В Пловдив чужденецът става свой за часове

Обиколила съм целия свят, но едва тук почувствах истинска близост между хора от различни народи

Фикрие Булунмаз, архитект и реставратор, ръководи екипа, възстановил църквата "Св. Стефан" в Истанбул

Фикрие Булунмаз дойде в Пловдив, за да разкаже за реставрацията на „Свети Стефан” в Истанбул. Единствената православна желязна църква в света засия в пълния си блясък след 7-годишен ремонт. Той бе финансиран от Истанбулската голяма община - общата му стойност е около 2.5 млн. евро. За реставрацията съдейства и българската държава.

"Св. Стефан" е един от основните символи на историята на българската православна общност в Истанбул. През 1849 година влиятелният османски държавник - българинът княз Стефан Богориди, подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки - една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“, между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия. Реалният строеж започва десетилетия по-късно, когато България вече се е отделила в трибутарно княжество. Олтарът и оригиналните 6 камбани са от Русия. Освещаването на новия храм става на 8 септември 1898 г.

-Арх. Булунмаз, за първи път ли идвате в Пловдив?

-И в България, и в Пловдив идвам за първи път. Но във вашия град се чувствам така, сякаш съм си вкъщи. Седем години от живота си прекарах с проекта и работата по  "Св. Стефан" в Истанбул. Досега не съм идвала в страната ви и това за мен е голям пропуск. Сега, когато съм  в Пловдив, имам чувството, че ви познавам отдавна. Обиколила съм почти целия свят, но едва сега забелязвам колко са големи приликите между турци и българи и колко близки могат да са хора от различни народи.

-Разкажете ни нещо, което не знаем за историята на „Свети Стефан”?

-На мястото преди имало дървена църква (1892 г.). Стигали до нея и по вода, с лодки, понеже е разположена на брега на Златния рог. След години бутнали дървената църква и построили нова. За целта имало дори конкурс - печели го "Рудолф Филип Ваагнер", фирма от Австро-Унгария. Когато подготвяли основите на терена, го подсилват с около 300 подпори. Знае се, че автор на проекта е османският архитект с арменски произход Ховсеп Азнавур, а тежащите близо 500 тона елементи са изработени в Австро-Унгария от "Рудолф Филип Ваагнер". И така в 1898 г. църквата отваря врати.

-Предизвикателство ли бе за вас този проект?

-Разбира се, защото знаех, че на света има една Желязна църква. През 2018 г. се навършват 120 години от построяването . А за мен тя беше нещо ново, което тепърва трябваше да разгадая. Ето, например иконостасът - той е изработен от злато и идва от Русия. Основите на олтара са от дърво. Носещата система е от желязо и мрамор и е докарана от Русия. Куполът е от цинк. Два от старите му елементи сме запазили нарочно, за да напомнят за състоянието, от което започна самата реставрация на църквата. Това, което е уникално в нея обаче, е конструкцията  - тя е сглобявана, като различни нейни части са пристигали в Истанбул по вода. В момента, след реставрацията, ние от екипа  даваме поне още век и половина живот. 

-През колко етапа мина самата реставрация на храма?

-С годините водата сериозно бе подкопала основите на храма. Когато отидохме на обекта, видяхме, че железните колони са проядени от ръжда и корозия. Това се оказа най-сложното и тежко изпитание за екипа ни. Започнахме с приземния етаж - там имаше големи пукнатини в основите стени.  „Отворихме” ги и понеже се показаха процепи, ги възстановихме по технологията „зашиване” - инжектирахме ги със специален материал. Натъкнахме се на  ръждясали и пред разпад носещи колони и ръждясали релсови системи под подовата настилка. Старият бетон беше поел много влага - заради близостта с морето - затова го изкъртихме и заменихме с нов. В момента залата в приземието се използва като художествена галерия - тук наскоро се откри фотографска изложба, сега предстои друга. Въобще залата и в бъдеще ще функционира като изложбен център.

-Какви други намеси по сградата предприехте?

-Следващата ни задача бе да подменим основните носещи елементи. И да стабилизираме основите на църквата. Вътре имаше вече корозирали колони - тях също ги подменихме с нови. За всичко това са изразходвани около 88 тона желязо. После преминахме към подобряване на външния вид на църквата, изчистихме мазилката от патината и боядисахме отгоре. Основно почистихме покрива и го защитихме с цинково покритие. После обърнахме внимание на околния ландшафт, градината и обслужващите сгради около църквата. Само метеорологичните условия, от време на време, спъваха работата ни.

-Къде бях най-големите поражения по сградата?

-Най-сериозно се оказа пострадала входната врата. Мраморните стълби бяха потънали в земните маси, а носещите колони - корозирали. Конструкцията на сградата бе в отчайващо състояние, а носещата колона на покрива - почти счупена. Така имаше опасност от срутване още при първото по-силно земетресение. Много от детайлите бяха свалени и почистени на място или в специалната ни лаборатория.  Работата ни бе като едно лего - важно бе да подредим отделните части от пъзела и да направим спойката.

-Как се чувствате днес, когато чувате, че сте сътворили „перлата на Истанбул”?

-Когато видя топлината и благодарността в очите на хората, ми става много приятно. И благодаря на Всевишния, че ми се е паднала тази чест точно аз да направя реставрацията на „Свети Стефан”.

-От кога се занимавате с реставрация?

-Вече 35 години се занимавам с реставрацията на църкви и джамии. Завърших Технически университет Йълдъз в Истанбул през 1982 година, после защитих магистратурата си през 1985 г. Омъжих се още докато следвах и се започна - магистратура, семейство, бебе... Но днес си казвам: Добре че тогава сключих брак, на по-късен етап трудно щях да се справя с толкова много работа и семейни ангажименти. През годините съм работила по реставрацията на църквата „Света София” в Истанбул и по Галата Мевлеви Хане в южния край на Истиклал. Това е музеят на въртящите се дервиши. В него има зала, където се изпълнява известната религиозна церемония.   

-В момента по кой проект работите?

-Сега ми се иска да си почина, тръгвам да обикалям света!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?