Страхил Делийски: Цената на "патериците" в новия парламент скача драстично

Политик не се става за една кампания. Затова е  странна идеята експерти да водят листи

- Г-н Делийски, колко ще бъдат участниците в следващия парламент?

- Много трудно може да се предвиди, с оглед на нестандартната ситуация. Декларираната засега избирателна активност от около 50-52% ще спадне на изборите.  Т.е. е много вероятно до урните да отидат не повече от 2.5 млн. души, а по-ниската избирателна активност означава и по-нисък праг за влизане в парламента. Това предполага, че ако по-малките партии мобилизират избирателите си, ще имат по-голям шанс да влязат в НС.  

Според мен свръхзадачата на политическия елит е да убеди обществото, че следващото мнозинство и следващото правителство имат смисъл отвъд чистата аритметика. Ако не се преодолее изтъненото доверие между политици и граждани, ще се засили усещането, че политическата система е далече от дневния ред на обществото, че не представлява автентично големи групови социални интереси и решението им.

- Какво се чете в листите с кандидат-депутатите?

- Наблюдаваме нещо много интересно - знакови трансфери почти във всяка листа. Хора от една партия изведнъж стават водачи или част от листи на друга партия, което е ясен индикатор за ниска лоялност към определени партии. Здравият политически разум трудно би могъл да си обясни трансфери от БСП във ВМРО например.

По места има хора, осъществили странни преходи. Например в Пазарджик кандидатът за кмет на АБВ от последните избори сега ще води листата на партията на Цветан Цветанов.

Трансферите са поредният индикатор за деформираното функциониране на политическите партии, особено по места. Възможността някакви хора да бъдат кандидати на всякакви различни партии на различните избори показва твърде ниска партийна политическа лоялност.

Впечатление прави и засиленото присъствие на хора от различни сфери в т.нар. граждански квоти. Има твърде любопитни, дори екзотични примери. От една страна, влизането на хора от гражданските квоти е оправдано с желанието на партиите да се отворят към гражданското общество. От друга страна обаче, това отново е свидетелство за кадровия дефицит в съответните партии. Странното е, че тези партии са се сетили за отваряне към гражданското общество едва преди изборите.

- Лекарите този път са най-търсени, предвид ковид пандемията. Ще излезе ли от тях качествени парламентаристи? 

- В кръга на шегата, вероятно и сеизмолозите чакат земетресение, за да дойде техният политически ред. Лично аз не съм оптимист за лекарите в парламента. Политик не се става за една кампания. Затова е  странна идеята експерти да водят листи. Обичайно е това да са партийни представители, които ще осъществяват съответните политики.  Обикновено експертизата стои зад видимостта на политическите действия и решения.

- Коалициите ли ще са печелившата формула на тези избори? "Патериците" ли ще са най-силното оръжие?

- Коалициите и на ГЕРБ, и на БСП  имат по-скоро символен характер, в тях партиите, освен големият играч, нямат кой знае каква електорална тежест.  

Сериозният въпрос е с т.нар. "патерици". С оглед на очакването за силно фрагментирано следващо Народно събрание и сложните процеси по съставяне на мнозинства, е много вероятно да е доста голяма ролята на по-малките партии, т.нар. потенциални партньори, наричани още незаобиколими фактори.

Големият въпрос е на базата на какво ще бъдат формирани мнозинствата в следващото НС,

ако приемем, че е необходимо участието на повече партии: на базата на аритметичното изискване, както досега, или  на базата на общи ценности и политически предложения. Това е въпрос, на който политическият елит ще трябва да отговори много категорично, защото очакванията са, че каквото и мнозинство да бъде формирано в следващия парламент, което да произведе изпълнителна власт, то ще стартира с неособено висока степен на доверие, подкрепа и легитимност в обществото.

И ще трябва това мнозинство да се представи като единственото възможно не от гледна точка на аритметиката, а на възможността да осъществи належащите обществени цели. 

- Има ли ГЕРБ потенциал за по-голяма преднина, която да им позволи спокойно  формиране на кабинет, макар с помощта на „патерици”?

- Не смятам, че има голяма въпросителна за това кой ще спечели вота.

ГЕРБ се считат за сигурни победители на тези избори,

с право. И тук е големият проблем. В момента ГЕРБ водят кампания за тези около 15 процента от всички български избиратели, които ще гласуват за тях. Да, това ще им осигури победа по силата на това, че няма кой да извади повече от техните 800 000 до 1 млн. гласа. Но в ГЕРБ ще имат сериозни проблеми - много трудно се управлява с тънка подкрепа на 15 процента от обществото.

Струва ми се, че ГЕРБ правят стратегическа грешка и недооценяват факта, че не е толкова важно кой ще спечели изборите, а какво ще се случи след това. Ключова цел за партиите в кампанията би следвало да бъде мислене за отваряне на подкрепата, а не толкова мобилизацията на достатъчно гласове за спечелване на изборите.

