Следвайте ни

Стоян Райчевски: Желязната завеса погуби 339 българи

Стоян Райчевски е общественик, публицист, политик, историк и етног-раф.Завършил немска и бъл-гарска филология в Софий-ския университет. Бил е уредник в историческите музеи в Несебър, Бургас, Созопол и Малко Търново. Главен редактор на списа-ние “Родопи“.Депутат в 36-ото, 37-ото, 38-ото Народно събра-ние от СДС.Председател на Съюз “Истина”. Автор на книги в областта на българската история и етнография. Пре-ди дни Райчевски представи в Пловдив последната си книга “Бягство от ГДР през “Желязната завеса“ на България” в съавторство с Фанна Коларова. От пада-нето на Берлинската стена се навършват 30 години.

-30 години след рухването на Берлинската стена и от началото на прехода у нас чувства ли се българинът истински свободен и независим? 

- Свободата не е чувство, тя е избор. Всеки сам избира дали да е свободен, или да не е свободен. Защото свободата е и отговорност. Тежката отговорност сам да взимаш решения и да носиш последствията за тези си решения. За  свободата и за демокрацията трябва да се воюва постоянно. Всичко се свежда до едно: Има ли я, или я няма волята за свобода? Това се отнася както за отделния индивид, така и цялото общество. 

- Защо е толкова важно да разкрием истината за  германците, убити, докато се опитват да избягат на Запад през границата на комунистическа България?

- Важно е да знаем всяка истина такава, каквато е, особено когато става дума за отнет човешки живот и разбити човешки съдби. И особено за жертви на тоталитарния комунистически режим. Също толкова важно е да знаем и за българските жертви по протежение на желязната завеса, които у нас, странно защо не се отчитат, нито се признават понесените от техните близки репресии.

По досега откритите документи в архивите на Държавна сигурност и в архива на Щази в Берлин са установени 21 германци, убити на българската граница; 19 от тях са граждани на ГДР, а двама - на ГФР, които са помагали на сънародници в бягството. Повтарям, това са само тези, за които сме открили оригинален документ в двата архива - на ДС и на Щази, а не по разкази, спомени или публикации по медиите. Няма статистика за успешно преминалите българската граница бегълци от ГДР, има такава за заловените и върнатите в ГДР, където те са съдени. Техният брой варира от 30 до 100 годишно. Опитите за бягства на граждани на ГДР на Запад през българските граници започват след 1961 г., когато се издига станалата символ на разделена Европа Берлинска стена.

- Коя от историите, които проучихте, Ви потресе най-силно?

- Всяка история е покъртителна, защото загиналите са все млади хора, водени от лични човешки мотиви. Едно от загиналите на българската граница момче предприело риска да се опита да премине нелегално „Желязната завеса”, за да отиде и види майка си в Западна Германия, която то не помнело и не познавало.  Не по-малко вълнуват и рапортите за преследване с катер в бурно море на гумена лодка с младо семейство с две и повече малки деца.

Мнозина са били подведени от разпространяваните в Германия слухове, че пътят за бягство на Запад през България, станала популярна с международния си туризъм, е по-лесен и по безопасен.

- Как са били следени туристите от ГДР у нас?

- Следени са навсякъде, в хотелите, в ресторантите, по плажовете, по време на всяко пътуване и особено контактите им с граждани на ГФР и на други западни държави. В музея на Щази видяхме специални чинии и пепелници с монтирани в тях микрофони, които са били поставяни на масите на туристите. За курортните сезони Щази изпращало в България свои оперативни групи в големите курортни центрове, за да следят туристите от ГДР и техните контакти с граждани от държавите в Западна Европа.

- Има ли белези - паметни плочи например, по местата, където младежи са губили живота си в опит да се доберат до свободата?

- Нито една такава плоча или знак не може да се види, защото лобните места  не са били обозначавани и близките на убитите напразно са ги издирвали. Същото се отнася и за загиналите при желязната завеса български граждани. Прилаган е принципът, познат ни от най-мрачните периоди в нашата следвоенна история, че  „враговете на народа нямат право на гроб”, където близките им да ги поменат.

За предотвратено нарушение на границата или за заловен нарушител наградата е бил обикновено дребен предмет, някой ден отпуск. Ала задължително грамота, връчена на събрание пред гражданството и учениците на най-близкото селище и с прочитане на похвална заповед от командването. Документите, които можахме да прегледаме, не потвърждават разпространяваните по пресата в чужбина слухове за големи парични награди.

Жителите на пограничните райони също са били потърпевши от въведения там ограничителен режим, забранен за движение без съответния документ, издаден от МВР, т. нар. открит лист.  Мнозина от тях са били принудително изселвани като неблагонадеждни във вътрешността на страната. Поради изолацията, ограниченото движения и въведения строг режим на наблюдение и следене икономиката в тези райони запада, селищата демографски се сриват, а някои села са били и заличени.

Много от жителите на граничните райони са били задължени да сътрудничат по залавянето на бегълците - българи или граждани на други страни от т. нар.  социалистическия лагер. Спрямо тях са прилагани и провокации за проверка на лоялността им към режима. Има случаи, когато лица са подвеждали обърнали се към тях за съдействие бегълци и вместо към границата, са ги отвеждали при органите за сигурност. Но има случаи и когато са им помагали безкористно, включително и на граждани на ГДР, заради което са осъждани дори на затвор.

 - Колко са българите, убити при опит за бягство през границата преди 1989 г.?

- На този въпрос все още трудно може да се отговори с прецизност. Като ориентировъчен пример ще спомена само оповестените след запитване непълни сведения от Министерството на отбраната през 1992 г., че според наличните документи в архива на МНО за периода 1945-1985 г., без липсващите данни за няколко години от същия период, общият брой на регистрираните убийства на българската граница за този отрязък от време е бил 339.

Всички загинали по границата българи при опит да избягат от социалистическия лагер в свободния свят са заклеймени като изменници на родината. И те, и техните близки са били подлагани на репресии.

- Има ли още неудобни тайни, скрити в архивите на Щази и в българските архиви?

- Архивите са пътят към истината за всяка епоха и затова са бивали обект на интервенции, унищожавани, горени, изнасяни в чужбина. Да си спомним героичните разкази в читанките за партизанските акции, които завършват с изгарянето на архива на кметството, за пожара в Партийния дом, за заповедта на ген. Атанас Семерджиев за прочистването на архива на Държавна сигурност и т.н. и т. н. Съвременното информационно общество разполага с възможности да възстанови поне частично унищоженото и изгубеното, за да стигнем по-близо до истината.

- Достатъчни ли бяха 30 години, за да обединят истински Германия?

- Германските данъкоплатци проявиха голяма солидарност и платиха огромна цена за възстановяването и изравняването на стандарта и качеството на живота в двете части на Германия след падането на Берлинската стена. Три десетилетия са много време в днешния динамичен свят, ала на територията на бившата ГДР отликите, например в инфраструктурата, в социалния статус и др., все още не са напълно заличени въпреки огромните ежегодни инвестиции.

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?