Следвайте ни

Строителят и инвеститор Иван Пашов: Тайната на успеха е упоритост, честност и принципност

viber icon

 Иван Пашов ни посреща в офиса си на един от строежите, които управлява. Намираме го да обсъжда работата с бригадира си. Енергичен и общителен, той бързо намира общ език с всеки. Пашов ни разказва за един динамичен живот, който започва с борбата и големите мечти и преодолявайки всички препятствия по пътя, стига до тяхното реализиране.

 

- Кой всъщност е Иван Пашов? Известно е, че сте строител, инвеститор и син на една от легендите ни в борбата - световния шампион Стефан Пашов. Вие също сте се занимавали с борба. Колко време?

- Близо 7-8 години, докато вляза в спортната рота. Но никога не съм бил толкова добър борец, колкото беше баща ми ​- имах хъса и желанието, ала усещах, че моят път е другаде. Но спортът ми даде много, колкото и това да звучи изтъркано. Научи ме да си гоня целите и да бъда инат.

- Как така инат?

- Ами така - буквално. Винаги съм отказвал да повярвам, че нещо е невъзможно. Именно така започнах и със строителството - малко на инат. Макар и нищо да не разбирах в началото, реших, че това е нещо, което мога да правя. И виж сега, две години по-късно вече строя третата си кооперация. От инат (смее се). Така че именно спорт​ът ме научи на този инат - да издържам физически и психически на всички изпитания на живота.

- А защо Пловдив не видя още един световен шампион с фамилията Пашов?

- Спортът не беше моето прозвище, както  казах. Винаги съм обичал да тренирам и да се състезавам, но никога не съм се виждал с професионална кариера в спорта. Сега ще изненадам много хора, като кажа, че аз винаги съм чел много. Просто имах други природни дадености и интереси. Много хора, включително мои познати, не знаят, че съм завършил психология с успех 5,25 в Пловдивския университет. Математиката пък винаги ми вървеше в училище.

- Сериозно? Завършили сте психология?

- Абсолютно (смее се). Ето виж как и ти се изненада. Но това е голям плюс за мен, защото, когато повечето хора ме видят, и моментално ме подценяват.

- В какво семейство израснахте? Какво е човек да расте с баща, чието име е познато и уважавано не само в Пловдив, но и в цяла България? 

- Много хора ме познават благодарение на баща ми. Но аз никога не съм разчитал на това. Напротив - винаги съм приемал като огромна отговорност фамилията, която нося и това с какво е свързана. В моята глава винаги съм мислил, че трябва да заслужа името си сам, а не да разчитам на постиженията на баща ми. И знам, че той в момента е горд с мен именно защото нося достойно фамилията Пашов.

- Разкажете ми как бивш борец и дипломиран психолог стана строителен предприемач? Как влязохте в този бизнес?

- Историята е много интересна. Един човек, с когото мислех да работя, се опита да излъже хората, които щяха да му гласуват доверие с парцела им. Ангажиментите пред тях ги бях поел аз. И буквално вечерта преди сделката разбрах, че този човек подготвя измама. И макар че развалих прехвърлянето, аз бях дал дума на тези хора, че на това място ще има кооперация. Те не бяха заможни, това беше техният шанс да имат собствени… не жилища, а домове. А за тогава нямах идея от строителство, но беше важно да удържа думата си.

- Значи, началото е било трудно и се е наложило да се учите в процеса на работа, така ли?

- Буквално се учех в движение. Аз работех наравно с работниците ми на обекта в дупката и по скелетата. Буквално всеки един мой лев и на семейството ми отиде в първия ми строеж. Дотолкова бях закъсал, че нямах пари за желязо. Ще ми повярваш ли, ако кажа, че бях тръгнал по фирмите, които се занимават с метали, и се молех някой да ми даде напред желязото, което ми трябваше за арматура и фундамента. Аз нито съм строител, нито имах история в бранша, нито някой друг в сферата ме познаваше, нито някой го интересуваше, че баща ми е световен шампион. Нали разбираш как е звучало строител и инвеститор без опит да иска желязо за 50-60 хил. лева без един лев капаро и с неизвестен срок на плащане. Почти навсякъде ми казаха да се отказвам сега, преди да съм затънал.

