Тони Симидчиева: Къщите в Стария Пловдив ще са здрави само ако са пълни

Четири стари къщи на ул. „Стръмна” бяха ремонтирани от Общината и дадени на Регионалната занаятчийска камара. В тях работят 14 майстори - от текстил до хайдушки оръжия и стъкло. Тони Симидчиева е председател на камарата. Тя обясни какво още може да се направи, за да не пустеят и възрожденските здания.

- Г-жо Симидчиева, получихте преди време 4 къщи в Стария град. Поносими ли са наемите за майсторите?

- Доскоро имаше парадокс. Ако наемът за къщата е 30-40 лева, 230 лева плащахме наем за двора й, който обикновено е неизползваем. Три години се борихме с това недоразумение, тъй като за майсторите имаше преференциален наем, но те не са ресторантьори, че да ползват дворовете. Малко преди да изтече мандатът на стария кмет, ​Общинският съвет най-после реши и наемите на дворовете да са съотносими с тези на къщите. Това означава, че положението ще се нормализира. Единственото, което искаме, е Общината да ни помогне, както в Капана.

- Какво имате предвид?

- Трябва туристите да бъдат водени от екскурзоводите до Улицата на занаятите. Нашите хора питат: "От къде на къде ще стоя тук, за да бъда атракция? Вместо да работя, трябва да отделя един час на клиента, за да му обяснявам какво правя. И това е безвъзмездно". Тази година кандидатствахме към културния календар с проект, в който искаме нашите майстори да влязат в училищата и да разкажат за занаята си на децата. 

Преди това трябваше да се направи по едно филмче за всеки майстор. То да се пуска в клас и което дете пожелае, да иде да се обучава за 2-3 месеца. Искаме занаятчиите да станат атракция. Отрязаха ни.

Идеята беше, ако е възможно, децата в час на класния да събират някаква сумичка и да посещават улицата на майсторите. ​Занаятчиите така ще получават някакво заплащане и ще ги убедим да стоят там. В една от къщите на "Стръмна" 3 имахме пекарско ателие. Майсторът работеше и на друго място и му беше трудно да се справя. Другите занаятчии ​се питаха: "Защо ни е пекарна?". Защото това дава живот на едно място! В Стария град пекарна или закусвалня няма. Няма една вода откъде да си купиш. Сега работим за откриването на пекарското ателие.

- Каква е рецептата ви за поддържането на къщите в Стария град?

- Да бъдат постоянно оживени. Преди това Общината да направи ремонт и да ги напълни с хора. Не да стоят заключени! Имам моя теория за гилдиите, тъй като дълги години държах Клуба на телевизията. Творческите гилдии трябва да имат място, където да се събират. И не е задължително тези места да не могат да развиват търговска дейност.

Хората искат да се видят на чаша вино, да поприказват. Интелигенцията е тази, която ражда мисъл и може да формулира обществен проблем. Смятам, че умишлено тези места бяха унищожени, заради страха да не се роди някакъв протест, някаква Велчова завера. Държавата и Общината трябва да дават безвъзмездно ремонтирани такива места да се ползват, гилдиите да се чувстват като общност, не да се разпиляват на малки групички.