Стоян Динков: Тръмп спря превръщането на Евросъюза в нов СССР

Прокурорите от СГП са изложили допълнителни аргументи за исканията си Днес в деловодството на 51-вото Народно събрание са внесени нови искания за сваляне на имунитетите на народните представители Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата. Съгласно Конституцията парламентът бе сезиран с искания за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Дж. Ибрямов на 13.11.2024 г. и срещу М. Рангелов - на 19.12.2024 г. Народното събрание с решение от 24.01.2025 г. отказа да даде разрешение за провеждане на разследванията срещу лицата с имунитет. Наблюдаващите прокурори при Софийска градска прокуратура (СГП) са изготвили повторни предложения за сваляне на имунитетите на Дж. Ибрямов и М. Рангелов с мотива, че и към момента са налице достатъчно доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 НПК за привличане към наказателна отговорност и за предявяване на обвинения спрямо двамата народни представители. В хода на разследванията са извършени редица действия – претърсвания и изземвания, разпити на множество свидетели, приобщени са писмени и веществени доказателства и др. Прокурорите от СГП са изложили допълнителни аргументи за исканията си. Посочва се, че основен принцип в наказателния процес е разглеждане и решаване на делата в разумен срок, каквато е и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). С отказа да се даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване реално се прегражда пътя за разкриване на обективната истина и се възпрепятства наказателното правораздаване, което не е в обществен интерес, се посочва в исканията. По отношение на Дж. Ибрямов обвинението е, че през октомври 2019 г. в гр. София е поискал и приел дар, който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице от Министерство на здравеопазването във връзка със службата му - да издаде разрешение за предоставяне на пазара на група биоциди (престъпление по чл. 304б, ал. 1, пр. 1 от НК). На 26.09.2024 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага Дж. Ибрямов възбудил у М.Т. заблуждение, че ако му даде сумата от 400 000 лева ще упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица от Министерство на отбраната във връзка със службата им по възлагане на обществени поръчки. На 02.10.2024 г. в гр. София той поддържал това заблуждение у М.Т. и направил опит да му причини имотна вреда, като опитът останал недовършен по независещи от Ибрямов причини - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал.1 от НК. В настоящия случай се установява противоречие в подхода на Народното събрание, тъй като с решение на председателя на 50-ото Народно събрание е дадено разрешение за възбуждане на наказателно преследване по отношение на Дж. Ибрямов в началния етап на производството, а с решението си от 24.01.2025 г. 51-вото Народно събрание отказва да даде такова разрешение при значително по-богат обем от доказателства. По отношение на М. Рангелов наблюдаващият прокурор посочва, че събраните доказателства са достатъчни за привличането му в качеството на обвиняем: за образуване и ръководене на група с цел престъпления против политическите права на гражданите (престъпление по чл. 169г, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК); за това, че е предоставил имотна облага и е организирал даването на сума в размер на 15 000 лв. с цел склоняване на гласоподаватели да упражнят избирателното си право в полза на определена коалиция при изборите за народни представители на 27.10.2024 г. – престъпление по чл. 167, ал. 4, вр. ал. 3, вр. с ал. 2 от НК и чл. 167, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В искането за сваляне на имунитета на М. Рангелов се посочва, че характерът на разследваните по конкретното производство престъпления и заявената непримиримост от всички политически субекти към посегателствата върху политическите права на гражданите, предпоставят завишени очаквания на обществото към борбата с тях и към органите, натоварени от Конституцията и законите да я осъществяват. Законодателната власт следва да гарантира своята легитимност чрез безкомпромисно отношение към подобен род деяния. И по отношение на двамата народни представители следва да се отбележи, че Наказателно-процесуалният кодекс регламентира правата на всеки един обвиняем чрез презумпцията за невиновност и в конкретика чрез изрично предвидените в чл. 55 от НПК възможности за защита на обвиняемото лице. Блиц

Преди идването на власт на Тръмп глътнали от „Америка за България“ около 23 млн. лв., достатъчни за следващите 4 години Поисканата от Делян Пеевски комисия „Сорос“ изправи косите на грантаджиите Много хора знаят къде зимуват раците, но ние в България знаем нещо по-екзотично – къде зимуват соросоидите. Грантовите отрочета на милиардера Джордж Сорос от години се отглеждат като луксозна порода питомци и много добре изпълняват всяка зададена им команда от българския наместник на Сорос – Иво Прокопиев. Те неуморно, но не и безплатно коват общественото мнение, политиката, социологията, правото, законите, че дори и детската психика в България вече няколко десетилетия. И сега, когато светът е притихнал след решението на 47-я президент САЩ Доналд Тръмп да затвори кранчето на финансовите потоци, които текат от джобовете на американските данъкоплатци към соросоидите по целия свят, всички ние ставаме свидетели на трескавото приготовление на родните соросоиди, които се готвят за една доста дълга поне 4 години финансова зима. Оказва се обаче, че като едни добри храненици явно са очаквали предстоящия ги погром, защото само в България са глътнали в последната една година преди идването на власт на Тръмп близо 45 млн. лв. от основния си донор „Америка за България“. В България дългогодишен ръководител на фондацията е близката до Прокопиев и медиите му Нанси Шилър, която видно щедро продължава да пълни джобовете им с огромни суми. Както е известно, тази програма се захранва изцяло с пари на американските данъкоплатци, но у нас се използва от Прокопиевата банда за изграждане на просмукана от соросоидни интереси паралелна държава, която да работи не в полза на обществото и гражданите, а в полза на своите олигархични босове, които в случая с Прокопиев дори са с тежко комунистическо минало и служат на настоящи руски интереси. Долари в буркани Приготовлението на