Следвайте ни

Стефан Вълдобрев за първата си книга: Песните ми са като фотографии от музика

viber icon

Свикнали сме да виждаме Стефан Вълдобрев от музикалната и театралната сцена. Да ни се усмихва от екрана или да създава за​владяваща филмова музика, а ние да припяваме популярните негови рефрени. В последно време обаче Стефан положи и наченките в литературния бранш с дебютната си книга "Книга за песните". Тя е за музиката, за създаването, за това какво носи не само на артиста, но и на слушателя. Изпълнена е с десетки истории на десетки хора като вид реверанс към всички, докоснали се до живота и кариерата на твореца. "Марица" разговаря с автора, за да получи повече подробности за идеята и реализацията на книгата.

 

- „Книга за песните“ е дебютът Ви в художествената литература. Как се решихте на тази различна творческа стъпка?

- Решението дойде като отговор на стотиците истории, които хората ми разказваха след нашите концерти. Знаете, че обичам да оставам и да общувам с тях. Бях истински впечатлен колко лични моменти, свързани с текстове, думи или фрази от песните, споделят с мен. Радвах се, че ме допускат толкова близо до себе си. Тогава ми хрумна, че би било добре, ако им отвърна със същото и споделя моите лични истории, свързани със създаването на същите тези песни. Опитах се да го направя неподправено и честно като тях. После дойде и една знакова среща с мой приятел - издателя Станимир Стоянов, на която дискутирахме Нобеловата награда за литература на Боб Дилън. Спорът в медиите беше дали текстовете за песни са литература, или не и ние със Станимир също го подхванахме. Той твърдеше, че са, аз твърдях, че не са. Не стигнахме до заключение, но предложението му беше да добавя своята гледна точка по въпроса в книгата, която бях замислил и в продължение на три години ми даваше тласък да действам усърдно по задачата. Може би защото знае, че имам нужда от постоянно подканяне и подсещане. Такъв човек съм. Разказвам доста за това в много от главите. С времето първоначалната идея постоянно се променяше и нарастваше като замисъл.

- Книгата един вид музикален мемоар ли е?

- Доста точно жанрово определение. Знаете ли, понеже много си падам по стари черно-бели фотоси, обичам дълго да ги гледам и да ги анализирам. Градска среда, улици, паркове, пазар, сватба, годеж, семейни портрети, интериори. Но после обръщам специално внимание на годината, в която са правени, проверявам детайлно какво се е случвало с България и света - дали е по време на война, или между войните, дали е по време на криза, или са времена на подем. Тогава започвам да виждам тези снимки по съвършено нов начин. Представям си мислите и дилемите на тези хора. Моят подход към песните в случая беше подобен. Те са като фотографии от музика. Задачата ми в процеса на писане беше да си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните.

- Споменахте, че книгата е започната преди три години, но е довършена по време на карантината. Писането превърна ли се в някакъв вид спасение не само от социалната, но и от душевната изолация?

- През тези два месеца на карантина аз живеех в една красива паралелна реалност на припомняне, музика, близост със семейството си и ежедневни телефонни разговори с редактора на книгата Яна Борисова. Така че, да, писането се превърна във вид бягство и спасение.

- Когато описвахте случките от живота си, имахте ли чувството, че забравяте нещо важно?

- Мисля, че не. Ако съм пропускал нещо важно, то е било след сериозна преценка дали има отношение към дадена песен. Не съм вкарвал самоцелни истории - единствено ако са повлияли на появата на песните. Песните са главният герой в книгата.

- С времето емоционалните спомени от различните преживявания избледняват. Остават само откъслечни моменти, като картини или лента на филм. Нима това ги прави по-малко ценни?

- Сигурно е така, но аз се изненадах колко много неща съм запечатал в детайли. Предполагам, идва от природата на актьорската професия - наблюдаваш внимателно ситуации и персонажи, които после пресъздаваш. В случая смених задачата - пресъздавах ги не с лицето и тялото си, а с лист и химикалка.

- Като препрочитате редовете на живота си, има ли нещо, от което се срамувате, от което продължавате да се усмихвате, и нещо, което никога няма да може да простите?

- Обикновено много бързо паля фитила, особено когато става дума да се свърши добре дадена работа. После и бързо ми минава, но се срамувам от изпуснатите нерви. Да простя на някого, винаги мога и го правя с лекота. Да простя сам на себе си обаче за греховете и грешките, които съм правил, е далеч по-непосилна задача.

- „Книга за песните“ е подарък за юбилея Ви, който правите сам на себе си. Кой според Вас е най-хубавият подарък, който може да ни поднесе съдбата?

- Вероятно, ако човек има специална нагласа, той може да приеме като подарък всеки ден или ситуация. Ситуацията с коронавируса например би могла да ни върне към някаква нормалност, към естественото ни състояние на духовни същества. И това да е подарък от съдбата, който дълго сме чакали.

- 50 години подходяща възраст ли е за един човек, за да каже "по-полека"?

- В песента фразата "по-полека" е свързана с друга една важна фраза - "наслади се на момента". Ако не се науча да обръщам внимание на красивите кадри от деня, е без значение дали живея бързо, или бавно и на колко години съм. Опитвам се да овладея това изкуство. От друга страна, не искам да се отказвам от почти детинското любопитство към всичко наоколо и от усещането, че имам да трупам планини от познания.

- Все още ли вярвате, че Раят води към Ада?

- Вярвам във всяка дума, която съм написал и изпял. Длъжен съм да го правя, ако искам хората да ми вярват.

 

Стефан Вълдобрев е български актьор, композитор, музикант, певец, филмов режисьор, а вече и писател. Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Нашумява в началото на 90-те години с изключително разпознаваемия си стил. Първоначално започва да записва песни в студентските си години, заедно с колегите си Камен Донев и Мая Бежанска. Хитът, който ги прави звезди, е "Обичам те, мила".

Също толкова приоритетна е и актьорската кариера и той взима участие в голям брой жанрово разнообразни представления, поставени от някои от най-изтъкнатите български режисьори на сцените на Народния театър, Театър „Българска армия“, Младежкия театър, Ла Страда, Сатиричния театър, Драматичния театър в Пловдив. В същото време Вълдобрев проявява траен интерес към театралната и филмовата музика, материализирал се в написването на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма.

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?