Стефан Софиянски пред "Марица": Депутат от последните три парламента няма място в листите
- 08:30, 26.08.2024
- 08:35, 26.08.2024
- 5585
- 163
..........
- Абсурдно е да се формира служебен кабинет без участието на президента
- Като няма алтернатива, опитваш да я създадеш, а не да седиш у дома
- Политиците ни нямат грам амбиция, 17 години България се влачи по корем в ЕС
-------
Стане ли въпрос за криза и служебно правителство, веднага на преден план излиза Стефан Софиянски. Столичният кмет тогава се справи с безпрецедентната тежка ситуация, в която беше изпаднала България през 1997 година. Бившият премиер беше любезен да отдели време за „Марица“, докато работеше в градината си в любимото село Поручик Чунчево до Дуранкулак.
------------------------------------------------------------------
- Г-н Софиянски, калпави промени или нещо друго доведоха до тази властова криза у нас?
- Първо, намираме се в страшна конституционна каша. Не съм наясно как ще се измъкнем от нея по юридически обоснован начин. Представете си, служебният премиер Димитър Главчев пак предлага Калин Стоянов за вътрешен министър! Президентът пак го връща. Какво правим при това „перпетуум мобиле“. Ясно е, че трябва да се изчисти този конституционен проблем, но не виждам времето това да стане в рамките на настоящото Народно събрание. Явно трябва да се разговоря. Чудя се още нещо!
Как президентът ще назначава кабинет, без той да е в течение!? Когато аз правих правителство, каних всички министри в кабинета на президента Петър Стоянов. Давам пример - звъня на Светлин Русев, лека му пръст, да го каня за министър на културата. Той отговори - млади хора сте, дясно ориентирани, аз съм свързан с другата партия, няма как. Благодари ни. Звъним на Емил Табаков, каним го на среща. Той - притеснен дали ще се справи. Казахме му - няма страшно, ще имаш подготвени заместници. И така стана. Какво е това сега! Имало натиск!
Търсиш вътрешен министър и отиваш при Бойко Борисов. Той казва, че иска Калин Стоянов. Отиваш при „Промяната“. Те пък не искат Калин Стоянов. Нито едното е натиск, нито другото. Това са преговори.
- Под натиск и аз разбирам да има заплаха за семейство, работа, къща, което не го вярвам много?
- Точно, какво могат да й направят на Горица Кожарева! Всеки има право на позиция. В такъв критичен момент е важно да имаш ясни идеи. Огромен пропуск беше, че премиерът не каза: в рамките на три месеца ще направя това по Плана за възстановяване и устойчивост, другото за селските райони, третото в енергетиката. Примерно! Но са нужни публични 4-5 приоритета. И после предлага на хора, които ги споделят. Сега имахме тайни преговори, а не виждаме ясни цели и начертан път. И се стига до тази ситуация. Премиерът трябва да си подбере екипа, но президентът задължително да бъде в течение. За да не се стига до положението сега.
- Аз останах с впечатлението, че след като президентът Радев е посочил г-жа Кожарева, имат неофициални контакти по формиране на правителството?
- Очевидно - не, сочи развръзката. Промените в конституцията размиха отговорността по безобразен начин. Президентът си измива ръцете, че няма избор..
- В случая на формирането на кабинета „Главчев“ беше абсолютно прав - няколко отказаха, втори съдът ги отстрани, трети ги няма...
- Факт е. Премиерът обаче също отказа да носи отговорността, защото казва - мен ме сложиха тук, не ми дават да си правя екипа. Ето, имало натиск. Звучи ми като оправдание. Това е глупавото на тези промени. И аз се чудя кога депутатите, които ги гласуваха, ще си понесат отговорността. Или поне вносителите. Сега всичките, които забъркаха тази каша, ще напълнят пак листите. Ето, искам да изляза с апел - хора, не гласувайте за дадена партия, ако видите в листата <210> за вашия район депутат от последните три парламента. Значи партията му не може да прецени кой да свърши работата.
- Нали целта на тези промени уж беше да не се получава концентриране на цялата власт в президента?
- Каква власт точно получава за 3 месеца!
- Уж три, но се оказаха три пъти по-три, това е презумпцията?
