посолството на Италия в Бон. Първи секретар (1980-1984) и съветник (1989-1993) в посолството в Москва. Съветник по търговските въпроси (1986-1989) и съветник и пълномощен министър (1996-2000) в посолството във Вашингтон. Посланик на Италия в Минск, Беларус (2001-2003). Помощник на дипломатическия съветник на президента на Италия (2003-2004).

- Ваше Превъзходителство, инициативата и участието ви в изложбата “Толерантност - пътеводна светлина във вярата и живота” е доказателство, че освен успешен дипломат, сте и творец с неподозиран талант. Как се роди идеята за подобно артсъбитие и какво е неговото послание?

- Въпросът ви е интересен. Никой от нас не е роден, за да работи. Всички или почти всички трябва да работим, за да можем да живеем. За всички нас има и други неща, които ни харесва да правим или които би ни харесвало да можем да правим и които поради много причини, свързани с възможностите за образование, за работа, за време, за пари, семейни задължения, невинаги могат да бъдат осъществени. 

Още от 12 годишен съм започнал да правя модели на кораби и лодки. Това продължи в живота ми и като възрастен. Така че вече 50 години съм верен на детското си увлечение. А колко време ще продължа, сигурно докато имам ръце, с които мога да работя, и очи, с които съм в състояние да гледам, а време ще намеря.  Като по-млад ме посъветваха: стига си правил модели, които възпроизвеждат нещо, създадено от друг човек. 

Стани скулптор, ако си  много добър с ръчната работа, и така и направих. Отидох да се обучавам в ателието на един скулптор. Изработих доста произведения. Миналата година беше организирана изложба на мои  скулптури. След няколко месеца предстои друга моя изложба на скулптури. Но старата ми любов към моделите се изостри отново, особено с изработката на архитектурни модели и в частност модели на църкви.

Срещнах български приятели - Пламен Игнатов и Тодор Нанчев, които също изработват архитектурни модели на къщи и на църкви. На изложбата ще се видят миниатюрите на модели на къщи на Тодор Нанчев от Копривщица и Мелник. Пламен Игнатов е автор на макета на Рилския манастир, който е изработил за 17 години. Радваме се, че ще бъде изложен в Пловдив, защото това е произведение, което представя българската душа.

Дойде ни идеята да организираме изложба и освен модели на църкви да представим модели и на други религиозни сгради, като джамии и синагоги. Всъщност това са две страни на едно математическо уравнение. Къщи, синагоги и джамии са от едната страна, а от другата страна на равенството имаме толерантност. Затова организирахме изложбата в София под наслов: “Толерантността: пътеводна светлина във вярата и живота”. 

За нас е удоволствие сега да я представим в Пловдив 

През месец май ще бъде в Бургас. Надяваме се през октомври да я представим и в Италия. Държа да отбележа, че тази изложба се осъществява благодарение на доброто ни сътрудничество с Археологическия музей в Пловдив, както и на почетния консул на Италия в България Джузепе де Франческо, който всъщност бе основният двигател за организиране на тази изложба в Пловдив.

Сега ще кажа нещо, заради което сигурно вашите читатели може да си помислят, че съм луд. Да, може би съм малко странен, като всеки един от нас, но не виждам защо бидейки посланик не трябва да ви кажа нещо, в което съм убеден. Аз вярвам, че в мой предишен живот съм строял катедрали. Но не като голям архитект, вероятно съм бил най-обикновен работещ там, и може би затова обичам да конструирам църкви. А вероятно и поради факта, че произхождам от семейство на строители, наистина обичам да създавам, да конструирам. Сега пък правя замък от едно място, което се казва  “Кастел дел Монте”, намира се в област Пулия в Южна Италия. Този модел изграждам с 10 000 хиляди малки керамични тухлички.

- Какви са вашите макети, които ще представите на изложбата? От какво са изработени? Колко време сте отделили за направата им?

- В Пловдив представям почти всички мои модели, които са от дърво и картон. Тези от дърво са направени по много прост начин. Когато се влюбя в една църква, успявам да се снабдя с плановете є, като за това се обръщам с молба към  всеки, който би могъл да ги притежава. Изучавам основно чертежа, след което правя плановете в мащаб, в който възнамерявам да изработя модела.  Необходимото време за една дървена църква е от 3 до 6 месеца. 

Естествено става дума за работни часове през нощта, защото през деня съм зает с работата си. Имам църкви, синагога и джамия от картон, които са по-лесни за изработка.

- Според вас толерантни ли са българите?

