Следвайте ни

Страхил Делийски: ​Въпросът вече не е кой ще ни управлява, а как

viber icon

- Как ще бъде туширано напрежението на улицата? Ще стане ли с ремонт на кабинета?

- Очевидно, че на площадите проблемът не е формулиран като кой ще ни управлява, а как ще се управлява България.  В този смисъл внушението и заплахите от типа "ако ние не управляваме, ще дойдат хора, които ще съсипят всичко", не работят за хората от протеста.

Не съм сигурен дали г-н Борисов е склонен да промени начина, по който управлява. Зависи и от това дали хората на площадите ще повярват в искреността на премиера. 

Ако евентуални промени в кабинета са мотивирани от това да се отговори на определени очаквания от площадите, да се влезе в диалог с хората там, не знам дали това вече е възможно. Опасявам се, че доверието на мнозинството български граждани към Борисов и управлението му е преминало критичната точка, преди която нещо в полза на властта може да се обърне.

При оставка наесен може да се мине без служебен кабинет

Като общество трябва да си отговорим какво искаме от управлението -стабилност или представителност

На улицата са хора, обединени от това, че така повече не може

 

- Г-н Делийски, ще мине ли вотът на недоверие, който БСП  внесе срещу кабинета?

- Ако това беше първият вот, тогава залогът може би щеше да е по-голям. Това обаче е пети пореден вот и с опита от последните четири усещането е, че едва  ли не няма смисъл от подобен тип парламентарна процедура. Това е един от уроците, които трябва да научим - опозицията трябва да внася вотове на недоверие, но да бъде дозиран този парламентарен инструмент.

Не е голяма вероятността за негативен за мнозинството сценарий. Все пак обаче има някакви интриги, свързани с това как ще гласува парламентарната група на ГЕРБ. Ясно е, че има някакви центробежни процеси. Доколко са големи - ще видим.

Премиерът Борисов акцентира изключително много на срещата си с областните координатори на ГЕРБ. Той се вслуша в партията, което е много непривично и

 подсказва, че Борисов също разбира, че има проблем в редиците на ГЕРБ. 

Така че освен всичко друго този вот ще бъде и някакъв знак за това какво се случва в ГЕРБ.

 

- Неизбежни ли са оставката на кабинета и предсрочните избори?

- Не, оставката не е неизбежна. Но ако дойде, тя няма да е функция на връзката между граждани и власт, а на стратегическата представа на тези, които са на власт, дали това е добре, или не, с оглед на запазването на определени позиции.

 

- Не е ли ясно, че по-бързи избори са благоприятен вариант за ГЕРБ, която е подготвена за тях, за разлика от конкурентите й?

- Не е съвсем така. Да, това е предимство за ГЕРБ, защото отсреща няма организиран субект, който да може организационно и политически да овладее протестния вот.

Но също така предсрочен вот скоро означава служебен кабинет, назначен от президента Радев. А отношенията между изпълнителната власт и Президентството са достатъчно обтегнати, за да притесняват управляващите. Тук е вече въпрос на преценяване къде е по-голям рискът.

 

- Какво е толкова страшното в един служебен кабинет?

- Много хора със сигурност си задават този логичен въпрос. След като управляващите твърдят, че са се справили толкова добре, защо се притесняват от служебен кабинет?!  

Премиерът и ГЕРБ посочват, че заплахата е за сигурността на държавата и за ефективността на управлението, но едва ли е само това.

Впрочем при прецизно тълкуване на конституцията, ако се стигне до оставка достатъчно близо до редовните избори, тогава няма да има служебен кабинет. Със сигурност, ако оставката се случи в края на годината, няма да има служебен кабинет, а този ще изкара два-три месеца до изборите. Но ако оставката е сега, със сигурност ще има служебен кабинет.