- Значи, вие сте станали строител малко по неволя. А намери ли се кой да ви повярва тогава и да помогне? 

- Да, от една фирма ми дадоха желязото, след като видяха, че няма да се откажа. Жената, която управляваше фирмата, каза на брат си, с когото бяха съдружници: „Не знам дали аз съм луда, но му вярвам на това момче, че ще се оправи“. Благодарен съм за този шанс, защото тогава те ми помогнаха, когато всички други ми се подиграваха и присмиваха.

И така за няколко дни аз се оказвам изпълнител и инвеститор с един парцел, тонове желязо и това е. Нямам фирма, нямам работници, нямам проектанти, инженери. Но пък вече имах един човек, който ми е повярвал, и това ми отвори други врати и помогна на други фирми да ми повярват. Така че аз започнах с честната си дума и за това взех строителството присърце. Бях поел ангажимент, от една страна, към хората, от друга - към хората в бранша, които ми повярваха, когато нямах опита и възможностите, които имам сега.

- Успяхте ли по този начин да стартирате проекта?

- Някак си успях - започнах да строя и буквално работех наравно с бригадата. Първо, че така икономисвах една заплата, второ, че така се учех постоянно. Вече бях започнал да чета за строителство, архитектура и проектиране, но практиката си е друго нещо.

- Лесно ли продадохте първите апартаменти, след като построихте кооперацията?

- Отново някой ми повярва в случая, но пък и това беше доказателство, че съм се справил със задачата. Една агенция видя, че апартаментите ми са качествени, харесаха строителството и за месец продадоха 13-14 жилища. И ето ни днес - година и половина по-късно, и аз вече направих третата си кооперация.

- Каква беше тайната на успеха за вас?

- Упоритост,  честност и принципност. Такова е моето правило и в бизнеса, и в живота. Аз влязох в този бизнес благодарение на думата си и не смятам да я продам и да изменя на себе си и за всичките пари на света. Честта в отношенията - лични или професионални, е най-важната.

- Знаем, че започнахте един голям проект, с който ще създадете първия микроквартал в район „Западен“. Докато обаче утвърдените фирми залагат на максимално застрояване, във вашите проекти се вижда акцент върху зелените площи и пространството. Доколко за вас е важно това?

- Строителите и инвеститорите трябва да осъзнаем, че ние не правим просто апартаменти, а домове за семейства и хора. Нито една печалба не може да оправдае това да злоупотребиш с доверието на клиентите и партньорите. От този принцип се ръководя не само в строителството, но и през целия си живот. Когато бях малък, аз израснах, играейки навън, искам моите деца и децата на Пловдив да имат същото детство, с места, на които могат да играят. Аз съм част от едно поколение, което видя как стремежът на всяка цена само към печалба не доведе до нищо добро. Строителният бизнес остава консервативен и трудно се пробива.

- Кой ви помага в момента в бизнеса?

- Още от началото само родителите и семейството ми са тези, които ми помагат ​- с подкрепа, с пари, с труд дори. Точно за това избрах да развивам „Пашов Билдинг Строй“ като семейна фирма - сега с мен работят и майка ми, и сестра ми. Ние сме едно истинско семейство, което създава домове за другите семейства.

- Смятате ли се за успял човек?

- Да, но не защото съм спечелил пари. Смятам, че съм успял да имам едно добро и сплотено семейство и да съм добър баща. Именно на дъщеря ми Ивон са кръстени и моите жилищни кооперации ​- „ИВОН Резиденс“, точно за това и не правя компромиси в изграждането им. Гордея се много,  че давам работа на близо 40 ​души. Познавам всеки един от служителите си и те знаят, че могат да разчитат на мен, както аз мога да разчитам на тях. Считам се за успял, защото съм опазил честта и достойнството си. 

 

 

Станимир Кронев

Станимир Кронев

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Какво очаквате от промените в кабинета "Борисов 3"?