В този смисъл поведението на ГЕРБ в кампанията досега според мен ще им донесе мъчителни проблеми впоследствие. Едва ли ще имат проблем с кой да се коалират - важността на момента  ще принуди различните играчи да се консолидират около някакво мнозинство. Въпросът е с какъв тип легитимност и подкрепа ще се ползва то.

Трудно се управлява, когато мнозинството от българите е срещу теб

- Възможна ли е мобилизация на негативен вот, при която гласове от БСП да прелеят към Слави Трифонов и неговата партия да заеме второ място? 

- При па​ндем​ичната ситуация по време на изб​орите е твърде възможно да не отидат до урните доста възрастни избиратели, които са основната кохорта за социалистическата партия - 60-70 процента.  

Ако се случи тази хипотеза, можем да очакваме по-нисък резултат на БСП.

Но много зависи какво ще се случи до изборите - при такава тревожна ситуация плюс очевидни разломи и поляризации в обществото дори много малък повод може да наклони везните, лесно може да се вдигне протестна вълна. Но едва ли заради начина, по който БСП се държат последните години, те ще бъдат припознати като субект на промяната и на протеста.

Твърде вероятно е Трифонов да е един от незаобиколимите фактори в следващия кабинет. Отново обаче зависи от резултатите.

„Има такъв народ” няма биография  като  политически субект

и прогнозите са рисковани, въпреки че данните на социолозите дават относителна стабилност на подкрепата на проекта.

В случая с Трифонов най-лесното е да спечелиш гласове на първите избори, много по-трудно е да реализираш политики с тази подкрепа. Това ще е голямата въпросителна за Трифонов - как ще бъде защитена емоционалната подкрепа на проекта му след изборите.     

- Как ще се съставят следизборни мнозинства след толкова декларации, че никой с никого няма да се коалира?

- Със сигурност ще е много важно след изборите да се състави кабинет  - възможно е и на малцинството. Големият проблем е, че мнозинството българи очакват съставянето на работещ кабинет, но едновременно се съмняват, че това може да стане. Това руши усещането за политическо представителство. 

Дано мнозинството, което ще състави следващия кабинет, да има ясни принципи и идеи за управление - дори да не са с хоризонт от пълен 4-годишен мандат. Ако се създаде конфигурация отвъд аргумента на аритметиката, тя ще има относителна стабилност. На пръв поглед изглежда, че следващ кабинет ще се създаде или около ГЕРБ, или около БСП.

Възможни са всякакви варианти - дори ГЕРБ и БСП заедно в управлението

Ще го позволят аргументи като належаща нужда от правителство на националното спасение. Важно е обаче как ще бъде „продаден” смисълът от следващото управление. Има голям риск кризата на доверие да задълбочи проблемите.

- Може ли това да ни доведе до още едни - предсрочни избори?

- Това също е хипотеза с висока степен на вероятност. Дори да стане - няма драма. Може би е необходимо да минем през такъв цикъл, колкото и да е висока необходимостта от стабилен кабинет.

- Коя хипотеза изглежда най-реална - нов кабинет "Борисов", кабинет "Нинова" или кабинет "Трифонов"?

- Трудно е да се посочи най-вероятен вариант, преди да е ясно политическото представителство в следващото НС.

Не бива да забравяме и ролята на държавния глава - при всички положения, предвид предстоящите президентски избори, Румен Радев ще опита да влияе, дори да лидира процеса по съставяне на мнозинство и на кабинет. 

Ще е много интересно да видим как той ще връчи мандат на ГЕРБ за съставяне на кабинет - ако са първи, най-вероятно ще му се наложи. Струва ми се обаче, че тези избори ще създадат повече проблеми, отколкото ще решат. Ето непоискан съвет към политическия елит: Фокусирайте вниманието към времето след изборите - тогава ще е сериозният ви тест. 

 

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
Юмруче

Юмруче

04.03.2021 | 09:26

Този ли със стиснатите юмручета ще дава акъл?! Пази боже!

Отговори
0 1
Скок подскок

Скок подскок

04.03.2021 | 08:19

"Патриотичните" патерици вече имат четворна цена...

Отговори
4 3
Иво

Иво

04.03.2021 | 08:39

Напротив - според мен те вече не струват нищо! Патериците са за еднократна употреба. Ако тръгнеш с обещанията, че ще бъдеш алтернатива на някой, а после му станеш патерица, няма кой да ти даде втори шанс. Това важи както за патриотите, така и за марешки!

Отговори
1 2
Скок подскок

Скок подскок

04.03.2021 | 09:12

Вашите разсъждения и констатации биха били верни за едно неболно общество. Да видим на 4 април вечерта кой ще познае...Дано Вие да сте прав, а не аз!

Отговори
2 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?