 Вероятно и това се взема предвид в стратегическите планове

Има и аргумент, че при нови избори и резултатите и конфигурациите ще са същите, нищо няма да се промени. Най-вероятно е така, но това пък е абсолютен знак, че политическата система не успява да регулира социалните напрежения. А това е изключително сериозен проблем.

 

- Да, но има и сериозни опасения за избори до дупка при един много фрагментиран следващ парламент. Тогава?

- Да, точно така. Всъщност имаме два аргумента. Единият е този на властта, на стабилността на управлението. Другият аргумент е този на политическото представителство: не ви харесваме! Обикновено идеята на либералните демокрации е, че могат да съчетаят тези две изисквания за стабилност на управлението и за представителност. Само че при нас те като че ли се сблъскват.

И ние като общество трябва да си отговорим какво искаме от управлението -стабилност или представителност. В този смисъл аргументът избори до дупка изглежда лош сценарий от гледна точка на стабилността. Но пък от гледна точка на представителността - защо не?

Нека да влезем в такъв режим и всеки следващ, който бъде избран, ще знае, че след месеци или година може да бъде сменен.

Това е много тънък момент, особено сега в ситуация на пандемия, на икономическа криза. А пък за какво ни е стабилност на един кабинет, когато никой няма да му вярва?

Трябва като общество да назовем проблема на политическата ни система - на представителството, не толкова на стабилността.

 

- Кое обаче е по-малкото зло?

- Кашата е пълна, защото политическата система не може да институциализира социалните конфликти. Това сега се вижда много добре, но се виждаше много отдавна. Това е дълбок проблем не само на нашата политическа система, характерно е и за Европа, и за САЩ, с различни нюанси. Протести в момента има на много места по света и в основата им е усещането, че политическият истаблишмънт, който е овладял политическата система по силата на връзките му с големия бизнес, с едрите пари, не успява да защитава големи социални интереси.

Все пак, ако предположим, че качеството на управлението не е много високо, можем да го рискуваме за сметка на представителността.

 

- Какво реално развитие е най-вероятно?

- Процесът не подлежи на политологична рационална логика. Участват прекалено много играчи, прекалено голямо е напрежението.

Това е процес, който зависи много повече от психологическите характеристики и индивидуалната стратегия на властимащите, отколкото от политически демократични правила. Това е една от ключовите драми на българския политически процес.

 

- Показва ли протестът някаква нова зрялост, нов етап на българското общество?

- Точно така. За разлика от това, което се случи през 2013-2014 г., когато протестите бяха много бързо приватизирани от определени политически интереси, сега вече повече от десет дни на площадите съжителстват всякакви хора. Може би протестът е доминиран от градската средна класа, от либерално ориентирани общности, но има и други хора.

През 2020 г. различните социални групи могат по-добре да си съжителстват на площадите, отколкото преди 6-7 години. На улицата са хора, обединени от това, че така повече не може. Затова протестът остава хетерогенен и жизнен.

 

- Какво следващо управление би могло да удовлетвори недоволните, поне частично?

- Никакво. Следващо управление, каквото и да бъде, ще има проблем с легитимността. Трябва ни поредица от практики на взаимодействие между елит и граждани, които да покажат равнище на доверие.

Когато политическата система е функция на интимните отношения между хората с пари и хората с власт, не можем да очакваме нищо друго освен случващото се в момента.

И трябва да си дадем сметка, че единственият начин, по който може да се прекъсне тази порочна връзка,

 е да се ограничи влиянието на големите пари в политиката.

Това означава преразпределение, създаване на европейска данъчна система, на европейски тип управление, в което публичното богатство да не се концентрира в ръцете на малцинство, което оттам получава икономическа и политическа мощ.

Трябва да се разбие тази концентрация на пари в ръцете на едно малцинство - това е правилната стъпка.

Дали това ще доведе до оздравяване, или до влошаване - зависи от всички нас. Няма пряка връзка между диагнозата и резултата - въпрос е на социална и политическа зрялост.

 

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?