Стоян Дойчев и Христо Пъдев: "Татковци"-те станаха бащи

Покрай сериала се родиха пет бебета, само Филип Буков нещо се ослушва, ама на него са му много фенките, шегуват се Стоян и Христо 

Те са колеги от НАТФИЗ, партньори на сцената и снимачната площадка и приятели в живота.  Двамата са част от забавните татковци от едноименния сериал, които по време на снимките съдбата  дарява с щастието да станат бащи и в живота. 

В Академията Стоян Дойчев и Христо Пъдев се познават, но не са близки. По време на снимките на „Татковци“ обаче колегиалните отношения прерастват в приятелски, а между тях и до днес остава култовото „шуре“, с което се обръщат помежду си в сериала. И двамата смятат, че едва ли  студентските години биха ги сближили толкова, ако бяха от един клас, колкото снимките на сериала, а впоследствие и комедийната постановка „Петък вечер“. 

И двамата споделят, че познанството им в Академията е било бегло и чисто формално - засичали се от време  на време на общи купони и ходели да си гледат взаимно представленията в Студентския театър.

Стоян Дойчев е завършил актьорство за куклен театър в класа на професорите Жени и Петър Пашови, а Христо Пъдев е драматичен актьор от класа на проф. Атанас Атанасов. 

 

„В студентските години трудно се създават приятелства с колеги от други класове, защото работата е много интензивна. Затворен си в един по-ограничен кръг от хора, с които по цял ден сте в класа, на репетициите. Прекарвахме заедно по 12-13 часа на ден. Прибирахме се в общежитието само защото ни гонеха късно вечерта от НАТФИЗ, и пак продължавахме да репетираме. Все с едни и същи хора. По принцип в Академията всички се познавахме, но беше по-трудно да се създават приятелства заради липсата на време“, спомня си Стоян Дойчев.

„В онези години сме се засичали на купони, ходили сме си на представленията, които всеки клас правеше… С всички сме добри познати, но приятелствата обикновено се случват, когато работиш с някой. Тогава най-добре се опознават хората като характери...  Така се получи и при нас с Шурето, както си се наричаме помежду си“, допълва го Христо.

 „Хубавият ни „сблъсък“ се случи в сериала „Татковци“  и там се открихме като добри партньори. В процеса на работа, който е много интензивен,  си паснахме. Това е много важно, защото обикновено имахме много текст, който трябва да се заснеме бързо. Няма много време за дубли, изисква се добра подготовка. Тогава с Ицо си направихме наша организация. Преди снимките се виждахме в гримьорните, четяхме си сцената и често си правехме тотални промени в текста, т.е. правехме го през образите, както ние ги виждахме. Импровизации правехме и на снимачната площадка. Самият процес и режисьорите ни позволяваха да импровизираме и така нещата се случваха и сериалът ставаше  по-жив. Когато правехме някоя сцена, текста, който по принцип може да е много добър, пречупвахме през нашето усещане - как бихме реагирали ние в такава ситуация, и много често по-този начин нещата звучаха по-истински и по-искрено“, спомня си началото Стоян Дойчев.

Докато снимат „Татковци“, в продължение на една година двамата актьори са заедно всеки ден.

Най-хубавият спомен обаче е свързан с личния им живот. Христо разбира, че е станал баща на малкия Петър, в първия ден на кастинга за сериала. Малкият мъж вече е на две години, а междувременно се ражда и Яна, която скоро ще направи годинка. Пет месеца след раждането на Петър Стоян Дойчев става баща на близнаците Ян и Кая. Прекрасната новина получава по време на снимките.

Много са общите неща, които ги свързват. И двамата смятат, че няма нищо случайно в живота им, в който пътищата им непрекъснато се пресичат.

Покрай тяхното мъжко приятелство семействата им се сближават, а децата растат заедно.

Съпругата на Христо Пъдев е актрисата Цветина Петрова, а жената до Стоян  Дойчев Мирела Василева е художник-сценограф.

