Следвайте ни

Светльо Витков пред "Марица": Рокът е музика на протеста, но чалгата победи

viber icon

Светльо Витков е от личностите, които не се нуждаят от представяне. Бунтар, музикант, политик. Поколения са отраснали с песни като „Бате Гойко“, „Бира с водка“, „Скакауец“. Пловдивчани могат да ги чуят след броени дни. Разговорът ни със Светльо тръгва от концерта на група ЕКС на „Бунарджика“, но преминава през доста по-дълбоки теми, теми на деня.

- 10 септември, летен театър „Бунарджика“ в Пловдив, какво да очакваме от група ЕКС?

- Заповядайте на 10 септември, шоуто ще започне някъде след 20,00 часа. Група ЕКС ще има концерт за първи път извън София. Ерол, Кольо Гилъна и моя милост ви чакаме в Пловдив. Ще направим шоу от час и 40, час и 50 минути. Пускаме само 500 билета, за да могат да се спазват мерките за дистанция. Много е важно! Да се чувстват уютно хората, да не се притесняват от коронавируса. Ще проверяваме температурата на влизане. Става бързо. Отделно, който иска - нека си носи маска. Заповядайте! Билетите са по-евтини на предварителната продажба в Ивентим, после нещата става малко по-скъпи.

- Нищо чудно и да свършат.

- Надяваме се! В София не сме свирили пред по-малко от 1000 души. На 11 септември сме в „Маймунарника“, билетите вървят отлично. Все пак е първо участие на групата от миналата година насам. Не знаем какво ще стане в Пловдив, нито в София, дали няма да ни е и последно за 2020-а.

- Сетлистът за Пловдив ясен ли е?

- Ние изпълняваме най-големите хитове на "Уикеда", на "Контрол", на "Хиподил" и Svetlio&TheLegends. Ще бъде яко! Всичките големи хитове на бандите са налице, макар че, ако ги забием, ще отидат 3 часа. Трябва да режем. Специално от нашите парчета пловдивчани ще чуят задължително „С гол в ръката“, „Боли ме гъза“, „Отнесен“, която е любима песен не само на мен, но и на цялата банда.

- Докато сме на вълна Пловдив, имаш ли някой незабравим концерт, случка, участие в града?

- Последният концерт трябваше да бъде на Svetlio&TheLegends и "Уикеда". Пропадна заради жесток дъжд. Някъде преди година беше, отново на Летния театър. Нямаше как! Иначе в Пловдив винаги е ставал незабравим купон. Макар че да си говорим честно, битката между чалгата и рока отдавна печели чалгата.

- Не е само в Пловдив.

- Не! Навсякъде. Но каквото - такова. Ние сме последните мохикани.

- Наистина ли  мислиш така?

- Натам мирише.

- После какво - затваряме? Пънкът умира?

- Много се надявам да има нови банди, които са свободни и имат какво да кажат. Хората да ги почувстват със сърцата, да ги харесат, да се кефят на музиката. Писането на музика и текст е много сложен процес. Една банда трябва да намери времето, мястото и свободата.

- Да не звучим като съдници, защото не сме. Но има ли по-млада банда, която е способна да направи бум, да „отреже главата“?

- Не виждам. То и бизнес средата не го позволява. Медиите си въртят техните звезди. Не толерират музиканти извън техния кръг. Говоря за сериозните телевизии. Там се въртят един и същи кръг хора. Нямат изгода да правят звезди извън техния кръг, защото губят пара.

- И липсват съответно песни като „Двамата с Боби...“, „Леле, како“, „Бате Гойко“, които ехтяха буквално от всеки ъгъл, с които отраснаха цели поколения?

- Не мога да се сетя за подобно парче сега, а след като не ми излиза веднага, значи няма.

- А защо вие успяхте? Рокът, пънкът конкретно, е музика на протеста, може би в онези времена младите имаха на какво да са яростни, не че сега нямат.

