Учебните програми са основният източник на стрес

Десислава Зеленогорова-Димитрова работи като психолог в Основно училище "Проф. Иван Батаклиев" в Пазарджик - един от 700-те психолози в българските образователни институции. Завършила е "Когнитивно поведенческа психотерапия" във Варна. Това е съвременен метод, разработен специално за лечение на депресия, тревожност, зависимости, фобии и някои други проблеми. Този метод помага, като дава на човек пълно разбиране как проблемът му се случва и поддържа. Целта е да се променят поведения, които са вредни или безполезни.

- По данни на МОН през миналата учебна година регистрираните случаи на агресия в училищата са 7017 и са се удвоили за последните три години. Темата отново стана свръхактуална, след като ученик би с дървен прът учител в Садово. Какво е вашето лично усещане за равнището на прояви на агресия в училище?

- През последното десетилетие, за съжаление, все по-често сме свидетели на тормоз и насилие сред учениците, а и като цяло на прояви на агресия в обществото. Всяка година проучванията и изследванията показват нарастващ брой на жертвите и насилниците в училище. Въпреки статистическите данни, моето лично усещане не е, че случаите на агресивно поведение са се удвоили през последните три години или поне не е така там, където работя - в Основно училище "Проф. Иван Батаклиев" - Пазарджик. Освен личните си наблюдения, основание за една по-сдържана преценка за ръста на агресията намирам и в резултатите от ежегодните анкетни проучвания, които правим сред нашите ученици. Целта е да установим нивото на агресивни прояви, местата на които най-често се случват те, причините, които ги предизвикват. А по-нататък, след анализ на данните и конкретни прояви, ние прилагаме съвременни методи и техники за свеждане до минимум нивото на агресия и стрес в училище.

- Неотдавна психологът Иван Игов, който от години се занимава с проблема, съобщи, че всяко четвърто дете отива на училище с тревожното предчувствие, че ще му се случи нещо лошо. Наистина ли училищната среда е толкова стресираща, че да провокира подобни предчувствия?

- Основен фактор за високото ниво на тревожност сред подрастващите според мен са учебните програми. На практика учениците трябва да възприемат огромно количество информация, която в повечето случаи не представлява интерес за тях и е трудно усвоима за кратък срок от време. От друга страна, стрес предизвикват и високите изисквания и амбиции на повечето родители, несъобразени с възможностите на детето. Резултатът и съответно реакцията на подрастващите са съвсем закономерни - високи нива на стрес и агресивни прояви както в училище, така и извън него. Успешна формула за противодействие на този постоянен стрес е практическото ориентиране на учебното съдържание и повече занимания по интереси. През изминалата учебна година наши учители имаха възможност да посетят Финландия и да се запознаят с една от най-успешните образователни системи в света. След завръщането си в Пазарджик тези преподаватели прилагат някои иновативни практики в нашето училище, които да провокират и креативността на подрастващите.

- Споменахте за всекидневните прояви на агресия в обществото. Сцените на агресия в училище, в обществото, в парламента, на улицата не просто дават лош пример - те създават модели. Възможно ли е и как може да се противодейства на тези негативни обстоятелства, влияещи пряко върху подрастващите?

- Всеки един от случаите на агресивно поведение е строго индивидуален. Ако говорим за случаите сред подрастващите, то много от причините са добре известни: страхове, потребност от обич, тревожност, привличане и търсене на внимание, конкуренция, защита, социален статус, уважение, липса на социален опит и много други. Затова и подходът към едно такова дете би трябвало да е строго индивидуален, да бъде разбрана причината за неговото страдание и съответстващата му агресивна или пасивна реакция. Ние често се опитваме да наложим и изискваме от  него да коригира и поправи поведението си, без обаче да му покажем как точно се прави това. Поради тази причина, според мен, основна роля на образованието, както и на родителската среда, би трябвало да бъде създаването на достатъчно добри модели на поведение, емпатия, толерантност, уважение, умения за справяне с житейски ситуации, едно добро ниво на емоционална интелигентност, спазване на етични и морални норми. Колкото повече акцентираме върху агресивното поведение, толкова повече увеличаваме неговото въздействие. Наказанието за агресивността може да бъде по-ефективно и по-лесно разбрано и стопирано, когато се наказва самото поведение и постъпката, а не личността като такава. В училище "Проф. Иван Батаклиев" старанията ни са в посока акцентиране, толериране и възнаграждаване на неагресивното поведение, като по този начин децата сами се научават на търпение, толерантност и добро отношение.

- Половината от анкетираните родители и ученици в едно социологическо изследване на агенция "Алфа Рисърч" посочват, че на децата, които са проявили агресия, трябва да се помага в училище. Споделяте ли това мнение? Какви са вашите възможности като училищен психолог?

- Да, на учениците с агресивно поведение е необходимо  да се помага и това е основен приоритет в работата на педагогическия съветник и психолога на училището ни. Важна е работата и с учениците, жертви на насилие, и това е ангажимент на цялата училищна общност - учители, родители, съученици. По този начин, работейки всички заедно, можем да получим много по-ефективни и качествени резултати. А иначе на сайта на нашето училище всеки - родител или ученик - може да се запознае със съдържанието на разработените "Практически насоки за действията, които учители и ученици трябва да предприемат в случаи на инцидент, на насилие и в други критични ситуации".