„Често се срещаме, особено с децата. Разменяме дрехи, даваме си съвети, разказваме си случки, смешки, на кой детето какво е направило, аз разказвам за моите близнаци - как реагира момичето и как момчето при една и съща ситуация“, разказва Стоян. Често, за да се видят по мъжки и извън работа, излизат двамата с четирите деца. „Не е лесно, но в повечето случаи е и забавно“, категорични са двамата бащи.

А съдбата непрекъснато се намесва. За да продължи връзката им и чрез децата.

 „Бях  извикал момчетата да помагат при преместването в новото ни жилище. Всички носеха, мъкнаха, качваха... В един момент, докато аз съм в двора и се чудя кое е следващото, което да подхвана за пренасяне, Ицо се появи на терасата и се провикна: „Знаеш ли коя е най-добрата новина, шуре. Пепката (синът на Христо) са го приели в хубава детска градина. Много съм щастлив“. А аз му викам отдолу: „Браво бе! Ами те и нашите ги приеха. Къде е твойто?“. „Ами в „Братя Мормареви“.  И се оказа, че  децата ни ще са в една и съща ясла, в една и съща група. 

Така че Петър, Ян и Кая ще са заедно по цял ден, съвсем случайно. И това става въпрос за София, където да си настаниш детето в детска градина, е равносилно на това да спечелиш от тотото. Хората, като ни видят пак заедно, ще си помислят, че сме абсолютните връзкари, пък то - случайност“, разказва за поредната намеса на съдбата в живота им Стоян.

Покрай снимките и излъчването на сериала още един от „Татковци“-те става баща.

„Това красиво нещо се случи и на Павката (Павел Иванов). Така покрай "Татковци" родиха пет бебета. Само Филип Буков нещо се ослушва, ама на него са му много фенките. Превърна се в любимец на ученичките, а те са толкова много, че му е трудно да избере. То и това не е лесно“, шегуват се Стоян и Христо.

Смятат, че сериалът няма да има продължение, но пък си е изиграл ролята в живота.

 За своя герой Христо се шегува: “Той, моят Слави, вече ще е в затвора, ако има нови серии“. 

Стоян пък си спомня, че заради неговия Радо, за да изглежда по-възрастен като баща на тийнейджърка, е трябвало да качи килограми, пуснал е брада и оставил по-дълга косата си. 

„Децата няма да ме познаят, ако пак трябва да го направя. Пък и когато един актьор се „засели“ малко по-дълго на малкия екран, това не е добре за неговата кариера, защото, ако много дълго играеш една роля, хората започват да те възприемат като този персонаж. А за мен е по-важно и интересно да се превъплъщавам в различни образи. Оставихме „Татковци“ като един успешен проект в кариерата си и някакъв старт за други неща“, казва актьорът.

А проектът не закъснява и режисьорът Ивайло Ненов събира четиримата актьори на сцената с комедийното шоу „Петък вечер“, което не спира да се играе и пълни театрите в цялата страна. В него мъжете от сериала „Татковци“ играят с истинските си имена, преекспонират по комедиен начин ситуации от семейния живот и мъжкарското мислене и поведение. 

„Ценното в това представление е енергията, приятелството, сработването, които имаме помежду си и които пренесохме от снимачната площадка на сцената. Най-хубавото е, че ни се дава пълна свобода от режисьора Ивайло Ненов и автора на текста Ваня Георгиева да импровизираме. Често взаимно се изненадваме по време на представлението с различни хрумки или разказваме смешна случка от деня, която няма как да е в сценария, но толкова добре се познаваме, че останалите веднага включват и става забавно“, разказва Стоян.

„Когато Филип покрай „Сървайвър“ не игра в едно-две представления, ние трябваше да посъкратим някои неща. Оказа се, че не са малко. Оглеждаме къде е най-голямата група от млади момичета и се обръщахме към тях: „Какво чакате сега - Филип? Ами, няма го“, спомня си и Христо представленията, в които е трябвало да запълват времето с импровизации, за да компенсират отсъствието на любимеца на тийнейджърките Филип Буков.