- Последните години на комунизма бяха като една вряща тенджера. Накрая като отвориш леко капака, излиза цялата насъбрана енергия. Така стана и в "Хиподил". Всъщност, когато аз отидох в "Хиподил", промених текстовете. Бяха едни такива лирични. Казах им: „Пичове, извинете, но излизам от казармата, няма работа, нашите няма какво да ядат. Реалността е брутална“. Така и беше! Едни пееха за птички и сърнички, но моите текстове бяха брутални. Когато един човек е гладен, бос и жаден, когато е бесен на шибаната система, той не може да пее за пчелички. Младият човек пее за смяна!

- Значи, този гняв ражда текстовете, които сигурно някои ще определят като просташки, но всеки си има мнение? 

- Да ви кажа, въобще не ме интересува. Наистина, всеки си има мнение. Не робувам на етикети.

- Съгласиха ли се бързо останалите в бандата?

- Не беше лесно. Даже отначало „Бате Гойко“ имаше много по-брутален текст.

- Сериозно, интересно какъв?

- Не си спомням вече. Казах, дайте да пуснем нещо, което да се завърти по радиа и телевизии. Първо проби „Бира с водка“, „Жената“ пък го пуснаха в предаването „Рококо“, клипът спечели награда за режисура. Така започнахме! Сигурно сме първата група, която направи две турнета със собствени средства. Получи се брутално! Ако някой си представя рокендрола, нека го умножи по 10. Говоря за 1994-95 година.

- Тогава става и прочутият бой на концерт във Варна.

- Боят беше жесток, но сме имали и други инциденти. Ако някой си мисли, че порядките се сменят веднага, се лъже. Милиционери си имаше и продължава да си има.

- "Хиподил" приключи, за да се роди Svetlio&TheLegends, може би се поизчерпахте?

- Напротив. Пешо замина за Канада и останахме с Лъчо Барабаниста и Венци Басистчето. Тогава някъде направихме „Скакауец“, тотален хит. И в този момент на Лъчо спря да му се занимава с музика. Просто изгуби желание. Венци, като един талантлив студент по квантова физика, замина по корабите. Продължихме с част от момчетата, с които вече свирехме, дойдоха нови. И направихме два албума. Всъщност готови сме и с третия, ала...

- Чудиш се дали сега е моментът да го пускате?

- Какво да го пускаш! Първо, на какъв носител! Второ, като подарък ли да го пускаме. Никой не слуша вече дискове, за да купува. Ще го мислим, не ни е на дневен ред.

- А и с тези ограничения сигурно е трудно да организирате турне за презентиране?

- Вижте, ние си ги спазваме, макар че може да си затварям очите и да пускаме повече билети. През юли имахме концерт с 1100 билета в „Маймунарника“. Тоест смятаме капацитет от 2200 души, макар че се побират някъде 3000. Хората се забавляваха, пазеха дистанция. Накрая в последните 10 минути имаше 10 души, които се посбутаха...

- Не мога да го повярвам, като знам какво прави публиката на ваши концерти!

- Наистина, така беше! Много културно. Супер яко! Възхитен съм от публиката и дисциплината ѝ. Все пак има хора, които се притесняват.

- На какво се кефят повече хората през 2020 година ​- на „Искам бира с водка“ и „Боли ме гъза“ или на по-личните ти песни, които аз лично много харесвам?

- Първите се харесваха много в началните години, защото бяха бунтарски, директни в текстовете, дори малко над чертата на приличието. Не малко, а много! Докато парчета като „Отнесен“, „Усмихнат“, „Болест“ са в друг диапазон - сериозен, лиричен, драматичен. Звучи нескромно, но са едни от най-добрите в българската музика. Вижте, хората приемат и едните, и другите. Животът е цветен, пъстър, макар че много хора се опитват да го изкарат друг. Той е динамичен. В зоната на сивото е политиката. Но изкуството, реалният живот се движи между крайностите. Омешват се бързо. Хората приемат естествено парчетата. От сериозното директно минават на „Боли ме гъза“, смеят се.

- Имаш ли сили да мислиш нови неща?

