Следвайте ни

Светлана Куюмджиева: Пловдив има друг облик и самочувствие след ЕСК

viber icon

- Загуби ли Пловдив, че посрещна туристи и гости като строителна площадка?

- Пловдив загуби най-вече от това, че хората, които трябваше да се застъпят за този проект, независимо от всички обстоятелства, си намериха повод в разкопаните улици да удрят по репутацията на Европейската столица на културата.

 

- Г-жо Куюмджиева, преди ЕСК целта ни бе да променим града. Стана ли Пловдив по-различен след една година Европейска столица на културата?

- Целите на Европейска столица на културата са засилване на културното многообразие и европейското измерение и самосъзнание, на международните партньорства и обмен, разширяване на достъпа до култура. Търси се и включване на гражданите в културните събития като участници и преки създатели. Цел е повишаване на международната видимост на градовете, както и развиване на умения и капацитет. Икономическа цел е туризмът, повишаване на ръста му и развиване на културната инфраструктура. Постигането на тези цели носи естествена промяна на градовете. И аз смятам, че Пловдив я постигна.

Градът има друг облик и самочувствие с тази титла. Това е процес, който започна много по-рано от 2019 година, и ще продължи да се развива и след края на годината. Промени се най-вече изискването, критерият, не само за културно съдържание, но изобщо за това, как би трябвало да изглежда градът, как да се регулира общественото пространство, как да се подхожда към културното наследство, как да се самоосъзнаят гражданите в него. Културата се утвърди не само като марка на Пловдив, но и като най-важна тема на деня и като приоритет на местното управление, което е голяма крачка. Има и още нещо, културата се осъзна не просто като забавление, а като отговорност, която неслучайно с мотото „Заедно“ трябва да бъде споделена от всички.

 

- Намерен ли бе балансът между класни културни прояви и съвременното градско изкуство?

- Мисля че, да. Спомням си, че още при първите ни срещи с международното жури на Европейската комисия, при предварителния доклад, неговият председател Улрих Фукс повтори многократно да имаме предвид, че Европейска столица на културата не е забавление за европейските бобо-та (това е съкращение на т.нар. „буржоазна бохема“ на английски и популярен жаргон) т.е. че е важно да застъпим проекти и събития, в които обикновеният човек и общностите да намерят себе си. Разбира се, при реализирането на един такъв голям проект, и то за пръв път в България, най-трудно се оказа управлението на очакванията.

Мнозина очакваха елитарна програма, само със знаменитости и звезди, които познават от световната сцена. Появиха се и множество спекулации по този повод от хора, които не познават нито предварителната програма на Пловдив, нито самата идея на инициативата Европейска столица на културата. Но този проект учи на търпение. В крайна сметка считам, че успяхме да спазим баланса и да имаме изключително силни и качествени събития за културна публика, редом до събитията, насочени към масовата публика и общностите.  

 

- Изложбата като „Дим: Истории за тютюна” и още няколко такива бяха нещо наистина стойностно и естетско. Възможно ли бе подобни експозиции да се превърнат постоянни за града?

- Конкретно за изложбата „Дим. Истории за тютюна“ в Пловдив бяха събрани експонати и произведения от музеи в Пловдив, София, Асеновград, Благоевград, Смолян, Хасково и др. Не е невъзможно те да се договорят дългосрочно, стига да има подходящо пространство. По-важното е, че тази изложба имаше много положителен отзвук и привлече много публика, с което постави критерии и модел за подобен тип експозиции, в този смисъл изпълни и част от целите за изграждане на капацитета. За нея обединихме усилия с много изследователи, партньори, местни и от страната, и проработи и мотото „Заедно“. Тази тенденция спокойно може да продължи, без да остават постоянни експозиции тук, а може да се намести и сред постоянните експозиции на музеите в града.

 

 

 

- Пловдив загуби ли от това, че все пак през по-голяма част от годината бе и строителна площадка?