българските соросоиди за предстоящата финансова зима включва затваряне на задължителните за всяка къща у нас буркани със зимнина. Вместо с домати, лютеница и компоти, обаче хранениците на Сорос са затворили в бурканите си долари. Парите, разбира се, са осигурени от „Америка за България“, а сравнително пълен отчет за дейността им може да бъде открит и сега на страницата им. „Скролвам си аз в листа им с проекти и гледам повечето суми – 20 хиляди, 100 хиляди. За най-важните им проекти като Американския университет – примерно по 1 милион. Изведнъж гледам една сума – 23 милиона. Я, викам си аз, това не може да бъде, има допусната правописна грешка, добавили са без да искат цифри или нещо. АзБ НИКОГА не са отпускали такива суми. Отварям го и какво да видя – грант, даден от 2023 година до 2028 година за някакво НПО с много широк обхват. Това НПО, Тръст за социална алтернатива, от своя страна раздава грантове на други НПО-та. Изведнъж ми проблясва. Тръмп спира цялото финансиране на НПО-тата от САЩ за периода 2025 до 2028 година. Като прехвърлят предварително 23 милиона в ново НПО, което да дава на други НПО-та, така си връзват цялата грантаджийска мрежа за следващите 4 години. Съмненията ми са потвърдени от това, че изпълнителен директор на Тръста за социална алтернатива е бивш шеф на програма от фондация АзБ, прехвърлена към този “тръст”. Другите началници са работили за Джордж Сорос, във фондация “Отворено общество” – все пак Сорос трябва да продължи да дирижира къде отиват американските данъци. А в борда на директорите има и член на Харвард клуб България – съученичка на Кирил Петков и Асен Василев от Харвард бизнес скуул. Съжалявам, че трябва да ви разбия надеждите, че грантаджийството приключи, като Тръмп забрани финансирането му, но те победиха. Източили са достатъчно долари да финансират цялата грантаджийска медия за следващите 4 години. Е... продължаваме по старому. Споделяйте, да се знае. Поне вече знаем, че Ганя може да те научи как да източиш по най-долнопробен начин дори най-могъщата империя в света“. Това разкри съвсем наскоро журналистът Виктор Блъсков, който публикува и снимки с парите дадени от „Америка за България“ на Прокопиевите проекти. Мрежа от гладни НПО-та и медии Парите, които са раздадени от „Америка за България“ обаче реално далеч не стигат само до въпросните 23 млн. лв. Проверка в регистъра им показва, че сумата е малко над 45 млн. лв., като пари са дадени не само на НПО-та, но и на медии. Една от най-добре захранените с долари фондации е „Заедно в час“, която е получила 12 милиона до края на мандата на Тръмп. Програмата е част от огромна мрежа от НПО-та, които заедно с личната фондация на Сорос „Отворено общество“, са успели да хванат в отровна прегръдка цялото ни образование. Така през тях в клас влиза директно цялата соросоидна пропаганда – от ЛГТБ проповядване до изграждане на политически уклон в подрастващите в страната. Пари потичат обаче и към кръга от медии на олигарха Иво Прокопиев. „От по-малките започваме с най-наглото източване. Медиапуул си е осигурил грант за 2 милиона лева. В тази медия работят 13 души. Разделено на тях, за трите години „Америка за България“ ще плати по 4273 лева на месец на всеки журналист в медията докато Тръмп е на власт. Любопитно е как са защитили този грант - бил за "дигитална трансформация". Като Медиапуул е вече уебсайт... Клуб З са с малко повечко срам. Там за да оправдаят 500 000 лева или по 50 000 общо на човек и да пишат с тези пари от САЩ статии против президента на САЩ, те са написали, че било за "изкуствен интелект" в новините. Това е поне малко по-рационално, поне да е изкуствен“, пише още Блъсков. Всъщност чрез пренасочване на пари на американските данъкоплатци Сорос успява да изгради истинска „Империя на злото“, в която държи на каишка НПО-та, общественици, медии, политици, магистрати, важни държавни сектори като образование и култура и дори понякога – цели правителства. Когато някъде по света избухне поредната „цветна революция“, зад нея неизбежно се крие и дългата ръка на Сорос и някое от хилядите му подставени лица по света. В България личният наместник на милиардера, който наскоро предаде империята си на най-малкия си син Александър, е наследникът на комунистически род Иво Прокопиев. Който напълно по партизански модел се обгражда само с други наследници на комунистическата върхушка. И така – с парите на Сорос (всъщност на американските данъкоплатци) и с дебелите си московско-комунистически връзки, Прокопиев буквално успява да вземе държавата на консигнация. Всеки сектор на държавата, в които Сорос и комунистическия му приятел имат интереси, са осеяни с десетки НПО-та и платени говорители, които работят не „на ползу роду“, а в полза на личните си господари. Кой ще ни даде пари? Всъщност простата сметка показва, че с раздадените близо 45 млн. лв. на пожар от „Америка за България“ може да се плащат заплатите на 235 души, работещи като „четирихилядници“ в сороидната мрежа за следващите 4 години. Терминът „четирихилядници“ всъщност се появи от кръговете на Сорос у нас. Преди 3 години Лена Бориславова обяви, че „говорителите на позицията на Русия в България често не действат съвсем безплатно, а българските служби разполагали с данни, че възнаграждението им е 4000 лв. на месец. «Искам специално да го извадя отново, защото ми стана адски смешно. Преди известно време Лена Бориславова обвини определен брой хора в България, че получават по 4000 лв. на месец от Русия да пишат в нейна полза. Така се родиха митичните "четирихилядници", а Лена Бориславова така и не показа никакви доказателства за това. Вчера ви показах тази снимка от гранта на Америка за България, отделен за сайта Медиапуул на стойност 2 милиона лева за 3 години. В медията работят точно 13 души. Ако разделим този грант за 13 души, за 3 години, те ще получават...4237 лева на месец. Което значи, че доказано журналистите в Медиапуул получават по 4000 лева на месец от чуждо НПО. „Четирихилядници“ сега ли са това, г-жо Бориславова? Защото аз поне не говоря напразно, без доказателства“, пише още Блъсков. Краят на безплатния обяд Най-големият страх на соросоидите у нас обаче не е само, че ще останат без пари, а че някой ще освети схемите им. Затова са силно уплашени от поисканата от лидера на ДПС – Ново начало Делян Пеевски парламентарна комисия „Сорос/Прокопиев“. Предложение за създаването на такава вече бе внесено в Парламента от ДПС – Ново начало, а идеята им е да се „установят всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации, които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт“. „Ясно е, че от десетки години мрежите на Сорос владеят България. Семейни приятели заедно с Иво Прокопиев, Алекс Сорос, Джордж Сорос. На Алекс Сорос това му е бащиния България. Завладени бизнеси. Тепърва ще излизат неща за НПО-та, завладяна съдебна система, всякакви видове организации са в плен на фамилията Сорос и Иво Прокопиев“. Това обяви в парламента лидерът на ДПС и ПГ на ДПС-Ново начало Делян Пеевски по повод създаването на парламентарна комисия за разследване на мрежите на американския милиардер Джордж Сорос в България. „Трябва да бъде много мащабно разследване. Нека да видим дали има кураж в този парламент да го направят“, предупреди Пеевски. „Аз много време го говоря това нещо и вече трябва да се случи. Досега нямаше воля. Сега се надявам да има воля или ще се види, че всички се страхуват от тази фамилия и искат България да бъде частна държава на Сорос. Аз това няма да го позволя“, отсече още лидерът. „Едно е сигурно, че ако сега се уплашат, когато аз дойда на власт, ще изхвърля брутално тези организации от България. Ще разчистя България от соросите, давам дума“, заяви лидерът на ДПС и ПГ на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. Това означава, че дори и соросоидите да се готвят да презимуват добре у нас с парите на американските данъкоплатци, Пеевски със сигурност ще разбута летаргията им и ще освети аферите им. Както се казва – соросоидите ще разберат какво значи „Ново начало“ и защо хората винаги ще изберат него пред шепа грантаджии, живеещи на чужда софра. Блиц

АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е ДА ЗНАЕМ КОЙ ПЛАЩА ЗА ТЕЗИ СЪБИТИЯ И ЗАЩО НЕ ИСКАТ ЗАКОН ЗА ЧУЖДИТЕ АГЕНТИ!!! ВМЕСТО ДА СЕ РАЗКАРАТ, ПРОДЪЛЖАВАТ ДА НИ ЗАНИМАВАТ С НЕКАДЪРНОСТТА СИ. ДА ПОЛУДЕЕШ ПРОСТО Гледам в интернет някаква дискусия със заглавие: „Оттук накъде със съдебната власт?“ Президентът, председателят на парламента и всички грантаджии, които от 30 години все реформират системата и все нищо не постигат. И продължават, без да си дават сметка, че може би и те са част от проблемите и вместо да се разкарат и оставят тази работа на други, продължават да занимават всичките ни с некъдърността си. Да полудееш просто. Припомням този текст, писан преди години, след като изгледах дискусията „Оттук накъде със съдебната власт?“, организиран от НПО – „Български институт за правни инициативи“. Шефката на въпросното НПО бодро съобщи сутринта по БНР, че такъв закон /за чуждите агенти/ би бил фатален за „гражданското общество“, защото то било „естествен коректив“ на властта. На масата седяха президентът, председателят на парламента, конституционни съдии, членове на ВСС, депутати, …. Абсолютно задължително е да знаем кой плаща за тези събития!!! –––––––– Защо е важно да се приеме Закон за прозрачността на чуждото влияние (Закон за чуждите агенти),който да задължава всички физически и юридически лица, които участват в обществения живот, да разкриват източниците на финансиране за своята дейност Всяка държава има задължение да управлява пространството на публичното си слово. САЩ са го направили още през 1938г., Русия през 2012г., а Франция и Грузия преди няколко месеца. Такъв закон трябва да бъде приет и в България. Да се концентрираме е детайлите на различните закони би било погрешно, затова нека видим какви проблеми имаме в България, от какво се нуждаем, за да оздравее политическият ни живот и да заработи в полза на българските гражданите, и какви действия трябва да предприемем. Не може да се говори за обществен договор между политици и избиратели, ако няма среда, която да предписва точно правилата на взаимоотношенията. Ако няма честна конкуренция, в която всички са равни, всички имат равни права и стартови условия, тогава няма и демокрация. В състезанието за управление на страната всички трябва да има равни права, възможности и ресурси, а политическата система трябва да отвори вратите си за всеки, който може да допринесе с нещо за обществото. Не знаем откъде ще дойдат тези лица. Затова трябва да поддържаме каналите за комуникация в обществото чисти и свободни от утайката. Чуждо финансиране Вярвате ли, че някой от чужбина ще финансира НПО в България без никакви условия?!? „Ето ви, $1 000 000, бийте за демокрация в България!“ Глупаво е и наивно! Вярвате ли, че една държава би финансирала някаква организация в България, която ще се бори срещу интересите на компании от същата тази страна? Например САЩ да финансира „институт“ или нещо подобно, който да убеждава обществеността, че България трябва да купува само руски ядрени реактори, защото са по-качествени, по-евтини и в страната има необходимата експертиза, за да ги експлоатира безопасно. Или обратното. Разбира се, че не! Парите, които идават от чужбина за организации и лица в България, са незначителна част от печалбите, които те биха генерирали чрез привилегированото си положение, благодарение на тези организации и лица. Тези финансови средства обикновено идват от специални служби или групи по интереси. Те финансират дейността на политически организации (партии, движения, сдружения, „неправителствени“ организации) и личности (видни „интелектуалци, анализатори и лидери на мнение“), за да реализират по-късно някакъв проект или политическа цел (което пак е вид бизнес). Съвсем просто е: ако чужденец се появи на протест пред “ АЕЦ Белене“ никой няма да му повярва, че се бори за българските интереси, но агентът за влияние, с помощта на вече инсталирани политици и медии, има всички предпоставки да доведе нещата до успех за поръчителя. Начините са финансиране на “чужди агенти” са много и стават все по-иновативни. Много организации и лица, представители на чужди интереси, получават и финансиране от бюджета на България. Тоест, ние финансираме техните инструменти за влияние. Много сериозни финансови потоци са насочени към множество НПО. Друга част от „неправителствената“ дейност се финансира от фирми, свързани с властта. Те обикновено предоставят услуги, които се заплащат от бюджета, имат изключителни права за внос, производство на стоки или извършване на конкретна работа, които изискват специално държавно разрешение. Парите, които идват от такива източници, са по същество непряко финансиране от правителството и трябва да се считат за такива. Или голяма компания финансира НПО, чиито служители работат активно за изтласкването на конкуренцията. Членството в борд, което се плаща косвено, също може да бъде начин за финансиране на влиятелни личности. Сравнявайки опита и компетентността на „наемника“ с дейността на борда или компанията помага за идентифицирането на такива агенти. Друг начин за осъществяване на функциите на агента за чуждо влияние може да бъде и различна преподавателска, журналистическа или друга обществена дейност. Например журналист в обществена медия, където заплащането не е високо, получава, под формата на хонорари, в пъти повече, отколкото е щатната му заплата. Идентичен е случаят и с преподавателите във Висшите учебни заведения. Такива хонорари сигурно са декларирани пред НАП, но остават скрити за широката общественост. Така възникват въпроси по отношението на тезите, които тези хора лансират в публичното пространство. Обществото трябва да се защитава, следователно е задължително общественото пространство да се защитава от всякакви злоупотреби. А всеки, който участва в обществения живот и който има възможността да влияе на голям брой хора, също трябва да се придържа към ясни и конкретни правила. Българските граждани имат право на точна и проверена информация, свързана с техния живот и тяхната държава. Те не бива да бъдат принуждавани да губят ценно време, за са проучват целите и финансирането на публични лица и организации. Ето защо е необходимо да се приеме Закон за прозрачността на чуждото влияние (Закон за чуждите агенти), който задължава всички лица и организации, участващи в обществения живот, да разкриват източниците на финансиране за своята дейност. Действащият закон в САЩ изглежда най-подходящ за решаване на този проблем. Подчертавам, не руският, а този в САЩ, защото в него за разписани наказания за неспазването му, както и цялата необходима инфраструктура, която обезпечава този процес: институции, лица и лична отговорност. Ако нямаше злоупотреба с прозрачността, нямаше да има нужда от ограничителни мерки. От друга страна, ние искаме подредено общество, в което гражданите имат пълно доверие в журналистите, анализаторите, експертите и гражданските сдружения. В момента доверието липсва, именно заради липсата на прозрачност. Ако приемем за достоверни думите на видни евроатлантици, които твърдят, че в България има хора, които получват по 4 хиляди от Русия, с приемането на такъв закон, всички агенти за влияние и медиите ще бъдат осветени, a финансирането им ще стане публично известно. Интересно е да отбележим, че точно хората, които ежедневно ни плашат с “руската пропаганда”, са най-големите противниците на закона. Причините за категоричния отказ дори да се проведе обществена дискусия, по всяка вероятност, за различни. Възможно е грантовете от САЩ да са приемат за “съюзнически”, а такива от Русия – за “вражески”. Възможно е също предполагаемата “руска пропагнада” да е много удобно плашило, което се вади всеки път, когато е необходимо, но което остава винаги в сферата на неподкрепените с факти твърдения, точно както случката с “четирихилядниците”. Най-правдоподобно, на този етап, изглежда обяснението, че представителите на “руската пропаганда” ще се окажат или твърде малко, или избощо няма да ги има, а сравнението с американските грантополучатели ще бъде стряскащо. Според медийни публикации от 2022г. само фондация “Америка за България” е раздала, под формата на грантове, над $400 млн., а американското правителство, чрез фондация USAGM – $145 млн. Данни за хонорарите на физическите лица няма. Единственият начин да разберем кои са агентите за влияние в България е като приемем Закона. Владислав Наков Афера

ТРАГИЧНОТО ФИАСКО НА РАДЕВ, НАВРЯН ПРИ СОРОСОИДИТЕ, ГЛУПОВАТО И БАНАЛНО, ПОТРЕСНО КУХО ДА СЕ ИЗКАЗВА ПО ПРАВНИ ТЕМИ, ОТ КОИТО ХАБЕР НЯМА! Когато на едно лице му е дадена високопоставена власт, и години наред се е заобиколил от пълни ид’иоти слуги, които по цял ден му говорят глупости и му обясняват колко е велик, това лице на финала започва да дрънчи на потресаващо кухо. Става дума за президента Румен Радев, който с цялата си липса на акъл днес цъфна на конференция на грантовото НПО БИПИ, захранвано с грантове на Сорос и „Америка за България“, за да държи лекция „Оттук накъде със съдебната власт“. Слушах тая така наречена „лекция“. Трагично фиаско. Пълен потрес! Банални, кухи, трафаретни фрази, такова бездарие, че ме беше срам от това лице, което се изживява като ментор по всички въпроси. Летецът Радко „корифей“ по правните въпроси, ай си’ктир! С неговата Киселова под ръчичка, мислейки си, че ще впечатли някого с глупотевините си, които ръси, и които са скучни и банални като него. „Бездействието на прокуратурата по политическия елит“… Хем трябвало съдебната власт да бъде свободна и независима, ама хем му казвали, че „ние сами не можем да се променим отвътре и можем само чрез външен политически натиск“… Трябвало „широк експертен политически консенсус“… Банализми, все едно слушаш „разби’аш ли“ или „в смисъл“. Всички грантаджии седят и го гледат в устата, всички те, които Е’БАХА МАЙКАТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА!!!, барабар с Радев и простоид’иотите му, и това всъщност за какво е? Да усвоим още малко кинти за тоя „форум“ на Сороското НПО?! Отвратително лицемерие. Отвратително неадекватен президент, който опиянен от психопатийното си его, подхранвано от пасмината около него, си мисли, че както му дуднат като излезе утре на политическия терен „ще помете всичко“. Този човек наистина е налудничаво невчасов. Защото преди да ни дава акъл за правосъдната система и за това, че прокуратурата не удряла политическия елит, първо трябва да поиска същата тая прокуратура да удари неговия „път на копринката“ с чувалите с кинти и с консилиери-то му Копринков. Тогава нито Сороските НПО-та, нито Киселовата му ще го спаси. Нещастник. Веселина Томова Афера

ЩЕ ИМАМЕ СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛНИ РАЗДЕЛИ, ЗА ДА ПРИКРИЯТ, ЧЕ ГОДИНИ НАРЕД СА ЦОЦАЛИ ПАРИ ОТ ГРАНТОВЕ Константин Вълков напуска “Дарик радио”. В следващите седмици ще имаме сърцераздирателни раздели. Редакторът на тази медия ще спре да е такъв, за да се заеме с личен проект. Продуцентът на онази медия ще се впусне в ново творческо предизвикателство, за да прикрие, че години наред е цоцал пари от грантове. Популярен журналист от сутрешен блок ще започне да ниже гоблени, в търсене на ново поприще. Известен политически анализатор ще пристане на конкурентна партия, защото досегашните му идеи се изчерпали. Всичкият планктон иде да ви каже едно и също – парите за пропаганда свършиха, мнението на фактчекъри, аежета, акафета, ипита, бипита и подобните абревиатури на хитри и находчиви смукачи свърши (засега). Прибирайте си артилерията и ходете по родните места, послушковци. Това касае американските такива и руските такива – евроатлантясалите и руфосилистиците. Едни и същи. Вземаш ли пари за политика и пропаганда, значи вече си нищожество. Просто и ясно като поръчков журналист, смукал заплата, хонорар и донорство едновременно. PS: Постът не е само за слугите в БНР, но и по останалите редакции. Виктор Димчев Афера

Първи завой на голяма медия! Директор, блажил от ПП и ДеБъ хвърли оставка: Време е да си тръгна В държавата се задава връщане на нормалността, а това няма как да подмине и медиите. Особено тези, които мисирките на Промяната и ДеБъ оцвъкаха в последните 4 години. Ясно е, че времето им изтече, въпрос на време е журналистиката да се раздели с този срам. Първият хвърлил оставка от това котило е програмният директор на „Дарик“ Константин Вълков. Той напуска радиото, като сам съобщи новината в профила си във фейсбук. Вълков се прочу особено много в последните 4 години като наплювател на консервативността, ГЕРБ, национализма и защитник на Шарлатаните. Стигна се до там от телевизиите, когато питат „Промяната“ кой техен представител да поканят в студио, Лена и Киро посочваха Вълков. „След толкова години с известни малки прекъсвания за това или онова, вече е време да си тръгна от Дарик. Човек трябва да знае кога да си тръгне, защото идват другите млади. Пожелавам им успех. Прегръщам всички колеги и приятели. Беше велико, един-път-в-живота, написа Вълков. Демократ

За неин заместник е посочен Борислав Белазелков С решение на Министерския съвет от петък Десислава Атанасова е избрана от правителството да представлява България във Венецианската комисия. За неин заместник е посочен Борислав Белазелков. И двамата се заклеха като конституционни съдии от парламентарната квота. Експертите, които влизат в комисията трябва да са независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, изборни процедури, както и права на малцинства. Блиц

НЕАДЕКВАТЕН, ВРЕДЕН ЧОВЕК. СЛЕДВАЩИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ ДА Е ЗА БОТОКСА И БЕНКИТЕ Неадекватен, вреден човек. Нека свика следващия съвет за национална сигурност заради инфекциозните заболявания сред уличните проститутки и рисковете пред подрастващите с ниска полова култура. И без това унищожи смисъла от този „съвет“, погазвайки брутално и ритмично нарочния закон. Стефан Гайдарски … Мария Петрова: Пак като не е за ботокса… … Веселина Томова: Това издегустирано лице, което накъртва с баналните си рецитации, се чуди с какво още да си направи дърварски пиар. И понеже така наречения му „копринков“ екип е т’ъп като галош, следващия консултативен съвет по национална сигурност – извънредно! – може да бъде свикан наистина за ботокса, филърите и лицензираните премахвачи на бенки у нас, с открит урок на мастера, който махна бенката на президента. Като ще е та’шак, пълен да е. Афера

МЕГА ОБРАЗЕЦ НА НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! ОБЩЕСТВОТО ИМА ПРАВО ДА ЗНАЕ КАКВО Е НАДРОБИЛА ПРЕДАТЕЛСКАТА РУМЕН РАДЕВА КОХОРТА ЗА БЪЛГАРИЯ. ЕТО Я ИСТИНАТА ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ДОГОВОРА С „БОТАШ“, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ СКРИЯТ! /ДОКУМЕНТИ/ Пиша този текст за мислеща аудитория, каквато се надявам, че са моите приятели във Фейсбук, които не могат лесно да бъдат манипулирани дори и в непозната материя. Пиша този текст и защото въпреки огромната разруха и деградация в България, ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА ИМА ШАНС! Затова ще подкрепя ИСТИНАТА със снимки на документи. Обществото има право ДА ЗНАЕ, какво е надробила предателската кохорта за България. Последствията от договора с „Боташ“ не могат да се скрият. Ще мина по точките, които е написало нещастното момче Слави Василев във Фейсбук, обвинявайки ме в лъжа. Първо, обърканото същество пише, че „Булгаргаз“ няма нужда да се регистрира като ползвател (тоест да има достъп до турските терминали, газопреносна система и пр.), именно защото сме имали вече договора с „Боташ“. Цитатите от него публикувам с правописните грешки: „Продаваме газа на входа защото турският закон, с който всеки контрагент в Турция трябва да се съобразим, го изисква.“ Прикачвам снимка на договора, който представлява договор за покупко-продажба! Това не е договор за ДОСТЪП до терминали, газопреносна система и хранилища. В газовия бизнес между тези два статута има съществена разлика. В действителност има компании, които имат достъп до турската система и търгуват на турския пазар – руски и руско-турски компании, както и регистрирани в Швейцария компании, приближени до руснаците. Искам да поясня разликата между договор за покупко-продажба и достъп до системата. Защото медийните пудели на Радев се опитват да уравнят тези два възможни статута. Ако имаме сключен договор за достъп до терминалите и газопреносната мрежа, ние резервираме капацитет, който впоследствие можем да продадем, ако не го ползваме. Това позволява една гъвкавост, с която в момента не разполагаме. Ние НЕ МОЖЕМ ДА ПРОДАДЕМ ТАКСАТА „УСЛУГА“ от 9,145 долара, когато не поръчваме танкери. На следващо място, газът, който влиза в тръбата, когато имаме договор за достъп и пренос, ще бъде НАША СОБСТВЕНОСТ. И във всеки един момент ние можем да го продадем на някой консуматор, както правят всички. В момента „Булгаргаз“ продава газа на входа на турската система и го купува на изхода срещу фиксирана такса, защото сме най-глупавите на целия Балкански полуостров! Обърнете внимание, че показваме на Турция цената на газа, който сме закупили за нашия пазар, като същевременно им предоставяме достъп до нашата система и нашите потребители. На следващо място кохортата на Радев опонира с тезата: „Танкерът, който бил пренасочен към друг терминал, се дължи на обстоятелството, че Булгаргаз е трябвало да стовари в спешен порядък товара, извън договорения календар на въпросния терминал. Ако не беше договора, който коментираме, Булгаргаз нямаше въобще да може да купи танкера на първо място, защото няма да може да покаже резервиран капацитет за регазификация, Уотсън.“ Поредният миш-маш от незнание и лъжи. В договора е записано, че можем да закараме 14 карга – по едно карго всеки месец, и в два зимни месеца по две карга. Нямало е нито един случай, в който ние да имаме толкова газ, че да сме преизпълнили това условие, дефакто ние терминала Saros почти не го използваме. Ние не се възползваме от договора си регулярно, а само инцидентно, имаме няколко карга досега за близо 24 месеца. Какво означава извън „договорения календар“? Към момента на пренасочването на танкера, което ни струва 400 хиляди долара допълнително, ние имаме едно-единствено карго през месец април. Възможността за пренасочване е записана в договора с „Боташ“ за всеки един момент, и ние НЕ МОЖЕМ ДА ОСПОРВАМЕ, МОЖЕМ САМО ДА ПЛАЩАМЕ. Турция има право да ни размята между петте си терминала по нейно основание и дори да ни пренасочи към терминали в Европа, за да си балансира системата. В тази връзка Деница Златева пише в писмо до тогавашния енергиен министър Румен Радев, жалвайки се от договора, който тя е подписала некомпетентно и в огромна щета, като посочва, че Турция е пренасочила „Булгаргаз“ да разтовари на Marmaraereğlisi LNG Terminal вместо на Saros, че това вече се случило един път през април и струвало 400 хиляди долара допълнително на „Булгаргаз“, и че следващото карго през октомври отново е ОПРЕДЕЛЕНО за друг терминал. Придворният шут казва още нещо: „Цифрата, която споменава от 53к мегаватчаса е момента фотография и въобще не може да бъде ползвана за цялостен анализ и заключения. Това е и лъжа и тъпотия едновременно.“ Трудно ми е да разбера защо незнанието си позволява да воюва, за да доказва в още по-голяма степен незнанието си. Воюва се за истината. За истината даже се умира. Но глупостта човешка не е неутрална, тя може да разрушава, да обръща всичко наопаки. Тази „моментна фотография“, за която нещастното момче споменава, че не можела да бъде ползвана за цялостен анализ, е основата, базата и ФИНАНСОВАТА СЪЩНОСТ на този договор. За шута на президента „53к мегаватчаса“ може и да са моментна фотография, но за българския народ изглеждат като 486 хиляди долара на ден! Независимо дали вкарваме карга или не. Заложено в договора дневно количество, върху което се формира т.нар. такса услуга от над 2 милиарда 200 милиона долара задължение за целия период. И както обясних в предишния мой текст по тази тема, ние плащаме на изход на турската система за 53 200 мегаватчаса на ден, а реално по договор можем да вкараме само 38 356 мегаватчаса на ден, което е някакъв ТЪРГОВСКИ АБСУРД, басня за особената и много специална некомпетентност на кабинета „Гълъб Донев“. Нали разбирате, че няма как да изкараме 53 200 мегаватчаса от Турция, за които плащаме, след като можем да вкараме в Турция максимум 38 356 мегаватчаса на ден! Именно затова Деница Златева решава да резервира на вход на „Булгартрансгаз“ само 29 000 мегаватчаса (за нас, а за турците – 53 200). И Деница Златева обяснява това в няколко писма до Малинов, шефа на „Булгартрансгаз“, едно от които прилагам тук, за да се види от всички. Тя пише, че не е целесъобразно да резервира 53 200 мегаватчаса на ден, а ще резервира 29 000 за нуждите на „Булгаргаз“, защото така е решила. Но за „Боташ“ резервира пълния капацитет, уреден в договора! Една сладка подробност: в договора пише, че ние трябва да резервираме най-малко за 10 години в полза на турците, но Деница резервира направо за 13 години, демонстрация на престараване! Чужденец ли е, цар е у нас, даваме всичко, дори и това, което не иска, така е от време оно. И когато кохортата на Радев обяснява, че „Боташ“ няма как да изземе пазара ни и това било, цитирам, „пълна глупост“, апелирам към хората с мозъчна дейност и икономически знания да обърнат внимание на ситуацията просто за обща култура, дори и да са извън газовия сектор. За да регистрират като факти този МЕГА ОБРАЗЕЦ НА НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! Да, „Боташ“ не ни изземва пазара. По-вярно е, че ние САМИ им го ОТСТЪПВАМЕ! И никой не може да каже: ЗАЩО?! Кое кара служебният кабинет на Радев да подпише такъв позорен договор?! Някакъв външен натиск ли, някаква анархистка зловеща корупция ли, някакво ОСОБЕНО СИЛНО ВРЕДИТЕЛСКО НЕВЕЖЕСТВО ЛИ?! Прилагам документ, от който се вижда, че „Боташ“ във всеки един момент може да разпореди на „Булгаргаз“ резервираният за турците капацитет ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН НА ПОСОЧЕНА ОТ ТУРЦИЯ ФИРМА. Или още по-лошото! „Боташ“ може да разпореди газът да бъде закаран на ИЗХОДНА ТОЧКА НА ГАЗОПРЕНОСНАТА НИ СИСТЕМА. Изходна точка може да означава Сърбия, Гърция, може да означава газохранилището „Чирен“, може да означава потребители като „Неохим“, като „Стомана“ – Перник, или например „Топлофикация София“. Всички връзки към други държави и всички връзки към потребители на вътрешния ни пазар са ИЗХОДНИ ТОЧКИ на „Булгартрансгаз“. За 13 години „Булгаргаз“ запазва капацитет за Турция (53 200 мегаватчаса на ден) по-голям от нашия капацитет (29 000 мегаватчаса). Ние ще стигнем до унизителното положение турците да ни нареждат да караме техния газ до наши клиенти, които дълги години са били клиенти на „Булгаргаз“, а част от тях вече са клиенти на Валката Златев. „Продължаваме промяната“ и служебните кабинети на Радев унищожиха обществения доставчик на газ, формираха газова олигархия и разрояване на трасетата на руския външен монополист. ТОВА НЕ Е ДИВЕРСИФИКАЦИЯ, А УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА. Зависимостта вече е тотално безконтролна. Защото зависимостта от един и същи доставчик вече не може да бъде контролирана от държавата, както е било в лицето на „Булгаргаз“ преди време. Пълна анархия (обяснявана фалшиво с наратива за „пазарна конкуренция“) на частните посредници, които оттук нататък ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАТ политиката на България. Забележете, „Булгаргаз“ резервира капацитета за „Боташ“, тоест турската компания не си мърда пръста за нищо – ние им го резервираме, участваме на търговете вместо тях, ние им го разпределяме за ползване, ние им го плащаме предварително към „Булгартрансгаз“. Чак по-късно „Боташ“ ни възстановяват парите. Защо го правим?! Ние сме тяхното муле. И след като сме дали нашия пазар при тези безумни условия, защо не сме поискали Турция да прави същото за нас?! Добре, не ни дават лицензия за търговия в Турция, ама нека и ние като тях да имаме огледално същите права на турска територия. И ние да можем да им кажем „този газ го закарайте на точка Кипи в Гърция“ примерно. Що не сме го направили това? Кипи е свързващата точка между Турция и Гърция. Могат примерно да го закарат и на изходна точка на ТАНАП и ние оттам през ТАП да го продадем в Италия. Как и защо се сключва ТОТАЛНО ЕДНОСТРАНЧИВ ДОГОВОР?! Къде са Прокуратурата и ДАНС?! Навсякъде се работи по този случай и нищо не се случва. Защото службите и институциите са ТОТАЛНО СМАЧКАНИ! ПРОСТО ГИ НЯМА. Да разследват някой журналист какво е казал и с кой се среща, ДА! Но да придвижат казус за истинско национално предателство и РАЗСИПВАНЕ на държавата, вкарването й в пълно усвояване от външни фактори, вкарването й във финансов колапс и загуби – НЕ! Пазим предателите! Защото предателите се разпореждат със службите. България се движи в посока надолу и няма измъкване от този път на обездържавяване – към истинско олигархично управление на хора-посредници на външни интереси и със зависим бизнес от БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ ФАКТОР! Българската държава СЕ ДЕМОНТИРА пред очите на всички. И никой няма смелост и воля да предложи корекция на свободното падане! Схоластика и фантастика много, реални действия – нула. Връщам се на детайлите за газа. След като Деница Златева (през април 2023 г.) резервира по-малко капацитет, 29 000 мегаватчаса на ден за „Булгаргаз“, Малинов й напомня, че всъщност тя не спазва договора и Тристранния протокол и че трябва да резервира 106 400 мегаватчаса дневно (пълния капацитет) до 2035 г. в полза на „Булгаргаз“ и на „Боташ“, и дори иска от нея обяснение за несъответното й поведение. Впоследствие обаче договорът с „Боташ“ се осветява в медиите и става ясно, че Европейската комисия може да предприеме разследване. Още повече, че ЕФЕТ (Европейската федерация на енергийните търговци) поставя въпроса за нарушаване на правилата за конкуренция и липса на прозрачност, и обръща внимание на ЕК да направи проверка. Затова Малинов от „Булгартрансгаз“ побързва и пуска остатъка до 53 200 мегаватчаса на търг – 24 200 мегаватчаса. Капацитетът се купува от фирми, близки до „Газпром“. В края на септември 2023 г. Деница Златева, която вижда, че Малинов пуска търгове, се стряска, че не е изпълнила ангажимента си по договора и че може да загуби останалия капацитет, или да се наложи да го получава в „условия на наддаване“. Тя информира борда на дружеството, че Малинов е започнал да пуска търгове за капацитет на Странджа/Малкочлар, поради което може да се окаже по-нататък във времето, че няма да има свободен капацитет. Затова решава, че е добре „Булгаргаз“ да си иска пълния капацитет, посочен в договора. За целта Деница пише на шефа на „Булгартрансгаз“, че по договора с „Боташ“ и Тристранния протокол е задължена да резервира общо 53 200 мегаватчаса в полза на „Булгаргаз“, а не само тези 29 000 мегаватчаса, които вече е резервирала. „Моля – пише Деница Златева на Малинов – да разпределите допълнително капацитетни продукти в размер на още 24 200 мегаватчаса за „Булгаргаз“.“ Деница посочва в писмото си, че резервирайки пълния капацитет от 106 400 мегаватчаса за двете компании, „Булгаргаз“ и „Боташ“, тя може да ползва преференциалната тарифа на „Булгартрансгаз“ от 200 евро за мегаватчас. „По този начин – завършва писмото си Деница – ще се изпълнят поетите ангажименти по Тристранния протокол“. Разказвам тези досадни подробности, за да стане ясна ИСТИНАТА за РОЛЯТА НА СЛУЧАЙНОСТТА. А тя е, че отказът на Деница да резервира пълния капацитет през април и да спази условията на договора, тъй като са неизгодни за дружеството (защото то вече губи пазарен дял), позволява на шефа на „Булгартрансгаз“ да спаси кожата си от разследването на Европейската комисия за пробутван капацитет под масата и нарушаване на конкурентните правила. Чиста случайност! Ако Деница Златева беше резервирала пълния капацитет още през април 2023 г., Еврокомисията щеше да ни санкционира. Но тъй като Деница Златева оставя свободен капацитет по нейно лично усмотрение, Малинов след като става ясно, че възниква проблем, се захваща да имитира пред Европа някаква конкурентна среда на тази точка и включва и други участници. Малинов не е глупав и се усеща навреме. Затова, когато ЕК го пита през октомври търгува ли се на тази точка някакъв свободен капацитет, освен този за „Боташ“ и за „Булгаргаз“, той отговаря, че да, пускат търгове и има вече закупени капацитетни продукти. „Булгартрансгаз“ се измъкват, но огромната щета от некомпетентния договор остава, „Булгаргаз“ плаща огромни суми при прогресираща загуба на пазарен дял, вкарваме държавата в реална опасност от енергийна зависимост от Турция. Ситуацията е необратима, не просто за дружеството „Булгаргаз“, което потъва, а за газовия пазар в България. В момента доставчиците се разрояват в хаотизирана среда и с помощта на управителя на „Булгаргаз“, сламена кукла на Малинов. Пазарът се източва активно към частни доставчици, като съзнателното опустошаване на дружеството генерира огромни печалби за навлизащите. Появата на „Боташ“ на пазара ни обаче, ще лиши в бъдеще сегашните герои от тази печеливша позиция или пък тъкмо обратното – те могат да бъдат „посочени“ от „Боташ“ за техни посредници на българския пазар. ТОВА ЩЕ ГО РЕШИ „ГАЗПРОМ“, КОГАТО СПРЕ ГАЗА НА ЧАСТНИТЕ АКТЬОРИ АЛА ВАЛКАТА ЗЛАТЕВ И АКТИВИРА ТРАСЕТО ПРЕЗ „БОТАШ“. В момента ситуацията устройва Москва, „Газпром“ продава свободно, трасето е защитено през множество посредици, печалбите са по-високи от преди. Ако нещо се случи с единия доставчик, другите ще продължат. А сатрапският за нас договор с „Боташ“ е дублиращ маршрут за застраховка от проблеми, които могат да възникнат за Русия. Хаосът, който ПП предизвикаха с първите си действия, когато дойдоха на власт, позволи създаването на недосегаем газов елит у нас, от чието благоволение политическата класа пряко ще зависи отсега нататък. Винаги съм се учудвала, как политици прехвърлят инструментите си за контрол от националната власт към частни играчи за един куфар с пари, и така отслабват държавността, тоест собствената си сила. Превръщат държавата, респективно политическата власт, в безпомощна слугиня на външни за властта играчи. В момента държавата няма никакъв контрол върху електроенергията и газа. И оттук нататък всяко правителство ще бъде принудено да си купува време от олигархията чрез компенсации. Ако реши олигархията, ще го бутне през цените. Няма икономика, която да кара на субсидии. Какъв е този частен бизнес, който реве нонстоп на държавата?! А може би властта видя в компенсациите нова схема, възможности за връщане по нещо от разпределените бюджетни ресурси?! Колкото до нещастното момче, което падна толкова ниско, че да се защитава не с аргументи, а с пошли внушения, всеки, който ме познава, знае, че не бих го докоснала дори и с пръчка. Този човек първи направи контакт с мен, тогава дори не знаех кой е той. Беше ми написал във Фейсбук, че до голяма степен е съгласен с критиките ми към президента и че именно затова е напуснал президентството. Казах му, че в кръга около президента всички са напълно непригодни за политическа дейност (с изключение на вицепрезидента Йотова), и че бих се зарадвала, ако поне един се окаже малко по-умен. Времето упорито доказва, че около Радев няма умни хора, има раболепни подмазвачи, явни кариеристи, очакващи бъдещи позиции, лица носещи куфарите, лоши съветници и бездарни анализатори! Иначе договорът с „Боташ“ нямаше да се случи с тези условия. Ако не беше бездарието, Радев щеше вече да разполага с пълната власт в държавата. Той лошо и непрозорливо профука своя огромен капитал. В съдебно дело с политолога Калоян Методиев Слави Василев е ползвал защитната тактика, че профилът му във Фейсбук не е негов. Давате ли си сметка, колкото ниско трябва да паднеш, за да не застанеш с лице зад думите си и да заявиш в съда, че профилът с твоето име във Фейсбук не е твой профил, и всъщност пише някой друг. Подло и безвкусно! Подлостта е гордост и път за хора със свити, тесни души. Така че не знам кой пише от профила на това нещастно момче. Знам, че аз никога не бих казала, че това, което съм казала, всъщност не съм го казала. Но всеки сам избира дали да пълзи в живота. Калина Андролова Афера

КОГАТО „ЛИЧНИЯ“ ИНТЕРЕС СЕ ПРЕПЛЕТЕ С ИНТЕРЕС НА „ТОП ИГРАЧИ“ „ОСНОВНАТА ВЕРСИЯ“ ЗА УБИЙСТВОТО НА АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ НЕ Е МЕЛОДРАМА, СЪЛЗИ И СОПОЛИ Ива Павлова „Основната версия за убийството на Алексей Петров“ била абсурдна, коментира Недялко Недялков във видеокаст, както и пита в публикация в сайта си: „Коя майка ще прати наемник да разстреля като куче в гората бащата на детето й?“ АФЕРА в свое разследване посочи знакови и ключови факти, свързани с отношенията между Алексей Петров и любовницата му Ива Павлова, както единствено АФЕРА оповести подробно действията на Алексей Петров, предприети месеци преди убийството му, за изземване на управленските функции в бизнеса му от подставеното му лице Ива Павлова. В нито една от публикациите по разследването на АФЕРА не сме сочили категорично има ли и коя е „основната версия“ на разследващите убийството на Алексей Петров, и дали тя е свързана с Ива Павлова, още повече, че в поръчителството на едно убийство има не една роли – не само на поръчител… Най-важен в разследването на едно убийство е мотивът. Или мотивите – преплетени – от личен с интереси на определен кръг, които да използват … личния. Много от информацията, с която сме се сдобили по разследването на убийството на Алексей Петров от източници от самото разследване и досега премълчаваме в интерес на разследването. Въпреки изразената от нас позиция, че разследването не се води професионално и че е затлачено. За фактите и информацията, с която се сдоби АФЕРА, сме алармирали разследващите – в тях е топката, защото не ние сме ГДБОП, МВР, Прокуратура или ДАНС. За съжаление. Въпросът, поставен от Недялко Недялков: „Коя майка ще прати наемник да разстреля като куче в гората бащата на детето й?“, обаче може да бъде дебатиран с … въпроси: Коя майка продава бизнеса, докато бащата се бори за живота си в ареста? Коя майка е покровителствана от най-големите врагове на бащата на детето й? Коя майка обижда близките на бащата на детето си на долни помаци? Коя майка краде, източва бизнеса от бащата на детето си? Коя майка по време на погребението на свекъра си, отива на фризьор и ресторант? Коя майка има любовна връзка с подчинения си С.И. пред погледа и знанието на цялата Компания? Коя майка си купува за годишнината от смъртта на бащата на детето й, чисто нов брониран Мерцедес? Коя майка държи под контрол, в зависимост, в тайна, че бащата на детето и има син от друга жена, с която щеше да заживее? Въпросите може да са безброй, отговорите са по-важни. Недялко, акцентиращ единствено върху политическата версия за убийството на Алексей, пропуска една изключително знакова синхроничност. През 2010 година, когато стартира „октоподното“ „убийство“ на Алексей Петров – определени политически играчи, посегнали му, бяха същите, както и през 2023 година, когато го убиха физически. През 2010 година същите тези „политически играчи“ стояха зад най-близката жена, стояща до Алексей, когато тя предприема зад гърба му продажба на бизнеса му, за което самият Алексей получава нагледни фактологични доказателства, предадени на 14 август 2023, два дни преди убийството му, от него на негово доверено лице. През 2023 година, когато точно Алексей се спряга като „мениджъра на промяната“ /цитата е негов!/ на Сглобката и с някои пак едни и същи „политически играчи“ от съдебната му екзекуция през 2010 година, паралелно ПАК върви „личния“ сюжет с … предателството и той предприема действия за предстоящи драстични промени в бизнеса си с предстояща смяна на Ива Павлова. През 2015 година, когато стреляха по него с гранатомет, „играчите“ пак удивително синхронично се преплитат, а на 14 август 2023 г. Алексей доверява на довереното си лице взривяващ детайл през кого е минало финансирането на гранотомета… И пак „личния“ интерес е преплетен с интереса на „топ“ играчите… Преплетките са явни. Кой кого е поръчал, съдействал ли е, използвал ли е, или е бил използван, прокуратура и разследващи ченгета трябва да установят. Не сме забелязали особено да се напъват. Не, че не могат. Чакат и се ослушват – КОЙ /ли/ трябва да им каже: „Работим!“. Тик-так… Afera. .bg