- В момента работим две парчета като видео. Едното се казва „Гей парад“, а другото „Дай на батко“. Коронавирусът наистина смачка желанието ни.

- Защо мислиш така?

- Защото, когато един човек седи у дома няколко месеца, започва да не му се излиза. Ставаш антисоциален. Това унищожава твореца, защото трябва да се радваш на живота. Може да изпитваш и тъга, но да имаш прекия контакт с хората.

- „Гей парад“! Да не ядосаш някого?

- А, не, песента е симпатична. Не е просташка или заядлива. На тези години не ми отива. Аз не се чувствам вече уютно с част от бруталните парчета. Всички сме с равни права, не съм хомофоб. Но и не трябва да се обръща дискриминацията, да се връща в другата посока. Като махало! Всички имаме равни права, но и задължения. Иначе се пее за... гей парада. Да ти кажа, всичките паради - гей, военни... са ми едни и същи. Излишна показност.

- Да, все едно аз да изляза, че харесвам...

- Големи цици...

- Ти как изкара карантината? 

- У дома. Пишех книга, музика. Но когато ти липсва вкусът на живота... Не може да видиш приятели, близки познати. Няма как! Моите родители са възрастни хора и наистина са застрашени от вируса. Спазвах дисциплина и така трябва да бъде. В началото трябваше да бъдем твърди. Налага се! Точка! Но творчеството не се получава.

- Сега обаче животът върви, успя ли да обиколиш по морето?

- О, да! Купонът си тече. Това е най-прекрасното нещо. Чудесно след тази пандемия.

- Сега, вече узрял, ли се чувстваш по-пълноценен? Или когато беше онзи млад бунтар, уволнил се от казармата в Сливен, където си служил с моя приятел и отличен спортен фотограф Иван Йочев? 

-  Ванката, да! Чувствам се щастлив, когато свиря, когато съм на сцената, когато практикувам карате, когато съм с хората, които обичам. Когато правя нещата със сърце. Политиката я имам за задължение, там не съм щастлив.

 

Старите муцуни замърсяват шествията по улиците

- Чета последните ти статуси, почти са само за политика и протест, какво мислиш за ситуацията сега?

- Ще го повтарям като мантра, докато хората не го разберат и възприемат. Всички искат оставка. ОК! Но за мен е важна промяна на модела, а не само на правителството. Защото този модел ни управлява вече 30 години. Част от него са и БСП, и ДПС, и ГЕРБ. И демократите, които сега се правят на света вода ненапита. Хайде, Костов беше премиер, не се правете! Много обичат да си чистят личицата. Да са мили, умни и красиви! Не са! Казвам го директно ​- уважавам повече хора, които го казват направо - ние сме си такива, комунисти. Не десебарите, които се правят на много готини десни, а всъщност не са нищо различно от комунистите. Просто са сменили цветовете. За да се смени този модел, всичките тези партии трябва да излязат от управлението. Как ще стане, питат много хора!

- Как ще стане наистина?

- Много трудно! Защото хората се лашкат, появяват се нови играчи. Ето, на Трифонов партията ѝ дават сериозни резултати, ще става втора, дори първа при нови избори. Това е част от играта. Но всички останали традиционни биха събрали в нов парламент сигурно 60 процента! Каква промяна тогава? Искаме промяна в Конституцията, искаме Велико ​народно ​събрание. Малцина си дават сметка, че други хора ще я направят тази промяна в Конституцията. Много внимавайте! Ако ще се пипа нещо, трябва да е предварително обсъждано. Второ, 120 депутати много по-лесно ще се контролират.

Но важното е друго - честността на изборите, а за това е нужна промяна в Изборния кодекс. Казвам го като човек, участвал в 8 кампании - от събирането на подписите до предаването на протоколите. Малко корекции са нужни. Нека кажа само две неща, че са много и ще стане тъжно интервю.

Първото е: членовете на комисиите на всички нива да не бъдат хора на парламентарни партии. Задължително!