- Добре де, но чия е вината, че няма редовно правителство - на президента или на тези, които не могат да го съставят. Очевидно е! Тогава какво се сърдиш. Състави правителство и президентът няма да ти се бърка. Лошото е, че цялата тази срочност на последните кабинети и министерските позиции силно разклаща посоката, в която България трябва да се движи. Хората по администрацията седят и не правят нищо, защото ги е страх да не сбъркат. Кратките срокове не позволяват визията в бъдеще.
Неслучайно говоря за ПВУ - та ние още не сме се възстановили от ковид кризата. Нямаме този растеж на средства, които може да използваме в икономиката. Това е големият проблем на обществото ни. Седим на едно място в ЕС - последни по развитие и първи по корупция. Влачим се по корем вече 17 години. Не мога да разбера как ни управляват хора без грам амбиция. Поне в едно отношение да мръднем напред!
- Уж минахме Унгария по БВП на глава на населението?
- Няма как да ги минем, защото отдавна са далеч напред.
- Какво обаче правим до изборите? А и на самите тях?
- Не мога да прогнозирам до изборите, тъй като не съм специалист по тази конституционна каша. Но за вота съм оптимист, ако се мобилизираме и наистина пратим хора, които не са били в последните три парламента (б.а. - смее се). Иначе трудно може да очакваме нещо различно, след като представителността на властта става все по-малка. Българите трябва да се вземем в ръце и да променим този политически език, но това става с гласуване.
- И тук никой не е виновен на българина, че не гласува. Една Франция направи през юли 60 процента активност, да не говорим за Турция с 80 процента през април.
- Успокоението „няма алтернатива“ не важи. Като няма - опитай да създадеш, а не стой у дома. Иска ми се да се повтори и сега революцията от 90-те години, да се потърси ново решение на базата на прагматизма. Не да се правят на велики политици. Като си оправим икономиката, като имаме мощно селско стопанство, всичко друго ще бъде наред от само себе си. И съдебна система, и какво ли не. България се нуждае от градеж. Чакам премиер, който ще излезе и ще го каже. Мечтая за него!
- Заложник ли е тази политическа криза на лични амбиции? Едни казват - на президента Радев, други - на хората зад Калин Стоянов?
- Не. Тук разцеплението е по-сериозно. От една страна са Борисов и Пеевски, от другата - Радев. Калин Стоянов е случайна жертва.
- Лидерът на ГЕРБ твърди, че не участва в явната война между Радев и Пеевски и публично поиска оставката на Калин Стоянов?
- Главчев човек на ГЕРБ ли е - факт. Получи се разцеплението в ДПС - факт. Кои областни управители изгоряха. И чий човек ги изгони. Логиката е желязна. Но не одобрявам при президента следното - не се аргументира защо не иска Калин Стоянов. ОК, съмнявал се, че ще направи честни избори. Добре, но Калин Стоянов вече прави едни. Тогава излизаш и казваш - в тях не бяха честни тези и тези неща по вина на МВР. Аргументирай се, обясни защо не се е справил Калин Стоянов на последните избори. Да го знаем и ние. Не става с „не го харесвам“. Може да си президент, но не и последна инстанция.
- Имате интересна идея за антисистемно гласуване, но това няма ли да вкара нови и нови „величия“, които не е ясно откъде идват, а и се ловят за гушите на втория ден?
- Не е антисистемно. В моя проект за конституция съм записал така - депутат от разпуснато Народно събрание няма право да се явява на следващия вот. Ако беше приет - сега 240 души щяха да са извън листите. Логиката е елементарна. Не са си свършили работата! Отишъл е да направи правителство и да работи 4 години. Не го прави. Нека почине тогава следващите 4 години, да поумнее.
- Има известна логика, народът сега с основание пита на какво отгоре вземат заплати последните месеци след края на „сглобката“?
- А и на какво отгоре ще работят до изборите! Оставете привилегиите. Колко служебни кабинета, включително и моят, работеха без парламент. Подготвихме законодателството за валутния борд, фиксирахме лева. Дойде парламент и гласува. Но имах шанса да работя, а не да ме разнасят по комисии. Същото беше и при Ренета Инджова. Сегашните министри при всички случаи са по-компетентни от 90 процента от депутатите. И губят по половин ден в парламентарен контрол да обясняват на депутатите неща, от които последните не разбират.
Но нека завършим оптимистично - въпреки всичко, аз вярвам в българите. Важното е извънпарламентарна опозиция да се активизират и предложат ясна алтернатива. Ако има такъв момент, такава организация, има голям шанс да обърнем този път посоката на България.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.