- Пловдив загуби най-вече от това, че хората, които трябваше да се застъпят за този проект, независимо от всички обстоятелства, си намериха повод в разкопаните улици да удрят по репутацията на Европейската столица на културата. Средният европеец знае как да оцени един град с древна история и култура и една богата културна програма. Знае кое е важно и кое не. Така че по отношение на туризма и гостите на града не смятам, че Пловдив е загубил толкова, колкото загуби в местните социални мрежи и медии.

 

- Събитията не бяха никак малко. Защо запомнихме големите като „Одисей” на Драматичен театър, а не например проявите на остров Адата?

- Има над 50 международни художници, които живеят и пътуват по цял свят и за които Пловдив е единствено остров Адата и река Марица. Така че зависи много от гледната точка. Всяка Европейска столица на културата има своите акценти, своите медийни и масови събития, и свои по-нишови и артистични проекти. Дори и по отношение на реката в Пловдив имаше и от двете. Имахме акциите и пърформансите на резиденция Адата, които имаха своята публика.

-

Успяхме ли да приобщим дори малко към събитията от ЕСК жителите на трите етнически махали?

- "В Столипиново" със сигурност ще помнят десетките френски, белгийски и швейцарски артисти-номади, които живяха в махалата десет дни и правиха безплатни представления за хората там. Ще помнят и Маги от архитектурната работилница за деца, също музикантите, които донесоха един роял и свириха класически концерт в центъра на квартала в проекта Пловдивски камерни срещи, ще помнят и Детския панаир… В Хаджи Хасан махала ще помнят джаза от Хилок Карнавал. В Шекер махала ще помнят работилниците с хърватски артисти за това как се прави изкуство от рециклирани и изхвърлени материали. „Веселата азбука“ и „Артист в Махалата“ бяха и в Хаджи Хасан, и в Шекер махала. Смятам, че не е малко това, което проектът постигна с общностите и кварталите. За тях това е съвършено нов опит и даде добро начало.

 

- Говорих с няколко пловдивски творци и представители на занаятчийските гилдии. Усещането, че са били само наблюдатели, а не участници е преобладаващо. Защо стана така?

- Ако някой се чувства като наблюдател, то е защото сам го е избрал. Европейска столица на културата предлага хиляди възможности за участие и включване. В случая с Пловдив това беше повече валидно от всеки друг град, с десетките отворени покани и възможност за всеки да бъде активен и да предложи надграждане на програмата и събития, които да са извън обичайната му дейност и рамка. Но дори извън това проектът не е просто финансираща програма, а кауза за всички, той дава още и много възможности за участие, ако има желание. В програмата има десетки проекти, посветени на занаятите под различна форма, съвременни и класически. Те са застъпени. Но дори и да вземем факта, че сама по себе си улицата на занаятите в Стария град се появи именно благодарение на това, че Европейска столица на културата постави културата като основен приоритет за всички местни институции, това също не е малко.

 

- Търсен ли бе някакъв символ с избора да дадем на Риека и Галуей частица от сиенитната пловдивска душа?

- Много красиво казано за сиенитната пловдивска душа. Да, умишлено искахме символът, който ще предадем, да има душа, да не е просто парче плексиглас. И авторските пластики на Атанас Хранов, вдъхновени от седмото тепе, мигновено ми изникнаха като образ. Много се радвам, че той откликна! Сега вече ще предадем не само истински, автентичен къс от Пловдив, но и послание, което е не само написано, а изпълнено. Този камък си тежи на мястото само, когато двете му половини са заедно.

 

Светлана Куюмджиева е историк на изкуството, критик и куратор. Над десет години е работила като галерист в София. Изявява се като активен критик и автор на независими проекти. Има богат практически опит в организацията на изложби, фестивали и събития, както и специализации в Германия, Австрия, САЩ, Южна Корея. Интересите <210> като теоретик на изкуството обхващат както най-съвременни автори и тенденции на сцената, така и периода на 50-те и 60-те години на 20-и век и проблемите на социалистическия реализъм.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

ттт

ттт

12.01.2020 | 22:07

Ти си за сливенският затвор хермофродитче - парченцето одияло е от мен!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?