Второ, преброяването на бюлетините да е по правилата. Не да се раздават на купчинки за по-бързо. Един човек вади бюлетината, показва на всички застъпници и наблюдатели, записва. Това ще е по-честно. И протоколите да бъдат качени онлайн до 4 часа след края на изборите. Все пак сме 21. век. Там са многото хватки. Платените застъпници? Също е неприемливо. Една нова партия няма пари.

- Това достатъчно ли е за промяна?

- Плюс масово гласуване. Тези мантри, че от изборите не зависело нищо, да спрат да ги пробутват. Тъпи постулати! Прийоми на системата. Ако вярваш на тези глупости, ти вече си се отказал. Отказвайки се, ти нямаш право да искаш промяна. Ти си пасивен. Ти не гласуваш, значи, нямаш право да искаш. Просто гласът ти отива за другите партии. Мислете с главата! Много пъти ме питат защо се набърках в тия лайна. Ами защото всичките сме в тия лайна. Искаш - не искаш! Остава ти само да се бориш! Да махнеш част от тази помия.

- Значи, подкрепяш протеста, не и политиците в него?

- Естествено, че подкрепям протеста. Но Мая Манолова, Христо Иванов, Отровното трио ли е, ​дио ли е, ​мама ​мио ли е! Обяснявам го от първия ден на „Глас народен“ ​- политик няма право да протестира на улицата! Той замърсява протеста! Тези споменати лица и бивши тарикати не искам да са част от протеста! Затова и не съм там. Докато гражданите ги търпят на протестите, протестите ще бъдат обезсилени.

- Значи, протестът сам да си излъчи лица?

- Не! Излъчиш ли лица, те отиват да договарят. Протестът трябва да има цел! Конкретна цел! „Системата ни убива“ не означава нищо. Всички ни убива. Кажете конкретно. Иначе подмяната става лесно.

- Ще участваш ли с „Глас народен“ и на следващите избори?

- Разбира се! Мисля, че ще са редовни, трудно ще има оставка. Политическите лица замърсиха протеста. Второ, и да се стигне до избори, кога най-рано ще са? Но няма лошо, ако искат, да подават оставка и сега. Ние сме готови. Битката продължава! Трябва да продължи, да се появят нови лица, да има алтернатива. Такава винаги има! Който твърди обратното, просто има замърсено съзнание. Има читави, почтени хора, това е най-важното. После идват култура, ценз, образование.

- С кого бихте ​били в коалиция, ако влезете в парламента?

- Предизборните коалиции са несериозни. Винаги може да се отметнеш после. Но тези в парламента са важните, мръсните! С кого! Със Слави Трифонов - не, благодаря. Не! Ще видите какво ще се случи.

- Какво?

- Ще видите!

- С основните играчи?

- Тези от статуквото - не!

- Значи, влизате и си седите в кьошето?

- По-добре там, отколкото да станеш като Марешки. Не може всеки ден да се обръщаш на 180 градуса. Казвам ти - той имаше желание да прави коалиция с нас. Никого не изслушвам, след като е част от статуквото. Хайде, Марешки бяха нови, видяхме се. Точно 5 минути и... Не ми се коментира.

- „На три морета“ ли е песента, която описва държавата сега?

- Да, така смятам.

- А коя песен от бунтарските подхожда също?

- „Спрете ни тока, не искаме вода“. 

 

Гони пети дан в каратето

Тренирам всеки ден, сега ще се пробвам за пети дан. Много хора се правят на разбирачи, но бойните изкуства означават практикуване и майстор, който да те учи. Важна е целта - да узряваш, да станеш добър човек, добър за обществото. Когато го разбереш, когато си упорит, вратите на бойните изкуства се отварят пред теб.

 

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Витко Светльов

Витко Светльов

05.09.2020 | 20:20

Рокът е субкултурата на запада... Нещо като българската чалга. Едни хора които уж пеят, а крещят неистово. Почти винаги са дрогирани или пияни. Рокът се слуша предимно от българи които завинаги са прекъснали връзката си с българската и балканската музика

Отговори
1 6
Промяна

Промяна

05.09.2020 | 18:11

Точно така, смяна на статуквото!

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?