- Толерантността се представя в България заради нейната история, но и заради ДНК-то на българите, което също е свързано и произтича от историята. Наистина толерантността е нещо, което характеризира България от гледна точка на религията, на етноса, на лингвичността. Аз знам за проблеми, които от векове на много места в различни моменти са се създали между някои етнически малцинства. Такъв проблем имаше и наскоро близо до Пловдив. В известен смисъл   тази изложба е знак на почит към българите,  на едно от техните добри качества, каквото е толерантността. Наистина уникално е, че точно един чужденец акцентира върху едно българско качество. Но това, което ще ви кажа, може би няма да е приятно за някои българи. Мисля, че те често не изтъкват качествата, които притежават. 

- Откъде черпите идеи и какво ви вдъхновява в изработката на различни модели?

- Нямам предварителна идея как точно да работя, защото случаят е този, който прави нещата възможни. Също така и постоянството. Живял съм в Москва 8 години, където работех в италианското посолство. Изпитвах голямо желание да отида на мястото, където имаше една църква, която много харесвах. Тогава обаче да се отиде на място извън Москва беше необходимо разрешение от съветските власти. Такова разрешение те никога не ми дадоха, не ме питайте защо. Така че аз намерих една книга с плановете на тази църква и я изработих. Сега я имам пред себе си всеки ден. Бях много щастлив, че успях да направя модел и на софийската синагога. Вече имам и набора за изработване на модел и на храм-паметника “Александър Невски” и когато намеря време, ще го направя. Мога да ви кажа, че осъществих една моя мечта, която имам от 25 години. Тъй като колекционирам локомотиви от четвърт век, търсех модела на един американски локомотив от 1948 година, който има  дължина 47 метра. Ако бях търсил по-усилено, сигурно щях да го намеря по-рано. Успях да закупя модела на този локомотив на един търг и от месец  той вече е в колекцията ми. Виждате, че след 25 години реализирах една мечта, а с това хвърлям предизвикателство към всеки мъж -  25 години да ухажва една жена, това означава истинска вярност. 

Например за един друг мой модел на италианския учебен кораб “Америко Веспучи” 364 нощи ми бяха необходими за изработка. Понеже обичам да показвам всички тези неща, миналия ден реших да отворя свой блог или сайт, в който няма да говоря за работа, а само за тези неща, които нямат нищо общо с пряката ми дейност като дипломат. Бил съм и професионален фотограф, така че имам хиляди снимки, които бих могъл да сложа в мрежата.

- Как съчетавате работата си като дипломат и творец?

- Да, работата като дипломат е като всяка друга, която, разбира се, отнема време, когато някой иска да се ангажира с нея, но моите различни занимания ми дават възможност да се срещна с много хора, които обикновено не бих бил в състояние да срещна. След това тези познанства се разширяват, защото като скулптор се запознах с Георги Чапкънов. Преди време беше споделил с мен, че негова мечта е да направи статуя на Гарибалди на кон. Тя се осъществи и преди две години този паметник - конна статуя на Джузепе Гарибалди, се откри на площад “Гарибалди” в София в присъствието на премиерите Борисов и Берлускони. В знак на благодарност за съдействието Чапкънов направи мой скулптурен бюст от бронз.

- Чувствате ли се като най-добрия творец сред дипломатите и най-добрия дипломат сред творците?

- За най-добрия дипломат не аз трябва да преценя. Да кажем, че умея добре да си върша работата. Няма смисъл да се скривам зад скромности. Както знаете, на 30 март беше официалното посещение на президента Росен Плевнелиев в Италия, което е първото му двустранно официално посещение в чужбина, освен в Брюксел и Афганистан. За мен е чест, че това посещение първо бе в Италия и премина с голям успех. То е важно и за нас, за укрепване на връзките между двете страни, като потвърждение на италианската подкрепа за присъединяването на България към Шенгенското пространство. Да бъде като потвърждение пред италианските предприемачи за факта, че България е страна, в която се струва да се влагат инвестиции.  

В района на Пловдив имаме много италиански предприемачи, така че от моя гледна точка като дипломат и гражданин посещението премина отлично и много се гордея, че идеята за това беше моя. Италия е вторият европейски и третият световен икономически партньор на България. В различни градове в страната като цяло имаме близо 700 италиански предприятия, които обхващат различни сектори - банков и застрахователен сектор, селско стопанство, електроника, производство на обувки, услуги и др. Нашите фирми дават работа на над 20 000 души, без да се брои допълнителното създаване на работни места, свързани с поръчки от едно на друго предприятие. Като творец не пак аз съм този, който трябва да каже дали съм най-добрият творец сред дипломатите. Ако моите произведения се харесват на хората, ако те имат желание да ги купят, тогава ще бъда доволен. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай