Следвайте ни

Степан Ерамян, издател, медиен експерт: "Марица" трябва да остане независимата трибуна на пловдивчани

viber icon

- Г-н Ерамян, каква е Вашата равносметка на тези 30 години от възраждането на новия вестник „Марица”?

-  Като достойно медийно присъствие - направо рекорд. Щастлив съм - не допусках, че ще живеем толкова дълго. В началото бяхме крехки, не разчитахме на огромни пари, дошли отнякъде. Започнахме, водени от една идея. Смятам, че между първата „Марица” на Христо Г. Данов и нашата „Марица” има някаква кармична връзка - и старият, и новият вестник се появяват и се утвърждават във времена на динамични промени.  След Освобождението през 1878 г. огромни умове, силни личности са списвали „Марица” в името на обединението на българските земи. На нас пък през 1990 г. ни се наложи да правим вестник, докато се раждаше демокрацията.      

- Бурните години на промяната ли Ви накараха да направите частен вестник в зората на демокрацията?

-  Ако не бяха се отворили светът и животът около нас, нямахме никакъв шанс да създаваме вестник. Промяната ме завари на върха на кариерата ми, със солиден професионален опит, още сравнително млад. Преподавах журналистика в Софийския университет. Отстоявах журналистическия интерес в изграждането на ИПК "Родина" - най-модерния издателски комплекс на Балканите тогава. Имах контакти със западната журналистика, изучавах детайлно опита на водещи европейски медии.

Стигнах до Япония - бях гост на авторитетния вестник „Асахи шимбун”.

Благодарение на натрупания опит осъзнах, че регионалната медия има огромен потенциал и във всички случаи ще бъде по-дълголетна от редица опити да се направи силна централна, национална медия. Така и стана у нас  - от 14-15 национални всекидневника в началото на демокрацията сега има 3-4.

А регионалните медии са силни не защото правят големи тиражи и са икономически печеливши, а защото

обществото има потребност от тях.

Проектът „Марица” беше първи  - обмислен, изпипан като стратегия и изпълнение. Това е естествено - любовта към родния град е непреодолима. 

След това дойдоха "Струма”  и редица други опити за регионални медии.

- Лесно ли избрахте името „Марица”?

- Много лесно, въпреки че имаше опити да се прокарат други имена.

Аз обаче бях категоричен, защото  "Марица" е изконна българска топография, предизвиква патриотична тръпка. А и около това име има много история - като се започне от Христо Г. Данов, та до наши дни. Тв водещата Нери Терзиева, която се опитах да привлека в екипа ни, също подкрепи името "Марица".  

- Кой беше критерият за подбор на екипа?

Държахме на професионализма. Така от нулата

изградихме силен екип от журналисти - авторитети в своите сфери. 

Вестникът помогна в израстването на редица имена, които сега са с ярко присъствие в обществения и културния живот на града.

Изключително важна роля за успеха на вестника имат Спас Василев - съдружник и главен редактор, както и Иван Коджабашев, чиято заслуга е модерната графика на "Марица".   

- Как успяхте да опазите вестника независим, да не позволите да обслужва частни и корпоративни интереси?

-  Беше трудна битка.  Да направим по-силен вестник като че ли беше най-лесно. По едно време въртяхме над 40 000 копия и бяхме неизменно в десетката на България. Бяхме ухажвани и в международен план - имаше интерес към нас от Франция, Германия. Дори малко преди ВАЦ да напуснат България, бяхме влезли в доста интензивни разговори за приобщаването на „Марица” в групата. Впечатлени от работата на екипа бяха дори издатели от Щатите, които ни гостуваха. 

Но мисията ми беше ревниво да отстоявам  правото на професионална свобода. Журналистите в „Марица” имаха добра защита. Имал съм много тежки разговори с  президенти, с министър-председатели, с шефове на съдебни институции във връзка с наши остри, критични  публикации.  

Имахме жестоко лято по времето на Иван Костов,

когато огромна група данъчни ревизори от София се настаниха в редакцията в продължение на месец. А и оттам насетне колко съдебни дела ни се наложи да водим и да печелим в годините.       

Натискът върху нас беше силен, но ни помагаше престижът на много силна медия, с изграден авторитет в обществото. Знаеше се, че когато „Марица” пусне публикация, тя е много сериозно проверена и изпипана.    

- Кои са каузите и постиженията, с които се гордеете?

- Не мога да изброя всички. Но ще посоча, че „Марица” е един от  създателите на Икономическата зона на Пловдив, която е безспорен успех, национална гордост. Създадохме Сдружение за Пловдив, събрахме група пловдивчани, които имаха амбиция за модерно развитие на града.

Така се роди идеята за икономическа зона, която по-късно беше реализирана.

„Марица” винаги е помагала за осъществяване на проекта, превърнал района на Пловдив в индустриално сърце на България.

- Кои са най-силните оръжия на вестника, превърнали го в символ на качествена журналистика?

- Това да сме независима медия. Никога никой не е успявал да надмогне интересите на медията като цяло. Усещах как всеки колега от екипа тръпнеше, когато се задаваше заплаха отнякъде. Това веднага активираше действия, в които всички бяхме заедно като екип.  Никога не съм се чувствал като бос, който се разпорежда и очаква безропотно подчинение, както често става при големите медии. Напротив, за мен беше удоволствие да съм заедно с екипа. А в един момент бяхме над сто души.

 Представлявахме комплекс  от дейности - имахме дори социологически звено, което вършеше добра работа.  

Неслучайно  хора от Съюза на издателите идваха да видят какво и как сме постигнали - „Марица” се превърна в модел, който, за съжаление, не беше повторен в регионалния медиен сектор на страната.

 В национален план може би „24 часа” продължават да поддържат облика, който получиха по времето на ВАЦ. 

- Кой е най-важният урок, който получихте, докато развивахте вестника?

- Трябва да се правят компромиси, но не и в професионализма.

Политици, с които съм вдигал тостове, са получавали силни шамари от „Марица” 

Възмущаваха се: "Как може да пуснеш такъв материал, не можа ли да премълчиш, нали си ми приятел!?".Не, не можех да премълча проверена информация, подписана от журналист на „Марица”. 

Познавам историята на първата "Марица", където след разгорещени спорове редактори са публикували остри текстове, засягащи самия собственик Христо Г. Данов. И той е преглъщал основателните критики. Учил съм се от този велик човек.  Неслучайно респектът към онази „Марица” е бил толкова силен, хората са вярвали в обективността и силата на "българския Таймс".

И при мен имаше автори, които откровено критикуваха мои решения извън редакцията.

Нямах право да спирам тези материали, те излизаха.  Острите публицистични рубрики в новата "Марица" създадоха самочувствие у журналистите, че са свободни в избора на позиция.

- Каква е рецептата Ви за успех на вестника в дигиталната джунгла при агресивното нашествие на социалните медии? 

- Задачата е изключително сложна. Но бъдещето на „Марица” е в това да запази своята позиция на независима, остра, авторитетна  медия. А това не става с премълчаване. Ако вестникът сега е жив, това е благодарение на тази линия, която поддържа, благодарение и на получената закваска. 

Шанс на „Марица” е и тази 30-годишна богата история. Вестникът не би трябвало да излиза от съзнанието на пловдивчани, трябва да си остане трайно там.

Това се случва, но ако говорим за бъдеще, то е и в това вестникът да бъде организатор, мотор на инициативи и събития с ключово значение, формиращи бъдещето на града и региона в бизнеса, науката, културата.

Пловдив има огромен ресурс във всички основни сфери, теренът за работа е огромен

Така вестникът ще влезе естествено и ще стане неизменна част от  живота на хората.  В това „Марица” има силни традиции, а социалните мрежи трудно могат да я конкурират. 

- Какво пожелавате на юбиляря и на екипа му?

- Вярвам в бъдещето на „Марица”. Вестникът, вече в силен тандем с добре структуриран сайт, потвърждава прогнозата ми отпреди 30 години, че това може да бъде дълговечна медия, много необходима на пловдивчани. Това е бъдещето на „Марица” - да е незаменим спътник,  въпреки целия информационен боклук, който ни залива, да бъде трибуна за мнения, за проверена информация.

И да продължи да ражда авторитети в журналистиката!

 

Степан Ерамян е кореняк пловдивчанин. Завършил е журналистика в Софийския университет. Дългогодишен преподавател по графично оформление в Журналистическия факултет на СУ.

През 1991 г. започва издаването на  новия вестник "Марица", наследник на традициите на изданието на Христо Г. Данов,  заедно с журналистите Спас Василев, Стоян Вълев и Атанас Спасов.

Освен на проекта "Марица" Ерамян е създател и на регионалните "Струма", "Хасковска Марица", "Пазарджишка Марица", както и на националните "Българският Куриер", на първия вестник за обяви в България "Куриер 5", на "Новинар", "Дебати". 

Степан Ерамян е съосновател на Съюза на издателите.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?