Добрият прием на публиката, естествено, провокира и продължението на комедията. Така след „Петък вечер“ идва „Неделя сутрин“.

„На „Петък вечер“  се случва продължение, защото нормалното е  след една хубава, силна, мъжка петъчна вечер е да се стигне чак до неделя сутрин. Някои хора дори казват, че хубавият петък трае до сряда. Ние обаче спираме до неделя сутрин, защото след хубавото веселие трябва да последва един опит за почивка, за преосмисляне на седмицата, за ново начало…“, смятат двамата актьори. 

За съвместната си работа Христо и Стоян са единодушни, че освен професионализма, приятелството много често помага за креативността в един проект.

 „И сме спорили, и сме се карали, и сме хвърляли неща, но това никога не ни е пречело да се разбираме и уважаваме. Има колеги, с които знаем, че не можем да си позволим да сме толкова импулсивни. Но с тях сме просто добри колеги и ни свързва единствено работата“, смятат двамата приятели.

В професионалния си живот и Стоян Дойчев, и Христо Пъдев имат зад гърба си едно завидно за възрастта си актьорско присъствие - представления в различни театри, участия във филми и сериали, в които „влизат в обувките“ и на комични, и на драматични герои. Не спират да работят и върху нови проекти. 

Кукленият актьор, който разплаква възрастни

Стоян Дойчев не крие, че голямата му страст си остават децата и куклите. В момента е част от състава на Столичния куклен театър и участва в представленията “Маугли”, “Момче и вятър”, “Усмихни се”, “Малко синьо, малко жълто”...

“Завърших „Куклено изкуство“, което много обичам и на което много държа. Не го записах случайно, нито защото не са ме приели "Драма". Това беше първото ми желание и въпреки снимките, пътуванията, участията в представления за възрастни, заема голяма част от работата ми. Допирът с децата - по-малки и по-големи, е съкровено преживяване. Те са предизвикателство. Тях не можеш да ги излъжеш, имат си своите изисквания.  Непринудени са и трябва да си подготвен за всякакви изненади от тях по време на представление. Трябва да успееш да приковеш вниманието им, да си интересен. Ако нещо им липсва, те ти го показват - просто спират да те слушат.  

Да играеш пред деца, е лично преживяване. Това е изкуство, което предизвиква въображението и на мен точно това ми харесва“, разказва Стоян. Той обаче е от куклените актьори, които не можеш да поставиш зад паравана или да го поставиш в рамките на кукловод. Доказва го  в представленията “Вграждане”, “Аз, Сизиф”, “Живота бяс”, “Обичай ме”, където участва като външен актьор и влиза в силни драматични образи. 

„Талант“ за двама 

Специално за него и Алек Алексиев Захари Карабашлиев пише пиесата „Талант“, която не слиза от афишите на “Театро“. Киноманите ще го запомнят с ролята на Асенчо във филма „Възвишение“, където отново си партнират с Алек Алексиев. 

„Във „Възвишение“ ролята ми не е толкова драматична. Разчита се на комедийността на моя актьор, която идва от неговата наивност. Тази наивност обаче се постига много трудно. Героят трябва да те разсмее, за да може накрая да те разплаче, да го заобичаш този човек, за да може после, като предаде приятеля си и идеологията на тези хора, да ти стане тегаво…и да се опиташ да го разбереш. 

Пловдивската Драма - първи театрален дом  

Почитателите на Мелпомена в града помнят младия актьор Христо Пъдев, който в продължение на две години беше част от състава на Пловдивската Драма. В София играе в Театрална работилница „Сфумато“, а през 2014 г. става част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“, където играе в постановките „Човекоядката“, „Дванайста нощ“, „Колекцията“, „39-те стъпала“, „Изкуството на комедията“, „Том Сойер“, „Законът на Архимед“ и др.

В киното и телевизията Пъдев е известен  с ролите на Мордо в „Недадените“, Кънчо в „Господин X и морето“, Камен в „Пътят на честта“, Лозан в „Порталът“.

В момента се снима в нов филм и сериал, за които обаче смята, че още е рано да открехва вратата.